Р Е Ш Е Н И Е
№ 157/10.1.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 12.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 18478 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца М.Х.Д. ЕГН **********
, с адрес: *** Петко Войвода № 44 ет.4 ап.10 срещу ответника "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 2270,00 евро / две хиляди двеста и седемдесет евро/ ,
като заплатена без основание на ответника, ведно със законната лихва върху
процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-06.12.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, , на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Моли се за присъждане на направените от ищеца
съдебно деловодни разноски в настоящото производство.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът излага,че на 21.12.2009 г. ищецът и съпругата му М. Цв. Д., с ЕГН **********,
са сключили с "Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ********* Договор за жилищен и
ипотечен кредит, с който последната им
предоставя кредит в размер на 90 000 евро за покупка на недвижим имот. Кредитът се погасява на равни месечни вноски, съгласно договора.
Сочи се, че ищецът изпълнява своите задължения по
договора.
В края на 2013г., във връзка с продажбата на
недвижим имот, купувачът на имота, превежда по банковата сметка на М.Х.Д., по
която се обслужва кредита сумата от 49000 евро. На същата
дата 09.12.2013г. М.Д. внася по същата сметка 338
евро.
С оглед постъпилата по сметката сравнително
голяма сума ищецът М.Д. прави искане за частично предсрочно погасяване на
кредита. Банка ДСК задължава сметката
на ищеца със сумата 49337 евро, с основание „погасяване на изискуем
кредит". В тази сума, според банката са включени
задълженията по кредита към момента на задължаване на сметката, както и
частично предсрочно погасяване на остатъка от кредита.
След частичното предсрочно погасяване кредитът се
погасява регулярно, въз основа на нов погасителен план.
Излага се, че кредитът е изцяло предсрочно
погасен през 2018г.
След пълното погасяване на кредита ищецът прави
проверка на платените за погасяване на кредита суми.
При проверката, направена въз основа на
преведените суми и действащите в различно време погасителни планове, ищецът М.Д.
установява, че при задължаване на сметката му извършено на 09.12.2013г. банката е задължила сметката му със сума , която е по-голяма
от дължимата, в момента в размер на 2270
евро.
Сочи се, че посочената сума се явява недължимо
платена.
Смята се, че сумата от 2270 евро е получена от
банка ДСК без основание, поради което съгласно чл.55 от ЗЗД следва да бъде
върната.
С оглед на горното се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение , с което да се уважи предявената искова претенция и
се моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, в срока по чл. 131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба,
в който се излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения
иск.
І/ На първо
място се счита предявения иск за недопустим, предвид следното:
Излага
се, че с влязло в сила решение по в.т.д. № 242/2018 по описа на ВОС е отменено
Решение № 5409/22.12.2017 г. гр.д. 4141/2017 г. на ВРС, водено между същите страни въз
основа на същия договор за кредит и БАНКА ДСК ЕАД е осъдена да заплати на М.Д.
сумата в размер на 1550 евро, представляваща получена без основание наказателна
лихва по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 21/12/2009 г. и подписаните
към него допълнителни споразумение. Влязлото в сила съдебно
решение е изпълнено от БАНКА ДСК ЕАД и банката кредитор е изплатила дължимото,
съгласно осъдителния диспозитив на влязлото в сила съдебно решение.
Видно от
изложената в исковата молба фактическа обстановка, ищецът отново претендира от
БАНКА ДСК ЕАД връщане на недължимо платена сума в размер на по същия договор за
жилищен и ипотечен кредит от 21/12/2009 г., като
липсва конкретизация относно „характера " на недължимо платеното, както и
период на претенидираното вземане от кредитора БАНКА ДСК ЕАД. Това от своя
страна препятства възможността, както на съда за дължимата преценка относно
наличие на основания по чл.299 от ГПК, така и тази на ответника БАНКА ДСК ЕАД
за евентуалната допустимост и основателност не предявения иск и възможността за
адекватна защита и противопоставяне на възражения, касателно неоснователност на
заявената претенция.
В
тази връзка, се счита иска за недопустим, доколкото настоящия иск се различава
от предявения по гр.д. № 4141/2017 г. само касателно претендираната сума, а е налице
влязло в сила решение.
ІІ/
В случай, че се приеме за допустим предявения иск, се моли да се отхвърли
исковата претенция като недоказана и неоснователна.
Излагат се
следните съображения, а именно:
С договор за
кредит от 21/12/2009 г. „Банка ДСК" ЕАД от една страна като кредитор е
предоставила на М.Х.Д. ЕГН: ********** и М. Цв. Д. ЕГН: **********
кредит в размер на 90 000 евро за закупуване на недвижим имот, подробно описан
в договора за кредит. Срокът за издължаване на кредита е 360
месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът
е обезпечен с законна ипотека върху недвижимия имот, придобит чрез средствата
на отпуснатия кредит.
Съгласно
чл.7.1 от Договора за кредит, за предоставения кредит кредитополучателите
заплащат на БАНКА ДСК ЕАД лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Във изречение второ на чл.7 от Договора за
кредит е уточнен размера на базовия лихвен процент и надбавката, към датата на
подписване на договора за кредит, а именно БЛП - 4,69 % и стандартна надбавка в
размер на 4,10 %, или лихвения процент по кредита към датата на договора за
кредит е в размер общо на 8,79 %. Кредитът се отчита по
кредитна сметка № 17/17977528. Неразделна част от
договора за кредит са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити на ФЛ, които кредитополучателя е получил и приел с подписване на
договора за кредит - т.11 от ДК.
Съгласно
т.12 от Договора за кредит кредитополучателят е запознат с Тарифата на БАНКА
ДСК ЕАД, за лихвите таксите и комисионните, които БАНКА ДСК ЕАД прилага по
извършвани услуги на клиента, която е в сила към деня на съответното плащане.
В
т.20.1 и 20.2 от Общите условия към договора за кредит, неразделна част от
последния /по аргумент на т. 11 от Договора за кредит/, при допусната забава в
плащанията е договорена и наказателна лихва.
Съгласно т.26 от
ОУ към договора за кредит, подписани лично от ищецът „... при кредити
обезпечени с ипотека, с подписване на Договора за кредит, кредитополучателят
дава съгласие при неизпълнение на задължението си за подновяване на
имуществената застраховка на обезпечението и плащане на застрахователната
премия, Кредиторът извършва тези действия от името и за сметка на
Кредитополучателя при избран от кредитора застраховател, условия и цени,
включително като договаря със себе си в качеството си на застрахователен
агент".
С молба до БАНКА
ДСК ЕАД вх.№ 5677/17.12.2010 г. кредитополучателя и ищец в настоящето
производство М.Х.Д. е поискал от БАНКА ДСК ЕАД кредит, отчитан по кредитна
сметка № 17/17977528 да бъде предоговорен, като му се предостави 6 месечен
гратисен период, през който да заплаща 50 % от дължимата лихва. В тази връзка с
допълнително споразумение от 23/12/2010 г. към договора за кредит е договорен
гратисен период за издължаване на главница по кредита от шест месеца, през
които кредитополучателите заплащат месечна лихва в размер на 327,34 евро по погасителен план, предоставен на последните. Съгласно т.1.2 от Допълнителното споразумение, непогасената част от
начислената лихва се капитализира към остатъка по главницата на първия работен
ден, следващ последната падежна дата от договорения гратисен период.
Съгласно т.З от ДС към 23/12/2010 г. остатъка от дълга като главница е в размер
на 89 375,57 евро и 1262,45 евро текущо начислена
лихва. Съгласно подписаният между страните погасителен план за първите шест
месеца, кредитополучателите дължат месечна вноска /представляваща част от
дължимата лихва/ в размер на 327,34 евро, като остатъка от дължимата и
неплатена такава в общ размер на 2613 евро е капитализирана към дълга на
основание т.1.2 от Допълнителното споразумение на 23/12/2010 г. Поради забава в
плащанията над 90 дни, кредитът е отнесен в просрочие и на 27/10/2011 г. на
основание т.1.4 от ДС от 23/12/2010 г. капитализацията е отпаднала и
капитализираната лихва в размер на 2613 евро е отнесена отново като дължима
лихва.
Поради отново
допуснати просрочия при обслужване на кредита с молба до БАНКА ДСК ЕАД вх.№ 384
от 02/03/2012 г., ищецът отново е поискал
преструктуриране на кредита. Въз основа на това и на основание на решение на
компетентния орган на БАНКА ДСК ЕАД е одобрено исканото преструктуриране,
обективирано и в подписаното за целта допълнително споразумение от 30/03/2012
г. Видно от съдържанието му, задължението на кредитополучателя към датата на
подписване на споразумението е в размер на 101 909,17 евро, от които главница в
размер на 89 344,88 евро, неплатена редовна лихва в размер на 8601,07 евро,
наказателна лихва в размер на 3 798,83 евро и заемни такси в размер на 164,39
евро. Съгласно Буква „В" на същото това ДС, кредитополучателят е внесъл
сумата в размер на 9674,68 евро и в съответствие с
останалите договорки, същите са осчетоводени както следва:
- 7 945,95 евро
са отнесени за погасяване на част от дължимата редовна лихва, а остатъкът до
пълния й дължим размер /8601,07 евро/ - 655,12 евро се капитализира към
главницата
- 1564,35 евро
са отнесени за погасяване на дължимите наказателни лихви
- 164,39 евро
са отнесени за погасяване на дължимите заемни такси /представляващи
застрахователна премия по служебна направена застраховка на обезпечението,
начислена на 27/12/2011 г./.
С молба до БАНКА
ДСК ЕАД вх.№ 5828 от 06/11/2012 г.( ищецът отново е
поискал преструктуриране на кредита. Въз основа на това и на основание на
решение на компетентния орган на БАНКА ДСК ЕАД е одобрено исканото
преструктуриране, обективирано и в подписаното за целта допълнително споразумение
от 03/12/2012 г. Видно от съдържанието му, задължението на кредитополучателя
към датата на подписване на споразумението е в размер на 93345,11 евро, от
които главница в размер на 89712,72 евро, неплатена редовна лихва в размер на
2597,09 евро, наказателна лихва в размер на 647,92 евро и заемни такси в размер
на 357,30 евро, включващи годишна такса управление на кредита в размер на
357,30 евро и такса изискуемост в размер на 30 евро. Кредитополучателят е
внесъл сумата в размер на 569,63 евро, с който е
погасил част от дължимата договорна лихва и същата е останала в непогасен
размер на 2071,28 евро и на основание буква „Е" от ДС сумата е
капитализирана към главницата по кредита. Съгласно т.7 при
изискуемост на кредита, поради настъпване на някои от основанията за това,
предвидени в Договора и/или общите условия отпада извършената с ДС
капитализация и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва.
Съгласно т.9 от последното допълнително споразумение при неплащане на две
поредни погасителни вноски по новия погасителен план, банката сторнира
капитализираната редовна лихва в размер на 2071,38
евро и същата се счита за дължима редовна лихва. Договорено е за ползвания
кредит, кредитополучателя да дължи на кредитора възнаградителна лихва в размер
на 8,79 % годишно.
Кредиторът се е
отказал от цялата дължима и неплатена наказателна лихва и от такса изискуемост,
а непогасените заемни такси в размер на 357,30 евро остават дължими за бъдещ
период и следва да бъдат погасени в 36 месечен срок от подписване на допълнителното
споразумение / така т.5.1 от ДС/. Договорен е нов гратисен период за три
месеца, през който кредитополучателя не дължи плащане по главница, заплаща само
50 % от дължимата лихва, равняваща се на 336,16 евро,
като размерът на неплатената в гратисния период възнаградителна лихва се
капитализира към главницата, съгласно подписан погасителен план и се
декапитализира при настъпване на основанията за изискуемост на вземането,
предвидени в Допълнителното споразумение и/или общите условия към него.
Видно от
последния подписан погасителен план към последното допълнително споразумение от
03/12/2012 г., кредитополучателят е дължал вноска на
всяко първо число.
Въпреки
многократните отстъпки, давани на кредитополучателя - ищец, същият постоянно е
нарушавал условията на договора за кредит, изразяващи се в неплащане в срок на
уговорените погашения, като в нито един момент кредитополучателят не е спазвал
и плащал съгласно договореното на съответната падежна дата, противно на
твърденията в исковата молба, че „ишецът изпълнява своите задължения по
договора".
В тази връзка
съгласно постигнатите договорки, кредиторът е осчетоводявал задължението на
кредитополучателя и е извършвал договорените капитализация и де-капитализация
по кредита, съгласно условията на подписаните между страните Договор за кредит
и Допълнителните споразумения към него, поради което към 09/12/2013 г.
задължението на кредитополучателя е както следва:
- непогасена
главница в размер на 89 495,75 евро
- дължима
възнаградителна лихва в общ размер на 7116,50 евро, от която:
• Просрочена възнаградителна лихва към
01.12.2013 г. в размер на 6941,68 евро
• Текущо начислена възнаградителна лихва
за периода от 01/12/2013 до 09/12/2013 г. в размер на 174,82
евро
- Наказателна лихва в размер на 1683,27 евро
- Годишна такса управление по кредита в
размер на 724,51 евро
- Заемни такси в общ размер на 214,75 евро, от които:
• 157,75 евро -
служебно направена застраховка на обезпечението
• 60 евро такса изискуемост
На 09/12/2013 г.
кредитополучателят е направил погашение по кредита със сумата в размер на 49
337 евро, които са направени следните погашения по кредита:
- 39 651,15
евро - платена главница
- 7062,75 евро
- договорна лихва
- Дължима наказателна лихва в размер на
1683,27 евро
- Годишна такса управление по кредита в
размер на 724,51 евро
- Заемни такси в общ размер на 214,75 евро, от които:
• 157,75 евро
- служебно направена
застраховка на обезпечението
• 60 евро такса изискуемост
Във връзка с
направените погашения по кредита на 09/12/2013 г. задължението на
кредитополучателя към 10/12/2013 г. е останала в непогасен размер, както
следва: 49844,72 евро - главница и просрочена
възнаградителна лихва е било в размер на и 53,75 евро.
В тази връзка се
счита, че с направеното плащане в размер на 49337 евро, кредитополучателят е
платил дължимите съгласно договора за кредит и допълнителните споразумения към
него договорна и санкционираща лихва, , годишна такса управление, и дължимите
заемни такси. Следва да се има предвид, че платената договорна лихва е била дължима
на основание т.7 от Договора за кредит, наказателната лихва - на основание
т.20.1 и 20.2 от ОУ за договора за кредит, платената годишна такса управление в
размер на 724,51 евро, начислена на 21/12/2012 г. за 2012 г. е дължима на
основание т.24.1.2 от ОУ към Допълнително споразумение към договора за кредит,
а платената заемна такса в размер на 154,75 евро се е дължала на основание т.28
от ОУ към ДК и представлява застрахователна премия по служебна направена
застраховка на обезпечението, начислена на 04/01/2013 г.
Излага
се, че към днешна дата кредитът е напълно погасен, като окончателното
погасяване на кредита е станало на 17/05/2018 г.
Във връзка с
горното, се счита, че
предявеният от ищеца иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да
бъде отхвърлен като такъв.
Моли
се за присъждане на сторените в производството по делото разноски, на основание
чл.78 ал.8 от ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщения към
доказателствения материал Договор за жилищен и ипотечен кредит от 21/12/2009 г.
„Банка ДСК" ЕАД , в качеството й на кредитор, е предоставила на М.Х.Д. ЕГН: ********** и М.
Ц. Д. ЕГН: **********, в качеството им на кредитополучатели кредит в размер на
90000 евро за закупуване на недвижим имот, подробно описан в договора за
кредит. Срокът за издължаване на кредита е 360 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Кредитът е обезпечен със законна ипотека върху недвижимия
имот, придобит чрез средствата на отпуснатия кредит.
Приети по делото са Общи условия
за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и Погасителен план и ГПР.
Представена е молба с вх.№
5677/17.12.2010г., с която ищецът М.Х.Д. сезира „Банка ДСК" ЕАД с искане
за предоговяране на кредита , с 6 месечен гратисен период с плащане на 50 % от
дължимата лихва. Предвид на това, е представено Допълнително споразумение от 23/12/2010 г. към процесния договор за
кредит и погасителен план към него, ведно с Погасителен план и ГПР към него.
С Молба с вх.№ 384/02.03.2012 г.
ищецът М.Х.Д.
отново е сезирал „Банка ДСК" ЕАД за преструктуриране на процесния договор
кредит. Вследствие на това, с
Допълнително споразумение от 30/03/2012 г. към Договор за кредит от 21/12/2009
г. и погасителен план към него, са променени част от постигнатите
договорености. Представено е Допълнително споразумение от 15/05/2012 г. за
поправка на техническа грешка към Допълнително споразумение от 30/03/2012 г.
към Договор за кредит от 21/12/2009 г.
С Молба вх.№ 5828/06.11.2012 г.
ищецът М.Х.Д.
отново е сезирал „Банка ДСК" ЕАД за преструктуриране на процесния договор
кредит. Вследствие на това, с Допълнително
споразумение от 03/12/2012 г. и допълнително споразумение от 30/01/2014 г. за
поправка на техническа грешка, са променени част от постигнатите договореност.
Представена по делото е
Застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество" №
8300019913000298, съгласно която застраховано лице е ищецът М.Х.Д.,
застраховател е „Групама застраховане“ ЕАД, а ползващо лице по застраховката е
„Банка ДСК" ЕАД, като е застраховано придобития недвижим имот.
Видно от приобщената към
доказателствения материал Операционна Бележка за транзакция от 09.12.2013 г.,
сметката на ищеца М.Х.Д. е е задължена
със сумата в размер на 49337.00 EUR в полза на „Банка ДСК" ЕАД , дължима
на основание процесния договор за кредит.
Не е спорно в отношенията между
страните, като е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството , че ищецът е
заплатил на ответника процесната сума в размер на 2270,00 евро, на основание
чл.146 от ГПК.
Видно от приетите по делото
съдебни решения, с Решение, постановено по в.т.д.№ 242/2018 г. по описа на
Окръжен съд-Варна, както следва:
„ ОТМЕНЯВА Решение №
5409/22.12.2017 г., постановено по гр.д. № 4141/2017 г. на ВРС, ХXI с., изцяло
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявана от В.М. и Д.Н.Н.ДА ВЪРНЕ на М.Х.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 1, сумата 1550.00 евро (хиляда
петстотин и петдесет евро), представляваща получена без основание наказателна
лихва по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 21.12.2009 г., Допълнително
споразумение от 23.12.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.03.2012 г. и
Допълнително споразумение за поправка на техническа грешка от 15.05.2012 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2017
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.“
С оглед необходимостта от
специални знания, е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Видно от
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, както следва:
„Експертизата констатира, че
сумата предмет на производството по гр.д.№ 4141/2017г. по описа на Варненски
районен съд - 21 състав е във връзка с подписано допънително споразумение и
претенцията е за 1550 EUR , заплатени на 30.03.2012г. В настоящото дело претенцията е за 2270
EUR по погасено задължение на 09.12.2013г. Следователно претенцията е
различна от тази по гр.д.№ 4141/2017г.“
Вещото лице посочва, че
ответникът е отнесъл в погашение на кредитното задължение заплатената от ищеца
на 09/12/2013 г. сума в размер на 49 337 евро средства, както следва:
- 39651,15 EUR главница,
- 7062,75 EUR възнаградителна
лихва,
- 1683,27 EUR погасена
наказателна лихва,
- 0,57 EUR погасена санкционна лихва
- 724,51 EUR годишна такса управление на кредита,
- 154,75 EUR разходи по застраховка на обезпечението и
такси,
- 60.00 EUR такса изискуемост
Общ размер : 49337,00 EUR.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
За
успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правнорелевантни факти, от които се ползва: че е бил във валидна
облигационна връзка с ответника за исковия период , че е заплатил процесната
сума на ответника, т.е. наличието на имущественото разместване между него и
ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му
от другата страна; размера на
претенцията.
Същевременно
ответникът носи тежестта да докаже наличието на основание, оправдаващо
настъпилото разместване на имуществени блага и точния размер на дължимата сума.
Между
страните не се оспорва обстоятелството, че между същите е налице договорна
обвързаност , по силата на сключен между тях Договор за жилищен и ипотечен
кредит от 21/12/2009 г. и допълнителните споразумения към него.
С
влязло в законна сила съдебно Решение, постановено по в.т.д.№ 242/2018 г. по
описа на Окръжен съд-Варна, с което е
отменено Решение № 5409/22.12.2017 г., постановено по гр.д. № 4141/2017 г. на
ВРС, ХXI с., е осъдена „БАНКА ДСК“ ЕАД ДА ВЪРНЕ на М.Х.Д. сумата 1550.00 евро,
представляваща получена без основание наказателна лихва по Договор за жилищен и
ипотечен кредит от 21.12.2009 г., Допълнително споразумение от 23.12.2010 г. и
Допълнително споразумение от 30.03.2012 г. и Допълнително споразумение за
поправка на техническа грешка от 15.05.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2017 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съдът,
с оглед твърдението на ответника за недопустимост на настоящото производство и
като съобрази заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, счита, че процесната сума в размер на 2270,00 евро, заплатена на 09.12.2013г. , е различна от
сумата в размер на 1550.00 евро, заплатена на 30.03.2012г. и предмет на
производството по гр.д.№ 4141/2017г. по описа на Варненски районен съд-21
състав, поради което намира, че не е налице пререшаемост на вече разгледан
правен спор, с оглед на което релевираното от ответника възражение за
недопустимост на настоящото производство е неоснователно.
Вследствие
на изложеното , съдът намира,че производството по делото е образувано по
допустима искова претенция, поради което следва да се произнесе по съществото
на спора.
Предвид
горното , настоящият съдебен състав констатира, че страните в производството по
делото не спорят относно съществуването на облигационно правоотношение по
процесния договор за банков кредит, относно обвързаността си от него, както и
относно факта на заплащането на сумата 49337.00 EUR на 09.12.2013г., в които е
включена и процесната сума в размер на 2270 евро.
Единственият
спорен въпрос между страните е за това , дали е налице основание за банката да
начисли и получи процесната сума в размер на 2270 евро.
Ищецът
, с оглед на заключението на вещото лице, не оспорва обстоятелството, че
сумите: 39651,15 евро - неплатена главница и 7062,75 евро - договорна лихва , са
били дължими от ищеца и са правилно определени и са основателно получени от
ответника за погасяване на дълга по процесния договор за кредит. Ищецът оспорва
дължимостта на всички останали суми, посочени от ответника и обективирани в
заключението , формиращи общия размер на
сумата от 49337.00 EUR , с която е
заверена банковата сметка на ищеца в полза на ответника на 09.12.2013г. и
в които е
включена и процесната сума в размер на 2270 евро.
Вследствие
на изложеното, в тежест на кредитора е да установи при условията на главно и
пълно доказване наличието на основание за дължимост на сумите над сумите от 39651,15
евро - неплатена главница и от 7062,75 евро - договорна лихва до изплатените от
ищеца на 09.12.2013г. 49337.00 EUR, в които е включена и процесната сума в
размер на 2270 евро.
На първо място настоящият съдебен състав
следва да прецени дължимостта на сумата от 1683,27 евро, която според отговора
на исковата молба представлява дължима наказателна лихва съгласно т.20.2 от
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на Банка ДСК.
Настоящият съдебен състав не споделя
възражението на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 20.2. от ОУ по договора,
т.к. същата не се явява прекомерна, предвид на това, че има за цел да компенсира
кредитора за пропуснатото възнаграждение за ползване на сумата по кредита и
едновременно с това да санкционира длъжника за допуснатото неизпълнение на
договорните му задължения.
Съдът намира, че сумата от 1683,27 евро,
която според отговора на исковата молба представлява дължима наказателна лихва
съгласно т.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити
на Банка ДСК и която съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
е осчетоводена като наказателна лихва по посочената точка 20.2 от ОУ, е недължимо получена от ответника. При
формиране на горния извод съдът съобрази обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на т.20.2 от Общите условия при обявяване на предсрочна
изискуемост на остатъка от кредита до предявяване на молбата за събирането му
по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент ,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. За да възникне
задължението за плащане на посочената наказателна лихва е необходимо кредитът
да бъде обявен за предсрочно изискуем. В отговора на исковата молба не се
излагат твърдения от Банка ДСК за обявяване на остатъка от кредита за
предсрочно изискуем. По делото не са представени никакви доказателства за
обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Точка 20.2. от Общите
условия категорично обвързва плащането на наказателна лихва с предсрочната
изискуемост на остатъка от кредита. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014г. на
ВКС , за да се ползва кредитора от предсрочната изискуемост на кредита, същата
следва да бъде обявена и съобщена на длъжника. Доколкото няма твърдения и не са
представени доказателства, че остатъкът по кредита е обявен за предсрочно
изискуем и че ищецът е уведомен за обявяването на предсрочна изискуемост, то се
налага изводът, че посочената наказателна лихва е недължима.
Предвид
изложеното сумата от 1683,27 евро е получена без основание от „БАНКА ДСК“ ЕАД,
поради което се явява недължимо платена и подлежи на връщане.
Съдът
намира, че сумата от 724,51 евро , представляваща годишна такса за управление
на кредита, също е неоснователно получена от ответника. При формиране на горния
извод , съдът съобрази обстоятелството, че съгласно Погасителен план , действащ
към 09.12.2013г. в графа такса за управление на кредита е посочено - 0.00,
следователно тази такса не се дължи и същата е събрана от банката без
основание.
Недължимо
е получени от ответника и сумата от 157,75 евро - служебно направена
застраховка на обезпечението. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
не са представени доказателства, че ответникът е заплатил в полза на
застрахователя дължимата премия за служебно направена застраховка на
обезпечението. Отделно от това „Банка ДСК" ЕАД не е оторизирана служебно
да събира вземания на трети лица, каквото би следвало да е задължението за
плащане на застрахователна премия.
По
отношение на сумата от 60 евро - такса изискуемост, съдът намира, че също е
получена недължимо, тъй като в приложената от ответника тарифа за таксите по
жилищни кредити и ипотечни кредити такса в такъв размер не се посочва. Същевременно,
както бе посочено по-горе, кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем,
поради което не е налице основание да се дължи тази такса.
С оглед изложеното , съдът намира
исковата претенция за доказана, поради и което следва да се уважи в цялост.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК подлежи на разглеждане направеното искане от ищеца за
присъждане на направените разноски, по
представения по делото списък с разноските. Вследствие на изложеното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на
177,59 лв.
С оглед направеното искане и на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., следва дължимото възнаграждение за
процесуално представителство да бъде присъдено в полза на адв. Янко Янков, в
размер на 648,94 лв. с включен ДДС.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Х.Д. ЕГН
********** , с адрес: *** П. В. № 44 ет.4 ап.10
сумата в размер на 2270,00 евро , като заплатена без основание на
ответника, ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда-06.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Д. ЕГН **********
, с адрес: *** П. В. № 44 ет.4 ап.10
сумата от 177,59
лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. ЯНКО ПЕТРОВ ЯНКОВ-авокат от Варненска
адвокатска колегия с ЕГН **********, със служебен адрес: ***, офис 1 за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца сумата от 648,94 лв. с включен ДДС, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: