Определение по дело №21311/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33391
Дата: 19 август 2024 г. (в сила от 19 август 2024 г.)
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20241110121311
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33391
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110121311 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 122634/12.04.2024 г. на В. Ц. Д., малолетна,
действаща чрез законния си представител Е. К. С., срещу „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. П.“ ЕАД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна
медицина Н. И. П.“ ЕАД, с доводи за недопустимост на предявения иск, мотивирани в
контекста на твърдяно противоречие между обстоятелствената част и петитум на искова
молба, навеждащо към правна квалификация, различна от посочената от ищеца.
По доводите за недопустимост съдът намира следното:
В исковия процес съдържанието и пределите на търсената защита се определят от
ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното
материално право. Основанието на иска или „обстоятелствата, на които се основава
искът“, както сочи разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, обхваща фактите, от които
произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Тези
обстоятелства трябва да бъдат заявени от ищеца. За да се индивидуализира спорното право,
ищецът трябва да посочи неговото съдържание – в какво се състои претедираното или
отричаното право, исканата правна промяна, както и носителите на спорното
правоотношение. Ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претендираното от него
право, т. е. да го квалифицира правно, но дори и да му даде правна квалификация, то тя не
обвързва съда, тъй като съдът е длъжен да я определи служебно.
В разглеждания случай от изложените в исковата молба факти и обстоятелства и
търсената съдебна защита, съдът приема, че спорното право е в достатъчна степен
индивидуализирано – исковата молба е редовна, а правната квалификация на иска е по чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД – претенция за обезщетяване на претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
необезопасяване на входната врата на медицинското заведение, за която по твърдения на
ищеца е било известно на служители на ответното дружество, че „не е пригодна за
безопасни условия на труд ... и многократно е удряла служители на болницата“, вкл.
служители на болницата изразили възмущение пред законния представител на ищеца, „не за
първи път удря пациенти и служители“. При тези конкретни фактически твърдения на
ищеца, съдът приема, че в случая се касае за вреди в резултат на виновно бездействие на
ответното дружество, което макар да е знаело за дефект у процесната врата е продължило
ползването /в този смисъл съдът съобрази и практиката на ВКС, обективирана в Решение
№ 79/07.06.2019 г. по гр. д. № 3839/2018 г. на ВКС, III ГО/.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2024 г., от
15:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45
ЗЗД за сумата от 1 000 лева – част от вземане в общ размер на 15 000 лева, претендирана
като дължимо обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания в резултат от получена черепна травма, настъпила при удар от
входната врата на ответното лечебно заведение на 09.11.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 09.11.2022 г. в гр. София,
при влизане в Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна
медицина „Н. И. П.“ тригодишната към тази дата ищца В. Д. била ударена в областта на
дясното ухо от входната врата на лечебното заведение тип „летяща врата“. В резултат на
удара ищцата изпаднала в безсъзнание. Тя била придружена от своята майка Е. С., пред
която непосредствено след реализаране на инцидента служители на болничното заведение
изразили възмущението си, че това не е единичен случай и други пъти се е случвало
въпросната врата да удря пациенти и служители на болницата. Посещението в болничното
заведение било извършено с оглед оплаквания на ищцата в областта на лявото ухо, но
вследствие на настъпилия удар било установено кървене в областта на другото ухо, вкл.
ищцата била във видимо неадекватно състояние, с изразено сънено поведение. По преценка
на медицинския екип, погрижил се за нея, ищцата била настанена в Клиника по
неврохирургия, където била поставена под наблюдение и били извършени множество
изследвания. Констатирано било счупване на малка костица в страничната част на черепа.
Престоят на ищцата в болничното заведение продължил 13 дни, а възстановителният период
след това 2 месеца. Непосредствено след претърпения инцидент ищцата непрекъснато спяла,
което силно притеснило цялото семейство, тъй като тя била тригодишно, много жизнено
дете. В хода на възстановителния процес детето започнало да проявява агресия след силния
стрес, плачело, страхувало се да заспи, имало неспокойни нощи с бълнувания. Наложило се
да бъде спряно от детска градина с оглед постоянното му наблюдение у дома. Поддържа се,
че така претърпените неимуществени вреди са настъпили в резултат на противоправното
поведение на ответното дружество, което е не е осигурило безопасни условия за
пребиваване в лечебното заведение, вкл. е позволило ползването в него на необезопасена и
неконтролирана врата. Моли се за уважаване на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага съображения, че не се
доказва къде и при какви условия е настъпил инцидентът, вкл. че това е станало в резултат
на удар с врата, собственост на болничното заведение. Поддържа, че всички врати в
последното са били напълно изрядни към датата и часа на твърдения инцидент, както и че
Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. П.“
отговаря на всички изисквания за безопасни условия на труд и безопасни условия за
пациентите, като в тази връзка ежегодно се извършват редица инспекции, чиято цел е
именно тяхното подсигуряване. Оспорва вида и интензитета на твърдените от ищцата
неимуществени вреди. Намира размера на претендираното обезщетение за прекомерен,
некореспондиращ с принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Навежда евентуално
възражение за съпричиняване на вредите от настойника на ищцата – нейната майка, която
твърди, че не е положила необходимото внимание при влизането в лечебното заведение на
малолетното си дете. С тези доводи моли за отхвърляне на предявения иск и прави искане да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото
следните обстоятелства: 1) настъпване на описаното в исковата молба вредоносно събитие
на посочените дата и място; 2) претендираните неимуществени вреди и техния размер; 3)
настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие; 4) обуславящо
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица,
при или по повод извършването на която последните са станали причина за вредоносното
2
събитие.
УКАЗВА на ответника, че по направеното възражение за съпричиняване дължи
доказване на твърденията си за противоправно поведение на настойника на ищцата, довело
до съпричиняване на вредоносния резултат.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищцата с исковата молба и от ответника с
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на страната на ищцата двама свидетели при режим на довеждане за
датата на първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза с поставените в исковата молба задачи,
при депозит от 350 лв., вносим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, като ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника с писмена молба с
препис за ищеца да формулира въпроси към експертизата в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след постъпване на молба от ответника с
формулирани въпроси с оглед преценка на докладчика от допускане на СМЕ по тях,
назначаване на вещо лице и определяне на допълнителен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да представи цялата медицинска документация, касаеща
хоспитализацията на В. Д. и извършените на последната манипулации в периода от
09.11.2022 г. до изписването от лечебното заведение.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3