№ 298
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Христо Ив. Крачолов
Иван Хр. Ранчев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600323 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 249 ал. 3 вр. с гл. ХХІІ-ра НПК.
С определение № 911/11.07.2022 г. по НОХД 574/2022 г. Пловдивският
окръжен съд се е произнесъл по въпросите, визирани в чл. 248 НПК, и е
преценил, че по време на досъдебното производство са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, които са неотстраними в съдебната фаза
на наказателния процес. Прекратил е съдебното производство по делото и го
върнал на Окръжна прокуратура Пловдив.
Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна
прокуратура - Пловдив, която го е протестирала с искане то да бъде отменено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено
следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
1
За да постанови атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд
правилно е преценил, че според внесения обвинителен акт на подсъдимия Д.
П. са вменени нарушения по чл. 20, ал. 2 /в хипотезите и на двете изречения/,
освен по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. В атакуваното определение, което неточно
в протеста се посочва като разпореждане, с основание е прието, че е било
необходимо в хода на досъдебното производство да бъде изяснен въпросът
дали пострадалият е попадал в обсега на видимост на фаровете на лекия
автомобил, тъй като във фактическата обстановка, приета от прокуратурата, е
отразено, че в един момент подсъдимият изгубил от поглед бягащите лица.
Първостепенният съд с основание е посочил, че на практика прокурорът
е приел, аргументирайки извършено нарушение по чл. 20 ал 2 ЗДвП,
несъобразяване скоростта на движение от страна на подсъдимия, въпреки че
съгласно автотехническата експертиза скоростта на движение на моторното
превозно средство е била съобразена с конкретната пътна обстановка. В
случая действително липсват аргументи защо прокуратурата не възприема
заключенията на компетентните вещи лица.
И настоящата инстанция счита, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт, в която се описват действията на подсъдимия, липсват
съществени елементи относно фактологията, която прокуратурата приема за
установена и по този начин обвинителният акт не може да изпълни целите,
регламентирани в чл. 246 НПК, а именно да очертае рамките на обвинението,
което след внасянето му в съда ще е свързано и с предмета на доказване.
От една страна действително в обвинителния акт се приема, че
пострадалият е бил невидим за подсъдимия, а в същото време се посочва, че
той е нарушил и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил
задължението си да спре автомобила, когато е възникнала опасността за
движение. От съществено значение за делата с такова обвинение
действително е моментът, в който водачът на моторното превозно средство
обективно е имал възможност да забележи пострадалия и оттам нататък да се
направи преценка на това дали последният е бил в опасната зона и изпълнил
ли е подсъдимият задължението си при възникнала опасност да намали
скоростта или да спре управляваното от него моторно превозно средство.
Основателно е и становището на първостепенния съд, че съгласно
отразеното в обвинителния акт изобщо не става ясно дали в случая
2
подсъдимият е управлявал автомобила по път, отворен за обществено
ползване. Посочено е само, че инцидентът се е развил в местността „*“, в
землището на с. * и, по-точно, в нивите на тази местност. И настоящата
инстанция споделя указанието, дадено от първоинстанционния съд, че при
изготвянето на обвинителния акт, ако прокуратурата прецени, че това следва
да бъде сторено, е необходимо да се прецени дали в конкретния случай по
отношение на местопроизшествието са съотносими нормите на Закона за
движение по пътищата или в случая правните изводи биха се насочили,
евентуално, за осъществено друго съставомерно деяние.
Това е така, защото съгласно чл. 1 ал. 1 ЗДвП законът урежда правилата
за движение по пътищата за обществено ползване и изискванията към
пътните превозни средства за участието в движението по тези пътища и т.н.
Съгласно Параграф 6 от ПЗРЗДвП, "път" е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Отделно от това, в ППЗДвП, § 1, т. 9, е дефинирано понятието „обхват
на пътя“. Той включва платното /платната/ за движение, банкетите,
тротоарите, разделителните ивици, отводнителните окопи, откосите и
ивиците, ограничаващи пътя.
Следователно, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми, е
необходимо да се направи извод дали местопроизшествието се е намирало на
път, към който са приложими правилата за движение по пътищата. Наред с
това, ще трябва много по-внимателно да се изследва поведението на
подсъдимия, да се анализират събраните гласни и писмени доказателства,
включително те да бъдат съпоставени със заключението на автоекспертите,
както от моноекспертизата, така и от тройната автотехническа експертиза.
Въз основа на това да се направят съответните правни изводи за
съставомерността на деянието, което прокуратурата твърди, че подсъдимият е
осъществил и неговата точна правна квалификация, като се има предвид,
разбира се, и развитието на наказателното производство до този момент.
Поради изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд счита, че
доводите, които са развити в протеста пред настоящата инстанция по
отношение основанията за връщане на делото, които бяха анализирани
обстойно по-горе, не могат да бъдат възприети.
3
Впрочем, първоначално спрямо подс. Д. П. е бил внесен обвинителен
акт за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК и приключило с
присъда № 26/30.08.2021 г. по НОХД № 1418/2021 г. Тази присъда е била
предмет на въззивна проверка от Пловдивския апелативен съд, който в друг
състав, по ВНОХД № 591/2021 г., е преценил, че са допуснати именно тези
съществени процесуални нарушения, вкл. е и посочил, че при постановяване
на първоинстанционния съдебен акт са подценени изискванията,
регламентирани в чл. 246 НПК за обвинителния акт, като процесуален
документ, поставящ началото на съдебната фаза на процеса. Изрично в
мотивите на въззивната инстанция е прието, че в него липсват факти относно
това с какви конкретни неблагоприятни фактори подсъдимият е следвало да
съобрази скоростта си на движение. Поради това е накърнено правото на
защита на подсъдимия, който не е могъл да се защитава по съотносими към
посочените нарушения факти. Така, наред с другите съзрени процесуални
нарушения, съдът е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото
за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
В атакуваното определение пред настоящия състав, с което съдебното
производство е прекратено и делото върнато на Окръжна прокуратура
Пловдив, на практика Окръжният съд е споделил разбирането на въззивната
инстанция и в изпълнение на тези указания е счел, че допуснатите
съществени нарушения са отстраними в хода на досъдебното производство и
е постановил напълно законосъобразен съдебен акт.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като обосновано и
законосъобразно, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 911/11. 07. 2022 г., по НОХД
574/2022 г., по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5