№ 505
гр. София , 08.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ в публично заседание на
осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря КИРИЛКА АНГ. ИЛИЕВА
и прокурора Елка Темелкова Ваклинова (СГП-София) Николина Симеонова
Ангелова (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20211100202278 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
/Във връзка с обявената към настоящият момент в Р България
извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на
коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед № РД-08-
1774/23.03.2020 г. на Председателя на СГС, откритото с.з. по настоящото
производство се разглежда посредством онлайн двупосочна аудио и видео
връзка чрез програма „Skype“, в 5 заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ ИВ. П. Й. – редовно призован, присъства в помещение
на СЦЗ, пригодено за осъществяване на дистанционно съдебно заседание,
чрез двупосочна аудио видео конферентна връзка.
ОСЪДЕНИЯТ ИВ. П. Й. – Виждам и чувам добре всичко.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА – гр. София – редовно призован, се
представлява от инспектор А.Р. – инспектор 7-ма степен „Социална дейност и
възпитателна работа“ в Затвора – гр. София – надлежно упълномощен
процесуален представител, с представено в тази връзка по делото
пълномощно, присъстващ в помещение на СЦЗ, пригодено за осъществяване
на дистанционно съдебно заседание, чрез двупосочна аудио видео
конферентна връзка.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София – Виждам и чувам добре всичко.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София – Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ ИВ. П. Й. – Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и наличието на
законноустановените предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание, с оглед и на осъществената онлайн аудио и видео връзка
както с осъденият Й., така и с процесуалният представител на Началника на
СЦЗ, намира, че няма пречка за разглеждане на делото в това съдебно
заседание, воден от което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ОСЪДЕНИЯТ ИВ. П. Й. – Много съм благодарен за своевременното
изпращане на доклада на ИСДВР и становищата на Началника на СЦЗ и на
Началника на ЗООТ „Казичене“, запознах се с материалите по делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изискана и постъпила допълнителна
документация във връзка с указанията на съда от предходното с.з.,
съставляваща докладна записка от ИСДВР и от НС ЗО „Казичене“, както и
писма, изпратени до затворническата администрация във връзка с работата,
осъществявана от осъдения Й., както и актуална справка относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъденият Й.
наказание „лишаване от свобода“, които документи ПРЕДЯВИ на прокурора
– за запознаване и становище, а съдържанието на същите РАЗЯСНИ на
останалите страни – за становища.
ПРОКУРОРЪТ – Моля да се приемат.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София – Да се приемат.
ОСЪДЕНИЯТ ИВ. П. Й. – Да се приемат представените доказателства.
СЪДЪТ намира, че с оглед относимостта на изисканите и постъпили
документи от Затвора – гр. София, както и на постъпилата актуална справка
относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на
осъденият Й. наказание „лишаване от свобода“ – към предмета на делото,
счита, че същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал
по воденото производство, в насока на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства постъпилите такива от Затвора
– гр. София, а именно: докладна записка № 904/01.07.2021 г. от ИСДВР и от
НС ЗО „Казичене“, ведно с приложени копия от заявка от фирма „Б.Л.“
ООД и от писмо от „К.П.“, както и актуална справка от Затвора – гр. София,
рег. № 144/08.07.2021 г., относно изтърпяната и неизтърпяна част по
наложеното по отношение на осъденият ИВ. П. Й. наказание „лишаване от
свобода“.
2
ПРОКУРОРЪТ – Нямам други доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София – Нямам други доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯТ ИВ. П. Й. – Нямам други доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становищата на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ – Налице е първата предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от
НК, но не са налице достатъчно данни за поправянето на осъденото лице Й., с
оглед на което моля да се остави молбата му за УПО без уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София – Молбата е неоснователна.
ОСЪДЕНИЯТ ИВ. П. Й. – Искам накратко да изложа своето виждане:
видно от казаното от моята социална служителка и на началник ЗО
„Казичене“, че аз съм дал максималното от себе си за времето, прекарано в
Затвора. С постоянна заетост съм. Участвам във всички колективни
мероприятия. Доказано е, че не съм конфликтна личност, работя за моята
промяна, което е факт, но в замяна на това оценката ми за риска от вреди от
престъплението, в затвора не е мръднала от при влизането ми в Затвора до
настоящият момент не е мръднало с нито една точка. Тези 75 точки при
влизането ми в Затвора, си остават 75 точки и към настоящият момент. Това е
абсолютен парадокс за мен. Аз работя и давам максималното от себе си, както
казва горе цитираната г-жа С.. Участвам в курсове и мероприятията на
Затвора и към момента нямам дисциплинарни наказания. С дължимо
поведение към администрацията съм.
Това, което аз направих за промяната си, не е поощрено от нея. Това е
видно от факта, че за цялото време от постъпването ми в Затвора до днес, г-
жа С. не е свалила нито една точка от оценката ми за риск. Според чл.100 от
разпоредбите на ЗИН, на всеки 6 месеца социалният работник трябва да прави
3
оценка, да сваля и да вдига съответно точките за риск, следва да се дава нова
оценка Това е поредното доказателство, че всъщност не е работено с мен за
моята промяна. Видно е кой не е работил, ясно е – социален работник С.. Тя е
моят социален работник от месец и половина. Преди това бях приет от г-н
И.И. при влизането ми в Затвора, той беше моят социален инспектор. При
влизането ми в Затвора на първата ни среща с него, думите му бяха, че той
няма възможност и няма никога да напише положителна оценка за мен. Не
мога да опиша смута, който внесе в мен. Дори не ми каза как той е формирал
тези парадоксални съждения – „той не зачита правата на други хора в
обществото, търси незаконни, фрапиращи по закон пролуки за бързи пари,
демонстрира формална мотивация за промяната, незачита правата на другите
хора; смята себе си за високо образован, не е способен, с трудна
комуникация, не разпознава в дълбочина създадените проблеми, с твърде
висока самооценка и авторитет към излишество“. Възниква въпроса, как е
възможно това, ясно е, че тя – г-жа С., никога не е работила с хора и аз никога
не съм се срещал със социалния работник и моя представител в Затвора.
Не ми е направена забележка, съвети или каквото и да е било, което
засяга социалните ми дейности в Затвора, а тези служители получават заплати
за това. Как успя да ме опознае за такъв кратък срок и каква методика и
експертиза е изпълнена от госпожа С.? Многократно съм искал срещи с
инспектор – психолог, но винаги получавах отказ. Ако веднъж беше проведен
диалог между нас, то докладът на г-жа С. би бил съвсем различен. Нямаше в
мен да избухват толкова много вътрешни противоречия и лишения.
Оставям на Вас да прецените и направите заключение относно процеса
ми на превъзпитаване, проведен от социалните работници – г-жа С. и г-н
И.И.. Аз не съм конфликтна личност, отнасям се с уважение към
администрацията и ръководния състав. Изпълнявам стриктно и спазвам
дадените от социалния работник мнения. Толерантен съм към всички лишени
от свобода.
Помагал съм им по различни правни въпроси, като им пиша молби,
жалби до институции в страната. Полагам усилия да овладея българския език.
Поддържам нормални, социални контакти с близките си, които много обичам
и разчитам на тях. Имам собствено жилище и имам собствен бизнес, свързан
с консултантска дейност, което ще продължа като изляза на свобода.
Не е изминал ден, в който да не съм се разкайвал за грешката си и за
стореното от мен. Сигурен съм, че никога повече не бих извършил нещо
подобно. Декларирам, че присъдата ми наложена от съда, е справедлива и
правилна. Споделям на финала, че аз имам увереност във вашия
професионализъм и безпристрастност. Най-искрено Ви моля да уважите
молбата ми.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъденият ИВ. П. Й.
– Вярвам във Вашата професионалност и безпристрастност. Надявам се
искрено да уважите молбата ми.
4
СЪДЪТ след съвещание и след като съобрази доводите и
възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, във вр.
чл.70, ал.1 и следващите от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения ИВ. П. Й., с
правно основание чл.70, ал.1 НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване по отношение на конкретния осъден, от изтърпяване на
остатъка от наложеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“.
В така депозираната молба, осъденият Й. сочи, че е изпълнил
изискващите се предпоставки за уважаване на искането му за неговото
условно предсрочно освобождаване.
Заявява, че е осъзнал сторените грешки в миналото; разбрал е вредата,
която е извършил. Декларира постановената спрямо него присъда за
справедлива. Сочи и, че е с трудова заетост в местата за лишаване от свобода;
стриктно спазва Правилника за вътрешния ред и дисциплина; не е
конфликтна личност. Заявява, че се отнася с уважение към служителите от
администрацията и Надзорно – охранителния състав в местата за лишаване от
свобода, като се допитва за съвет до всякакви въпроси към ИСДВР г-н И.И., и
се съобразява с мнението му. Декларира активно участие във всички
колективни, културно – масови, образователни, обучителни и спортни
мероприятия, провеждани в Затвора. Изтъква, че притежава собствено
жилище и е с постоянен адрес, където ще пребивава след излизането си от
Затвора. Декларира, че поддържа контакти със семейството си, има професия,
която ще продължи да упражнява и за в бъдеще. Акцентира, че не е наказван,
а напротив – награждаван. Приема себе си за критичен и самокритичен към
миналите си прояви; стриктен в изпълнение на служебните си задължения.
Твърди, че е направил изводи от допуснатите в миналото грешки, като приема
себе си за нов човек, поради което моли така подадената молба да бъде
уважена.
В днешното съдебно заседание, както представителят на СГП, така и на
СЦЗ изтъкват съображения, че независимо от наличието на първата
материално – правна предпоставка за условно предсрочно освобождаване на
Й., с оглед изтърпяната част от наложеното спрямо него наказание „лишаване
от свобода“, не са налице доказателства за настъпил поправителен ефект у
същия, предвид данните, съдържащи се към приложеното по делото досие,
поради което приемат молбата на осъденото лице за неоснователна.
В съображенията си в своя защита, осъденият Й. излага идентични на
тези, които е посочил в депозираната пред съда молба, като отново
конкретизира, че е с постоянна трудова заетост по време на целия си престой
в местата за лишаване от свобода и при работата си изпълнява съвестно и
стриктно своите трудови задължения. Сочи, че участва активно в
5
мероприятията, провеждащи се в Затвора – гр. София. Приема себе си за
неконфликтен и толерантен като личност и във взаимоотношенията си с
другите лишени от свобода; манифестира уважение към длъжностните лица
от затворническата администрация. Изказва недоумение в насока,
независимо, че е дал всичко от себе си, за да покаже и демонстрира
настъпило положително поправително въздействие върху него вследствие
провежданата корекционна дейност, че изложените в доклада на ИСДВР и
становищата на длъжностните лица при затворническата администрация
съображения в контекста на определените му 75 точки оценка риск от
рецидив, която оценка не се е променила от първоначалният момент на
постъпването му в пенитернциарното заведение, до сега, са крайно
несправедливи и необективни. Акцентира, че тази оценка е била
констатирана още в самото начало и независимо от продължителния период
на престой в местата за лишаване от свобода до момента, по никакъв начин не
е редуцирана, което приема в разрез с изискванията на ЗИНЗС, като изтъква,
че със своя социален работник ИСДВР С., е имал кратки срещи, при които
според осъденият, същата не би могла да придобие ясни впечатления за него
и да представи обективна оценка по отношение на личността му.
Осъденият Й. сочи, че изложените за него отрицателни становища на
длъжностните лица при затворническата администрация, представляват
неправдива и нереална преценка на неговата личностна и поведенческа
характеристика, доколкото същият през целия престой в местата за лишаване
от свобода, е бил с дължимото уважително отношение към служителите от
пенитенциарното заведение, толерантен и отзивчив във взаимоотношенията с
останалите лишени от свобода, без наложено и извършено дисциплинарно
нарушение, а напротив – награждаван. В насока на тези доводи привежда и
съображения за осъществявана от него трудова дейност, по време на която
твърди, че е изпълнявал съвестно възложените му трудови задължения.
Възразява срещу отрицателните становища на затворническата
администрация за неуважаване на молбата му за УПО, като приема, че с оглед
всички положителни характеристики на неговата личност и на поведението
му, доколкото същият акуратно е спазвал и спазва дадените му указания и
мнения от длъжностните лица при Затвора – гр. София, като участва във
всички културно – масови, спортни и образователни мероприятия на
територията на Затвора, се е поправил в необходимата степен, поради което
моли молбата му за УПО да бъде уважена. Акцентира и, че е със собствено
жилище и с бизнес в областта на консултативната дейност, каквато ще
продължи да осъществява след освобождаването му от затвора.
В заключение изказва съжаление за извършеното от него в миналото
престъпление, за което търпи наказание „лишаване от свобода“ и от което
съзнателно е взел своята поука.
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, СЪДЪТ
констатира, че ИВ. П. Й. е постъпил в Затвора – град София на 18.05.2020 г.,
когато по отношение на лицето е приведено в изпълнение, с начало –
6
30.08.2019 г., наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2
години и 4 месеца, определено му въз основа на одобрено от Специализиран
Наказателен Съд, 20 състав споразумение, постигнато между страните по
НОХД № 1256/2020 г., имащо характер на влязла в сила присъда от датата на
одобряването му – 09.10.2020 г., с което Й. е признат за виновен и осъден за
извършени от него престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК и по
чл.210, ал.1, т.1, пред.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК, за които престъпления търпи така определеното му на основание
чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание в размер на 2 години и 4 месеца
„лишаване от свобода“, с определен първоначален „общ“ режим за
изтърпяването му, като е приспаднато от същото времето, през което
осъденият Й. е бил задържан, считано от 30.08.2019 г. до момента на
постановяване на посоченият съдебен акт, който е приложен към материалите
от затворническото досие.
От доказателствените материални по делото и в конкретност въз основа
на приетата в днешното съдебно заседание актуална справка от Затвора – град
София се установява, че ИВ. П. Й. е изтърпял от така определеното му
наказание в размер на 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“,
фактически – 1 година, 10 месеца и 08 дни; от работа – 2 месеца и 15 дни, или
всичко 2 години и 23 дни, който срок на фактически изтърпяно наказание, с
оглед разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, приложима в конкретния случай,
предвид квалификацията на извършените от Й. престъпления, следва да се
счете като относим досежно наличието на първата формална предпоставка за
постановяване на условно предсрочно освобождаване, доколкото Й. е
изтърпял и фактически, и реално, действително една голяма част от
наложеното му наказание в размер на 2 години и 4 месеца „лишаване от
свобода“, като остатъкът, който следва да търпи към момента се равнява на 3
месеца и 07 дни.
Въз основа на приложените по делото доказателствени източници, с
оглед преценката за наличието на останалата материално – правна
предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а
именно – дали изтърпяната част от наказанието е оказала необходимото за
изпълнение целите на това наказание поправително въздействие по
отношение на конкретното осъдено лице, настоящият съдебен състав черпи
изводи за наличие на известни, но минимални данни за позитивна промяна в
личностния и поведенчески статус на конкретния осъден. Така, в доклада на
ИСДВР, освен данните за благоприятна житейска история, липса на сериозна
криминалност в миналото на осъдения, както и за неговият здравословен
статус, СЪДЪТ черпи потвърдителен извод за това, че процесът на адаптация
на Й. в местата за лишаване от свобода, протича безпроблемно, като по време
на престоя си в 8 и 13 група, същият не е нарушавал режимните изисквания и
ЗИНЗС. Съдържат се утвърдителни данни и за това, че Й. общува с по-
голямата част от затворниците в групата, като декларира нагласа за
законосъобразно изтърпяване на присъдата. Сочи се и, че при Й. не се
наблюдават агресивни прояви, като същия отрича суицидни мисли и
7
действия, и няма подобни индикации.
В приложената в днешното съдебно заседание документация се
посочват като положителни данни за осъденото лице и тези, че Й. участва в
курсове и мероприятия, организирани на територията на общежитието, без
същите да се конкретизират като брой и вид, и е с дължимото поведение към
администрацията. Не без значение за СЪДА е и факта, че към настоящият
момент осъденият осъществява трудова дейност, въз основа на Заповед №
88/27.04.2021 г. на Началник ЗО „Казичене“, като чистач – каре в ЗО
„Казичене“, както и, че по време на престоя си в местата за лишаване от
свобода, същия е награждаван еднократно с „Удължено свиждане за срок от 4
часа“, без да са установени до момента извършени от него дисциплинарни
нарушения на режимните изисквания. Впрочем, това са единствените
положителни данни за конкретно осъденото лице, изводими от приложените
по делото доказателствени материали.
СЪДЪТ установява, че всъщност всички останали фактически данни и
съображения, изложени от длъжностните лица при затворническата
администрация в приложената по делото документация, оформят една
негативна характеристика за личностната и поведенческа такава на
конкретният осъден.
Според настоящият състав, основен негатив за осъденото лице се явява
действително факта, че от момента на постъпването на Й. в местата за
лишаване от свобода, считано от 30.08.2019 г. до настоящият момент,
определената му оценка за риск от рецидив е в едни високи в средната степен,
съобразно методиката, стойности. Очертани са ясно изразени дефицити в
зоните на нуждите за профила на конкретния осъден, като се отчита, че в зона
„настоящо правонарушение“, Й. е утвърден модел за поведение; търси
незаконни или тангиращи до закона нормативни пролуки за бързи пари; има
над 30 регистрирани фирми, повечето от тях кухи, с никаква дейност.
Впрочем, факта за така очертаната криминална нагласа и устойчива
склонност към незаконни прояви при осъденото лице, предимно насочени
към измамливи действия, СЪДЪТ извежда и въз основа на приложеното към
досието свидетелство за съдимост, от което се установява, че всъщност в
предходен момент, преди присъдата, чието наказание търпи към настоящият
момент, Й. е бил осъждан действително четирикратно, като всички присъди
са постановени във връзка с престъпни деяния, насочени срещу защитимите
от НК на РБ обществени отношения, свързани със собствеността на различни
граждани. Въз основа на справката за съдимост, СЪДЪТ отчита, че при
осъдения всъщност е налице една изключително утвърдена криминална
нагласа към извършване на престъпления по смисъла на чл.209, ал. 1 от НК,
като основен състав на престъплението „измама“, за каквото престъпление и
независимо от предходните му осъждания, Й. търпи към настоящият момент
наложеното му наказание „лишаване от свобода“, въз основа на влезлия в
сила съдебен акт на СпНС, с който е осъден освен за престъпление по чл.321,
ал.3, вр. ал.2 от НК, и за такова по чл.210, ал.1, т.1, във вр. чл.209, ал. 1, във
8
връзка чл. 26, ал. 1 от НК, съвместяващо три отделно осъществени в
условията на продължавано престъпление противоправни действия по измама
на различни граждани – факт, изключително укорим и неодобрителен за
личностната и поведенческа характеристика на конкретния осъден.
Наред с това, ясно изразени дефицити по отношение на Й. се отчитат
от длъжностните лица при затворническата администрация и в зона
„отношение към правонарушението“, доколкото се констатира, че Й.
демонстрира формална мотивация за промяна на криминалното си поведение;
не зачита правата на другите граждани в обществото. В зона „трудова
заетост“ се отчита, че Й. не е работил през последните години извън фирмите,
които е регистрирал на свое име и в които няма служители. В зона
„управление на финансови доходи“ се констатира, че осъденият търси доходи
по измамлив начин, а в зона „начин на живот“ се приема, че Й. смята себе си
за недостатъчно оценен и поради това не може да си позволи да живее както
иска; налице е трудна комуникация и склонност към изопачаване на
реалността, и към лъжи. В другата установена проблемна зона при осъдения –
зона „умения за мислене“ се отчита, че Й. не разпознава в дълбочина
създаваните проблеми и е склонен към извъннормативни финансови
действия. С оглед на всичките констатирани дефицити, отчетени по
отношение личността на конкретния осъден, затворническата администрация
установява, че всъщност няма настъпила каквато и да е положителна промяна
в личностната и поведенческа характеристика на осъденото лице, въпреки
дългият му престой в местата за лишаване от свобода. Оценката на риск от
рецидив от 75 точки, действително не е коригирана от началото до сега, като
в възражението на осъденото лице относно липсата на достатъчно срещи с
ИСДВР и не познаването му от инспектора по социалната дейност, който
осъществява всъщност основния контрол и преценка касателно поведението
на осъденото лице в местата за лишаване от свобода – в случая А.С., не може
да бъде прието за състоятелно от настоящият съдебен състав, доколкото
функциите на изпълняващият социално – възпитателна дейност са изцяло
нормативно уредени, съобразно ЗИНЗС и изискванията на Правилника за
неговото приложение, като към материалите по делото се съдържат
достатъчно документи, от които е видно, че този социален работник има
изискващото се наблюдение върху поведенческото проявление на Й.,
съответно – че изпълнява отговорно своите функции, в това число и при
осъществяваните професионални контакти с осъденото лице, с цел преценка
успеваемостта на провежданата спрямо осъдения корекционна дейност.
Впрочем, изложените данни от ИСДВР С. в доклада, сочат нужната добра
познаваемост на личността и поведенческата определяемост на конкретния
осъден, с оглед на което възраженията на осъденото лице, настоящият
съдебен състав приема за несъстоятелни.
Сериозен негатив по отношение личността и в частност нагласите на Й.,
СЪДЪТ черпи и от факта, извличащ се както от приложения доклад от
ИСДВР, така и от приобщената в днешното с.з. докладна записка, че по
време на престоя си в местата за лишаване от свобода, всъщност Й. е бил
9
назначаван на 2 външни работни обекта извън затворническото общежитие –
във фирма „Б.Л.“ ООД и в „К.П.“, като и от двата обекта е отзован, доколкото
от управителите на съответните дружества е имало заявено желание за
неговата замяна, с мотив – несправяне с възложената му работа. Горното
обстоятелство СЪДЪТ оценява като достатъчно подкрепено и от приложените
към докладната записка писмо от „К. П.“ и заявка от фирма „Б.Л.“ ООД, от
които се установява, че всъщност кратко време след назначаването на Й. на
посочените трудови обекти, очевидно същият не е проявил достатъчна
отговорност и трудова дисциплинираност и съвестност при изпълнение на
служебните му задължения, поради което и е било поискано същият да бъде
заменен с друг лишен от свобода, поради несправяне с вменените му трудови
повинности.
С оглед на тези съображения, независимо от твърденията, изложени от
осъденото лице както в подадената по реда на чл.70, ал.1 от НК молба, така и
в днешното с. з., СЪДЪТ счита, че същите представляват една формална
декларация, която по никакъв начин не се подкрепя от приложените по
делото доказателства. Дори и да е осъзнал поуката от противоправно си
поведение в миналото, с оглед на изцяло негативните данни за дефицитите по
отношение личността на осъденото лице, отразени в приложеният доклад от
ИСДВР, СЪДЪТ счита, че всъщност тази декларация на Й. е привидна, изцяло
изолирана от другите събрани по делото доказателствени източници, въз
основа на които би могло да се приеме, че твърдяното от него е действително
вярно.
Предвид на всички тези съображения, доколкото оценката на риск от
рецидив, независимо от продължителния престой на Й. в местата за лишаване
от свобода и към момента остава непроменяема, като извън изложеното от Й.,
че на 6 месеца същата следва да се променя според Правилника, тази
промяна се извършва действително от конкретният ИСДВР, но при изрично
отчитане положителни данни в поведението и позитивното проявление на
осъденото лице, каквито явно при Й. не са установени и констатирани, в
насока на което и предвид демонстрираната формална и повърхностна
мотивация за промяна на своето криминално мислене и поведение,
настоящият съдебен състав прие, че всъщност липсват категорични
доказателства за целеното поправяне и превъзпитание на осъденият Й..
СЪДЪТ не отчита безусловен положителен ефект от въздействието на
изпълняваното спрямо Й. наказание „лишаване от свобода“ до момента, като
с оглед на всички изложени по-горе съображения приема, че с цялото си
поведение, всъщност Й. не е доказал своето реално поправяне.
СЪДЪТ намира, че с оглед изпълнение целите на наложеното спрямо Й.
наказание, генералната и специална превенция на това наказание, следва и
занапред спрямо осъдения да бъде изпълнявана рестрикцията на така
наложеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“ в контролирана
среда, каквато се явяват местата за лишаване от свобода, за да бъде
продължена корекционната дейност по отношение на конкретния осъден и
10
през останалия период от 3 – месечен период, за да бъде оказано едно по-
сериозно възпитателно въздействие по отношение на Й. и един по-сериозен
контрол за стабилизиране на неговата поведенческа характеристика, с оглед
съобразяване и осъзнаване на необходимата поука за бъдещо
непротивоправно поведение от страна на конкретния осъден, в който смисъл
молбата на същия за условно предсрочно освобождаване следва да бъде
оставена без уважение, доколкото не са налице безспорни доказателства за
поправянето на осъдения като цялост към настоящия момент.
Предвид тези съображения и необходимостта от продължаване на
корекционният процес в оставащият 3 – месечен период от време, с цел
осмисляне на необходимостта от бъдещо законосъобразно, обществено –
приемливо поведение, СЪДЪТ намира, че следва да бъде реализирана
корекционната работа в условията на местата за лишаване от свобода по
отношение на осъдения Й. и занапред, за да бъде изпълнен плана в цялост и
за да бъде указано необходимото последователно целеполагане на
определеното му наказание, с оглед на достигане на нужният поправителен
ефект по отношение на конкретният осъден.
Воден от гореизложените съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденият ИВ. П. Й. – роден
на ******* в гр.Исперих, ЕГН – **********, българин, български гражданин,
с висше образование, специалност “Бизнес администрация“, собственик на
фирми, на които е и управител – „Ен С.“ АД, „ЛИИД“ ООД; разведен,
осъждан, жител и живущ в гр. София, бул. „*******“ № ******* – за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното
спрямо него наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 4
месеца, наложено му по НОХД № 1256/2020 г. по описа на СпНС, 20 състав,
който остатък към настоящият момент на равнява на 3 месеца и 7 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен
срок от днес пред Софийски апелативен съд, по реда глава 22 от НПК
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 16:00 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
11