№ 5711
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100501472 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №19968/04.12.2023г., постановено по гр.дело №771/2023г. по описа на СРС, ГО,
68 с-в, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от ЗД„Е.”АД с ЕИК:**** срещу
Столична община иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр.чл.49 ЗЗД за сумата от
295,20 лева- заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета
№**********/25.02.2021г. за настъпило на 24,02,2021г. застрахователно събитие с лек
автомобил „Мазда 3“ с ДК№****- попадане на автомобила в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника,
на основание чл.78, ал.3 ГПК 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба
от ищеца ЗД„Е.”АД. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Твърди, че с представените по делото писмени доказателства е установил
необходимите факти за възникване правото му на регресна претенция по чл.410 от КЗ,
поради което предявеният от него иск е основателен и доказан. Представеният протокол за
ПТП не бил оспорен от ответника и представлявал официален свидетелстващ документ, а
механизмът на настъпване на процесното ПТП се установявал и от неоспореното
1
заключение на изслушаната по делото САТЕ. Първостепенният съд в нарушение на
процесуалните правила оставил без уважение своевременно направеното искане за разпит
на един свидетел за установяване механизма на ПТП. Ето защо моли решението на СРС да
бъде отменено, а предявеният иск– уважен изцяло. Претендира направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции, както и възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Ответникът по жалбата Столична община счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че изрично е оспорил представения
по делото протокол за ПТП и твърдените от ищеца факти и обстоятелства, на които се
основава претенцията му. Претендира разноски и възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр.чл.49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Следователно, за да бъде уважен
предявения регресен иск, е необходимо да се установят следните факти и обстоятелства:
валиден договор за имуществено застраховане, в срока на действието на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Не се спори по делото, че пътят на който е реализирано процесното ПТП, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и
чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност/препятствие на пътното платно с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението и
съобразно чл.13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението.
2
В случая обаче, от представените по делото писмени и гласни доказателства не се
установява механизмът на настъпване на процесното ПТП и причинно- следствената връзка
между настъпилата щета, за която ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, и
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът.
Действително, както се излага във въззивната жалба, представеният с исковата молба
протокол за ПТП е официален документ (съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения) и като такъв се ползва с формална доказателствена сила
относно отразените в него факти и обстоятелства. Принципно в такъв случай в тежест на
ответника е да установи наличието на факти и обстоятелства, различни от посочените в
представения по делото протокол за ПТП. В случая обаче, отразените в протокола за ПТП
факти са противоречиви- в раздел „Видими щети на МПС“ е посочено, че е спукана предна
дясна гума, а в раздел „Обстоятелства, причини и условия за ПТП“ по-надолу е отразено, че
е спукана предна лява гума.
Допуснатото от първостепенния съд процесуално нарушение- недопускане на своевременно
поискани гласни доказателства, е отстранено от въззивната инстанция и на ищеца е допуснат
един свидетел- водачът на процесния лек автомобил. Показанията на този свидетел са в
противоречие и с двете взаимноизключващи се констатации в протокола за ПТП- заявява, че
е спукана задна дясна гума.
Заключението на изслушаната АТЕ, макар и неоспорено от страните, не може да установи
точния механизъм на настъпване на процесното ПТП, тъй като се базира на събраните по
делото писмени доказателства, които от своя страна са противоречиви, както бе посочено
по-горе.
Следователно първоинстанционният съд правилно е приел, че при доказателствена тежест
на ищеца, не е установен точният механизъм на настъпване на процесното ПТП.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е
бил защитаван от юрисконсулт, поради което и при направено от последния искане следва да
му се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 50 лева за въззивната
инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19968/04.12.2023г., постановено по гр.дело №771/2023г. по
описа на СРС, ГО, 68 с-в.
ОСЪЖДА ЗД„Е.”АД с ЕИК:**** да заплати на Столична Община с ЕИК:*********,
3
гр.София, ул.“Московска“№33 сумата от 50 /петдесет/ лева възнаграждение за защита от
юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4