№ 344
гр. гр.Н., 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20232150100320 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Н. Ж. В., ЕГН **********,
с постоянен адрес в с. Г., общ. Н., ул. „Я.Л.“ № 15а, против „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Н.“ № 25, ет. 5, представлявано от
Б.К.Б. и С.И.Г..
Ищцата сочи, че на 12.12.2022 г. е сключила с ответното дружество договор за кредит
№ ********* за сумата от 1300 лв. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде
разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на 450 лв. или 34.6 % от размера на
главницата. Заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ било включено към
месечните погасителни вноски по договора за кредит. Излага съображения в насока, че
посочената клауза по чл. 10, ал. 1 от договора е неравноправна, следователно нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Изтъква, че клаузата не е индивидуално уговорена
съгласно чл. 146 от ЗЗП. Обръща внимание, че съгласно т. 7.3 от Общите условия бързото
разглеждане на искането за кредит означава приключване на процедура по разглеждане на
искането и произнасяне по одобрението в рамките на два часа от момента на подаване на
самото искане. Развива доводи, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави. Счита, че така договореното заплащане на суми и такси води до оскъпяване на
кредита, с което се цели допълнителна печалба. Навежда се, че клаузата противоречи на
императивните разпоредби на ЗПК. Цитират се нормите на чл. 10а и чл. 19 от ЗПК.
Акцентира се нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави,
респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Претендира се съда да
прогласи нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора, на основание чл. 26, ал. 1 от
1
ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10 и чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, с който се оспорват твърденията в исковата молба като неоснователни. Сочи се,
че с клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора не се накърняват добрите нрави. Цитира се съдебна
практика. Навежда се, че твърденията на ищцата, че предлаганото от кредитора „бързо
разглеждане“ представлява скрита възнаградителна лихва било неоснователно.
Неоснователно било и твърдението, че годишния процент на разходите не отговаря на
истината и не е изчислен съгласно методиката. Развиват се съображения, че клаузата е
уговорена индивидуално от кредитора. С тези доводи се моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че между „Б.Е.Д.К.“ ООД и Н. Ж. В. е сключен договор за
кредит № max_300829224 от 09.12.2022 г. От съдържанието на същия се установява, че
ответното дружеството, в качеството му на кредитор, е предоставило на ищцата В., в
качеството на кредитополучател, сумата в размер на 1300 лв. Страните са се уговорили, че
ищцата следвало да върне сумата за срок от десет месеца, на десет погасителни месечни
вноски, всяка в размер на 153.73 лв., при годишен процент на разходите /ГПР/- 43,56 %, и
годишен лихвен процент /ГЛП/- 38.04 %.
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по процесния договор за кредит. Съгласно нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Налага се извод, че
страните притежават качествата на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал.
4 от ЗПК.
Видно от съдържанието на клаузата на чл.10, ал. 1 от договора за кредит
кредитополучателят изрично бил изявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от общите условия. Общите условия са
публикувани на интернет страницата на „Б.Е.Д.К.“ ООД, като при справка на последната се
установява, че цитираната клауза на т.7.3 регламентира, че срещу изрично заявено желание и
заплащане на парична сума, кредитополучателят има възможност да ползва бързо
разглеждане по своя кредит. При ползване на тази възможност искането за кредит се
разглежда от кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото работно време,
считано от момента, в който при него постъпи искането за отпускане на кредит. В
случаи, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на
кредитора, в неработен ден или неофициален празник се допуска забавяне в обработката
извън посочения в настоящата точка срок, но при всички случаи се гарантира
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок до 2 (два) часа от
началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен
2
за забавяния, възникнали поради невярно декларирана от кредитоискателя и/или
непотвърдена от кредитора информация, невъзможност за контакт с кредитоискателя
или с допълнителните лица, посочени за контакт (например при изключен мобилен телефон
или неотговаряне при телефонно позвъняване), както и но не само при технически
проблеми. Заплащането на паричната сума за бързото разглеждане се дължи от
кредитоискателя само в случаите, когато кредитът бъде усвоен и не се дължи ако
искането за отпускане на кредит не бъде одобрено. Точният размер на паричната сума
зависи от кредитния продукт, за който кредитоискателят кандидатства, като за негова
информация този размер е посочен в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) за
продукта, за който той кандидатства и след изрично изявено желание от страна на
кредитоискателя за нейното ползване и в случай, че бъде одобрен за Кредит, тя се залага в
неговия Договор за кредит. В случай, че Кредитоискателят изрично пожелае да се ползва
от Бързо разглеждане по своя Кредит и бъде одобрен за Кредит, заплаща дължимата
парична сума за Бързото разглеждане съобразно погасителния план, заложен в
индивидуалния Договор за кредит. В чл. 10, ал. 1, изр. второ от договора е посочено, че
паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 473.20 лв. и е
дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Според чл. 10, ал.
3 от договора размерът на общо дължимото по кредита е 2720.30 лв., като сумата е
разсрочена на десет погасителни вноски, всяка от които в размер на 272.02 лв. Наред с това
в чл. 11 от договора е посочено, че при пълно предсрочно погасяване на кредита
кредитополучателят дължи плащане на цялата сума за бързо разглеждане на искането му за
кредит, в случай, че е изявил желание да се ползва от него.
На първо място по делото не са представени доказателства, от които да се следва
извода, че ответницата действително е дала изрично съгласие, че желае да се ползва от бързо
разглеждане на кредита, в какъвто случай само, съобразно общите условия на дружеството-
ищец, е допустимо да се начислява процесната такса.
На следващо място, ако се приеме, че все пак такова изрично съгласие е било дадено
от кредитополучателя, настоящата инстанция счита, че клаузата на чл.10, ал.1 от договора е
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП е предвиден
и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. В нормата на чл.10а от ЗПК е
посочено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В конкретния случай клаузата, с която
се договаря парична сума за услугата бързо разглеждане, представлява уговорка,
заобикаляща разпоредбите на ЗПК. С посочената услуга, изискваща допълнителното
плащане, се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, с което се нарушава
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, забраняваща ГПР да бъде по-голям от петкратния
3
размер на законната лихва. Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците на сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1. ДР от ЗПК общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
този смисъл в разходите по кредита следва да бъде включена и сумата на посочената такса
за бързо разглеждане на кредита, което от своя страна би довело до надвишаване на размера
на ГПР, посочен в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В общият разход по кредита, който формира
годишния процент на разходите следва да бъдат отразени или включени сумите, които са
пряко свързани с договора за кредит, известни са на кредитора и които потребителят следва
да заплати. Годишния процент на разходите се изчислява по специална формула. От своя
страна спазването на това изчисление предоставя информация на потребителя по какъв
начин е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В посочената
величина, като израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Както беше коментирано, в конкретния случай е
посочено, че годишния процент на разходите е 43.56 %, а годишната лихва за ползване на
кредита е 38.04 %. Тоест, липсва разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита, кои компоненти са включени в него, по какъв начин е формиран, как
годишната лихва е изчислена по общия ГПР, съответно въпросната такса за бързо
разглеждане на кредита включена ли е в ГПР. Всичко това поставя потребителя в
невъзможност да разбере какъв е процентът на оскъпяването му по кредита. Наред с това,
посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. Напротив, нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК има за цел
на потребителя да се предостави пълна, точна и ясна информация за разходите във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и обоснован избор дали да го сключи.
На следващо място клаузата за бързо разглеждане противоречи и на нормата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, която изрично указва, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посоченото
като услуга бързо разглеждане е довело до оскъпяване на вземането и обогатяване на
кредитора. Реално визираната клауза има за цел заобикаляне забраната на чл. 10а от ЗПК, с
което се нарушава и нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, предвижаща, че всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон
4
е нищожна.
На следващо място съдът приема, че клаузата на чл.10, ал.1 от договора е сключена и
в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Това е така, тъй
като услугата за бързо разглеждане е уговорена единствено в интерес на кредитора, довела е
до допълнителна печалба за него и е утежнила положението на кредитополучателя, който е
икономически по-уязвимата страна в правоотношението. Всичко това води до очевидна
нееквивалентност на престациите, накърняваща добрите нрави до степен на
недействителност на уговорката. На практика размера на всички дължими според договора
лихви и такси надвишава с над 100% главницата на кредита- при главница от 1300 лв.,
кредитополучателя следва да върне сумата от 2720.30 лв.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че предявеният иск е основателен
и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 710 лв., от които 50 лв.- заплатена държавна такса, и 660 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 10, ал. 1 от договор за кредит №
max_300829224 от 09.12.2022 г., сключен между Н. Ж. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Г., общ. Н., ул. „Я.Л.“, № 15а, и „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Н.“ № 25, ет. 5, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г.,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на
473.20 лв.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Н.“, № 25, ет. 5, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г., да заплати на Н. Ж. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. Г., общ. Н., ул. „Я.Л.“, № 15а, сумата в размер на общо
710 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 50 лв.- заплатена
държавна такса, и 660 лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5