№ 5
гр. Търговище, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20213500500268 по описа за 2021 година
Производството по в.гр.д. № 268/2021г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ищеца БНП П П Ф С.А., П, Ф
чрез БНП П П Ф С.А., клон България против Решение № 424/04.10.2021 г.
постановено по гр.д. № 20203530101440 по описа на Р с - Търговище, с което
е отхвърлен предявеният установителен иск за съществуване на вземания за
следните суми: 5752,14 лева – претендирана главница по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-11432330 от 08.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; 2549,37 лева – възнаградителна лихва за периода
от 20.05.2018 г. до 20.09.2020 г. и 1124,55 лева – мораторна лихва за периода
от 20.06.2018 г. до 08.07.2020 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410
ГПК № 407/30.07.2020 г., постановена по ч.гр.д. № 862/2020 г. на Р с –
Търговище. С доводи за неправилност въззивникът моли за отмяна на
решението и уважаване на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен
иск. Претендира и разноски.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемият
Д.Д. чрез особения си представител адв. С.Т. оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за оставянето ѝ без уважение като неоснователна.
С молба от 10.12.2021 г. процесуалният представител на въззивника
страна юрк. П. П. поддържа подадената въззивна жалба. Претендира и
присъждането на сторените разноски в настоящото и в първоинстанционното
производство.
1
В съдебно заседание Д.Д. чрез особения си представител адв. С.Т. моли
да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Предявеният иск по чл. 422 от ГПК, за сумите от: 5752,14 лева –
претендирана главница по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-11432330 от 08.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
2549,37 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до
20.09.2020 г. и 1124,55 лева – мораторна лихва за периода от 20.06.2018 г. до
08.07.2020 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК №
407/30.07.2020 г., постановена по ч.гр.д. № 862/2020 г. на Р с – Търговище, са
обосновани с неизпълнение на договора от кредитополучателя.
Ответникът Д.Д. оспорва исковете с възражения за липса на предсрочна
изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК,
както и за недействителност на договора за кредит, с оглед неспазване
изискванията за съдържанието му, съгласно ЗПК.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно представения Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-11432330/08.09.2015 г. и погасителен план се установява, че страните
са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 8 000 лв.,
застрахователна премия в размер на 2 688,00 лв., такса ангажимент в размер
на 280 лв., с размер на месечната погасителна вноска от 321,79 лв., със срок
от 60 месеца и последна вноска на 20.09.2020 г.; с фиксиран годишен лихвен
процент от 33,04%, общ размер на всички плащания в размер на 19 307,40 лв.
и ГПР 41,15%. Съгласно чл. 5 от представените условия към договора, при
просрочване на две или повече месечни погасителни вноски цялото
задължение става предсрочно изискуемо, без да е необходимо уведомяване на
длъжника. От чл. 2 се установява, че размерът на кредита за застраховка ще
бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисиз“ ЕАД,
като липсват доказателства премията да е платена на посочения агент. От чл.
2 е видно също, че при усвояването на кредита, кредиторът е удържал таксата
ангажимент в размер на 280 лв. Представено е и подробно извлечение по
процесния кредит за дължими, платени и разнесени суми от плащанията.
От приложена като доказателство към исковата молба Последна покана
от ищеца от 15.11.2018 г., без данни за това дали същата е получена от Д.Д.,
се установява, че ищецът е отправил уведомление до ответника за това, че
цялото задължение е предсрочно изискуемо поради направеното просрочие от
поне две месечни вноски и е поканил ответника да ги заплати в седемдневен
2
срок от получаване на поканата. От заключението на вещото лице по
изготвената съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло,
като отговаря на поставените задачи се установява, че ответникът е изплатил
общо 9975,49 лв., като са останали дължими следните суми: главница в
размер на 5483,34 лева, застрахователна премия в размер на 268,80 лева,
договорна лихва в размер на 2549,37 лева за периода от 20.05.2018 г. до
20.09.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 1047,39 лева за периода от
20.06.2018 г. до 08.07.2020 г. при съобразяване с чл. 6 ЗМДВИП.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Въззиваемият БНП П П Ф С.А. излага доводи, обосноваващи, че
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора да се съдържа годишния
процент на разходите е изпълнено. Това възражение е неоснователно. При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви относно това, че изискването за посочване на годишния
процент на разходите не е изпълнено от кредитора, в случая. Тези доводи се
споделят напълно от настоящия състав на въззивната инстанция, поради
което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към тях. В
допълнение следва да се посочи, че целта на цитираната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Такова е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО: "... посочват се всички допускания, използвани за изчисляването
на този процент". Посоченият ГПР от 41,15 %, като абсолютна процентна
стойност е близко до предвидения максимален размер в чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
но неяснотата относно начина, по който същият е формиран, води и до
неяснота относно включените в него компоненти. Видно от договора за
кредит, застрахователната премия не е включена в годишния процент на
разходите, тъй като ако това бе сторено, то ГПР нямаше да възлиза на 41,15%,
а щеше да надхвърля петкратния размер на законната лихва.
С оглед на гореизложеното, налице е нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което посочената клауза относно ГПР е нищожна - чл. 19, ал. 5 от
ЗПК. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен
реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК и последният е недействителен - чл. 22 от ЗПК. Поради това на
основание чл. 23 от ЗПК, ответникът следва да върне само получената
главница от 8000 лв., но доколкото ответникът е върнал сума в по-висок
размер, то правилно първоинстанционният съд е отвхърлил изцяло
предявеният установителен иск.
При този изход на спора право на разноски се поражда за въззиваемия
Д.Д., който се е защитавал по неоснователна въззивна жалба. Д.Д. е
представляван в настоящото производство от особения представител адв.
3
С.Т.. Дължимият адвокатски хонорар е внесен от въззивника и е изплатен на
адв. Т.. Други разноски от въззиваемия не са извършени.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 424/04.10.2021 г. постановено по гр.д. №
20203530101440 по описа на Р с - Търговище, като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4