Р Е Ш Е Н И Е №345
гр. Бургас, 10.08.2015г.
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Цветанка Арнаудова като разгледа докладваното от съдията Добрев
търговско дело № 595 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск от „ЮРО БИЛДИНГ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Лозенец, ул.Крум Попов №76а, ет.5, представлявано
от управителя Пело Руменов Пеловски срещу „БАНКА ДСК“ЕАД-София, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19,
представлявано от Виолина Маринова Спасова -главен изпълнителен директор и
Доротея Николаева Николова- прокурист и „МАКСТЕЛ МОНТАНА“ ЕООД-гр.София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
ул.Цветна градина 39-41, представлявано от управителя Първан Иванов Найденов да
бъде прието за установено по отношение на ответниците, че на основание чл.107 ЗЗД ипотеката, учредена от „ЮРО БИЛДИНГ“ ООД върху посочения в молбата недвижим
имот е погасена, поради новация и бъде отменен нотариален акт №174 рег.7250
д.№526/2007г. на нотариус Емилия Бакалова.
Дружеството- ищец твърди в
исковата молба, че с нотариален акт №174 рег.7250 д.№526/2007г. на нотариус
Емилия Бакалова е учредило в полза на „БАНКА ДСК“ЕАД ипотека върху свой
собствен имот, находящ се в гр.Созопол, за обезпечаване на предоставения от
посочената институция, кредит на втория ответник „МАКСТЕЛ МОНТАНА“ЕООД.
Кредитът бил договорен като револвираща кредитна линия в размер на 92 000 евро,
със срок на ползване дванадесет месеца, съобразно правилата за кредитиране на
малки и средни предприятия, с право срокът му да бъде продължен с не повече от
седем години, от датата на сключване на първоначалния договор. В последния
документ се уточнявали размерът и начинът на формиране на лихвения процент,
като страните се съгласили, че усвояването на отпусканите суми ще се извършва
на части, след представяне на съответните разходооправдателни документи.
Независимо от така уговорените между кредитната институция и кредитополучателя
условия, при които ищецът се съгласил да ипотекира имота си, страните с
последващ анекс №4/08.04.20Юг. и без съгласието на „ЮРО БИЛДИНГ“ ООД променили
всички клаузи на договора за кредит, като най-съществените изменения се
свеждали до промяна предмета на кредита- от такъв за оборотни средства в
стандартен такъв за сумата от 80 000 евро, усвоен изцяло, с начин на погасяване
съгласно погасителен план за срок от 48 месеца. Според ищеца се касае за
напълно нов договор за кредит, доколкото са променени съществени елементи на
първоначалния такъв, като тези нови условия са значително по неблагоприятни за
кредитополучателя, като за тях „ЮРО БИЛДИНГ“ ООД не е уведомено. Въпреки казаното,
страните по кредита се договорили да запазят учредената в полза на банката
ипотека и това станало пряко волята на ищцовото дружество. Неблагоприятни и
утежняващи, положението на ипотекарния
длъжник, условия били уговорени също така и с анекси №2/10.04.2008г. и анекс
№3/07.04.2009г. В резултат на всички изброени промени, според ищеца, без
знанието и съгласието му се е стигнало до новация по смисъла на чл.107 ЗЗД.
Като последица от поемане на новото задължение от страна на кредитополучателя
старото такова, спрямо кредитодателя, се е погасило. С отпадането му се е
погасила и ипотеката, учредена върху собствения на ищеца недвижим имот,
доколкото същата е имала за цел обезпечаване на старото задължение. Предвид
изложеното за „ЮРО БИЛДИНГ“ ООД бил налице интерес от установяване по съдебен
ред на обстоятелството, че учредената ипотека е погасена вследствие на новация
на задължението по договор за кредит от 10.04.2007г. и анекс към него от
21.11.2007г. В тази връзка се иска постановяване на решение, в горния смисъл по
отношение на двамата ответници, в което да се приеме, че са налице основанията
на чл.107 ЗЗД. Иска се и да бъде отменен нотариален акт №174 рег.7250
д.№526/2007г. на нотариус Емилия Бакалова. Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответникът „БАНКА ДСК“ЕАД в
подадения, макар и след законовия срок отговор заявява, че оспорва изцяло
предявения иск. Изразено е становище, че с процесния анекс №4 е
преструктурирано задължението, възникнало по първоначалния договор за кредит,
като не само не са уговорени по- неблагоприятни условия за длъжника, а напротив
промяната в начина на погасяване на задължението от кредит по кредитна линия в
стандартен кредит е довело до облекчаване на кредитополучателя. Заявява се също
така, че при предоговарянето на задължението е предвидена възможност
погасяването на лихва и главница да се извършва по погасителен план, като по
този начин е постигнато на практика разсрочване на задължението и облекчаване
положението на длъжника. Не била променена също така и уговорката срокът по
договора за кредит да не надвишава 7 години. Приемането на допълнителни
обезпечения също не представлявало утежнение по кредита, а промените на
дължимата лихва по кредита не следвало да се считат като промяна на съществен
елемент от договора. Според Банката -ответник не се налице предпоставките за
новиране на задължението, доколкото не е погасено старото такова и съответно
ново не е възникнало. Твърди се също така, че страните не са имали намерение за
новиране. Цитирана е практика на ВКС. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна: На 10.04.2007г. между „БАНКА
ДСК“ЕАД и „МАКСТЕЛ МОНТАНА“ ЕООД- гр.София бил сключен договор за кредит на
оборотни средства в размер на 100 000 евро. Кредитът се предоставял като
револвираща кредитна линия по Правилата за кредитиране на малки и средни
предприятия за срок от 12 месеца и уговорка, че същият може да бъде продължаван
с анекси за не повече от 7 години. Страните постигнали също така съгласие,
кредитополучателят да заплаща на Банката лихва, формирана от базисната лихва по
кредитите за малки и средни предприятия, определена като тримесечен EURIBOR плюс надбавка по договаряне в
размер на четири процентни пункта. Към датата на подписване на договора
тримесечния EURIBOR
бил в размер на
3.944 процента. Олихвяването следвало да се извършва ежемесечно на 25-то число
и то само върху ползваната и непогасена част от кредита. Усвояването на кредита
се извършвало след представяне от страна на длъжника на фактури и други
разходооправдателни документи. Този договор бил обезпечен с вписана в полза на
банката договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна к.к
„Константин и Елена“. Страните уточнили, че при неизпълнение на задълженията от
страна на кредитополучателя, Банката има право да преустанови предоставянето на сумите, да начисли наказателна
лихва в уговорения размер, както и да обяви кредита за предсрочно изискуем.
На 18.12.2007г. е нотариален акт
№174, том III-4,
рег.7250, дело
№526/2007г.по описа на нотариус Емилия Бакалова в полза на банката била
учредена договорна ипотека върху недвижим имот собственост на ищеца,
представляващ самостоятелен обект, находящ се в гр.Созопол, ул.“Одеса“- ателие
за творческа дейност №2 с идентификатор 67800.504.252.1.28 с площ 63 кв.м.,
ведно с 20.90 кв.м. идеални части от общите части на сградата, в жилищна сграда
с идентификатор №67800.504. 252.1, построена в груб строеж с площ 663.33 кв.м.
Уговорено било, включително и със съгласието на ищеца, че кредитната линия се
намалява от 100 000 евро на 92 000 евро, както и ,че при неизпълнение на т. 1 и
2 от нотариалния акт, Банката има право да обяви задължението за предсрочно
изискуемо и да го събере включително чрез продажба на ипотекирания недвижим
имот по съдебен ред.
На 10.04.2008г. „БАНКА ДСК“ЕАД и
„МАКСТЕЛ МОНТАНА“ ЕООД подписали анекс №2 към договора за кредит, с който
подновили кредитната линия за срок от дванадесет месеца, считано от датата на
сключване на анекса. Освен това страните се съгласили, че тримесечният EURIBOR към подписване на споразумението
е в размер на 4.742%, а надбавката към същия е в размер на 4 процентни пункта.
С анекс №3 кредитодателят и
кредитополучателят променили максималния размер на кредита, като го намалили на
80 000 евро, продължили срока на кредитната линия с още дванадесет месеца, с
уговорката, че след 25.03.201 Ог. погасяването на кредитната линия ще се
извършва при намаляващи размери до 56 000 евро, уточнили също така, че към
датата на подписване на анекса тримесечният EURIBOR е в размер на 1.479%, а
договорената надбавка била увеличена на 8 процентни пункта, предвидено е
задължение за длъжника да застрахова в полза на кредитора приетите по договора
вещни обезпечения, за присъщите им застрахователни рискове и на обща стойност
най- малко равна на главницата по кредита и едногодишните добавки към нея. Със
същия документ било предвидено поръчителство на лицето Кръстьо Константинов
Кръстев, съгласно договор за поръчителство, представляващ неразделна част от договора
за кредит и анексите към него. Уточнени били нови размери на наказателната
лихва и лихвения процент по договора в случаите на констатирано неизпълнение от
страна на длъжника.
В анекс №4 от 08.04.20Юг. „БАНКА
ДСК“ЕАД и „МАКСТЕЛ МОНТАНА“ ЕООД се съгласили, че договорът за кредит за
оборотни средства/револвираща кредитна линия/ с остатък по главницата 80 000
евро към датата на подписване на анекса се преструктурира в стандартен
дългосрочен кредит в размер на 80 000 евро, който ще се издължава съгласно
погасителен план. Страните декларирали изрично, че сключеният договор от
10.04.2007г. се променя/ а не прекратява/ и добива нова редакция, съгласно
която срокът за погасяване на кредита бил уговорен на 48 месеца при съответната
лихва, формирана от тримесечния EURIBOR в
размер на 0.638% плюс договорена надбавка в размер на 9 процентни пункта.
Плащането на кредита следвало да се осъществява въз основа на приетия от
страните погасителен план, ежемесечно на 25-то число. Длъжникът поемал
ангажимент да ползва разрешения кредит само за целите и при условията,
предвидени в договор за кредит от 10.04.2007г. и анексите към него. Кредиторът
и кредитополучателят приели, че обезпеченията на кредита запазват своето
действие, като включително това се отнася и за учредената от ищеца в полза на
Банката договорна ипотека върху недвижим имот, както и за поръчителството на
Кръстев и останалите три дружества. Уредени били отговорността на длъжника в
случай на неизпълнение на задълженията му по договора, както и възможностите на кредитора да превърне кредита в
предсрочно изискуем, включително да се удовлетвори по свой избор от всички
обезпечения едновременно или само от едно или някой от тях.
По делото са представени и приети
като доказателства заверени копия на изброените документи. Допусната е съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице е разгледало двата вида кредити /стандартен
за оборотни нужди и такъв с револвираща линия/, като се е спряло на техните
характеристики/от икономическа гледна точка/ и обсъдило предимствата и недостатъците
им, с оглед на нуждите и приоритетите на кредитополучателя и в зависимост от
получаваните /регулярни или не/ от него приходи. Във връзка с поставената
задача кой от двата вида кредита е с по-неблагоприятни условия, в конкретния
случай експертът не дава убедителен отговор, включително и на поставените в
съдебно заседание такива въпроси от страните. Вещото лице изразява позиция, че
трудно може да се даде еднозначен отговор на този въпрос, но все пак от гледна
точка на финансовите утежнения, анекс №4 е с по-неблагоприятни условия,
доколкото е уговорена по-висока лихва, но от друга страна във връзка с
уговарянето на допълнителни финансови ангажименти, условията му са по-облекчени
за длъжника.
Настоящият спор има правен
характер и е свързан със съдържанието и правните последици на сключения анекс
№4 от 08.04.2010г. Според процесуалната позиция на ищеца, анексът обективира
новация, която погасява обезпечения дълг. Страната не е давала съгласие по
смисъла на чл. 107 изр.2 ЗЗД поради което ипотеката не обезпечава
нововъзникналото задължение и следва да се счита погасена - чл. 150 ал. 1 ЗЗД.
Според процесуалната позиция на ответника, анексът обективира изменение на
договорната връзка чрез преструктуриране на дълга, в съответствие с
изискванията на тогава действащата Наредба № 9/ 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките.
На първо място, сключеният между
Банката и длъжника анекс №4 има установително значение за осъщественото
частично погасяване на кредитното задължение и фиксирането на размера му, с
остатък по главницата 80 000 евро. Страните декларирали изрично, че сключеният
анекс представлява промяна на вече съществуващи между тях ангажименти, като се
предоговарят част от клаузите на договор от 10.04.2007г. Първото изменение е
свързано със срока на договора, който бил уговорен на 48 месеца, лихвеният
процент също се променял, като се формирал от тримесечния EURIBOR в размер на 0.638% плюс
договорена надбавка в размер на 9 процентни пункта. Осъществените правни
действия съставляват преструктуриране на кредитна експозиция, тъй като
първоначалните условия на договора безспорно са изменени. Ясно е, че при
изпадане в просрочие на длъжника по първоначалния кредит Банката е имала две
възможности или да обяви същия за предсрочно изискуем в целия му размер или
посредством взаимни отстъпки на страните да се договори трансформиране на
просрочената главница в редовна, с произтичащите от това последици.
Касае се следователно за
запазване на старото правоотношение между страните, без да бъдат променяни
съществени елементи на договора /независимо от разликата в наименованието на
кредита/. Способите за преструктуриране на дадено задължение, включително
разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг не са индиция за наличие
на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл.107 ЗЗД, която
за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по
тълкувателен път. В този смисъл са задължителните по чл.290 ЕПК решения №
130/24.03.3009 г. по т.д. № 650/2008 г. на II т.о.на ВКС, решение № 789 от
22.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2292/2001 г., V г.о и решение №138/22.08.201
Зг. на ВКС по т.д. №27/12г., II т.о. Променянето на срока и размера по договор,
сключен между страните по делото не води до новация. На първо място, преценката
за наличието
или липсата на обективна новация, се извършва съобразно е уговорките в договора
на страните и доколко се внася изменение в облигационното отношение, но
определящата характеристика на договора за новация е погасителния му ефект спрямо
стария /новирания/дълг.
Както вече се посочи в конкретния
случай е предоговарянето на срока се е целяло създаване на възможности за
изплащане на съществуващия дълг, а не създаване на нов. Липсва обективирана
воля на страните да погасят старото задължение и да го заменят е ново. Напротив
налице е признание за съществуващия дълг и е установено е анекса разсрочване на
плащането.
За да е налице обективна новация,
е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ съществуване на валидно
възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на
мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото задължение,
като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4/ намерение за
новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството
си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата
между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от
съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до
предмета на задължението - при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора
нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение.
Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария дълг
са изменили само размера на отделните вноски, изменили са размера на
договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е погасен и
не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието, какъвто е именно и
настоящия случай.
В процесния казус на първо място
не е погасено старото задължение на кридитополучателя, на второ място не е
възникнал валидно нов дълг, който да е с различен предмет. До подновяване на
дълга би се стигнало ако се погаси изцяло старото задължение на длъжника било
чрез заплащането на изискуемата сума по договора, било чрез използване на друг
способ за погасяване на задължението. Ако длъжникът беше заплатил на Банката
сумата от 80000 евро, то при подписване на нов анекс или споразумение между
страните безспорно би се стигнало до възникване на ново правоотношение и нов
дълг към Банката. Не такъв е обаче разглеждания казус.
По изложените съображения
твърдяната обективна новация не е налице. Обективното подновяване може да
настъпи при промяна в обекта или основанието на заварения дълг, но не и при
промяна на модалитети в облигационната връзка като срок, условия и дадени
обезпечения и то при двустранно изявена воля за запазване на старото
правоотношение. Реструктуриране (предоговаряне) на дълга по съществуващ банков
кредит не води до новиране на задължението, без изрично страните да са заявили
воля за подновяване. Следва да се отбележи и че новацията не се предполага,
затова волята на договарящите се за извършването й, трябва да е изразена по
недвусмислен начин. Желанието на страните е било да запазят валидността на
старото правоотношение и договор и това се извежда от изричното вписване в
анекса, че се споразумяват за промяна на договора от 10.04.2007г., а не са
прекратяване на неговото действие.
С оглед на горното предявената
претенция се явява недоказана, а искът следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че ответникът „БАНКА ДСК“ЕАД е представляван от
юрисконсулт Йорданова, като в тази връзка е представено нотариално заверено
пълномощно. Други доказателства във връзка е искането по чл.78 ал.8 ГПК за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не са необходими. За разлика от
адвокатския хонорар, който се заплаща при извършване на услугата и съответното
доказателствата за това следва да бъдат представени, юрисконсултското възнаграждение
не се изплаща пряко на пълномощника, а се начислява на работодателя, по силата
на самата законова норма- чл.78 ал.8 ГПК, която е ясна.
Съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на претендирания размер на юрисконсултско
възнаграждение от ответника. С оглед цената на иска, фактическата и правна
сложност на производството по делото справедливо се явява минималното,
предвидено в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
такова за процесуално представителство, а именно сумата от 1354.25 лева. Ето
защо и размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде намален до
тази сума.
При този изход на делото и при
съобразяване размера на намаленото юрисконсултското възнаграждение ищецът
следва да заплати на ответника „БАНКА ДСК“ЕАД направените в настоящото
производство разноски в размер на 1354.25 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЮРО
БИЛДИНЕ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Лозенец, ул.Крум Попов №76а, ет.5, представлявано от управителя Пело
Руменов Пеловски срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД- София, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. Московска № 19, представлявано от Виолина
Маринова Спасова -главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова-
прокурист и „МАКСТЕЛ МОНТАНА“ ЕООД-гр.София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.Цветна градина 39-41,
представлявано от управителя Първан Иванов Найденов да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че на основание чл.107 ЗЗД ипотеката,
учредена от „ЮРО БИЛДИНЕ“ ООД върху недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект, находящ се в гр.Созопол, ул.“Одеса“- ателие за творческа дейност №2 с
идентификатор 67800.504.252.1.28 с площ 63 кв.м., ведно с 20.90 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, в жилищна сграда с идентификатор №67800.504.
252.1, построена в груб строеж с площ 663.33 кв.м. е погасена, поради новация и
бъде отменен нотариален акт №174 рег.7250 д.№526/2007г. на нотариус Емилия
Бакалова.
ОСЪЖДА „ЮРО БИЛДИНЕ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.Крум
Попов №76а, ет.5, представлявано от управителя Пело Руменов Пеловски да заплати
на „БАНКА ДСК“ ЕАД-София, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. Московска № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова -главен
изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова- прокурист сумата от 1354.25
лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: