№ 2058
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110206466 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. С. Т. с ЕГН -********** с адрес с.ХХХХХ
чрез адв.Валери В. Ц. срещу Наказателно постановление № 20 - 4332 - 015092
от 26.08.2020 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП,
е наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.9,
ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление
и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Същият оспорва фактическите констатации в акта и наказателното
постановление, като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.
Действително на процесната дата в района на ул.“Веслец“ е имало ремонт,
обхващащ над 500 метра от тротоара, като за целта е била поставена ограда.
Ремонтът е бил извършен от дружеството „ХХХХ и всички дейности,
свързани с него са били извършени в границите на поставената ограда.
1
Жалбоподателят лично не е премахвал пътни знаци и не е променял
огранизацията на движението. Като самостоятелно основание за отмяна на
крайния административен акт се сочи, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати множество нарушения на
процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на
санкционираното лице. В тази връзка се акцентира, че мястото на извършване
на процесното нарушение не е достатъчно индивидуализирано, като вместо
това са цитирани две улици „Веслец“ и „Искър“. На следващо място не е
описано къде точно се е намирал пътният знак, за който се твърди, че е бил
неправомерно отстранен и как това е довело до промяна в организацията на
движението. Като цяло жалбоподателят счита, че фактическото описание на
вмененото нарушение е неясно и същото не кореспондира на посочената за
нарушена законова разпоредба. Приложената от АНО санкционна разпоредба
също не внася нужната яснота, за да се преодолее несъответствието между
фактическо и правно обвинение.
Алтернативно се застъпва становище за изтекла погасителна давност за
преследване на процесното административно нарушение, както и за наличие
на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
адв.Ц. поддържа жалбата с изложените в нея доводи и моли за отмяна на
процесното наказателно постановление. Същият претендира направените от
жалбоподателя разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, за
което представя доказателства.
Въззиваемата страна - Началник Група към СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не релевира становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените
от страните доводи и възражения, намира за установено следното от
фактическа страна:
2
С акт за установяване на административно нарушение Серия GA .№
254861 от 14.08.2020 г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП -СДВР е
установено, че на същата дата, в 14.25 часа в гр.София, на ул.“Веслец“ и
ул.“Искър“ жалб.Г. С. Т. като участник в движението – бригадир във фирма
„ХХХХ с адрес гр.ХХХХ, извършва ремонт в обхвата на пътя, като
отстранява пътен знак Б2 без разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя, като променя организацията на
движението. В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.9, ал.3 от
ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното Наказателно
постановление № 20 - 4332 - 015092 от 26.08.2020 г., издадено от Началник
група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя,
на основание чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 2000,00
/две хиляди/ лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Г. Х. Т. и О.Б.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно
изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на
извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна правна
квалификация, както и да бъдат посочени датата, мястото на извършване и
3
обстоятелствата, при които е станало това. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на
извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на
жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административно-
наказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени,
което може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното
постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на
спора.
В административно-наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на
описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава
правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при
какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е квалифицирано по чл.9, ал.3
от ЗДвП, която предвижда, че поставянето на предмети или извършването на
дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става
само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща
пътя.
Съгласно санкционната норма на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е
предвидено наказание за всеки, който променя въведената организация на
движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните
работи и администрацията, стопанисваща пътя. Съпоставяйки двете
разпоредби, настоящият съдебен състав намира, че те предвиждат две отделни
нарушения, които не са свързани помежду си. Първото нарушение касае
действия, изразяващи се в поставяне предмети на пътя, които пречат на
4
използването му по предназначение. Второто се отнася до действия по
организиране на движението, което може да бъде извършено единствено чрез
поставяне на пътни светофари, пътни знаци и маркировка. Описването
едновременно елементи и на двете нарушения ограничава правото на защита,
тъй като не става ясно за какво точно АНО е санкционирал лицето - за
извършване на дейности в обхвата на пътя, несвързани с предназначението
му /извършва ремонт в обхвата на пътя/, или за промяна на организацията на
движение без съгласуване със съответните органи /като отстранява пътен знак
Б2/. Това противоречие е съществено процесуално нарушение и е достатъчно
основание за отмяна на НП.
Във връзка с гореизложеното, съдът счита, че разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 8 от ЗДвП не регламентира наказание за нарушението по чл.9, ал.3 от
ЗДвП, а съдържа самостоятелен състав на административно нарушение,
изразяващо се в самоволна промяна на организацията на движението. Под
организация на движението следва да се разбира регулирането му с пътни
знаци, пътна маркировка и светофари.
Относно отстраняване на пътен знак Б2 от посочения участък
административно-наказващият орган е следвало да установи, че именно
жалб.Т. е извършил това действие. Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от
ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган следва да
провери акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да
прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да
извърши и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да
бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В случая
това не е сторено, поради което не е установено по безспорен начин
авторството на нарушението. В тази връзка основателни са доводите на
жалбоподателя, че липсват доказателства, от които да се установи, че именно
той в качеството си на бригадир е извършвал действия, с които е променена
организацията на движението в посочения пътен участък.
Съгласно чл. 163, ал. 4 от ЗУТ техническият ръководител е строителен
инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните
работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а
за строежите от пета категория - и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл.
169б, ал. 1. В случая технически ръководител на обекта е бил св.О.Б.К., който
5
в показанията си заявява, че към момента на извършване на проверката не е
бил на място. На обекта са били работниците и жалб.Т., който е отговарял за
осигуряване на техниката и материалите, необходими за ремонта.
Поради гореизложеното съдът намира, че неправилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В ал.2 е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от
представените писмени доказателства жалбоподателят е заплатил в брой
сумата от 500.00 лв.. /петстотин лева/, за процесуално представителство и
защита от адвокат Валери В. Ц.. С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение на Висшия
адвокатски съвет от 09.07.2014 г./, според която ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция /какъвто е настоящия
случай/ и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, то направеното искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в случая следва да бъде уважено. Същото е
определено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата /при интерес от 1000 до 10 000 лв. –
400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв./, не е прекомерно и съответства
на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 - 4332 - 015092 от
26.08.2020 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”
6
при СДВР, с което на жалбоподателя Г. С. Т. с ЕГН -********** с адрес
с.ХХХХХ, на основание чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, е наложена глоба в размер
на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ -
Отдел Пътна Полиция да заплати на жалбоподателя Г. С. Т. с ЕГН -
**********, с адрес с.ХХХХХ, сумата от 500.00 лв.. /петстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
и защита в настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7