№ 14695
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110124068 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД и чл.26,
ал.2, предл.2-ро ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени искове с правно
основание чл.30 ЗЗД, чл.31 ЗЗД, чл.33 ЗЗД и чл.87, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по предявени от Ц. Й. Б. против С. И. Б. искове за
прогласяване нищожност на брачен договор Акт № 127, том I от 11.05.2021 г., с
нотариална заверка на подписите рег.№ 1570 и рег.№ 1571 от 11.05.2021 г. по описа на
[**********], нотариус с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията –
гр.София под Вх.рег.№ 29659/11.05.2021 г., Акт № 76, том VI, дело № 22574, поради
липса на съгласие и противоречие на закона. В условията на евентуалност са
предявени искове, както следва:1/ за унищожаване на гореописания договор, тъй като е
сключен под принуда, чрез възбуждане на основателен страх; 2/ за унищожаване на
процесния договор, като сключен от лице, което не е могло да разбира и ръководи
действията си, 3/ за унищожаване на договора, като сключен поради крайна нужда и
явно неизгодни условия и 4/ за разваляне на процесния договор, поради липса на
изпълнение.
В исковата молба и последващите уточняващи молба ищцата твърди, че по
време на брака им с ответника, изтеглила ипотечен кредит за закупуване на семейно
жилище. Поддържа, че кредитът е изплащан единствено от нея, а ипотекарен длъжник
е дъщеря й. Твърди, че по инициатива на бившия й вече съпруг – настоящ ответник, на
11.05.2021 г. подписали брачен договор, по силата на който той придобил
собствеността и станал изключителен собственик на придобития по време на брака
1
недвижим имот – [**********], представляващ самостоятелен обект с идентификатор
[***********] по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г.
на ИД на АГКК. По силата на този договор, ответникът се задължил да заплати сумата
от 40 700,00 лева, като част от актуалния кредит, изтеглен от ищцата по време на
брака, обективиран в договор за банков кредит от 06.02.2017 г. Ищцата поддържа, че
никога не се е съгласявала да прекрати съсобствеността по отношение на имота така, че
той да стане изцяло лична собственост на ответника. След като се опитала да изрази
пред него несъгласието и разочарованието си, в отношенията им настъпило трайно
отчуждение. С влязло в сила решение по гр.д.№ 63242/2021 г. по описа на СРС,
сключения между страните граждански брак бил прекратен. Ищцата поддържа още, че
процесния брачен договор е в противоречие и със закона - чл.24 СК, тъй като се
отнася единствено до недвижимото имущество на страните, което не е присъщо на
брачен договор. В договора не била уговорена издръжка за непълнолетното им тогава
дете и нямал предвиденото по СК съдържание. В условията на евентуалност ищцата
излага доводи, че сключения между страните брачен договор е унищожаем, тъй като е
сключен под принуда чрез заплака от страна на ответника, който я заключвал и държал
принудително заключена в жилището на сестра му повече от 6 часа, като и казал, че
жива от тази стая няма да излезе. Под страх ищцата отишла при нотариус и подписала
договора. Отделно от предходното и отново в условията на евентуалност, ищцата
излага доводи за унищожаемост на процесния договор, тъй като при подписваните му
не е разбирала и ръководила действията си, поради наличие на тежко онкологично
заболяване. Твърди, че през м.май 2021 г. била в изключително лабилно психическо и
физическо състояние, поради това, че не са й давали повече от три месеца живот. На
следващо място и в условията на евентуалност излага доводи за унищожаемост на
договора, като сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Сочи, че към
датата на подписване на брачния договор, пазарната стойност на процесния недвижим
имот е приблизително около 100 000 евро, а имотът е придобит от ответника на цена
почти пет пъти по-ниска от действителната пазарна стойност. В същото време ищцата
твърди, че се намирала в тежко финансово състояние, което й е пречело да покрива
разходите за лекарства, здраве, битови нужди, изпитвала е остра нужда от пари. На
последно място, в условията на евентуалност ищцата излага доводи, че са налице
основания за разваляне на брачния договор, поради липса на изпълнение от страна на
ответника. По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска уважаване
на предявените искове и се претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си
представител е направила искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
2
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 76944 от 23.08.2022 г. с тези
указания е редовно връчено на ответника по реда на чл.46, ал.2, вр.ал.1 ГПК – видно от
съобщение на л.89 от делото/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявения
главен иск е вероятно основателен, предвид приетите в хода на производството
писмени доказателства – брачен договор, договор за банков кредит, нотариални актове,
епикризи, заключение на съдебно-оценителна експертиза.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото. Видно от данните по
делото е, че ищцата е освободена от заплащане на дължимата по производството
държавна такса, както и от разноски по допуснатите експертизи. По делото е
представен списък на разноските по чл.80 ГПК, в който е посочено, че се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 9000,00 лева. Към списъка е приложен и
договор за правна защита и съдействие, в който не е посочен размер на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед предходното, съдът приема, че по
делото не са налице доказателства за направени от ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като освен, че липсва договорен размер, по делото няма данни, че
същото е реално заплатено. Следва да се има предвид, че в договора за правна защита и
съдействие следва да бъде указан вида на плащане – в брой или по банков път. При
плащане в брой договорът служи за разписка, а плащането по банков път следва да
бъде установено със съответните банкови документи. В тази насока е и т.1 от ТР №
6/06.11.2013г., ОСГТК на ВКС, съгласно което само заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване. Не на последно място, съдът намира за необходимо, че
буди недоумение искането на ищцата за освобождаване от дължимите по
производството държавна такса и разноски, поради липса на средства за тяхното
заплащане, за което под страх от наказателна отговорност е подадена декларация, а се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9000,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
3
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
общо 457,53 лева /197,53 лева – държавна такса и 260,00 лева – депозит за съдебно-
оценителна експертиза/, представляваща дължимата по производството държавна такса
и разноски, от чието заплащане ищцата е била освободена на основание чл.83, ал.2
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.26,
ал.2, предл.2 ЗЗД Брачен договор Акт № 127, том I, с нотариална заверка на подписите
рег.№ 1570 и рег.№ 1571 от 11.05.2021 г. по описа на [**********], нотариус с район
на действие СРС, вписан в Служба по вписванията – гр.София под Вх.рег.№
29659/11.05.2021 г., Акт № 76, том VI, дело № 22574, сключен на 11.05.2021 г. между
Ц. Й. Б., ЕГН ********** и С. И. Б., ЕГН **********, поради липса на съгласие и
противоречие на закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК С. И. Б., ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сума в общ
размер на 457,53 лева, представляваща държавна такса и разноски за експертиза, от
чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4