РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Силистра, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20243400100313 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от С. Р. Х., ЕГН
**********, със служебен адрес гр. Силистра, ул. „Симеон Велики” №44, чрез
адв. Р. Н. срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********,
представлявано от Стефан Георгиев Стоилков и Максим Нанев Колев, с адрес
гр.София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, иск с правно
основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а” вр. чл.558, ал.5 КЗ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 52 000лв. /след допуснато
изменение в размера на исковата претенция/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на
28.08.2022г. в двора на хотел „Дулово Палас” – гр.Дулово, обл. Силистра, ул.
„Плиска” №2, причинено от Ж. В. З., при управление на автомобил марка
„Мерцедес - Бенц”, с рег. № REI3SOP и номер на шаси WDD2314572F018617,
за който към датата на ПТП няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, освен извъсъдебно платените 28 000лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на непозволеното увреждане /28.08.2022г./
до окончателното изплащане на задължението.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че на 28.08.2022г. в резултат на ПТП,
виновно причинено от водача на автомобил марка „Мерцедес - Бенц” с рег.
№REI3AOP - Ж. В. З. са му причинени телесни повреди, изразяващи се в
контузия на главата, сътресение на мозъка с умерено изразена церебрастенна
симптоматика, хематом на лявата очница, разкъсно- контузна рана на лявата
вежда, контузия на дясна раменна област с рентгенови данни за счупване на
дясна ключица, контузия на дясна гръдна половина, контузия на дясно бедро с
1
хематом. По своя характер счупването на дясна ключица обуславя наличието
на трайно затруднение движенията на десен горен крайник. С влязло в сила
протоколно определение по реда на глава XXIX от НПК делинквентът се е
признал за виновен. При управление на автомобила си последният е нямал
сключен договор „Гражданска отговорност”, поР. което счита, че ответникът
следва да изплати обезщетение на пострадалото лице.
В пряка причинно-следствена връзка с ПТП се излага да са причинени
неимуществени вреди. След инцидента бил хоспитализиран, като до ден
днешен не е възстановен напълно, все още е с болки и изключително
затруднение при извършване на елементарни дейности. Функцията на
ключицата на раменния пояс се възстановявала бавно и понастоящем
продължават да му изписват рехабилитационни програми и множество
медикаментозни лечения. Дясната ръка е трудно подвижна, съпроводена с
болка при извършване на манипулации с нея. Извършвани му били множество
медицински интервенции и продължават да се извършват такива. След
заведена претенция при ответника му е изплатено обезщетението в размер на
28 000лв., което приема за крайно недостатъчно. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Моли да се изведе като
безспорно, че на ищеца е заплатена сумата от 28 000лв. – неимуществени
вреди, по образувана претенция № 23210160/10.08.2023г. Оспорва
претенцията по размер, като навежда, че същата не отговаря на критериите за
справедливост. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението поР. неоснователност на главния иск. Отделно сочи, че фондът
не е делинквент, не и застраховател и не изплаща обезщетение по силата на
договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законовите
предпоставки, поР. което на основание чл.558, ал.7 от КЗ, задължението за
лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на
увреденото лице. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
предявява в условие на евентуалност обратен частичен иск с правно
основание чл.558, ал.7 от КЗ /уточнен с молба вх. №3588/30.09.2024г./, за
осъждане на Ж. В. З., ЕГН **********, с адрес гр.Дулово да заплати на
Гаранционен фонд, спрямо когото са упражнени права от увреденото лице за
възстановяване на присъдено обезщетение за претърпените от С. Р. Х.
неимуществени вреди вследствие от причиненото от ответника ПТП от
28.08.2022г., при липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност”,
до размер от 10 000лв. като частична претенция от пълния размер от
52 000лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение.
Претендират се и разноски.
Излага се в исковата молба, че съгласно споразумение по НОХД
№226/2023г. с управлявания от ответника по обратния иск лек автомобил
„Мерцедесс” с рег. № REI3AOP не е имал сключена застраховка „Гражданска
2
отговорност” на автомобилистите. На основание чл.558, ал.7 от КЗ след
изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 и 2 от КЗ Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и
лихви, както и разходите за определянето на заплащането му. С оглед горното
моли, в случай че се уважи предявения срещу него иск, да се осъди ответника
по обратния иск за сумата от 10 000лв., предявена като частична от 52 000лв.
/след уточнение/, за причинените от него телесни увреждания,
представляващи присъдено обезщетение за претърпени от С. Х.
неимуществени вреди вследствие от процесния инцидент, ведно с лихви върху
присъдените обезщетения и направените деловодни разноски.
В срока за отговор по обратния иск не е депозиран такъв.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа наведените твърдения.
Ответникът не изпраща представител в о.с.з. Депозира становище.
Третото лице-помагач и ответник по обратния иск изпраща
представител в о.с.з., който моли за отхвърляне на исковата претенция, поР.
неоснователност.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба,
прие за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице влязло в сила
споразумение по НОХД №226/2023г. по описа на ОС- Силистра, както и че по
предявена извънсъдебна претенция е заплатена от Гаранционен фонд сумата
от 28 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, които не са част от
настоящата искова претенция. Не са налице данни за постигнато
споразумение, в което увреденият да е заявил, че е напълно обезщетен за
съответната вреда, по арг. от ТР №1/2016г. от 30.01.2017г. по тълк. дело №
1/2016г. на ОСГТК.
Приобщено е НОХД №226/2023г. по описа на ОС – Силистра, ведно с
ДП № 259-ЗМ №227/2022г. по описа на РУ гр.Дулово при ОД на МВР
Силистра.
Представена е кореспонденция между С. Х. и Гаранционен фонд във
връзка с претенция №23210160/10.08.2023г. за неимуществени вреди и
доказателства за изплатено обезщетение в размер на 28 000лв. на 11.01.2024г.
Не е налице спор между страните, а и се установява от представени от
ищеца доказателства /л.156-159/, че лекият автомобил „Мерцедес -Бенц”, рег.
№ RE13D0P обичайно се намира на територията на Република България.
Към материалите по делото е приобщена справка от проверка за
сключена застраховка "Гражданска отговорност" в сайта на Гаранционен фонд
за процесния автомобил към 28.08.2022 г., от които данни е видно, че по
отношение на процесния автомобил няма сключена застраховка.
За установяване на понесените от ищеца негативни преживявания,
болки и страдания, вследствие на ПТП са събрани писмени и гласни
3
доказателства чрез разпит на св. Севда Аднан Х. и св.Еге Сейхат Р..
Установява се от Епикриза ИЗ №628/8713 от „МБАЛ - Силистра” АД,
Хирургично отделение, че на 28.08.2022г. С. Х., 46 г. постъпва след ПТП с
диагноза „Комоцио церебри”, придружаващи заболявания- счупване на носа и
на ключица. Постъпва в увредено общо състояние, разкъсно-контузна рана в
областта на дясна вежда, некървяща, от страна на ЧМН – б.о., ДС – не се
установяват данни за фрактура на ребра, корем- б.о. Крайници – болезнени
активни и пасивни движения в дясна раменна става. Данни за фрактура на
дясна ключица. Останалите органи и системи- б.о. След проведено лечение се
възстановил за кратък срок и е изписан с подобрение на 31.08.2022г.
Приобщени по делото са и лист за преглед на пациент в КДБ/СО и
амбулаторни листи от 02.09.2022г., 23.06.2023г., 17.07.2023г., 19.07.2023г. във
връзка с посещение на различни специалисти от страна на ищеца. Изискана
от личния лекар на ищеца и приобщена по делото е цялата му налична
медицинска документация.
Свидетелят С Х. /съпруга на ищеца/, които показания съдът съобразява
при условия на чл.172 ГПК, излага пред съда, че в резултат на инцидента С.
имал сътресение на мозъка, счупена дясна ключица, счупен нос и спукана
вежда. Изпаднал е в безсъзнание за 30минути. Когато присигнала в болницата
той е нямал адекватно поведение, не говорил, гледал празно в тавана. В
болницата бил четири дни. Излага, че най-големият проблем бил с ключицата,
предвид това, че не можел да се движи и невъзможността да я гипсират.
Изписали са му лекарства за мазане. Тя го придружавала до баня, тоалетна
постоянно, не можел нормално да се храни. С тези болки бил 6-7 месеца, като
прекарал повечето време на легло. Все още имал болки, не можел да вдига
тежко с дясната си ръка, а е десничар. От сътресението на мозъка има
сетовъртежи, залитания, които все още продължават. На невролог, ортопед и
веднъж на психиатър ходил. Септември месец лежал в хирургията заР. болки в
стомаха и гърдите. Преди инцидента не е боледувал. През 1996г. имал
перитонит, заР. което го оперирали. Има кръвно от 2-3 години, за което пие
хапчета.
Свидетелят Р. /син на ищеца/, които показания съдът съобразява при
условия на чл.172 ГПК, споделя, че без да е провокиран по някакъв начин Ж. е
блъснал умишлено баща му с колата, в резултат на което изпаднал в
безсъзнание за около 30-40мин. Имал счупена ключица, счупен нос, спукана
вежда и окото му се подуло впоследствие. Предвид липсата на линейка той го
е закарал до спешна помощ в гр.Дулово, откъдето ги изпратили в гр.Силистра,
където го приели в хирургично отделение. Бил като инвалид 6-7 месеца, майка
му го хранела и къпела. И до ден днешен не е добре, постоянно залита, има
световъртеж. Психически също е зле- безсънни нощи, постоянно се оплаква,
ходи по лекари и много лекарства. Бил на кардиолог, невролог и психиатър, но
не знае резултат от посещенията. Преди инцидента е нямал никакви
оплаквания, поР. което свързва състоянието на баща си именно с него. Преди
ПТП работел, изкупували тиквено семе, но след това вече не може, не се
4
върнал на работа. Нямал операция на ключицата, бил с бинт постоянно.
Съобразно изслушаната и неоспорена от страните съдебно- медицинска
експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, в резултат
на ПТП е пострадал С. Х., при което са му причинени следните увреждания:
контузия на главата, сътресение на мозъка с умерено изразена церебрастенна
симптоматика, хематом на лявата очница, разкъсно-контузна рана на лявата
вежда, контузия на дясна раменна област с рентенови данни за счупване на
дясна ключица, контузия на дясна гръдна половина, контузия на дясно бедро с
хематом. По своя характер счупването на дясна ключица обуславя наличието
на трайно затруднение движенията на десен горен крайник. Наличието на
ограничение в движенията на дясна раменна става поР. недобро зарастване на
счупването на дясна ключица, както и продължаващите церебрастенни прояви
вследствие на претърпяната ЧМТ обуславят наличието на продължително
разстройство на здравето неопасно за живота. Останалите увреждания в
своята съвкупност, ангажиращи повърхностните меки тъкани, обуславят
наличието на временно разстройство на здравето неопасно за живота. Всички
установени в медицинската документация травми, причинени на ищеца, може
да бъдат получени при процесното ПТП, след блъскане на тялото от лек
автомобил с последващо падане върху земната настилка. Вещото лице
посочва, че по данни на ищеца оплакванията му са се появили от процесното
ПТП и продължават до настоящия момент. Счита, че може да се приеме, че е
налице връзка между преживяната ЧМТ и последващата продължителна
церебрастения и наличието на неврастенни оплаквания най-вероятно с
централен произход. Възможно е ситуацията на стрес следствие травма да
отключи хипертонична болест, която от проведеното системно лечение се
контролира добре. Оплакванията от страна на ГИТ вероятно са със значителна
давност, поР. наличието на анамнеза за прекаран перитонит през 1996г., за
което говори и поставената диагноза – хроничен гастрит.
При счупване на ключицата същата би следвало да зарастне дори и
неправилно и съответно да е налице траен двигателен дефицит за период от
около 2-3 месеца.
По отношение на церебрастенни прояви сочи, че може да се дължат на
претърпяната ЧМТ със сътресение на мозъка. От извършените изследвания не
е установено наличието на соматично заболяване, което евентуално да е
причина на оплакванията на ищеца. Необходимо е продължително време на
системно прилагане на лечение, след което да се прецени дали оплакванията
са намалели, отзвучали или няма ефект от провежданото лечение.
В с.з. уточнява, че уврежданията вероятно са в резултат на ПТП, тъй
като няма данни за друг източник. Счита, че лицето е направило необходимото
за здравословното си състояние и коректно е спазвал лекарските предписания.
Възстановителният период определя на около 2-3 месеца за ключицата,
независимо дали е зарастнала или не неправилно. Счита, че в повечето случаи
тя зараства неправилно. Не отрича възможността за болка при движение, при
едно по-голямо екстремално натоварване и смяна на времето, което ще остане
5
до края на живота му. Има ограничение в движението на ръката, но не е
сериозно, не е голямо според вещото лице. Функционално може да ползва
крайника, но не в пълен обем.
По принцип килограмите предразполагат към по-високи стойности на
артериалното налягане, но в случая при прегледа не е установил лицето да е с
такова наднормено тегло.
Вследствие сътресението на мозъка тези т.нар. церебрастенни прояви
могат да продължат различно дълго време. Предвид, че в случая има давност
повече от 6 месеца вещото лице приема, че се касае до разстройство на
здравето, неопасно за живота. Намалява комфорта и работоспособността. Не
се установява друга да е причината за тези залитания, освен ПТП. Възможно е
с времето състоянието да се подобри, но е възможно и да остане до края на
живота му. Обездвижването, за което свидетелите споделят, свързва по-скоро
със световъртежа. Ключицата не предполага постелен режим.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Силистренски окръжен съд формира следните правни изводи:
I. По главната претенция по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" КЗ:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
деликт, от който ищецът е претърпял вреди, настъпили по вина на водач на
МПС, управлявал същото без сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Сезиран е местно и родово
компетентен съд.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищецът е провел описаната в чл. 380 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред Гаранционен фонд, като го е сезирал с искане за заплащане
на обезщетение досежно процесния инцидент с подаване на молба, получена
от ответника на 10.08.2023г. Исковата претенция е предявена на 28.06.2024г.,
като ищецът не е получил плащане по заявената претенция в пълен обем и
увреденото лице не е съгласно с определеното обезщетение /чл.558, ал.5 КЗ/.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" КЗ, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В производството по иск с правно основание по чл. 557, ал. 1, т.2 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведение от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина /същата се презумира/; 5/ настъпване на събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на Гаранционен фонд.
Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за
6
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Доколкото сключеното в наказателното производство споразумение по
чл.384 от НПК има последиците на влязла в сила присъда на основание
чл.383, ал.1 от НПК, то фактическият състав на престъплението е установен
по съдебен ред и одобреното от наказателния съд има обвързващата сила по
чл. 300 от ГПК за гражданския съд.
В конкретиката на случая, с оглед изложеното и на основание чл. 300 от
ГПК настоящият съдебен състав е задължен да приеме, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на лек автомобил марка „Мерцедес -Бенц”, рег. №
RE13D0P - Ж. З., който поР. нарушение правилата на движение – чл.20, ал.2
ЗДвП и чл.25, ал.1 ЗДвП умишлено е причинил средна телесна повреда на
ищеца, изразяваща се в счупване на дясна ключица, което обуславя наличието
на трайно затруднение на десен горен крайник.
Налице е и хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2 б. "а" КЗ. Доказва се
липсата на валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на
ПТП по отношение на процесното МПС. Същото е настъпило в Република
България, което с оглед представени доказателства за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на водача на процесното МПС и
договор №702961/23.10.2021г. /л.157/ води до извод, че лекият автомобил,
участвал в също е с обичайно пребиваване в Република България.
Не се спори, че Гаранционен фонд не е платил по заявената от
пострадалото лице извънсъдебна претенция в пълния претендиран размер в
срока по чл. 496 от КЗ, съответно не е извършено плащане и към настоящия
момент.
Писмените и гласни доказателства, ведно с гореописананата приета
експертиза и други медицински документи, с категоричност установяват, че
травмите на ищеца се намират в пряка причинно-следствена връзка с
осъщественото противоправно поведение от Ж. З..
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване
на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени
морални страдания и др., съгласно дадените задължителни указания с ППВС
№ 4/1968 г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата.
7
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото
факти: приобщената по делото медицинска документация и основно приетото
и неоспорено по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно, които дават основание
на съда да приеме, че причиненото на ищeца вследствие ПТП телесно
увреждане, изразяващо се в контузия на главата, сътресение на мозъка с
умерено изразена церебрастенна симптоматика, хематом на лявата очница,
разкъсно-контузна рана на лявата вежда, контузия на дясна раменна област с
рентенови данни за счупване на дясна ключица, контузия на дясна гръдна
половина, контузия на дясно бедро с хематом, несъмнено е дало повод на
ищеца на възраст към датата на инцидента 46г., да изпитва интензивни болки
и неразположение и да търпи трайно затруднение в движенията на горния
десен крайник за период от около три месеца, като болките при по-голямо
екстремално натоварване и смяна на времето продължават и понастоящем и
ще останат до края на живота му. Доколкото, от извършените изследвания не е
установено наличието на соматично заболяване, което евентуално да е
причина за оплакванията на ищеца, то съдът приема, че церебрастенните
прояви се дължат на претърпяната ЧМТ със сътресение на мозъка, без
възможност за прогноза относно пълното възстановяване. Според вещото
лице извършените изследвания изключват наличие на инсулт, тумор и други,
които могат да дадат такава симптоматика, поР. което е налице доказване на
причинно-следствената връзка с ПТП. Не може да се отрече, че вследствие
ситуацията на стрес може ищецът да е отключил хипертонична болест. На
първо място вещото лице посочва, че дори и наднорменото тегло да
предполага такова заболяване, в случая то не е толкова голямо при ищеца. На
второ място същото е настъпило след случилото се, а не преди това, поР. което
също може да се изведе причинно-следствената връзка.
От събраните гласни доказателства чрез провеждането на разпит на
сина и съпругата на ищеца, чиито показания, съдът преценява съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява отражението на събитието във
физически и психически план, затрудненията, които е изпитвал при
обслужването си, в този период. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
в частта, в която същите кореспондират с приетото и неоспорено по делото
заключение по СМЕ, като приема, че е налице абсолютно възстановяване на
счупването в рамките на около три месеца, през който период е имал нужда от
помощ в ежедневието. Съдът не кредитира показанията, че именно болките в
рамото са дали основание за постелен режим от около 6-7 месеца, доколкото
противоречи на СМЕ. Очевидно и церебрастенните прояви не могат да
обосноват твърденията за постелен режим в период на около 7 месеца, в които
ищецът е бил като „инвалид” /така св. Р./ и това е така на първо място, защото
св. Х. споделя пред съда, че най-големият проблем е бил с ръката, заР. която
лежал и не можел да се движи и работи, а на второ място поР. това, че въпреки
липсата на данни за промяна в честотата и вида на световъртежа от началото
8
до настоящия момент все пак този постелен режим е преустановен. В случая
съдът не отрича възможността за такива прояви, които да допринасят до
дискомфорт и намалена работоспособност, каквото е становището на вещото
лице.
Отчитайки характера и степента на уврежданията, начина на
извършването на уврежданията /Решение № 43/30.03.2018 г. по гр.д. №
1461/2017 г. на ВКС, 3 г.о./, проведеното лечение и периода на възстановяване,
съществуващия и към настоящият момент дискомфорт, възрастта на ищеца
към момента на произшествието, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на ПТП, както и актуалната съдебна практика по
размера на присъжданите обезщетения по сходни казуси /така, 1/ Решение №
35 от 22.03.2021г. по т. д. № 116/2020 г. на 2 ТО – размер на НИ при ПТП от
2015г., 61г. - счупване на лявата ключица в средната трета с дислокация,
контузия на главата с наличие на фрактурна ивица на двете ламии, мозъчно
сътресение и контузии с охлузване на двете колена, за които е била лекувана –
40 000лв., преди приложение на чл.51 ЗЗД; 2/ Решение № 50095 от 03.04.2024
г. по т. д. № 1318/2022 г. на 2 ТО - ПТП 2018г., 27 г. - фрактура на дясната
ключица и охлузване и оток на дясното коляно и на дясната подбедрица, за
което му е било приложено домашно – амбулаторно лечение, като е била
поставена обездвижваща превръзка на горния крайник за 30 дни. Двумесечен
възстановителен период. Счупената дясна ключица е зараснала с малка
остатъчна костна деформация, която се опипва и представлява само
козметичен дефект, но движенията на дясната раменна става вече са напълно
възстановени във всички посоки по обем и сила - 10 000 лв., преди
приложение на чл.51 ЗЗД; 3/ Решение № 60099 от 18.08.2022 г. по т. д. №
322/2020 г. на 1 ТО– НИ – 45г., ПТП- 2016г. закрито счупване на дясната
ключица, наложило оперативно лечение, 2 месеца възстановяване, леко
ограничение в крайната степен на движение на раменната става, свързани с
болки при движение и натоварване, останал козметичен дефект – белег, както
и психическите страдания, произтекли от необходимостта от чужда помощ в
ежедневието – 18 000лв.; 4/ Решение №50049/02.06.2023г. на ВКС по т.д.
№656/2022г., I т.о. – ПТП 2019г. - счупване на дясната ключица, което е
причинило трайно затрудняване движението на дясната ръка със среден срок
за възстановяване около 1, 5 – 2 месеца; счупване на 5-ти и 6-ти гръдни
прешлени на гръбначния стълб, без засягане на гръбначния мозък, причинило
трайно затрудняване движението на снагата със среден срок за възстановяване
около 6-8 месеца; счупване на лявата бедрена кост в горната й трета,
затруднило движението на левия крайник със среден срок за възстановяване
около 8-10 месеца – 80 000лв., 5/ Решение №72/11.07.2023г. на ВКС по гр.д.
№4507/2022г., IV г.о. – ПТП 2019г. – фрактура на дясна ключица в средна
трета с разместване на движението на крайника, което е причинило силни
болки 7-10 дни, обездвижване и трайно затруднение на движението на
крайника за около 2 месеца – 20 000лв. и др./, настоящият съдебен състав
намира, че сумата в размер от 40 000лв. справедливо обезщетява
9
претърпените от ищеца неимуществени вреди, съобразявайки вече платените
28 000лв.
С посочените размери на обезщетение съдът намира, че се постига
справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и
паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно за спазен
принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По делото не е въведено възражение за съпричиняване, с посочване на
конкретни действия или бездействия, с които пострадалият да е допринесъл за
реализиране на вредоносните последици, за да се изисква и съдът да се
произнесе в рамките на именно посочените от ответника действия /така
Решение № 134/18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на ВКС, II т. о./.
По претенцията за законна лихва:
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва.
Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ Гаранционен фонд дължи лихви за забава по
реда на чл. 497 от КЗ. По силата на чл. 497, ал. 1 о т КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати –
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3, т. 1 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1,
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Няма основание за присъждане на законната лихва от датата на
уведомяването на ответника на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 от КЗ,
която норма е приложима в правоотношенията по застраховане гражданската
отговорност, но не и гражданската отговорност на автомобилистите, за които
е предвидена специална, спрямо тази на чл. 429 от КЗ, норма на чл. 497 от КЗ,
именно към която и препраща чл. 558, ал. 1 от КЗ, уреждащ отговорността на
ответника /така Решение № 93 от 27.11.2020 г. по т. д. № 2013/2019 г. на ВКС,
I-во т. о./.
Въпреки липсата на процесуална активност от страна на ищеца от
данните по делото се установява, че след представяне на удостоверение за
актуална банкова сметка и декларация от С. Х. /молба вх. №24-01-
344/28.12.2023г. и вх. №24.01.343/23/08.01.2024г./, ответника ГФ е изплатил на
11.01.2024г. сумата от 28 000лв. Предвид липсата на други данни по делото
настоящият състав приема, че датата, от която следва ГФ да дължи законна
лихва е 11.01.2024г., на която по същество е налице отказ от изплащане на
претендираната сума в пълен размер.
ПоР. изложеното законна лихва върху присъденото обезщетение се
следва считано от 11.01.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението,
а за периода от 28.08.2022г. – 10.01.2024г. претенцията следва да се отхвърли
като неоснователна.
II. По предявения частичен обратен иск.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 53 от
24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 881/2019 г., II т. о., по своята правна
10
характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК
съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на
положителна евентуалност.
По предявения в условие на евентуалност обратен иск по чл.558, ал.7
КЗ в тежест на ищеца е да 1/ установи настъпване на процесното ПТП,
реализирано по вина на ответника, управлявал МПС без валидно сключена
застраховка ГО на автомобилистите; 2/ настъпилите от ПТП неимуществени
вреди на третото лице; 3/ изплащане на обезщетение за тези вреди на
увредения и 4/ направените разходи по чл.558, ал. 7 КЗ, или в случая
осъждането му за обезщетяване на тези вреди.
Обратният иск винаги е евентуален, тъй като се разглежда само ако
бъде постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата
страна. Евентуалността на обратния иск се отнася и до размера му, като той се
разглежда за толкова, за колкото е уважен главният иск срещу ищеца по
обратния иск.
За да се уважи обратният иск, не е необходимо ответникът вече
фактически да е платил. Диспозитивът по обратния иск е условен, като
третото лице се осъжда да плати при условие, че ищецът по обратния иск
заплати сумата, която е осъден да плати като ответник по първоначалния иск
/Решение №1315/27.04.60г. по гр.д. №2848/60г. на I г.о./. При издаване на
изпълнителен лист в полза на ищеца по обратния иск следва да се съобрази
разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК и да се представи доказателство за плащане.
С оглед основателността на главния иск и липсата на валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
настъпване на застрахователното събитие, следва да бъде уважен и
предявеният от ответника против третото лице помагач частичен обратен иск с
правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, тъй като са налице материалноправните
предпоставки, обуславящи неговата основателност, а именно: осъждане на
ответника да заплати на увреденото лице обезщетение за настъпилите
неимуществени вреди от ПТП, причинено от незастраховано МПС. Съгласно
чл. 558, ал. 7 от КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му след изплащане на обезщетението по чл. 557,
ал. 1 и 2 от КЗ. Следователно уважаването на обратния иск на ответника е
поставено под условието, че ответникът удовлетвори увреденото лице, тъй
като едва след като фактът на удовлетворяване на пострадалия бъде
осъществен, вземането на Гаранционния фонд против причинителя на вредата
ще стане изискуемо.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе
отговорността за разноските, сторени от ищеца по главния иск, а по обратния
иск разноските на ответника следва да бъдат поети от третото лице помагач.
С оглед своевременно отправените искания, представените
доказателства и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
11
заплати на ищеца сторените разноски в размер на 3461.54лв., съобразно
уважената част на исковата претенция. Няма възражение за прекоментост на
адвокатското възнаграждение.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сторени разноски в размер от 83.08лв.
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По обратния иск разноските на ответника следва да бъдат поети от
третото лице помагач, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение в размер от
360лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Гаранционен фонд следва да бъде осъден да
заплати съразмерно с уважената част от иска е сумата от 1869.23лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Силистра, от които
1600лв. дължима държавна такса и 269.23лв. депозит за експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********,
представлявано от Стефан Георгиев Стоилков и Максим Нанев Колев, с адрес
гр.София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на С. Р.
Х., ЕГН **********, със служебен адрес гр. Силистра, ул. „Симеон Велики”
№44, сумата от 40 000лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на ПТП, настъпило на 28.08.2022г. в двора на хотел
„Дулово Палас” – гр.Дулово, обл. Силистра, ул. „Плиска” №2, причинено от
Ж. В. З., при управление на автомобил марка „Мерцедес - Бенц”, с рег. №
REI3SOP и номер на шаси WDD2314572F018617, за който към датата на ПТП
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”, освен извъсъдебно
платените 28 000лв., ведно със законната лихва върху главницата от
11.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважената част от 40 000лв. /четиридесет
хилади лева/ до претендираните 52 000лв. /петдесет и две хиляди лева/,
както и за обезщетението за забава за периода 28.08.2022г. – 10.01.2024г., на
основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а” вр. чл.558, ал.5 КЗ.
ОСЪЖДА Ж. В. З., ЕГН **********, с адрес гр.Дулово, ул.
“Шуменско шосе” №100 ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Средец, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представлявано от Стефан Георгиев
Стоилков и Максим Нанев Колев, сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/
като частична претенция от пълния размер от 52 000лв. – представляващо
обезщетение за претърпени от С. Р. Х., ЕГН **********, неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 28.08.2022г. в
двора на хотел „Дулово Палас” – гр.Дулово, обл. Силистра, ул. „Плиска” №2,
причинено от Ж. В. З., при управление на автомобила си марка „Мерцедес -
Бенц”, с рег. № REI3SOP и номер на шаси WDD2314572F018617, за който към
12
датата на ПТП няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно
със законната лихва върху главницата от 10 000лв., считано от 11.01.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, ПРИ УСЛОВИЕ, че
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София изпълни постановеното срещу него осъдително решение
по първоначалния иск на С. Р. Х., ЕГН **********, със служебен адрес гр.
Силистра, ул. „Симеон Велики” №44, на основание чл.558, ал.7 КЗ.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********,
представлявано от Стефан Георгиев Стоилков и Максим Нанев Колев, с адрес
гр.София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на С. Р.
Х., ЕГН **********, със служебен адрес гр. Силистра, ул. „Симеон Велики”
№44, сумата от 3461.54лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и един
лева и петдесет и четири ст./, представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. В. З., ЕГН **********, с адрес гр.Дулово, ул.
“Шуменско шосе” №100, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
БУЛСТАТ *********, представлявано от Стефан Георгиев Стоилков и Максим
Нанев Колев, с адрес гр.София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4
сумата от 360лв. /триста и шестдесет лева/, представляващо юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев“
№2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на Окръжен съд – Силистра сумата от 1869.23лв.
/хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и двадесет и три ст./,
представляваща дължими за производството държавна такса и депозит на
вещото лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при участието на Ж. В. З., ЕГН **********,
като трето лице-помагач на страната на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
13