№ 2
гр. Поморие, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100623 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от Д. П. М. от гр.Поморие, чрез
пълномощника и съдебен адресат адв.Н. Арн., против „Интертранс логистик“ ЕООД с.Лъка,
общ.Поморие.
Ищецът твърди, че през 2018 г., е работил като международен шофьор при ответника, със
собственика и управител на който имал уговорка наложените на ищеца по време на път
административни наказания – глоби, за нередности по превозното средство или товара, да
бъдат заплащани от ответника.
Твърди, че на 23.02.2018 г., била извършена проверка на управляваното от него превозно
средство с рег. № ***, по време на която била установена дефектна изпускателна система, за
което нарушение му била наложена глоба в размер 1 000 евро, същата заплатена от
ответника, чрез превод по сметка на ищеца.
Сочи, че след напускане на работа при ответника, при управление на МПС за друг
работодател, отново бил спрян за проверка, при която разбрал, че размерът на наложената
първоначално глоба от 1 000 евро е увеличен с 533.50 евро, която сума, ведно със сумата от
26 евро – лихва или сума в общ размер 559.50 евро, ищецът заплатил при проверката на
място, след което поискал възстановяването на увеличението и лихвата от ответника, но
последният отказал заплащането им, поради което ищецът подал заявление по чл.410 ГПК,
въз основа на което било образувано ч. гр.дело № 332/2021 г. по описа на РС – Поморие и
издадена заповед за изпълнение № 106/20.05.2021 г., поправена по реда на чл.247 ГПК с
определение № 153/21.07.2021 г., за вземане в горепосочения размер от 559.50 евро, както и
за вземане в размер 6.06 евро, представляващо лихва за забава за периода от 17.12.2020 г. до
1
24.01.2021 г., а така също за вземане в размер 17.72 евро, представляващо лихва за забава за
периода от 25.01.2021 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 19.05.2021 г., до окончателното изплащане
на задължението.
Против заповедта било подадено възражение от длъжника, поради което и с оглед дадените
от заповедния съд указания, ищецът предявява иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с
чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване на вземанията си
по заповедта.
Претендират се от ищеца разноските по делото, както и тези по заповедното производство.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника,
които е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощник, в който се застъпва становище
за неоснователност на предявената претенция.
В съдебно заседание страните се представляват от редовно упълномощени процесуални
представители – адвокати, които поддържат заявената с исковата молба претенция, респ.
заявеното с отговора становище за неоснователност на иска.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и
исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие следното:
По делото е приложено ч.гр.дело 332/2021 г., по описа на РС – Поморие, образувано по
подадено заявление по чл.410 ГПК от ищеца Д. П. М. против ответника „Интертранс
логистик“ ЕООД, в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 106/20.05.2021 г., поправена с определение № 153/21.07.2021 г., с която е
разпоредено длъжникът и ответник солидарно да заплати на заявителя и ищец
претендираните в настоящото производство сума.
Заповедта е връчена на ответника на 27.05.2021 г.
На 24.06.2021 г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК, ответникът е подал възражение срещу
заповедта, поради което заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу длъжника.
Разпореждането е получено от пълномощника на заявителя на 02.08.2021 г.
На 31.08.2021 г., в срока по чл.415, ал.1 ГПК, заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество,
тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването
на вземанията си по заповедта за изпълнение, против която е подадено възражение от
длъжника.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
Страните признават, че през 2018 г., включително и към 23.02.2018 г., са били в трудови
правоотношения, като ищецът е заемал при ответника длъжността „международен шофьор“,
които трудови правоотношения са били прекратени към 11.06.2018 г.
2
По делото е представен заверен препис от писмо № 438016900000180061585/23.04.2018 г.,
на немската Федерална служба за товарен транспорт, адресирано до ищеца, съгласно което
на 23.02.2018 г., в 16.10 ч., ищецът, като водач на превозно средство с рег. № ***, с
допустимо общо тегло 18 тона, 2-осово, емисионен клас Евро 5, е използвал платен път А2,
въпреки че дължимата за това такса не е била изцяло платена и не е била отложена, което е
нарушение съгласно чл.10, ал.1, № 1, чл.4, ал.1, изр.1, чл.2 от Федералния закон за
магистралните пътни такси, вр.с чл.1 и чл.2 от Наредбата за удължаване на пътни такси. В
писмото е посочено, че нарушението е осъществено и ако пътната такса е платена частично
поради дефектна изпускателна система.
Представен е заверен препис от справка реф. № 188560-2018-3700/17.12.2020 г., на Главно
митническо управление Потсдам-област Принудително изпълнение, относно подлежаща на
изпълнение заповед за принудително изпълнение реф.№ 185012061585/19.06.2018 г., с
издател Федералната служба за товарен транспорт, с длъжник ищеца, с отбелязана
допълнителна информация: 23022018 А2 ***.
Представен е и заверен препис от нареждане реф. № 188560-2018-3700/17.12.2020 г., на
Главно митническо управление Потсдам-област Принудително изпълнение, относно
подлежаща на изпълнение глоба срещу нерезиденти/чужди лица в размер 533.50 евро, с
падеж 25.07.2018 г., с изпращащо учреждение Федералната служба за товарен транспорт, с
длъжник ищеца.
По делото е представен и протокол и отчетен доклад, съставен на 17.12.2020 г., от служител
по привеждане в изпълнение от Главно митническо управление Потсдам-Централно
учреждение по принудително изпълнение, видно от който съгласно нареждане за
принудително изпълнение реф. № 188560-2018-3700/17.12.2020 г., е проведено
принудително изпълнение на просрочени задължения против ищеца и длъжник в общ
размер 559.50 евро, заплатени от ищеца с карта.
Представена е извадка от движението по банкова сметка на ищеца с IBAN
BG55UBBS88881000980140, съгласно която на 26.03.2018 г., ищецът е извършил плащане в
размер 1 000 евро с получател Полиция-Брауншвайг, като на същата дата е получил
плащане от ответника в размер 3 250 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна такава следното.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства -
увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса
на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат
от едни и същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно -
следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова,
с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от
двете стойности при разлика между тях – Решение № 190/12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017
г., I т. о., ТК на ВКС и посочената в него константна и задължителна практика на ВС и ВКС.
Установи се по делото, че ищецът се е обеднил, заплащайки сума в общ размер 559.50 евро,
3
представляваща санкция за извършено на 23.02.2018 г. от него, като водач на превозно
средство с рег. № ***, нарушение, изразяващо се в използване на платен път А2 в Германия,
въпреки че дължимата за това такса не е била изцяло платена и не е била отложена, което
нарушение е налице и ако пътната такса е платена частично, поради дефектна изпускателна
система на превозното средство, т.е нередност на същото.
Обстоятелството, че процесната сума е платена като санкция за горепосоченото нарушение
безспорно се установява от писмените доказателства по делото – основанието на заповед за
принудително изпълнение реф.№ 185012061585/19.06.2018 г., с издател Федералната служба
за товарен транспорт, е нарушение, извършено на 23.02.2018 г., на път А2, с превозно
средство с рег. № *** (23022018 А2 ***).
При установеното обедняване на ищеца, претенцията му се основава на твърдението, че
ищецът се е обогатил с претендираната сума, поради неизпълнение на съществуваща между
страните уговорка ответникът и работодател да заплаща глобите, наложени за нередности по
превозното средство или товара, на ищеца и работник.
При така заявените обстоятелства и при безспорно личната отговорност на ищеца за
наложените му в качеството на водач санкции, за него липсва друга възможност за правна
защита, освен иск по чл.59 ЗЗД, като за успешното му провеждане ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване твърдения общ факт, от който
произтича както обедняването му, така и обогатяването на ответника, а именно постигнато
съгласие между страните ответникът да заплаща наложените на ищеца глоби за нередности
по превозното средство или товара.
Обстоятелството, че процесната глоба е наложена за нередност на превозното средство е
установено по делото, по горепосочените съображения, а според съда е доказано и
съгласието на работодателя да възстановява на работника глобите от този вид. Това е така,
тъй като се установи както твърдяното заплащане от ищеца на санкция в размер 1 000 евро,
така и възстановяването на тази сума от работодателя, чрез превод по сметката на
работника.
След като се установи обедняване на ищеца в размер на процесната сума и обогатяване на
ответника със същата, които обедняване и обогатяване произтичат от общ факт, то
вземането на ищеца за главницата е установено по основание и размер, съответно
установено е и акцесорното вземане за лихви, поради което предявеният иск е основателен и
като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноските по делото, което с оглед изхода на
спора е основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски в общ размер 625
лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса и 600 лв., адвокатско възнаграждение, което
не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.
В тежест на ответника следва да се възложат и разноските на ищеца в заповедното
производство в размер 560 лв.
4
Предвид основателността на претенцията на ищеца разноски на ответника не се дължат,
поради което искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ИНТЕРТРАНС ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с.Лъка, общ.Поморие, представлявано от
Т. Ат. Щ., чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „*** адв.С.Л., че дължи на
Д. П. М., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. „Поп Сава Катрафилов“, № 12, чрез
пълномощника и съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“, № 53, лицев партер,
адв.Н. Арн., сумата 559.50 евро (петстотин петдесет и девет евро и петдесет евроцента), с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил, както и сумата 6.06 евро (шест евро и
шест евроцента), представляваща лихва за забава за периода от 17.12.2020 г. до 24.01.2021 г.,
а така също и сумата 17.72 евро (седемнадесет евро и седемдесет и два цента),
представляващо лихва за забава за периода от 25.01.2021 г. до 18.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 559.50 евро, считано от 19.05.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 106/20.05.2021 г. по ч.гр.дело № 332/2021 г., по описа
на РС – Поморие.
ОСЪЖДА „ИНТЕРТРАНС ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Д. П. М.,
ЕГН **********, сума в размер 625 лв. (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ИНТЕРТРАНС ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Д. П. М.,
ЕГН **********, сума в размер 560 лв. (петстотин и шестдесет лева), представляваща
разноски в производството по ч.гр. дело № 332/2021 г., по описа на РС – Поморие.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ИНТЕРТРАНС ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК
*********, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5