О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1997

гр. Плевен, 03.11.2023г.

 

ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седми административен състав на трети ноември две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в следния състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х.

 

като разгледа докладваното от съдия Х. административно дело №768/2023г. по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.197 във вр. с чл.202, т.1 и чл.103, ал.3 от АПК.

Административното дело е образувано по жалба на „Евро Си Комерс“ ЕООД с ЕИК ****** и седалище и адрес на управление с. Л., общ. Г., обл. П., ул. „Л. М.“ – стопански двор, представлявано от управителя С.Г.К., подадена срещу Заповед № 03-РД/3617 от 03.08.2023г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София. С оспорения акт е постановен отказ да бъде възобновено административното производство по заявление за подпомагане с УИН 15/070616/87069 на „Евро Си Комерс“ ЕООД във връзка с издадено Уведомително писмо (УП) с изх.№ 02-150-2600/1678 от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., издадено от  Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за кампания 2016г.

Съдът, след като се запозна с жалбата и с административната преписка, намира следното от фактическа страна:

Производството е започнало по искане за отмяна на влязъл в сила административен акт с вх.№ 02-150-2600/1678 от 26.07.2022г. на ДФЗ, депозирано от „Евро Си Комерс“ ЕООД. Искането е било за отмяна на влязлото в сила УП изх.№ 02-150-2600/1678 от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2016г. и за възобновяване на производството по Заявление за подпомагане с УИН 15/070616/87069 по реда на чл.100 във вр. с чл.99, т.4 от АПК. Дружеството е обосновало искането си с обявяването на нищожността на Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., като се е позовало на Решение № 4822/15.04.2021г. на ВАС по адм. дело № 9587/2020г., оставено в сила с Решение № 2340/14.03.2022г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 6554/2021г. Посочено е в искането, че обявяването на нищожността на Методиката е основание по чл.99, т.4 от АПК – отмяна на акт на държавно учреждение, послужил за издаването на процесното УП.

С писмо изх.№ 02-150-2600/1678 от 12.08.2022г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ „Евро Си Комерс“ ЕООД е било уведомено, че не са налице правни основания за преразглеждане на искането. Обективираният в писмото отказ е бил обжалван пред Административен съд Плевен, който с Определение № 2433/30.11.2022г. по адм. дело № 817/2022г. е отменил писмото като издадено в нарушение на процесуалните правила и при липса на мотиви, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда.

В изпълнение на съдебния акт, Зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ гр. София е издал обжалваната в настоящото производство заповед, с която е отказал възобновяване на производството по издаване на УП изх.№ 02-150-2600/1678 от 06.08.2019г. В заповедта са изложени мотиви, че на първо място искането е подадено след изтичане на тримесечния срок по чл.102, ал.2, предл. първо от АПК, поради което е недопустимо. На следващо място е изложено, че съгласно чл.195, ал.1 във вр. с чл.194 от АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожността или се отменя подзаконов нормативен акт, действа само занапред, т.е. от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което не са налице предпоставките на чл.99, т.4 от АПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът счита жалбата за процесуално допустима, тъй като оспорената заповед е получена лично от управителя на дружеството С.К. на 10.08.2023г., отбелязано върху нея, а жалбата е постъпила при АО на 23.08.2023г., т.е. подадена е в 14-дневния срок по чл.197 от АПК, от активно легитимирано лице с правен интерес. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.103, ал.2-3 от АПК административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на Глава Шеста – оспорване по административен ред, а отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на Глава Десета, раздел ІV, Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт.

По силата на приложимата норма на чл.99 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен в изрично и изчерпателно посочените в т.1 – т.7 случаи. Отмяната по чл.99 от АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административни органи, а целта – привеждане в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване.

В случая административното производство е образувано на 26.07.2022г., с депозираното от „Евро Си Комерс“ ЕООД искане за отмяна на влязъл в сила административен акт – процесното УП. Към тази дата е действала редакцията на чл.29, ал.3 от ЗПЗП (ДВ, бр.58 от 2017г., в сила от 18.07.2017г.), гласяща, че Министърът на земеделието, храните и горите е компетентният непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон.

И към датата на издаване на УП изх.№ 02-150-2600/1678 от 06.08.2019г., и към датата на депозиране на искането за отмяна на УП и възобновяване на административното производство в закона е била регламентирана изборност на реда на оспорване – по административен ред пред министъра или по съдебен ред пред съответния административен съд, т.е. предвидена е възможност за административен контрол на акта от по-горестоящия орган. Това изрично е посочено и в самото уведомително писмо. Новата редакция на чл.29, ал.3 от ЗПЗП, въвеждаща директно оспорване пред съда, е в сила от 01.01.2023г., действа занапред и не е приложима към завареното административно производство – арг. от §32, ал.3 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП, обн., ДВ, бр.102 от 23.12.2022г., в сила от 01.01.2023г., който гласи „Започналите производства по чл.33а и 43, във връзка с подадените до датата на влизането в сила на този закон заявления за подпомагане, се довършват по досегашния ред“.

Следователно съгласно нормата на чл.99 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а в случая това е Министърът на земеделието. Именно той е компетентния орган да се произнесе по искането за отмяна на УП изх.№ 02-150-2600/1678 от 06.08.2019г. Този извод се подкрепя и от чл.2в, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, съгласно който Министърът на земеделието контролира дейността на Разплащателната агенция чрез специализирано звено в Министерството на земеделието, и това специализирано звено е на пряко подчинение на министъра.

Съдът намира оспорената заповед за нищожна и на още едно основание. В представената на л.10 по делото Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ П. С. са делегирани редица правомощия във връзка с издаване на административни актове по мярка 214, но сред тях не фигурира нито производството по отказ за възобновяване на административно производство по чл.99 и сл. от АПК, нито отмяната на влезли в сила административни актове по същите разпоредби. И по тази причина издателят на оспорената заповед не е разполагал с материална компетентност за издаването й.

По изложените мотиви съдът намира жалбата на „Евро Си Комерс“ ЕООД за основателна, а оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган следва да бъде прогласена за нищожна и преписката да се изпрати на компетентния орган Министъра на земеделието за произнасяне по искането за отмяна на уведомителното писмо.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено на основание чл.143, ал.1 от АПК. Доказани са разноски в общ размер от 1050 лева, представляващи договорено и платено по банков път възнаграждение за адвокат от 1000 лева и държавна такса за завеждане на делото от 50 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София като юридическо лице, към чиято структура се числи административният орган, издал нищожния административен акт.

Водим от горното и на основание чл.200, ал.1 във вр. с чл.104 от АПК, Плевенски административен съд, седми административен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 03-РД/3617 от 03.08.2023г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София.

ИЗПРАЩА по компетентност делото като преписка за произнасяне по депозираното от „Евро Си Комерс“ ЕООД Искане за отмяна на влязъл в сила административен акт с вх.№ 02-150-2600/1678 от 26.07.2022г., на Министъра на земеделието.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на „Евро Си Комерс“ ЕООД с ЕИК ******* и седалище и адрес на управление с. Л., общ. Г., обл. П., ул. „Л. М.“ – стопански двор, направените разноски по делото в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.200, ал.2 от АПК пред ВАС на РБ с частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7-дневен срок от съобщението, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021г., постановено по т. д. № 10/2019г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за административния орган.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                   Административен съдия: /п/