№ 235
гр. Търговище, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20223530200625 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. К. И. от гр.Търговище, действащ като
управител на „КЕМИ ТРАНС 99“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК ********* чрез
пълномощника адв.Д. П. – АК - Търговище против Наказателно постановление
№ 38- 0001698 от 01.08.2022г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе.
Считайки същото за необосновано, незаконосъобразно и издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае НП да
бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника с искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител
в с.з. В писмено становище, част от придружителното писмо, излага доводи за
неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирания от жалбоподателя размер на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното :
На 15.04.2022г. контролни органи от РД „АА“ - Русе извършили
комплексна проверка на „КЕМИ ТРАНС 99“ ЕООД – гр.Търговище,
1
притежаващо лиценз на Общността № 10095 за извършване на международен
автомобилен превоз на пътници. При проверката било установено, че
превозвачът не е организирал труда на водача Н.И.Б. с ЕГН **********, когато е
извършвал обществен специализиран превоз на пътници с автобус
„*************** от кат.М3 с рег.№ ******************, оборудван с аналогов
тахограф с инд. № ****************, по такъв начин, че водачът да е в състояние
да спазва изискванията на чл.6, ал.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТС.
Констатирано било, че водачът Б. е нарушил дневната почивка – в периода от
16.11.2021г. до 20.11.2021г. от 06:00ч. до 06:00ч., като съответно на 17.11.2021г. и
на 21.11.2021г. не е ползвал дневна почивка от най-малко 11 последователни
часа. Установена била почивка от 4 часа, като било прието, че нарушението на
времето за почивка е 7 часа, съгласно тахографските листи и пътните листи за
периода от 16.11.2021г. до 20.11.2021г. С оглед така установените обстоятелства,
ст.инспектор в РД „АА“ – Русе съставил на дружеството АУАН № 322075/
15.04.2022г. за нарушение на чл.64, т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.на МТ.
Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ – Русе издал Наказателно
постановление № 38 - 0001698 от 01.08.2022г., с което за нарушение на чл.64,
т.1 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ във вр. с чл.78, ал.4 от ЗАвПр във вр. с
чл.6, ал.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. и на основание чл.104, ал.1, предл.1 от
ЗАвПр наложил на „КЕМИ ТРАНС 99“ ЕООД имуществена санкция в размер
на 1000 лева.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
писмените доказателства, приложени по делото и показанията на св. Ц..
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
Основателно е възражението, че между АУАН и НП е налице
несъответствие по отношение на визираните като нарушени разпоредби.
Според АУАН, с Д.ието си превозвачът е нарушил чл.64, т.1 от Наредба №
33/03.11.1999г. на МТ, а в НП към правната квалификация на нарушението са
добавени разпоредби, които не фигурират в акта, а именно - чл.78, ал.4 от
ЗАвПр и чл.6, ал.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г.
При справка с въпросните норми се установява, че чл.64, т.1 от Наредба №
33/03.11.1999г гласи: „Лицето по чл.2, ал.1 е длъжно да: организира труда на
водачите, като спазва нормативно установената максимална
2
продължителност на работния ден (смяна), междудневната и
междуседмичната почивки и прекъсванията в периодите на управление съгласно
ЗАвПр;“ Видно е, че посочената разпоредба препраща към ЗАвПр, във връзка с
което в НП е посочена разпоредбата на чл.78а, ал.4 от ЗАвПр, според която:
„Изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка при извършване
на превози с превозни средства по чл.3, буква „а“ от Регламент 561/2006г. се
определят от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията с наредбата по чл.89, ал.1.“ Т.е. налице е поредно препращане, към
„наредбата по чл.89, ал.1 от ЗАвПр“ т.е. към Наредба № Н-3/07.04.2009г, чл.6, т.1
от която гласи: „За всеки период от 24 h след края на предходната дневна или
седмична почивка водачът е длъжен да е ползвал дневна почивка от най-малко 11
последователни часа“. Това изискване относно ползването на почивките,
съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.4 от ЗАвПр се отнася за превозите,
извършвани с превозни средства по чл.3, б.“а“ от Регламент 561/2006 т.е. с
„превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на
въпросната линия не надвишава 50 километра“;
Изложените обстоятелства обосновават извод за допуснати съществени
процесуални нарушения: С непълната правна квалификация на нарушението в
АУАН е било ограничено правото на защита на наказания субект, включително
правото му на възражения срещу АУАН, доколкото същият е бил лишен от
информация относно разпоредбите, определящи Д.ието му като нарушение. Съдът
намира, че посоченият порок на АУАН не е преодолим по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН, който допуска издаване на НП и при нередност на акта, но само при
условие, че по безспорен начин е установено нарушението. Последното изисква
на първо място да е налице яснота относно нормите, обосноваващи
противоправността на Д.ието. На следващо място – въпреки опита допуснатия в
АУАН пропуск да бъде отстранен чрез включване в НП на допълнителни
разпоредби, правната квалификация на нарушението отново е останала непълна,
доколкото в нея не е включена нормата на чл.3, б.“а“ от Регламент 561/2006.
Посоченият пропуск касае задължителен реквизит на НП, съгласно чл.57, ал.1, т.6
от ЗАНН.
Същевременно съдът намира, че не са изпълнени и изискванията на чл.42,
ал.1, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно е, че както в АУАН, така и в НП
не е посочено изрично мястото на нарушението. Относно датата на нарушението
също не може да се направи еднозначен извод. В тази връзка в НП е записано
дословно следното : „Водачът Б. е нарушил дневната почивка – в периода от
3
16.11.2021г. до 20.11.2021г. от 06:00 до 06:00, като съответно на 17.11.2021г. и на
21.11.2021г. не е ползвал дневна почивка от най- малко 11 последователни часа.“
От така изброените дати не става ясно кога според наказващия орган е извършено
нарушението от превозвача т.е. кога се приема, че същият не е изпълнил
задължението си относно организацията на труда на водача. В случай, че
визираните от наказващия орган дати на противоправно поведение са две /17 и
21.11.2021г./ основателно би било възражението относно наличието на две
административни нарушения, всяко от които подлежи на санкциониране с отделно
наказание, съгласно чл.18 от ЗАНН.
Съдът намира за основателно и възражението, че в АУАН и НП липсва
пълно описание на нарушението. Този извод следва от факта, че изискването на
чл.6, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999г. за ползването на дневна почивка от май-
малко 11 последователни часа се отнася за превозите, извършвани с превозни
средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия
не надвишава 50 километра. От изложеното следва, че в НП следва да са налице
данни дали превозът на пътници осъществяван от съответния водач е бил по
редовна линия, респ. по маршрут с каква дължина е бил осъществяван или най-
малкото между кои точки.
Описанието на нарушението е непълно и тъй като в АУАН и в НП не са
посочени действията или бездействията на превозвача, от които контролните
органи са направили извод, че последният не е организирал труда на водача
така, че последният да е в състояние да спазва съответните нормативни
изисквания. Не е достатъчно в АУАН и НП да са описани факти относно
неспазена дневна почивка от водача. Следва да се опишат обстоятелствата,
сочещи, че това неспазване е било в резултат от създадената от работодателя
организация на работа или липсата на такава. В случая това не е изпълнено.
Посочените пропуски касаят съществени елементи от обективната страна на
нарушението и липсата им в НП е ограничило правото на защита на наказания
субект. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно от процесуална страна и следва да бъде отменено, като
естеството на констатираните пороци изключват обсъждането му по същество.
Предвид този извод и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От материалите
по делото видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 във
вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност е неоснователно. С
оглед това, ИААА следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски по делото в посочения размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38 – 0001698 от 01.08.2022г.,
издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на „КЕМИ ТРАНС 99“
ЕООД – гр.******************************************************,
представлявано от управителя М. К. И. за нарушение на чл.64, т.1 от Наредба №
33/03.11.1999г.на МТ във вр. с чл.78, ал.4 от ЗАвПр във вр. с чл.6, ал.1 от Наредба
№ Н-3/07.04.2009г. и на основание чл.104, ал.1, предл.1 от ЗАвПр е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.София
да заплати на „КЕМИ ТРАНС 99“ ЕООД –
гр.****************************************************, представлявано
от управителя М. К. И. сумата от 360лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5