Р Е Ш Е Н И Е
№ 888 17.06.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
на седми юни две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2412 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.9б и чл.4 ал.1 - 5 от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на Г.К.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
против Ревизионен акт № 2 от 21.08.2020 г., издаден от Р. И. – началник отдел
„КПС“ и С. Г.на длъжност „главен експерт“, потвърден с решение № 94-01-31017 от
29.10.2020 г. на Кмета на Община Бургас.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на целия ревизионен акт.
Твърди се, че решаващият орган неправилно е приел, че ревизионният акт е
обжалван частично при условие, че в жалбата по административен ред изрично е
направено искане за цялостната му отмяна. Посочена е разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ, в която изчерпателно са изброени лицата, които имат право и задължение да
подават декларация по чл.14 от ЗМДТ, както и, че е недопустимо общинската
администрация да декларира данни за имота от името на жалбоподателя и без
никакво основание служебно търговската сграда е приета като „производствена на два
етажа“. Изтъква се, че са налице основания за провеждане на ревизията по реда
на чл.122 от ДОПК, тъй като, до започване на ревизията, за имота не е била
подавана декларация от С. и като не е приложен реда, предвиден в закона,
издателите са определили данъчната основа неправилно. Заявява се, че търговската
сграда не е двуетажна, както е прието в хода на ревизията, а е едноетажна с
„мазе/склад“, както била нанесена в ККР на гр.Бургас, а това от своя страна води
до промяна в размера на данъка. В решението на административния орган бил
посочен начинът за изчисляване на данъчната оценка на сградата, но не и тази на
правото на строеж върху земята. Сочи се още, че част от доказателствата в
ревизията не са събрани по реда на ДОПК, а в съставения ревизионен доклад (РД)
липсват част от предвидените в закона реквизити, защото не са посочени
извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства, както и
направените фактически и правни изводи. Оспорва се извода на решаващия орган за
дължимост на данъка за 2014 година
предвид изтичането на давността по закон. Жалбоподателят твърди, че
съставеният РД му е връчен без приложенията към него и позоваването на чл.32 от ДОПК от ответника не е достатъчно, за да се приеме, че е налице надлежно
уведомяване. Оспорва се и размера на изчислените лихви по главниците на ДНИ и
ТБО. Иска се отмяна на целия РА.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя, поддържа жалбата. Излага доводи, че данъчната
оценка на имота следва да бъде изчислена при прилагане на чл. 4, ал. 6, т. 1 и
чл. 11, ал. 2, т. 2 от Приложение 2 от ЗМДТ (следва да се има предвид чл.5, ал.
6 от Приложение № 2, а не чл. 4, ал. 6). Наред с това посочва, че
незаконосъобразно с РА се начисляват лихви, тъй като до неговото издаване
задължения не са определяни. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът-Кмет на Община Бургас, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата. Излага аргументи за нейната неоснователност, като сочи, че
задълженията са правилно определени. Представя административната преписка. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от
страна имаща правен интерес от оспорването му и е подадена в срока по чл. 156,
ал.1 от ДОПК - жалбата е подадена на 17.11.2020 г. чрез кмета на Община Бургас,
а решението на кмета на Община Бургас, с което е потвърден оспореният ревизионен
акт е връчено на жалбоподателя на 03.11.2020 г., видно от ИД PS 8000 02ES4U (л.6), поради което се явява допустима.
Съдът намира, че неправилно решаващият орган е приел, че подадената пред
него жалба от С. е насочена само срещу определените с РА задължения за ТБО и
ДНИ по отношение на притежаваната от С. търговска сграда с идентификатор 07079.651.296.1.
Действително в жалбата пред решаващия орган са изложени конкретни доводи за
незаконосъобразност на РА относно посочените задължения, но наред с това в
текста на жалбата, както и в петитума на същата жалбоподателят е посочил, че
иска РА да бъде отменен изцяло. Изложеното води до извод, че волята на С. е за
извършване на цялостна проверка на оспорения РА, която съдът намира за
недвусмислено изразена. От друга страна, действително решаващият орган не е
изложил конкретни мотиви за правомерността на облагането с ДНИ и определянето
на ТБО за останалите обекти – жилището в ж.к. „Меден рудник“, наследствения
имот на ул. „Мургаш“ и общинския терен, като се е ограничил до
разглеждане единствено на конкретно направените възражения, но с диспозитива на
решението си е потвърдил РА изцяло, доколкото липсва конкретно описание на
частта която потвърждава. При тези данни, съдът намира, че РА е потвърден от
решаващия орган в неговата цялост – изрично и мълчаливо, поради което в хода на
съдебното производство следва да бъде извършена цялостна проверка на РА, а не
само относно данъка и таксата за търговската сграда.
След като прецени събраните доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Г.С. е собственик на:
1. ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в ж.к. „Меден рудник“,
бл.131, вх.Д, ет.5, придобит чрез покупка с договор №883/23.03.1988г., който
имот представлява жилище на пети етаж от осем етажна сграда с площ от 105,47
м² и мазе с площ от 6,12 м². Имотът е деклариран от С. с декларация
по чл.14 от ЗМДТ през 1998г. (л.121), като в декларацията е посочено изрично,
че този имот е основно жилище. Приходните органи са констатирали, че за имота
са заплатени заплатени следните задължения: за 2014 г. ДНИ в размер на 23.38
лева и ТБО в размер на 32.25 лева, за 2015 г. ДНИ в размер на 23.22 лева и ТБО
в размер на 32.03 лева, и за 2016 г. ДНИ в размер на 27.82 лева и ТБО в размер
на 31.80 лева. За констатираните плащания не са представени доказателства, но
доколкото фактът на плащането е в интерес на жалбоподателя, твърди се от
приходния орган и не е оспорено, то съдът приема посочените в РД данни в тази посока
за достоверни. За краткост в настоящото изложение имотът ще се обозначи като
„имот № 1“.
2. ½ идеална част
от недвижим имот находящ се в гр. Бургас, ул.Мургаш №5, придобит по наследство
от К. Г. С., починал на 25.04.2005г. Имотът е придобит от К.С. с нотариален акт
№2, том III, дело 623 от 29.05.1965 г. Същият представлява земя от 228,50
кв.м., жилище с площ 60,00 кв.м., ведно с мазе от 40 кв.м. и гараж с площ от 18,00
кв.м., и е деклариран с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
**********/12.04.2018 г. (л.95), подадена от наследника И.К.С.. Установено е и
не е спорно, че до декември 2016 г. задълженията за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци за имота са заплащани по партидата на починалия –
видно от представените приходни квитанции (л.78-80), като е отразено ползвано
облекчение по чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ – ползване на имота от него като основно
жилище. По отношение партидата на този имот са представени дубликати от
приходни квитанции (л.78-80), в които е посочено, че за 2014 г. са заплатени
ДНИ в общ размер на 38.90 лева, от които 19.45 лева отговарят на дела на
жалбоподателя, и ТБО в общ размер на 39.00 лева, от които 19.50 лева отговарят
на дела на жалбоподателя, за 2015 г. – ДНИ в общ размер 38.83 лева, от които
19.42лева отговарят на дела на жалбоподателя, и ТБО в общ размер на 38.95 лева,
от които 19.48 лева отговарят на дела на жалбоподателя, и за 2017 г. – ДНИ в
общ размер на 30.40 лева, от които 15.20 лева отговарят на дела на
жалбоподателя, и ТБО в общ размер на 29.55 лева, от които 14.78 лева отговарят
на дела на жалбоподателя. За краткост в настоящото изложение имотът ще се
обозначи като „имот № 2“.
3. ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ж.к.
„Меден рудник“ с идентификатор 07079.651.296.1, представляващ сграда за
търговия, за която е издадено разрешение за ползване № 571/04.10.2001г. (л.69).
Сградата се намира в имот – УПИ V в кв.12, представляващ частна
общинска собственост, съгласно АЧОС № 5440 от 14.03.2009 г. (л.76), с площ от
418 м² по плана на ж.к. „Меден рудник“, град Бургас. Съгласно договор от
05.01.2007 г. (л.28) на С. е учредено безсрочно и възмездно право на строеж в
описания имот от Община Бургас, за търговски обект „Кафе-аперитив“,
представляващ двуетажна сграда със застроена площ 180 кв.м. и РЗП 354 кв.м.,
построен по реда на отменения чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ. Към момента на
извършване на ревизията за поземления имот и сградата не е подавана декларация
по чл. 14 от ЗМДТ от собственика. С АУЗД № 74027-1/04.11.2019 г. по реда на чл.
107, ал. 3 от ДОПК на жалбоподателя са определени задължения за ДНИ и ТБО за
периода 2014 г. – 2019 г., включително, за недвижим имот – сграда в гр. Бургас,
ж.к. „Меден Рудник“, представляваща „кафе-аперитив“ с РЗП 354 кв.м. Издаденият
АУЗД е оспорен по административен ред, като решаващият орган с решение №
94-01-38869/1/16.12.2019 г. е отменил същия и е върнал преписката на органа по
приходите за започване на ревизионно производство. В решението е посочено, че
партидата на описаната сграда е служебно открита по декларация №
**********/31.10.2019 г. (л.175). Видно от посоченото върху декларацията –
същата е служебно подадена след справка в Агенция по вписванията. За краткост в
настоящото изложение общинският поземлен имот се обозначава като „имот № 3“, а
търговската сграда като „имот № 4“.
За определяне на задълженията за ДНИ и ТБО на С., за периода 01.01.2014 – 31.12.2018г. е издадена заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) №2/16.12.2019 г. (л.145) от началник на отдел
„Контрол и принудително събиране“ (КПС) в Община Бургас, със срок на ревизията
– три месеца от връчването на ЗВР. За ръководител на ревизията е определена
Соня Георгиева – „главен експерт ревизии“ в отдел КПС. ЗВР е връчена на
ревизираното лице, лично и срещу подпис, на 17.12.2019 г. (л.146).
Със заповед за изменение заповедта за възлагане на ревизия № 2/1/16.03.2020
г. (л.63) е запазен предметният обхват на ревизията и е удължен срокът за нейното
извършване до 16.05.2020 г. Заповедта е връчена по реда на чл.32 от ДОПК чрез поставяне
на съобщение на таблото за обявления на общината (л.36) и публикуване в
интернет – страницата на общинската администрация (л.37).
В хода на ревизионното производство органът по приходите с отделни искания
за представяне на документи и книжа е изискал от Дирекция „Устройство на
територията“ и Дирекция „Управление на общинската собственост“ при Община
Бургас информация и налична документация за сграда с идентификатор 07079.651.296.1 по кадастралната карта на гр.Бургас.
В писмо вх.№ 94-01-41994/5/ от 11.02.2020г. от Началник отдел „Устройствено
планиране и архитектура“ е посочено, че след оглед е установено, че търговската
сграда (имот № 4) е изградена от стоманобетонна конструкция, с външни и
вътрешни стени, изпълнени от тухлена зидария, монтирана РVC дограма по фасадите на сградата и покрив от стоманобетонна конструкция.
При тези обстоятелства е направен извод, че сградата отговаря на код М3 от
Таблица 3 на Приложението към Декларацията по чл.14 от ЗМДТ. Към писмото са
приложени и строителни книжа, в това число:
- удостоверение за въвеждане в експлоатация №571 от 04.10.2001г. (л.69) на
временен търговски обект „кафе-аператив“, от което се установява, че обектът е
изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешение за строеж № 78 от 08.09.1997г.
на Община Бургас, протокол за строителна линия и изискванията към строежите
съгласно чл.169, ал.1 от ЗУТ;
- обяснителна записка за част: Архитектурна (л.70), обект „Кафе-аперитив“ в
ж.к. „Меден рудник“, гр.Бургас към проект за изменение на одобрен проект, от
която се установява че обектът е на две нива, като в сутерена са предвидени
складове за продукти, напитки, амбалаж, помещение за персонала с тоалетна и душ;
- архитектурно-конструктивни детайли (л.71, 72), установяващи, че стените
са изградени с тухлена зидария, покрива с бетонова плоча, пода над неотопляемото
помещение е стоманобетонна плоча;
- обяснителна записка (л.73) за част: Конструкции, фаза Работен проект,
която установява, че обектът ще се изпълнява монолитно;
- „Вертикален разрез“ на обекта (л.74 и 151) от който се установява, че
строежът е разположен на две нива – полуподземен етаж с височина 2,72 метра и
надземен етаж с височина 3,20 метра.
С писмо №94-01-41994/4/ от 30.01.2020г. (л.75) на директор на Дирекция
„Управление на общинската собственост“ при Община Бургас към преписката са приобщени договор от 05.01.2007 г. между Община Бургас и Г.С., съгласно който
общината учредява на жалбоподателя С. право на строеж за търговски обект –
двуетажна сграда със ЗП от 180 м² и РЗП от 354 м² в имот частна
общинска собственост и акт №5440/14.03.2009г. за частна общинска собственост за
УПИ V, кв.12 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Меден рудник“, съответен на ПИ с идентификатор
07079.651.296 по КККР на гр.Бургас.
С оглед липсата на подадена от жалбоподателя декларация по чл. 14 от ЗМДТ
за недвижим имот с идентификатор 07079.651.296.1 по кадастралната карта на
гр.Бургас, за целите на ревизионното производство и изготвяне на данъчна оценка
е изготвена служебна декларация от Община Бургас от 2020 г. (л.177), в която е
посочено, че сградата е на два надземни етажа, със застроена площ от 176 кв.м.,
разгърната застроена площ (РЗП) от 354 м² и е построена в имот частна
общинска собственост с площ от 418 кв.м., за който има учредено право на строеж
на сградата от страна на Община Бургас, с посочено предназначение – търговски
обект и година на изграждане 2001 г., с конструкция – М3. Въз основа на
постъпилите служебни данни е изготвена справка за съответните коефициент при
изчисляване на данъчна оценка (л. 89), съгласно която за сграда с идентификатор
07079.651.296.1 са определени следните коефициенти: BS=18.7*KM=72.1*KL=0.98*KX=1.0*KB=1.0*KO=0.93*PL=354.0
и е определена данъчна оценка на сградата в размер на
434 999.90 лева, като при определяне на конкретните коефициенти е взето
предвид – конструкция М3, етаж-1, търговски обект и площ 354.00 кв.м.
Определена е и данъчна оценка на недвижимия имот, върху който е построена
сградата, в размер на 16 016.10 лева. При тези данни е издадена служебно и
данъчна оценка на посочената сграда и недвижим имот от 12.03.2020 г. (л.88).
Изготвени са и справки за калкулация на данъчна оценка на останалите имоти,
собственост на жалбоподателя (л.83-87), съгласно които:
-
ДО на недвижим имот, находящ се в
ж.к. „Меден рудник“, бл.131, вх.Д, ет.5 (имот № 1) с площ от 105.47 кв.м. и
мазе с площ от 6.12 кв.м. е както следва: за 2014 г. – 64 495.80 лева, за
2015 г. – 64 049.90 лева, за 2016 г. – 63 604.10 лева, за 2017 г. –
63 158.30 лева и за 2018 г. – 62 712.50 лева, като за всеки един
период е отразена корекция по реда на чл. 11, ал. 2, т. 1 от Приложение № 2 към
чл. 14 от ЗМДТ по отношение площта на прилежащото мазе с площ от 6.12 кв.м.
(или общата площ е в размер на 107.306 кв.м.);
-
ДО на недвижимия имот и
самостоятелните обекти, находящи се в гр. Бургас, ул.Мургаш №5 (имот № 2),
придобит по наследство от К.Г. С., е както следва: за 2017 г. – 9 894.20
лева за земя с площ от 228.50 кв.м., 24 337.60 лева за жилище – апартамент
с площ от 60 кв.м. и мазе с площ 40 кв.м., като е отразено редукция за мазето
по реда на чл. 11, ал. 2, т. 1 от Приложение № 2 към чл. 14 от ЗМДТ (или общата
площ на СО и мазе е 72 кв.м.) и 4 855.10 лева за гараж с площ от 18 кв.м.,
като е отразена редукция в базисната данъчна оценка съобразно чл. 5, ал. 5, т.
1 от Приложение № 2 към чл. 14 от ЗМДТ, или обща ДО в размер на 39 086.90
лева; за 2018 г. – 9 894.20 лева за земя с площ от 228.50 кв.м.,
24 337.60 лева за жилище – апартамент с площ от 60 кв.м. и мазе с площ 40
кв.м., като е отразено редукция за мазето по реда на чл. 11, ал. 2, т. 1 от
Приложение № 2 към чл. 14 от ЗМДТ (или общата площ на СО и мазе е 72 кв.м.) и
4 855.10 лева за гараж с площ от 18 кв.м., като е отразена редукция в
базисната данъчна оценка съобразно чл. 5, ал. 5, т. 1 от Приложение № 2 към чл.
14 от ЗМДТ, или обща ДО в размер на 39 086.90 лева.
Въз основа на събраните данни е изготвен РД № 2/28.05.2020 г., с който е
направено предложение за определяне на следните задължения на Г.К.С. за ДНИ и
ТБО (л.44) за притежаваните от него недвижими имоти:
За данък недвижими имоти:
-
за 2014 г. – за имот № 1 – 23.38
лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 - 28.35 лв., от които платени
19.45 лв. (остатък от задължението 8.89 лева); за имот № 3 – 11.61 лева; за имот
№ 4 - 315.37 лв., или общо задължение в размер на 335,87 лв. главница и 195,71
лв. лихва към момента на РД;
-
за 2015 г. – за имот № 1 – 23.22
лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 - 28.34 лв., от които платени
19.42 лв. (остатък от задължението 8.92 лева); за имот № 3 – 11.61 лева; за
имот № 4 - 315.37 лв., или общо задължение в размер на 335,90 лв. главница и
159,42 лв. лихва към момента на РД;
-
за 2016 г. - за имот № 1 – 27.82
лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 – 34.20 лв., от които платени
15.20 лв. (остатък от задължението 19.00 лева); за имот № 3 – 14.01 лева; за
имот № 4 - 380.62лв., или общо задължение в размер на 413,63 лв. главница и
156,89 лв. лихва към момента на РД.
-
за 2017 г. – за имот № 1 – 27.63 лева; за имот
№ 2 – 34.20 лв.; за имот № 3 – 14.01 лева; за имот № 4 - 380.62лв., или общо
задължение в размер на 456,46 лв. главница и 126,73 лв. лихва към момента на
РД;
-
за 2018 г. – за имот № 1 – 27.43
лева; за имот № 2 – 34.20 лв.; за имот № 3 – 14.01 лева; за имот № 4 -
380.62лв., или общо задължение в размер на 456,26 лв. главница и 80,48 лв.
лихва към момента на РД;
За такса за битови
отпадъци (ТБО):
-
за 2014 г. – за имот № 1 – 32.25
лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 – 19.54 лв., от които платени
19.50 лв. (остатък от задължението 0.04 лева); за имот № 3 – 63.26 лева; за
имот № 4 - 1718.25 лв., или общо задължение в размер на 1781.55 лв. главница и
1038,08 лв. – лихва към момента на РД;
-
за 2015 г. – за имот № 1 – 32.03
лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 – 19.54 лв., от които платени
19.48 лв. (остатък от задължението 0.06 лева); за имот № 3 – 63.26 лева; за
имот № 4 - 1718.25 лв., или общо задължение в размер на 1781,57 лв. главница и
856,71 лв. – лихва към момента на РД;
-
за 2016 г. – за имот № 1 – 31.80
лева, от които цялата сума е платена; за имот № 2 – 19.54 лв., от които платени
14.78 лв. (остатък от задължението 4.76 лева); за имот № 3 – 55.26 лева; за
имот № 4 - 1500.75 лв., или общо задължение в размер на 1560,77 лв. главница и
592,01 лв. – лихва към момента на РД;
-
за 2017 г. – за имот № 1 – 31.58
лева; за имот № 2 – 19.54 лв.; за имот № 3 – 55.26 лева; за имот № 4 - 1500.75
лв., или общо задължение в размер на 1607,13 лв. главница и 446,21 лв. – лихва
към момента на РД;
-
за 2018 г. – за имот № 1 – 31.36
лева; за имот № 2 – 19.54 лв.; за имот № 3 – 55.26 лева; за имот № 4 - 1500.75
лв., или общо задължение в размер на 1606,91 лв. главница и 283,45 лв. – лихва
към момента на РД.
При изчисляване на задълженията за ДНИ и ТБО от ревизиращия екип е отчетен
обема на правото на собственост на жалбоподателя върху описаните по-горе имоти,
а именно 1/2. Относно сграда с идентификатор 07079.651.296.1 ревизиращият екип
е приел, че представлява двуетажна сграда за производствена дейност и при изчисляване
на ДО е взета предвид цялото РЗП на сградата от 354 кв.м. По отношение на
недвижимия имот с идентификатор 07079.651.296, представляващ частна общинска
собственост, е прието че С. е данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО на основание чл.11,
ал.2 от ЗМДТ, предвид учреденото в негова полза право на строеж в имота. Размерът
на ДНИ е определен въз основа на данъчната оценка на имотите и при данъчна
ставка за 2014 г. и 2015 г. от 1.45пром., а за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от
1.75пром., определени съгласно чл. 18 от Наредбата за определяне размера на
местните данъци и такси (приета с решение на Общински съвет гр. Бургас,
протокол № 5, т. 30 от 24.01.2008 г. и последващи изменения). Относно ТБО
ревизиращият екип е приел следните данъчни ставки, определени въз основа
решение на ОС Бургас № 31/17.12.2013 г., протокол № 45/16.12.2014 г., протокол
№ 6/17.12.2015 г., протокол № 21/20.12.2016 г. и протокол № 36/19.12.2017 г. на
ОС Бургас: за жилищни имоти – за сметосъбиране и сметоизвозване 0.60пром., за
обезвреждане в депа 0.10пром., за поддържане чистотата 0.30пром., или общо
1.0пром. за всички периоди; за нежилищни имоти - за сметосъбиране и
сметоизвозване 3.9пром. за 2014 г. и 2015 г. и 2.9пром. за 2016 г., 2017 г. и
2018 г., за обезвреждане в депа 0.5пром. за всички периоди, за поддържане
чистотата 3.5пром. за всички периоди, или общо 7.9пром. за 2014 г. и 2015 г. и
6.9пром. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
При изчисляване размера на задълженията са отразени и извършени през
годините плащания за ДНИ и ТБО, като е отчетен дела на жалбоподателя спрямо
правото му на собственост относно наследствения имот, както следва: за ДНИ за
2014 г. плащане в общ размер на 42.83 лева; за 2015 г.- 42.64 лева; за 2016 г.
– 43.02 лева; и за ТБО за 2014 г. – 51.75 лева; за 2015 г. – 51.51 лева; за
2016 г. – 46.58 лева. Тези плащания са извършвани по отношение на ДНИ и ТБО за
имотите в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, бл. 131, вх. Д, ет. 5 и имотът в гр.
Бургас, ул. „Мургаш“ № 5.
Общинската администрация е предприела действия по връчване на РД чрез
посещения на адрес (л.38-41), на който лицето не е открито. Връчването е
извършено по реда на чл.32 от ДОПК чрез поставяне на съобщение на таблото за
обявления на общината (л.36) и публикуване в интернет – страницата на
общинската администрация (л.37).
Срещу изготвения ревизионен доклад жалбоподателят на 13.08.2020 г. е подал възражение
(л.26-27), в което е посочил, че сградата с идентификатор 07079.651.296.1 не е
за производствени цели и не е двуетажна, както е прието в ревизионния доклад. Заявено
е, че органът не е извършил цялостна проверка, като не се е запознал със
строителната документация. Посочва, че на 11.08.2020г. по негово искане е
извършено изменение на КККР и видно от представената скица № 15-727195 от
11.08.2020г. сградата е вписана като едноетажна сграда за търговия. На 13.08.2020 г., до общинската администрация е подадена „коригираща
декларация“ по чл.14 от ЗМДТ, за „предеклариране на имота от двуетажна сграда в
едноетажна, за което е представен входящ номер, но не е представено копие от
декларацията. В заключение е поискано да се съобразят актуалните данни, да се
преразгледа случая, да се възложи нова ревизия и да се намалят задълженията и
дължимите лихви по тях. Към възражението е представено и конструктивно
становище, изготвено то инж. Живка Берова (л.29), в което е посочено, че сграда
с идентификатор 07079.651.296.1 е извършена съобразно проекта и представлява
стоманобетонна, със скелетна конструкция, едноетажна сграда със сутерен и стоманобетонна
покривна плоча. Представена е и обяснителна записка (л.30), без да е посочено
от кого е издадена, в която е отразено, че височината на тавана над средната
кота на прилежащия терен 1.05м, поради което сграда следва да бъде отразена
в КККР на гр. Бургас като едноетажна.
Въз основа на ревизионния доклад, на 21.08.2020 г., е издаден процесния ревизионен
акт № 2 от 21.08.2020г. от началника на отдел „КПС“ и ръководителя на
ревизионния екип (л.18-25), с който на жалбоподателя са определени задължения
за ДНИ и ТБО и лихва към датата на издаване на РА, след отчитане на
установените плащания през периодите, както следва:
-
за данък върху недвижимите имоти
(ДНИ): за 2014
г. – 335,87 лв. главница и 203,63 лв. лихва; за 2015 г. – 335,90 лв. главница и 169,45 лв. лихва; за 2016 г. – 413,63 лв. главница и 166,65
лв. лихва; за 2017 г. – 456,46 лв.
главница и 137,51 лв. лихва; за 2018
г. – 456,26 лв. главница и 91,25 лв. лихва.
-
за такса за битови отпадъци (ТБО): за 2014 г. – 1781,55 лв.
главница и 1080,14 лв. – лихва; за 2015
г. – 1781,57 лв. главница и 898,78 лв. – лихва; за 2016 г. – 1560,77 лв. главница и 628,86 лв. – лихва; за 2017 г. – 1607,13 лв. главница и 484,15
лв. – лихва; за 2018 г. – 1606,91
лв. главница и 321,39 лв. – лихва.
С. е обжалвал ревизионния акт изцяло пред решаващия орган- кмета на
общината (л.9). В жалбата са изложени възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения в ревизионното производство. Изложени са доводи за
материална незаконосъобразност на РА при определяне данъка за сграда с идентификатор
07079.651.296.1. В заключение е направено искане за цялостна отмяна на акта.
С решение от 29.10.2020 г. (л.7-8) на кмета на Община Бургас е прието, че с
жалбата се иска отмяна на ревизионния акт само в частта на задълженията,
установени за търговска сграда с идентификатор 07079.651.296.1. Решаващият
орган е достигнал до извод за неоснователност на жалбата. Същият е приел, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията и правилно са
приложени коефициентите за определяне на данъчна оценка на сграда с идентификатор
07079.651.296.1. Въз основа на тези констатации ревизионният акт, с който са
установени публични общински вземания за ДНИ и ТБО, дължими от С., е потвърден.
Решението е връчено на жалбоподателя на 03.11.2020 г., видно от ИД PS 8000 02ES4U (л.6).
В хода на съдебното производство са представени и протоколи за извършена
работа от Консорциум „Титан- Бургас“ за целия относим период от 01.01.2014 г.
до 31.12.2018 г., касаещи услуги предоставени по почистване за кметство
„Възраждане“, което според представеното приложение към чл. 33, ал. 2 от УП на
общинската администрация в Община Бургас включва к-с „Меден Рудник“, кв.
Победа, кв. Акациите, кв. Горно Езерово, м.с. Върли бряг; договори от 2009 г. и
2015 г., сключен между Община Бургас и Консорциум „Титан- Бургас“ за
осъществяване поддържането на чистотата на територията на общината; документи
удостоверяващи наличието и ползването на депо за неопасни отпадъци – заповед №
РД-147/24.09.2015 г., нотариален акт № 77, том ІІ, рег. № 4399, дело № 175/2009
г., справка 52-10 за взето решение от ИК на ОНС- Бургас от 1975 г.; заповеди за
определяне на границите и районите на територията на Община Бургас, включени в
системата на организирано поддържане на чистотата- з.№2961/29.10.2013 г.,
з.№2951/29.10.2014 г., з.№2952/29.10.2015 г., з.№3123/28.10.2016 г.,
з.№3025/30.10.2017 г., всички на кмета на Община Бургас, в които са включени и кв.
„Меден Рудник“ и кв. „Победа“.
В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза. Установено е от вещото лице, че конструкцията на сграда с
идентификатор 07079.651.296.1 е масивна, стоманобетонова и отговаря на
сигнатурата за попълване в данъчни декларации на символа М3, както е посочено в
двете служебно подадени декларации за обекта. Експертът дава заключение, че
сградата е едноетажна със сутерен – изба. Сутеренът, според вещото лице,
представлява полуподземен етаж по смисъла на ЗУТ, който не се включва в
етажността на сградата. За да достигне до този извод вещото лице е измерило, че
средната височина на пода на надземния етаж спрямо прилежащия терен е 1.14 м.
Установено е от експерта, че избеният етаж се състои от две части с два подхода,
между които връзката е чрез врата. В източната част на избата се достъпва чрез
стълбище с вход от север и съдържа коридор, от изток на този коридор един малък
склад, разположен в североизточния ъгъл, след него се намира една асансьорна
шахта, която не е оборудвана, след това е една ниша към коридора и в
югоизточния край се намира сервизен тоалетен възел с предверие и две тоалетни
клетки, от запад на коридора се намира складова ниша и тъмен склад. Светлата
височина на източната част от избата е 2.77 м. в коридора и 2.72 м. в тоалетния
възел. В западната част на избата, към която се достъпва от стълбище с вход от
юг, са обособени предверие, като от изток на предверието се намира още един
сервизен тоалетен възел с предверие и две тоалетни клетки, който възел е
съседен на сервизния възел от източната част, от запад на предверието без
преградната стена вещото лице е установило голямо помещение, което от три
страни граничи с външните стени на избата, а четвъртата стена граничи с
източната част на избата и с предверието. Установено е още, че под стълбите на
западната част на избата е обособено малко складово помещение, в което е
направен на пода улей, продължаващ чрез ПВЦ тръбичка през зида в една от
тоалетните клетки и от там по наклона на пода се свързва с подов сифон, което
съоръжение служи за отвеждане на навлизащи подпочвени води. Според вещото лице
светлата височина на западната част от избата е 2.72 м. в голямото западно
помещение и 2.76 м. в тоалетния възел. По стените на избата са констатирани
видими следи от протаяване на влага, което според вещото лице я прави
неизползваема за обичайни търговски нужди, свързани с помещение за посетители.
Експертът посочва, че надземният етаж е с височина 3.03 м., като цялата сграда,
вкл. и избата, има електро и ВиК инсталации. Вещото лице посочва, че според
служебно попълнените декларации по чл. 14 от ЗМДТ за сградата същата веднъж е
отбелязана е с предназначение „търговски обект“ и веднъж с предназначение
„производствен обект „Кафе“. Вещото лице уточнява, че не може да установи
реалната функция на сградата през ревизирания период.
В съдебно заседание експертът сочи, че РЗП на полуподземния етаж следва да
се отбележи в колона РЗП на изба в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, а в колоната
РЗП на обекта – площта на надземния етаж.
В съдебното производство е изготвена и съдебно-икономическа експертиза и
две допълнителни експертизи към нея, вещото лице по които е следвало по
отношение на търговската сграда (имот № 4) да изчисли дължимите ДНИ и ТБО за
относимите периоди при съобразяване на различни критерии – със и без приложение
на чл. 5, ал. 6, т. 1 от приложение 2 към ЗМДТ (корекция в базисната данъчна
оценка приложима за складове в нежилищни обекти), както и с едновременното
приложение чл. 5, ал. 6, т. 1 и чл. 11, ал. 2, т. 2 (корекция в площта при
предназначение на обекта – мазе) от приложение 2 към ЗМДТ, както и допълнителни
изчисления в зависимост от различни площи на полуподземния етаж, и са
определени съответните данъчни оценки и респективно дължими ДНИ и ТБО за
различните периоди. При изчисляване на данъчната оценка вещото лице е ползвало
следната формула: ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х Площ (където: ДО - Данъчна
оценка в лева; БС - Базисна данъчна стойност на 1м2 в лева; Км - Коефициент за
местоположение; Ки - Коефициент за инфраструктура; Кх - Коефициент за
индивидуални характеристики; Кв - Коефициент за височина; Ко - Коефициент за
овехтяване; Площ - Площта в кв.м.). Следва да се отбележи, че Км, Ки, Кх и Кв
не са изменяни от вещото лице и изцяло съвпадат с коефициентите ползвани при
изготвяне на данъчната оценка на имота в хода на ревизията. Относно Ко
(коефициент на овехтяване) вещото лице, за разлика от ДО в хода на ревизията, е
приложило различни стойности за различните периоди, които са еднакво приложени
за всички варианти на експертизата (за 2014 г. – 0.96, за 2015 г. – 0.955, за
2016 г. – 0.95, за 2017 г. – 0.945 и за 2018 г. – 0.94, а ползвания при
изготвяне на ДО в хода на ревизията коефициент на овехтяване е 0.93). Вещото
лице е изчислило следните ДО и респективно ДНИ и ТБО за сграда с идентификатор 07079.651.296.1
като е съобразило и обема от правото на собственост на жалбоподателя:
-
без приложението на чл. 5, ал. 6,
т. 1 и чл. 11, ал. 2, т. 2 от приложение 2 към ЗМДТ, респективно е взета цялата
РЗП на сграда от 354 кв.м. и базисна данъчна оценка от 18.7, при което са
направени следните изчисления: ДО за 2014
г. – 449 032.16 лева (за ½ ид.ч. – 224 516.08 лева), респективно
ДНИ в размер на 325.55 лева и ТБО – 1 773.67 лева; ДО за 2015 г. – 446 693.45 лева (за
½ ид.ч. – 223 346.73 лева), респективно ДНИ в размер на 323.85 лева
и ТБО – 1 764.43 лева; ДО за 2016
г. – 444 354.74 лева (за ½ ид.ч. – 222 177.37 лева),
респективно ДНИ в размер на 388.81 лева и ТБО – 1 533.02 лева; ДО за 2017 г. – 442 016.03 лева (за
½ ид.ч. – 221 008.02 лева), респективно ДНИ в размер на 386.76 лева
и ТБО – 1524.95лева; ДО за 2018 г. –
439 677.32 лева (за ½ ид.ч. – 219 838.66 лева), респективно
ДНИ в размер на 384.72 лева и ТБО – 1516.89 лева (основно заключение, отговор №
1);
-
с приложение на чл. 5, ал. 6, т.
1 от приложение 2 към ЗМДТ, при което сградата е разделена на две, като площта
на надземния етаж е определена на 176 кв.м., съобразно приложена по делото
скица, като базисната данъчна оценка на тази чест е определена на 18.7 лева, а
площта на полуподземния етаж е определена на разликата до 354 кв.м., а именно
178 кв.м., като предвидената БС е редуцирана до 80% и определена БС в размер на
14.96 лева, при което са направени следните изчисления: ДО за 2014 г. – 403 875.25 лева (за
½ ид.ч. – 201 937.62 лева), респективно ДНИ в размер на 292.81 лева
и ТБО – 1595.31 лева; ДО за 2015 г.
– 401 771.73 лева (за ½ ид.ч. – 200 885.87 лева), респективно
ДНИ в размер на 291.28лева и ТБО – 1586.99 лева; ДО за 2016 г. – 399 668.22 лева (за ½ ид.ч. – 199 834.11
лева), респективно ДНИ в размер на 349.71 лева и ТБО – 1378.86 лева; ДО за 2017 г. – 397 564.70 лева (за
½ ид.ч. – 198 782.35 лева), респективно ДНИ в размер на 347.87 лева
и ТБО – 1371.60 лева; ДО за 2018 г.
– 395 461.18 лева (за ½ ид.ч. – 197 730.59 лева), респективно
ДНИ в размер на 346.03 лева и ТБО – 1364.34 лева (основно заключение, отговор №
2);
- с приложението на чл. 11, ал. 2, т. 2 от приложение 2 към ЗМДТ, като вещото
лице е взело предвид площ на полуподземния и надземния етаж от 177 кв.м. (по
½ от общото РЗП на сградата), като по отношение на полуподземния етаж
площта е редуцирана до 60%, при което са определени следните стойности: ДО за 2014 г. – 359 225.72 лева (за
½ ид.ч. – 179 612.86 лева), респективно ДНИ в размер на 260.44 лева
и ТБО – 1418.95 лева; ДО за 2015 г.
– 357 354.76 лева (за ½ ид.ч. – 178 677.38 лева), респективно
ДНИ в размер на 259.08лева и ТБО – 1411.55 лева; ДО за 2016 г. – 355 483.79 лева (за ½ ид.ч. – 177 741.89
лева), респективно ДНИ в размер на 311.05 лева и ТБО – 1226.42 лева; ДО за 2017 г. – 353 612.82 лева (за
½ ид.ч. – 176 806.41 лева), респективно ДНИ в размер на 309.41 лева
и ТБО – 1219.96 лева; ДО за 2018 г.
– 351 741.85 лева (за ½ ид.ч. – 175 870.93 лева), респективно
ДНИ в размер на 307.77 лева и ТБО – 1213.52 лева (първо допълнително заключение, отговор № 1);
- с приложението на чл. 5, ал. 6, т. 1
и чл. 11, ал. 2, т. 2 от приложение 2 към ЗМДТ, като площта на надземния етаж е
определена на 178 кв.м., а площта на полуподземния етаж – 176 кв.м., като
последната е редуцирана до 60% и БС на този етаж е редуциран до 80%, при което
са определени следните стойности: ДО за 2014
г. – 332 943.39 лева (за ½ ид.ч. – 166 471.70 лева), респективно
ДНИ в размер на 241.38 лева и ТБО – 1315.13 лева; ДО за 2015 г. – 331 209.31 лева (за ½ ид.ч. – 165 604.65
лева), респективно ДНИ в размер на 240.13лева и ТБО – 1308.28 лева; ДО за 2016 г. – 329 475.23 лева (за
½ ид.ч. – 164 737.61 лева), респективно ДНИ в размер на 288.29 лева
и ТБО – 1136.69 лева; ДО за 2017 г.
– 327 741.15 лева (за ½ ид.ч. – 163 870.57 лева), респективно
ДНИ в размер на 286.77 лева и ТБО – 1130.71 лева; ДО за 2018 г. – 326 007.07 лева (за ½ ид.ч. – 163 003.53
лева), респективно ДНИ в размер на 285.26 лева и ТБО – 1124.72 лева (първо
допълнително заключение, отговор № 2);
- с приложението на чл. 5, ал. 6, т. 1 и чл. 11, ал. 2, т. 2 от приложение 2
към ЗМДТ, като площта на надземния етаж е определена на 180 кв.м., а площта на
полуподземния етаж – 174 кв.м., като последната е редуцирана до 60% и БС на
този етаж е редуциран до 80%, при което са определени следните стойности: ДО за
2014 г. – 334 262.58 лева (за
½ ид.ч. – 167 131.29 лева), респективно ДНИ в размер на 242.34 лева
и ТБО – 1320.34 лева; ДО за 2015 г.
– 332 512.63 лева (за ½ ид.ч. – 166 260.81 лева), респективно
ДНИ в размер на 241.08лева и ТБО – 1313.46 лева; ДО за 2016 г. – 330 780.68 лева (за ½ ид.ч. – 165 390.34
лева), респективно ДНИ в размер на 289.43 лева и ТБО – 1141.19 лева; ДО за 2017 г. – 329 039.73 лева (за
½ ид.ч. – 164 519.86 лева), респективно ДНИ в размер на 287.91 лева
и ТБО – 1135.19 лева; ДО за 2018 г.
– 327 298.78 лева (за ½ ид.ч. – 163 649.39 лева), респективно
ДНИ в размер на 286.39 лева и ТБО – 1129.18 лева (второ допълнително заключение,
отговор № 2);
- с приложението на чл. 11, ал. 2, т. 2 от приложение 2 към ЗМДТ, като площта
на надземния етаж е определена на 180 кв.м., а площта на полуподземния етаж –
174 кв.м., като последната е редуцирана до 60%, при което са определени
следните стойности: ДО за 2014 г. – 360 747.87
лева (за ½ ид.ч. – 180 373.93 лева), респективно ДНИ в размер на 261.54
лева и ТБО – 1424.95 лева; ДО за 2015
г. – 358 868.97 лева (за ½ ид.ч. – 179 434.49 лева),
респективно ДНИ в размер на 260.18лева и ТБО – 1417.53 лева; ДО за 2016 г. – 356 990.08 лева (за
½ ид.ч. – 178 495.04 лева), респективно ДНИ в размер на 312.37 лева
и ТБО – 1231.62 лева; ДО за 2017 г.
– 355 111.18 лева (за ½ ид.ч. – 177 555.59 лева), респективно
ДНИ в размер на 310.72 лева и ТБО – 1225.13 лева; ДО за 2018 г. – 353 232.29 лева (за ½ ид.ч. – 176 616.14
лева), респективно ДНИ в размер на 309.08 лева и ТБО – 1218.65 лева (второ
допълнително заключение, отговор № 1);
- с приложението на чл. 5, ал. 6, т. 1 и чл. 11, ал. 2, т. 2 от приложение 2
към ЗМДТ, като площта на надземния етаж е определена на 176 кв.м., а площта на
полуподземния етаж – 178 кв.м., като последната е редуцирана до 60% и БС на
този етаж е редуциран до 80%, при което са определени следните стойности: ДО за
2014 г. – 331 624.20 лева (за
½ ид.ч. – 165 812.10 лева), респективно ДНИ в размер на 240.03 лева
и ТБО – 1309.92 лева; ДО за 2015 г.
– 329 896.99 лева (за ½ ид.ч. – 164 948.50 лева), респективно
ДНИ в размер на 239.18 лева и ТБО – 1303.09 лева; ДО за 2016 г. – 328 169.78 лева (за ½ ид.ч. – 164 084.89
лева), респективно ДНИ в размер на 287.15 лева и ТБО – 1132.19 лева; ДО за 2017 г. – 326 442.57 лева (за
½ ид.ч. – 163 221.29 лева), респективно ДНИ в размер на 285.64 лева
и ТБО – 1126.23 лева; ДО за 2018 г.
– 324 715.36 лева (за ½ ид.ч. – 162 357.68 лева), респективно
ДНИ в размер на 284.13 лева и ТБО – 1120.27 лева (второ допълнително заключение,
отговор № 5);
- с приложението на чл. 11, ал. 2, т. 2 от приложение 2 към ЗМДТ, като площта
на надземния етаж е определена на 176 кв.м., а площта на полуподземния етаж –
178 кв.м., като последната е редуцирана до 60%, при което са определени
следните стойности: ДО за 2014 г. – 358 718.34
лева (за ½ ид.ч. – 179 359.17 лева), респективно ДНИ в размер на 260.07
лева и ТБО – 1416.94 лева; ДО за 2015
г. – 356 850.02 лева (за ½ ид.ч. – 178 425.01 лева),
респективно ДНИ в размер на 258.72 лева и ТБО – 1409.56 лева; ДО за 2016 г. – 354 981.69 лева (за
½ ид.ч. – 177 490.85лева), респективно ДНИ в размер на 310.61 лева
и ТБО – 1224.69 лева; ДО за 2017 г.
– 353 113.37 лева (за ½ ид.ч. – 176 556.68 лева), респективно
ДНИ в размер на 308.97 лева и ТБО – 1218.24 лева; ДО за 2018 г. – 351 245.04лева (за ½ ид.ч. – 175 622.52
лева), респективно ДНИ в размер на 307.34 лева и ТБО – 1211.80 лева (второ
допълнително заключение, отговор № 4).
Следва да се отбележи, че извършените от вещото лице изчисления по въпроси
3 и 4 от основното заключения не следва да се разглеждат, доколкото по делото
са налице данни, че площта на полуподземния и надземния етаж се различават
(т.е. не представляват всеки един от тях по 172 кв.м.), както и при въпрос 4
вещото лице погрешно е изчислил редукцията по чл. 11, ал. 2, т. 2 от приложение 2 към ЗМДТ върху цялата РЗП на
сградата от 354 кв.м., а не само за частта падаща се за полуподземния етаж –
изба. Не следва да се разглеждат и изчисленията на вещото лице относно
определените лихви за задълженията във второто допълнително заключение по
делото, доколкото при определяне на общото задължение за ДНИ и ТБО, по
отношение на което е следвало да се определи размера на дължимата лихва, вещото
лице е пропуснало да включи задълженията, определени за недвижимият имот на ул.
„Мургаш“ (имот № 2).
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Съгласно нормата на чл.9б
от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се извършват по реда на събиране на задълженията за местни данъци - чл.4
ал. 1 - 5 от същия закон. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на
публични изпълнители. Съгласно чл.4, ал.4 от ЗМДТ, служителите по ал.3 се
определят със заповед на кмета на общината. На посочените основания, съдът
намира, че оспореният РА е издаден от компетентни служители на Община Бургас
въз основа на правомощията, които са им предоставени със заповед №
08-00-56/13.02.2014 г. на директора на дирекция МПДТР в община Бургас (л.155),
с която е възложено на Румяна Иванова – началник на отдел „КРДПС“ правомощието
да възлага извършването на ревизии, както и със заповед 1681/01.07.2014 г. на
кмета на община Бургас (л.156), с която са определени служителите, имащи
правомощия на органи по приходите – сред тях и служителите в дирекция МПДТР,
отдел КПС. Служебното правоотношение между Община Бургас и служителите,
извършили ревизията, се установява от представено удостоверение и служебна
бележка от директора на дирекция „Човешки ресурси“ в Община Бургас (л.158-159),
според които и двамата ревизори са назначени на длъжност „главен експерт
ревизии“ в дирекция МПДТР.
Ревизионният акт е издаден в указаната от закона писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, като неразделна част от него е и
ревизионният доклад. Самият доклад съдържа информация на притежаваните от С.
имоти, уточнен е обема на правото му на собственост, основанията да се приеме,
че същият е данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО за тези имоти, отчетени са
извършени плащания, описан е механизма за определяне на размера на задълженията
по периоди, което дава достатъчна възможност на жалбоподателя да възприеме
характера и начина на определяне на задълженията му.
Съдът не установи при издаването на РА да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните разпоредби на закона. Производството е инициирано по повод
решение № 94-01-38869/1/16.12.2019 г. на директора на дирекция МПДТР при Община
Бургас, с което е отменен АУЗД № 74027-1/04.11.2019 г. и преписката е върната
на приходните органи за провеждане на ревизия. Същото е започнало със заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) №2/16.12.2019 г. (л.145) на началник на отдел
„Контрол и принудително събиране“ (КПС) в Община Бургас, изменена със заповед за
изменение заповедта за възлагане на ревизия № 2/1/16.03.2020 г. (л.63),
надлежно връчени на жалбоподателя- първата лично, а втората по реда на чл. 32
от ДОПК, за което са представени необходимите доказателства. Надлежно по реда
на чл. 32 от ДОПК е връчен на С. и изготвения РД, доколкото след като лицето не
е установено от служители на общинската администрация при две посещения на
настоящия му адрес, съобщение за неговото издаване е залепено на таблото за
обявления на общината и е публикувано в интернет страницата на общинската
администрация. Още повече, че процесуалните права на С. не са засегнати от
начина на връчване на РД, доколкото същият се е възползвал от възможността да
подаде възражение срещу доклада.
В хода на ревизията са събрани относими доказателства по надлежния ред чрез
изискана от трети компетентни лица информация и писмени доказателства, каквато
възможност е въведена в чл. 37 от ДОПК, както и е изискана информация от
задълженото лице с ИПДПОЗЛ с изх. № 94-01-41998/16.12.2019 г. (л.140), получено
лично от С., като в преписката не се съдържат данни да са представени от
задълженото лице обяснения и доказателства. В случай, че последният е
разполагал с такива е имал възможност да
ги представи в хода на ревизията, от която не се е възползвал. Съдът намира, че
в хода на ревизията не е допуснато нарушение при събиране на доказателствата, а
обстоятелството по какъв начин същите са ценени и са се отразили на крайния
резултат е част от материалната законосъобразност на оспорения акт.
Не е налице съществено нарушение на производствените правила и по отношение
на обстоятелството, че в хода на ревизията е изготвена и попълнена служебна
декларация по чл. 14 от ЗМДТ относно търговска сграда с идентификатор 07079.651.296.1.
Съдът намира, че така попълнената
декларация не представлява деклариране на данни от името на С., а е изготвена
за служебни цели и улеснение, използвайки бланката. Същата представлява
обобщение на данни, установени чрез извършени служебни справки с цел
установяване необходимите за целите на ревизионното производство параметри на
търговската сграда. По преписката са приложени доказателствата, въз основа на
които органът по приходите е попълнил информацията в изготвената служебна
декларация и въз основа на които е определена етажността на сградата
(установените строителни книжа на обекта), местоположение, площта на сградата и
площта на имота, годината на изграждане, предназначение, собственост и др.,
необходими за изготвяне на данъчна оценка и респективно определяне на ДНИ и ТБО
за имота. Следва да се отбележи и, че липсата на подадена от лицето декларация
за имота е било едно от основанията да се предприемат действия по извършване на
ревизия, след като е бил отменен издадения АУЗД през 2019 г.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че ревизията е следвало да
бъде проведена по реда на чл. 122 от ДОПК. Цитираната разпоредба дава
възможност на ревизиращия екип да проведе ревизията по особен ред при наличие
на някоя от посочените в нея предпоставки, а не го задължава. Процесуално
нарушение в този смисъл би било налице, ако отсъстват предпоставките по чл. 122
ал. 1 от ДОПК и въпреки това ревизията се е развила по чл. 122 – 124 от ДОПК,
като дори в този случай допуснатото нарушение няма за правна последица отмяната
на РА – само на това основание. Следва да се отбележи, че провеждането на
ревизия по общия ред, представлява по-облекчен режим на установяване на
задължения за ревизираното лице от ревизията по особения ред, при която фактическите
констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните
доказателства.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност
относно установените задължения за ДНИ и ТБО за 2014 г. Съгласно императивната
норма на чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се
образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на
годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в
случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. При
приложението на посоченото правило, следва да се има предвид, че за определяне
на задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно
или ежемесечно), а еднократно при придобиване на имот/МПС или при промяна на
обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. В случая са налице
първите две хипотези от чл. 109, ал. 1 от ДОПК – за част от имотите е подадена
декларация, а за други – търговска сграда с идент. 07079.651.296.1 и имотът
върху който е построена не е подадена декларация. Задължението на ревизираното
лице да подаде декларация по чл. 14 от ЗМДТ за търговската сграда е възникнало
с въвеждане на същата в експлоатация, което според представеното разрешение за
ползване № 571/04.10.2001 г. е станало още през 2001 г. и такава декларация е
подадена (по данни от ревизираното лице) след започване на ревизията. Като се
вземе предвид особения характер на задълженията – такива по ЗМДТ и определянето
им на годишна база, следва извод, че за задълженията за 2014 г. посочения в чл.
109, ал. 1 от ДОПК срок започва да тече от следващата година, а именно
01.01.2015 г. и изтича към 31.12.2019 г. Ревизионното производство е започнало
с връчването на заповедта за възлагане на ревизия, а именно на 17.12.2019 г.,
т.е. преди изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
Относно материалния закон, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в
строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените
имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението
по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно
чл.62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за извършвани от общината услуги по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Чл.63, ал.1 от ЗМДТ предвижда ТБО да се заплаща за
извършените от общината услуги по чл.62, като съгласно ал.2 на чл.63 видът на
услугите, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци,
се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31
октомври на предходната година. В чл. 71 от ЗМДТ е предвидено, че не се
заплащат услугите по чл. 62 от ЗМДТ, когато не се предоставя от общината
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване или е подадена декларация, че имотът
няма да се ползва през годината, не се предоставя от общината услугата по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а относно услугата
по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а собственикът на сграда,
построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за
този имот или съответната част от него. В чл. 64 от ЗМДТ е предвидено, че
таксата битови отпадъци по чл. 62 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите
на територията на общината.
Нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗМДТ постановява, че данъкът се определя върху
данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на
годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
Не е спорно, че жалбоподателят е собственик на ½ идеални части от
описаните по-горе недвижими имоти: жилище в гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл.
131, вх. Д, ет. 5, ведно с прилежащото към него мазе, представляващ основно
жилище на жалбоподателя; земя, жилище, ведно с мазе към него и гараж, находящи
се в г. Бургас, ул. Мургаш № 5; както и търговска сграда с идентификатор 07079.651.296.1
– представляваща „кафе-аперитив“ в гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник. Не е спорно
и, че търговската сграда е изградена в поземлен имот с идент. 07079.651.296,
представляващ частна общинска собственост, въз основа на учредено право на
строеж от страна на Община Бургас в полза на жалбоподателя. Не е спорно, а и се
установява от данните по делото, че описаните имоти се намират в урбанизирана
територия, т.е. в строителните граници на населеното място – гр. Бургас.
По делото са представени редица доказателства, обосноваващи извод, че за
ревизираните периоди на териториите, в които се намират посочените имот са
предоставяни услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места.
Съобразно изискването на чл. 63, ал.2 от ЗМДТ, относно периода, обхващащ
определените с РА задължения за ТБО, са издадени заповеди на кмета на Община
Бургас - з.№2961/29.10.2013 г., з.№2951/29.10.2014 г., з.№2952/29.10.2015 г.,
з.№3123/28.10.2016 г., з.№3025/30.10.2017 г., с които са определени границите
на районите и видът на услугите, както и честотата на събиране и транспортиране
на битовите отпадъци. Видно от съдържанието на тези заповеди кв. „Меден рудник“
и кв. „Победа“, където се намират процесните имоти, са включени в районите за
предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Представените са множество протоколи
за извършена работа от Консорциум „Титан- Бургас“ за целия относим период от
01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., касаещи услуги предоставени по почистване за
кметство „Възраждане“, което според представеното приложение към чл. 33, ал. 2
от УП на общинската администрация в Община Бургас включва к-с „Меден Рудник“,
кв. „Победа“, кв. „Акациите“, кв. „Горно Езерово“, м.с. „Върли бряг“, както и
договори от 2009 г. и 2015 г., сключен между Община Бургас и Консорциум „Титан-
Бургас“ за осъществяване поддържането на чистотата на територията на общината.
Протоколите са изготвени от представители на Консорциум „Титан- Бургас“ и са приети от
директора на ТД „Възраждане“ към Община Бургас. В същите са посочени редица
разходи за осъществени услуги, в това число сметоизвозване с посочени конкретни
номера на товарни автомобили и вместимост, метене с автометачка, осигуряване на
съдове за битови отпадъци, миене, ръчно метене, почистване на шахти и др. Така
представените доказателства, макар и косвени, обосновават извод, че през
ревизираните периоди Община Бургас е извършвала и предоставяла услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване, почистване на обществените места. Не са налице
данни, жалбоподателят да е подавал декларация пред съответните органи, че някои
от процесните имоти няма да се ползва през отчетните периоди. Предвид
изложеното, следва извод, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя са
определени задължения за ТБО за тези два компонента за ревизираните периоди.
Относно таксата за обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите
отпадъци, съдът намира, че също по делото са налични достатъчно доказателства,
които да обосноват извод, че Община Бургас е предоставяла и тази услуга. За да
се приеме, че тази услуга се предоставя от съответната община е достатъчно да се
докаже, че общината разполага с депо за битови отпадъци или ползва такова. В
случая са представени заповед № РД-147/24.09.2015 г., нотариален акт № 77, том
ІІ, рег. № 4399, дело № 175/2009 г., справка 52-10 за взето решение от ИК на
ОНС- Бургас от 1975 г., които водят до извод, че Община Бургас разполага с депо
в землището на с. Полски извор - депо
„Братово-запад“, за което е издадено разрешение за ползване през 2015 г. от
ДНСК. Видно обаче от приложената по делото заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-147/24.09.2015 г., издадена от директора на РИОСВ-
Бургас, след обособяване на депо „Братово-запад“ е наредено преустановяване
дейността на общинско депо „Братово“, като е разпоредено обезвреждането на
отпадъците от територията на Община Бургас да се осъществява на новосъздаденото
регионално депо „Братово-запад“. Представената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е достатъчна индиция, че преди създаване на
регионалното депо „Братово-запад“, Община Бургас е осъществявала депониране на
битови отпадъци на общинско депо „Братово“. Следва извод, че за ревизирания
период общината е разполагала (притежавала или ползвала) с депо за битови
отпадъци, поради което съдът намира, че и за този компонент от ТБО се дължи
съответната такса за процесните имоти.
При тези данни съдът, намира, че описаните имоти подлежат на облагане с ДНИ
и заплащане на ТБО, като данъчно задължено лице се явява именно жалбоподателя в
обема на припадащите му се идеални части от съответните имоти.
Съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ размерът на ДНИ се определя с наредба
на общинския съвет, а когато до края на предходната година общинският съвет не
е определил размера на местните данъци за текущата година, същите се събират на
базата на действащия размер към 31 декември на предходната година. Съгласно чл.
9 от ЗМДТ размера на таксите за битови отпадъци също се определят с наредба на
съответния общински съвет. При извършена проверка на представените по делото
извадки от Наредби, приети от на Общински съвет – Бургас и след извършена
справка на следните интернет страници:
https://2011-2015.burgascouncil.org/naredbi/arhiv-na-normativni-aktove (архив
нормативни актове за мандат 2011-2015 г.) и https://2015-2019.burgascouncil.org/Arhiv-na-normativni-aktove/51
(архив нормативни актове за мандат 2015-2019 г.), където се установява
съдържанието на относимите в случая наредби на Общински съвет Бургас – Наредба
за определяне размера на местните данъци на територията на община Бургас и
Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на община Бургас, съдът констатира, че при определяне на
задълженията на ревизираното лице за ДНИ и ТБО за съответните периоди са
приложени актуалните към този момент данъчни ставки (промили, както са подробно
описани по-горе в настоящото изложение), въз основа на които е изчислена и
дължимата от С. сума. В тази връзка следва да се посочи, че ревизиращият екип
правилно е определил предназначението на имотите – за жилищни или нежилищни
нужди, респективно е приложил съответната ставка.
Съдът не констатира, при определяне на задълженията за ДНИ и ТБО за следните
имоти: жилище в гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл. 131, вх. Д, ет. 5, ведно с
прилежащото към него мазе, представляващ основно жилище на жалбоподателя (имот
№ 1); земя, жилище, ведно с мазе към него и гараж, находящи се в г. Бургас, ул.
Мургаш № 5 (имот № 2); и поземлен имот с идент. 07079.651.296 (имот № 3),
допуснати нарушения при приложението на материалния закон, в частност
определяне размера на дължимите ДНИ и ТБО за съответните периоди. Видно от
данните по делото при определяне на посочените задължения са взети предвид
данните от подадените декларации за първите два имота, като не е налице несъответствие
между декларираните данни и установените в хода на ревизията. Още повече, че от
страна на жалбоподателя не са изложени конкретни възражения в тази посока. При
определяне на задълженията за ДНИ за жилището в ж.к. Меден Рудник надлежно е
приложен чл. 25 от ЗМДТ, редуциращ дължимия данък с 50% при деклариране, че
обектът се ползва за основно жилище. Надлежно при определяне на задълженията за
имота в гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл. 131, вх. Д, ет. 5 и в г. Бургас, ул.
Мургаш № 5 са извършени предвидените в чл. 11 от Приложение 2 от ЗМДТ редукции
относно прилежащите мазета, отразени са и извършени вноски за 2014 г.- 2016 г.,
както за ДНИ, така и за ТБО. По отношение на тези имоти не е оспорена и
определената данъчна оценка. Правилно са приложени и съответните ставки
(промили) за различните периоди. При тези данни, съдът намира, че задълженията
за ТБО и ДНИ за ревизираните периоди по отношение посочените по-горе имоти са
правилно и законосъобразно определени.
Основният спор в настоящото производство се свежда до задълженията за
данъци и такси, определени по отношение на търговска сграда с идент.
07079.651.296.1, и по-конкретно до размера на данъчната оценка на сградата и нейните
характеристики.
В случая, ревизиращият екип е приел, че се касае за двуетажна сграда, с
конструкция М3, с предназначение за търговски обект, и РЗП от 354 кв.м., като
въз основа на тези параметри е определена данъчната оценка съобразно посочените
в Приложение 2 към чл. 14 от ЗМДТ коефициенти.
Според жалбоподателя, сградата следва да се приеме за едноетажна с прилежащо
мазе с предназначение склад, като при определяне на
данъчната оценка се приложат редукциите на коефициентите по чл. 5, ал. 6, т. 1
и чл. 11, ал. 2, т. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ за мазето - склад.
Данъчната оценка на имотите се определя по формула: ДО = БС х Км х Ки х Кх
х Кв х Ко х Площ (където: ДО - Данъчна оценка в лева; БС - Базисна данъчна
стойност на 1м2 в лева; Км - Коефициент за местоположение; Ки - Коефициент за
инфраструктура; Кх - Коефициент за индивидуални характеристики; Кв - Коефициент
за височина; Ко - Коефициент за овехтяване; Площ – площта на обекта в кв.м.).
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Приложение 2 към ЗМДТ базисната данъчна стойност (БС)
на имота се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на
обекта.
От данните по делото, в частност изготвената и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, се установява по-безспорен начина, че
конструкцията на търговската сграда отговоря на код за вид конструкция „М3“ – „масивна
с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови
конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции,
пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови
конструкции, специална конструкция (стоманени и др.)“ (таблица №1 към чл. 5,
ал. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ). Именно този код за вид конструкция е ползван
от органите по приходите при определяне размера на данъчната оценка, видно от
приложената по делото справка за коефициентите при изчисляване на данъчни
оценки (л.89). Установено е по делото и, че сградата представлява нежилищен
обект, т.е. базисната стойност следва да се определи на основание таблица 2 към
чл. 5, ал. 3 от Приложение 2 към ЗМДТ в размер на 18.70 лева/кв.м. Спорният момент
в случая се свежда до обстоятелството дали тази базисна данъчна стойност
относно РЗП на мазето-склад (според жалбоподателя) следва да бъде редуцирана по
смисъла на чл. 5, ал. 6, т. 1 от Приложение 2 към ЗМДТ. Цитираната разпоредба
предвижда, че за нежилищни обекти – гаражи и складове, базисната данъчна
стойност се определя като 80 на сто от базисната данъчна стойност на
нежилищните сгради. Отделно от това жалбоподателят счита, че ДО следва да бъде
определена като РЗП на мазето-склад бъде редуцирана и на основание чл. 11, ал.
2, т. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ, която разпоредба предвижда площта на обектите
да се редуцира до 60% в случай, че същите са с предназначение мазе или таван и
са прилежащи към нежилищен обект.
От данните по делото, в частност изготвената съдебно-техническа експертиза,
се установява, че процесната сграда „кафе-аперитив“ е изпълнена в един надземен
етажа и един полуподземен етаж. Вещото лице е установило, че средната височина
на пода на надземния етаж спрямо прилежащия терен е от 1.14 м., което определя
„първия етаж“ на сградата като полуподземен (сутерен), съобразно §5, т. 49 от
ДР на ЗУТ. Според експертизата полуподземният етаж не следва да се брои за
етаж, а представлява изба (мазе), поради което определя сградата като
едноетажна с изба. В този смисъл е и представеното по делото конструктивно
становище за наличие на основания за въвеждане на сградата в експлоатация,
изготвено от инж. Живка Берова (л.29), което описва сградата като едноетажна
със сутерен. От описанието на полуподземния етаж, дадено от вещото лице, се
установява, че предназначението на същия има обслужваща дейност към надземния
етаж, доколкото съдържа обособени складови помещения и санитарен възел за
персонала. По делото не се установяват данни този етаж да е ползван от жалбоподателя
за основната търговска дейност на обособеното „кафе-аперитив“ – а именно директно
обслужване на клиенти. Подобен извод не може да се обоснове и от представените
строителни книжа по делото, напротив, в обяснителна записка към изготвения
проект (л.70) е посочено, че проектът представлява преработка на вече одобрен
проект, като промените касаят пригаждане на основната сграда към вече изграден
и съществуващ сутерен. В обяснителната записка е посочено още, че в стопанската
част на обекта (в сутерена) се обособяват складови помещения и помещение за персонала с тоалетна и душ, като
зареждането на обекта се осъществява чрез подемник от сутерена към обекта. Тук
следва да се уточни, че е налице разлика между изба (както вещото лице е
квалифицирало полуподземния етаж) и мазе, като за първото е необходимо обектът
да е изцяло вкопан в земята с цел поддържане на конкретни показатели на
температурата и да няма прозорци (от приложения по делото снимков материал
(л.68) се установява наличието на прозорци на полуподземния етаж), както и
предназначението на избата предполага осъществяване в нея на някакви
производствени дейности, какъвто не е настоящия случай. Изложеното води до
извод, че полуподземният етаж има спомагателна функция към основния обект,
който е разположен на надземния етаж, разположен е в по-голямата си височина
под земята, част от предназначение му е складиране на стоки, предназначението
му не е за осъществяване на основната търговска дейност, следователно същият
представлява мазе към търговската сграда.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че процесната търговска сграда
„кафе-аперитив“ представлява едноетажна сграда с полуподземен етаж– мазе
(сутерен), пригодено за складови и обслужващи нужди на търговския обект
(предвид изградената в него тоалетна и подемник). С оглед на това, следва извод
за основателност на възражението на жалбоподателя, че ДО на търговската сграда,
в частност нейната площ, следва да бъде редуцирана на основание чл. 11, ал. 2,
т. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ, като площта на полуподземния етаж – мазе бъде
намалена до 60%, и на основание чл. 11, ал. 3 от цитираното приложение същата
бъде прибавена към площта на обекта към който принадлежи.
Следва да се уточни, че доколкото полуподземния етаж не е с единствено
предназначение складиране на стоки (в него има обособени и санитарни възли,
както и не цялото помещение, според експертизата, се ползва за склад, а отделни
обособени части), то същият не би могъл да се определи изцяло като склад.
Доколкото не се установява, че посоченото помещение изпълнява изцяло функциите
на склад, то съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че ДО
на търговската сграда следва да бъде редуцирана в частта относно базисната
данъчна оценка относно площта на полуподземния етаж, т.е. неприложима в случая
се явява разпоредбата на чл. 5, ал. 6, т. 1 от Приложение 2 към ЗМДТ. Следва да
се има предвид и, че разпоредбата не намира приложение в хипотезите при които
нежилищните обекти се намират в самата сграда, а касае случаи в които
посочените обекти се намират извън сградите, какъвто настоящия случай не е.
С оглед констатираната необходимост от редуциране площта на мазето на
търговската сграда, за определяне на ДО е необходимо да се разграничи РЗП на
самото мазе и на надземния етаж. По делото са налице данни, че цялата сграда е
с РЗП 354 кв.м. Съгласно сключеният договор за учредяване право на строеж от
2007 г. в полза на жалбоподателя и неговата съпруга е учредено право на строеж
на търговски обект при застроена площ 180 кв.м. Съдът намира, че така посочената
застроена площ от 180 кв.м. представлява застроената площ на надземния етаж,
доколкото учреденото право на строеж обхваща вече съществуваща сграда,
изградена по реда на чл. 120 от ППЗТСУ. При тези данни, следва да се приеме, че
площта на полуподземния етаж – мазе е разликата до общата РЗП, а именно 174
кв.м.
Въз основа на горните констатации съдът намира, че ДО, респективно
дължимите ДНИ и ТБО за търговската сграда се явяват законосъобразно определени
в изготвеното допълнително заключение по съдебно-икономическа експертиза,
прието на 07.06.2021 г., отговор на въпрос №1, а именно:
-
ДО за 2014 г. – 360 747.87 лева, респективно ДНИ в размер на 261.54
лева и ТБО – 1424.95 лева;
-
ДО за 2015 г. – 358 868.97 лева, респективно ДНИ в размер на 260.18 лева
и ТБО – 1417.53 лева;
-
ДО за 2016 г. – 356 990.08 лева, респективно ДНИ в размер на 312.37
лева и ТБО – 1231.62 лева;
-
ДО за 2017 г. – 355 111.18 лева, респективно ДНИ в размер на 310.72
лева и ТБО – 1225.13 лева;
-
ДО за 2018 г. – 353 232.29 лева, респективно ДНИ в размер на 309.08
лева и ТБО – 1218.65 лева.
Следва да се отбележи, че Км, Ки, Кх и Кв, представляващи коефициенти,
включени в описаната по-горе формула за изчисляване на ДО не са изменяни от
вещото лице и изцяло съвпадат с коефициентите ползвани при изготвяне на
данъчната оценка на имота в хода на ревизията. Относно Ко (коефициент на
овехтяване) вещото лице, за разлика от ДО в хода на ревизията, е приложило
различни стойности за различните периоди, които са еднакво приложени за всички
варианти на експертизата (за 2014 г. – 0.96, за 2015 г. – 0.955, за 2016 г. –
0.95, за 2017 г. – 0.945 и за 2018 г. – 0.94, а ползвания при изготвяне на ДО в
хода на ревизията коефициент на овехтяване е 0.93). Ползваният от вещото лице
подход за прилагане на коефициента за овехтяване отразява действителното
положение на сградите, съобразено с тяхната употреба, поради което съдът приема
този подход за правилен.
С оглед на изложеното следва извод, че незаконосъобразно с РА са определени
задължения за ТБО и ДНИ относно имот № 4, представляващ търговска сграда с
идентификатор 07079.651.296.1, в размера над определените от вещото лице
задължения, посочени в отговор № 1 от второто допълнително заключение, а
именно:
-
ДНИ за 2014 г. в размер на 53.83
лева; ДНИ за 2015 г. в размер на 55.19 лева; ДНИ за 2016 г. в размер на 68.25
лева; ДНИ за 2017 г. в размер на 69.90 лева; ДНИ за 2018 г. в размер на 71.54
лева;
-
ТБО за 2014 г. в размер на 293.30
лева; ТБО за 2015 г. в размер на 300.72 лева; ТБО за 2016 г. в размер на 269.13
лева; ТБО за 2017 г. в размер на 275.62 лева; ТБО за 2018 г. в размер на 282.10
лева.
Следователно оспореният ревизионен акт следва да бъде отменен относно
посочените стойности за ДНИ и ТБО, ведно с определените за тях лихви за забава,
както следва:
- за
данък върху недвижимите имоти (ДНИ): за 2014
г. – за горницата над 282.04 лева до определения с РА общ размер от 335,87
лв. главница (т.е. относно 53.83 лева главница), ведно с дължимите лихви; за 2015 г. – за горницата над 280,71 лева
до определения с РА общ размер от 335,90 лв. главница (т.е. относно 55.19 лева главница),
ведно с дължимите лихви; за 2016 г.
– за горницата над 345,38 лева до определения с РА общ размер от 413,63 лв.
главница (т.е. относно 68.25 лева главница), ведно с дължимите лихви; за 2017 г. – за горницата над 386,56 лева
до определения с РА общ размер от 456,46 лв. главница (т.е. относно 69.90 лева главница),
ведно с дължимите лихви; за 2018 г.
– за горницата над 384,72 лева до определения с РА общ размер от 456,26 лв.
главница (т.е. относно 71.54 лева главница), ведно с дължимите лихви;
- за такса за битови отпадъци
(ТБО): за 2014 г. – за горницата над
1488,25 лева до определения с РА общ размер от 1781,55 лв. главница (т.е.
относно 293.30 лева главница), ведно с дължимите лихви; за 2015 г. – за горницата над 1480,85лева до определения с РА общ
размер от 1781,57 лв. главница (т.е. относно 300.72 лева главница), ведно с
дължимите лихви; за 2016 г. – за
горницата над 1291,64 лева до определения с РА общ размер от 1560,77 лв.
главница (т.е. относно 269.13 лева главница),
ведно с дължимите лихви; за 2017 г.
– за горницата над 1331,51 лева до определения с РА общ размер от 1607,13 лв.
главница (т.е. относно 275.62 лева главница),
ведно с дължимите лихви; за 2018 г.
– за горницата над 1324,81 лева до определения с РА общ размер от 1606,91 лв. (т.е.
относно 282.10 лева главница), ведно с
дължимите лихви.
Респективно жалбата следва
да се отхвърли в частта, с която се иска отмяна на оспорения ревизионен акт, с
която на жалбоподателя са определени следните задължения:
- за данък върху недвижимите имоти (ДНИ): за 2014 г. – в размер на 282.04 лева, ведно с дължимите лихви; за 2015 г. – в размер на 280,71 лева,
ведно с дължимите лихви; за 2016 г. в
размер на 345,38 лева, ведно с дължимите лихви; за 2017 г. – в размер на 386,56 лева, ведно с дължимите лихви; за 2018 г. – за в размер на 384,72 лева,
ведно с дължимите лихви;
- за
такса за битови отпадъци (ТБО): за 2014
г. – в размер на 1488,25 лева, ведно с дължимите лихви; за 2015 г. – в размер на 1480,85лева,
ведно с дължимите лихви; за 2016 г.
– в размер на 1291,64 лева, ведно с дължимите лихви; за 2017 г. – в размер на 1331,51 лева, ведно с дължимите лихви; за 2018 г. – в размер на 1324,81 лева,
ведно с дължимите лихви.
Тук следва да се отбележи, че за неплатените в срок задължения на основание
чл. 175 от ДОПК се дължат лихви. Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за приложение на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно който когато задължено лице
действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по
приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат
незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно
дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
В случая, определените задължения за ДНИ и ТБО за общинския имот и търговската
сграда не са определени въз основа на подадена декларация от собственик,
респективно, такива не са били определяни през годините, това обаче не е по
вина на приходния орган, а вследствие неизпълнение от страна на собственика на
задължение да декларира придобития имот още през 2001 г. Аналогични са
обстоятелствата и по отношение на недвижими имот и самостоятелните обекти,
находящи се в гр. Бургас, ул.Мургаш №5 (имот № 2), като в този случай
декларацията за придобиване на имотите по наследство е подадена едва през 2018
г., а собственикът е починал още през 2005 г., т.е. до момента на подаване на
декларацията приходният орган не е разполагал с нужната информация за да
определи законосъобразно размера на задълженията и същите са отчитани по
партидата на починалото лице, като са ползвани преференции (основно жилище), за
които не са били налице основания. Относно жилището в ж.к. „Меден рудник“,
бл.131, вх.Д, ет.5 (имот № 1), от данните по делото се установи, че не се касае
за разлика в определените и заплатени задължения за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.,
доколкото същите са приети за заплатени, респективно за тях не е определена
лихва, а относно 2017 г. и 2018 г. лихвата
е начислена, поради непогасяване на задължения в срок, а не поради предходно
незаконосъобразно изчисляване на същите.
Изходът на спора обуславя възлагане на разноските върху двете страни,
съобразно своевременно направените искания от процесуалните им представители.
Процесуалният представител на ответника не претендира разноски в конкретен
размер, но с оглед материалния интерес по делото и съобразно отхвърлената част
от жалбата, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да
заплати на Община Бургас сумата от 698.63 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение, а Община Бургас следва да заплати на жалбоподателя сумата от
109.40 лева разноски по делото (заплатена от страната държавна такса и депозити
на вещи лица) съобразно отменената част от РА. Следва да се посочи, че на
жалбоподателя не се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като по делото
липсват доказателства за заплатено такова.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на Г.К.С. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, Ревизионен акт № 2 от 21.08.2020 г., издаден от Р. И. – началник
отдел „КПС“ и Соня Георгиева на длъжност „главен експерт“, потвърден с решение
№ 94-01-31017 от 29.10.2020 г. на Кмета на Община Бургас, в частта, с която са
определени задължения за ДНИ и ТБО, както следва:
- за данък върху недвижимите имоти (ДНИ): за 2014 г. – за горницата над 282.04 лева до определения с РА общ
размер от 335,87 лв. главница (т.е. относно 53.83 лева главница), ведно с
дължимите лихви; за 2015 г. – за
горницата над 280,71 лева до определения с РА общ размер от 335,90 лв. главница
(т.е. относно 55.19 лева главница), ведно с дължимите лихви; за 2016 г. – за горницата над 345,38 лева
до определения с РА общ размер от 413,63 лв. главница (т.е. относно 68.25 лева главница),
ведно с дължимите лихви; за 2017 г.
– за горницата над 386,56 лева до определения с РА общ размер от 456,46 лв.
главница (т.е. относно 69.90 лева главница), ведно с дължимите лихви; за 2018 г. – за горницата над 384,72 лева
до определения с РА общ размер от 456,26 лв. главница (т.е. относно 71.54 лева главница),
ведно с дължимите лихви;
- за такса за битови отпадъци
(ТБО): за 2014 г. – за горницата над
1488,25 лева до определения с РА общ размер от 1781,55 лв. главница (т.е.
относно 293.30 лева главница), ведно с дължимите лихви; за 2015 г. – за горницата над 1480,85лева до определения с РА общ
размер от 1781,57 лв. главница (т.е. относно 300.72 лева главница), ведно с
дължимите лихви; за 2016 г. – за
горницата над 1291,64 лева до определения с РА общ размер от 1560,77 лв.
главница (т.е. относно 269.13 лева главница),
ведно с дължимите лихви; за 2017 г.
– за горницата над 1331,51 лева до определения с РА общ размер от 1607,13 лв.
главница (т.е. относно 275.62 лева главница),
ведно с дължимите лихви; за 2018 г.
– за горницата над 1324,81 лева до определения с РА общ размер от 1606,91 лв. (т.е.
относно 282.10 лева главница), ведно с
дължимите лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес
***, против Ревизионен акт № 2 от 21.08.2020 г., издаден от Р. И. – началник
отдел „КПС“ и С. Г. на длъжност „главен експерт“, потвърден с решение №
94-01-31017 от 29.10.2020 г. на Кмета на Община Бургас, в частта, с която са
определени задължения за ДНИ и ТБО, както следва:
- за данък върху недвижимите имоти (ДНИ): за 2014 г. – в размер на 282.04 лева, ведно с дължимите лихви; за 2015 г. – в размер на 280,71 лева,
ведно с дължимите лихви; за 2016 г. в
размер на 345,38 лева, ведно с дължимите лихви; за 2017 г. – в размер на 386,56 лева, ведно с дължимите лихви; за 2018 г. – за в размер на 384,72 лева,
ведно с дължимите лихви;
- за
такса за битови отпадъци (ТБО): за 2014
г. – в размер на 1488,25 лева, ведно с дължимите лихви; за 2015 г. – в размер на 1480,85 лева,
ведно с дължимите лихви; за 2016 г.
– в размер на 1291,64 лева, ведно с дължимите лихви; за 2017 г. – в размер на 1331,51 лева, ведно с дължимите лихви; за 2018 г. – в размер на 1324,81 лева,
ведно с дължимите лихви.
ОСЪЖДА Г.К.С. с ЕГН ********** *** сумата от 698.63
лева (шестстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) – разноски
по делото.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Г.К.С. с ЕГН ********** сумата от 109.40 лева (сто и
девет лева и четиридесет стотинки)- разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: