О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/………………….2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 22.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР В.
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско
дело № 1333 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на А.В.И. чрез адвокат Х.Д. срещу
решение № 1715 от 23.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 13464 по описа за 2018
г. на Районен съд – Варна, десети състав, с което е изменен на основание член 59, алинея 9
от Семейния кодекс /СК/
режима на лични отношения на бащата
А.В.И.
с детето Д.А.В, определен с
влязло в сила решение по гр.д.№
906 по описа за 2016 г. на ВРС, като е постановен следния режим на лични отношения: бащата А.И. има право да взима Д.В всяка първа и трета седмица
от месеца с преспиване от 10 часа в събота до
16 часа в неделя; два пъти
по седем дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; в деня следващ рождения ден на
детето Деница за времето от
10 часа до 16 часа; както
и всяка година на 26.12. за
времето от 10 часа до 16 часа;
на 02.01. за времето от 10 часа
до 16 часа и последния ден от
официално обявените за почивни дни
по време на Великденските празници за времето
от 10 часа до 16 часа и в деня на рождения
ден на бащата
от 10 часа до 16 часа на
05.07., като
детето се взема от дома
на майката и се връща там; има право
да провежда аудио и видеоконферентна връзка с детето Д.В два пъти всяка
седмица, в дните вторник и четвъртък за
време от един астрономичен час, като връзката
да се провежда
до 20 часа на съответния ден,
през времето, в което детето не
посещава училище или други извънкласни
дейности.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Сочи се, че първоинстанционният съд
не е отчел, че детето е
вече ученичка и има ваканции, като може да прекарва с баща си поне половина от зимната и пролетната вакации. Също така се набляга,
че иденственият мотив на първоинстанционният
съд е, че детето се страхува от тъмното, като не е съобразил, че няма никакви достоверни
доказателства в тази насока, доколкото показанията на бабата
по майчина линия са предубедени. .
Поради това
се иска решението да бъде отменено
и вместо това да се постанови друго,
с което да се уважи искът, както е предявен, а също така да бъде задължена
майката до 15 май да уведомява
бащата кога ще ползва отпуск през лятото.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила жалбата като
недопустима и неоснователна. Излага, че обжалванато решение е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е взел
предвид всички релевантни за спора обстоятелства. Иска се потвърждаване
на решението.
Постъпила
е и насрещна въззивна жалба от Н.И.Л. против описаното решение, в която се
излага, че същото е неправилно. Сочените аргументи са, че искът е недопустим,
тъй като не е налице изменение на обстоятелствата. Отделно от това се твърди,
че през 2016 г. А.И. е извършил домашно насилие спрямо майката и има
постановено решение да не доближава Л., жилището, където живее, и местоработата
й за срок от 6 месеца. Излага се, че детето е изживяло твърде тежко
изслушването му в синята стая. Навеждат се доводи, че съдебната практика трайно
приема, че изменението във възрастта не може да бъде единствен критерий за
промяна на режима на лични отношения между родител и дете.
Във
въззивната жалба е направено доказателствено искане
за приемане на писмено доказателство – заповед за защита № 17 от 03.02.2016 г.,
постановена по гр.д.№ 15713/2015 г. по описа на ВРС.
И.
е депозирал писмен отговор по насрещната въззивната жалба на Л., в който излага
съображения за неоснователността й.
Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение
е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е
въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или
за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Имайки
предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият състав
на съда намира, че тъй като спорът пред въззивната инстанция е и досежно какъв да бъде режимът на лични отношения на детето с
родителя, комуто не са предоставени родителските права, то на основание член
59, алинея 6, изречение първо от СК следва да изслуша двамата родители лично,
доколкото не са изслушвани пред първата инстанция.
Също
така е относимо и допустимо и направеното в
насрещната въззивна жалба доказателствено искане за
приемане на цитираната по-горе заповед за защита.
Съдът
констатира, че решението, с което е разрешен спорът по член 127, алинея 2 от СК
е представено в незаверен препис и с обезличени данни, поради което и следва да
бъде задължен ищецът да представи заверен препис от същото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02 септември 2019 година от 10,00 часа, за която
дата и час да се призоват
страните.
ЗАДЪЛЖАВА Н.И.Л. и А.В.И. да се явят в съдебното
заседание, насрочено за 02 септември 2019 г., за изслушването им от съда.
ДОПУСКА до приемане заповед за защита № 17 от 03.02.2016 г., постановена по гр.д.№
15713/2015 г. по описа на ВРС.
ЗАДЪЛЖАВА А.В.И. да представи заверен препис от решение от 27.07.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 906/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, тридесет и
девети състав.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.