№ 108
гр. Благоевград, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20221200501116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба адв. И. К. – особен представител на Г. Д., ЕГН
**********, с адрес община Благоевград, село Б.П., ул. В.Б. срещу Решение
№ 906866 от 26.10.2022 г., постановено по гр.дело № 999/2020 г. по описа на
Районен съд – Благоевград, с което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б.П., общ.
Благоевград, ул. „В.Б., че дължи на „О.Ф.Б.” ЕАД, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „О.”, бул. “К.А.Д., етаж 2, представлявано от
И.Г.Д.М. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт
Р.М.М., редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно per. №
12328/27.11.2014г. по описа на М.Ш. - Нотариус с район на действие - СРС,
вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. „С.С., етаж 1, следните суми, на следните основания и
периоди:
- сумата от 9408,55 лева (девет хиляди четиристотин и осем лева и петдесет и
пет стотинки) — главница по Договор за кредит за текущо потребление от
1
18.05.2017г. със сметка № 24422570;
- сумата от 1184,13 лв. /хиляда сто осемдесет и четири лева и тринадесет
стотинки/ за периода от 05.07.2018г. до 06.05.2019г. - договорна
/възнаградителна/ лихва;
- сумата от 7,84 лв. /седем лева и осемдесет и четири стотинки/ - законна
лихва за периода от 07.05.2019 г. до 09.05.2019 г.;
- сумата от 25,80 лв. /двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ -
Обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от
06.05.2018г. до 06.05.2019г.;
- сумата от 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - разходи при изискуем кредит;
- ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 10.05.2019г. до окончателно изплащане на
вземането, които суми са предмет на Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК № 4505 от 15.05.2019г., издадена по
ч.гр.д.№ 1139/2019г. по описа на РС Благоевград, като отхвърля исковете над
горните уважени размери и периоди до поисканите в исковата молба, като
неоснователни.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост,
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционният акт, за което
се излагат следните доводи: Посочено е във въззивната жалба, че неправилно
и необосновано първоинстанционния съд е счел, че ищецът е доказал в хода
на развилото се производство исковете си както по основание, така и по
размер. На първо място счита, че предявения с исковата молба установителен
иск е недопустим, като предявен от нелегитимиран да предяви иска по чл. 422
ГПК частен правоприемник - цесионер по Договор за покупко-продажба на
вземания от 13.12.2019 г. (цесия), който правоприемник няма качеството на
кредитора (цедент) - Банка, в условията на настъпило правоприемство след
издаване на заповедта за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК.
Посочва се, че представените от ищеца по делото определения не следва да се
вземат предвид, тъй като е налице Решение № 1 от 01.02.2017 г. по т. д. №
3228 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, което е
постановено поделото и е допуснато касационно обжалване на основание чл.
280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречивото решаване от съдилищата именно
2
по въпрос, касаещ идентичен и на настоящото дело казус и то след
постановяване на ТР № 4, а именно: „…Когато заповедта за изпълнение е
издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство
на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на
заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка,
легитимиран ли е да предяви иска за установяване на вземането по реда чл.
422 ал. 1 ГПК...." Сочи се, че в решението е прието, че: „ Тъй като
производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство
и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато
вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР
изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на
заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва
да се приложи и в исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато
заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за
незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. Поради това отговорът
на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е: когато заповедта
за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно
правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след
издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка,
не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл.
422 ал. 1 ГПК….“ Твърди се, че Заповедта за незабавно изпълнение срещу
длъжника Г. Д. е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на
„Б.Д.С.К.“ ЕАД на основание чл.417, т.2, тъй като кредитора е Банка, т.е. от
кръга лица, за които цитираната норма предвижда една изключителна
възможност, с която разполагат само определен кръг субекти. Сочи се, че от
т.4г от Тълкователно решение №4/1.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС и решения на ВКС по др. дела, вкп. Решение №1/01.02.2017г. на ВКС,
ТК, Второ отд. по т.д.№3228/2015г. следва, че когато заповедта за изпълнение
е издадена по чл.417 т.2 от ГПК на кредитор Банка, при частно
правоприемство въз основа на Договор за цесия, което правоприемство е
настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът
„О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД, не е легитимиран да предяви настоящия иск за
установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК, тъй като няма
качеството Банка, поради което счита, че производството по установителния
иск следва да се прекрати от ОСБлагоевград. От друга страна се твърди, че
3
неправилно PC-Благоевград е приел, че искът е неоснователен, тъй като
съдебната практика била категорична, че уведомяването на цедиране на
вземане може да стане и в хода на процеса с връчване на такова уведомление
с книжата по делото /решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №1711/2013
г., I т.о., ТК, решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II
т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. №12/2009 г., II т.о., ТК
„ Счита, че първоинстанционният съд не следва да слага равенство между
назначен особен представител и връчване на книжа на ответника-длъжник в
производството. Посочва се, че по силата на извършената от цедента
"Б.Д.С.К." ЕАД цесия в полза на ищеца по делото, във връзка с договора за
цесия и съгласно приложеното към него пълномощно, вземането на
"Б.Д.С.К." ЕАД е преминало в полза на ищеца по делото като съвкупност, но
същото би могло да породи своето действие спрямо длъжника от момента на
неговото уведомяване съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД, т.е. от момента на
съобщаването му за цесията. Сочи, че с Разпореждане на PC адв. И. К. е
назначена като особен представител на длъжника, който е роден в А. и е с
постоянен адрес е в С.М.. Същата не познава длъжника, никога не се е
срещала и нямам връзка с ответника Г. Д.. Посочва,че цесията е осъществена
след приключване на заповедното производство. Излагат се доводи, че
погрешно съдът счита, че с изпращане на писмо с обратна разписка до адреса
на длъжника, на който адрес обаче длъжникът е „непознат“ според
оформянето на обратната разписка от доставчика на писмото, както и с
връчването на особения представител на исковата молба е изпълнено
задължението за уведомяване по чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като връчването на
съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесия, по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК в хода на исковото производство не представлява
уведомяване на длъжника. Назначаването на особен представител, който да го
представлява по делото, има за цел осигуряване на защита на интересите на
ответника в исковото производство, съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК, но не води
до надлежно уведомяване на самия длъжник. Сочи се, че действията на адв.
К. в качеството на процесуалния представител в хода на образуваното
исковото производство не представляват редовно уведомяване на цедента до
длъжника за извършената цесия, което води до неправилно решение на PC,
тъй като искът е неоснователен. Сочи се, че действително в практиката си
ВКС, цитирана в обжалваното първоинстанционно решение, нееднократно
4
съдът се е произнасял с Решения, с които е приел, че цесията следва да се
счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новия кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. По този начин изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.З пр.1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Счита, че така Формираната от ВКС практика не би
могла да бъде приложена по настоящия казус, тъй като произнасянията на
върховната инстанция касае случаи на връчване на исковата молба лично на
длъжника. В конкретния случай, обаче се твърди, че е налице връчване на
исковата молба на особен представител на ответника именно поради
обстоятелството, че същият не е бил установен на известния му в страната
адрес, а от събраните по делото писмени доказателства (справки от НБД
Население) се е установило, че Г. Д. е роден в А. и е с настоящ адрес в М..
Излагат се подробни съображения за правното положение на особения
представител и се цитира съдебна практика в тази насока. На следващо място
във въззивната жалба се навеждат доводи, че РС-Благоевград неправилно е
счел, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно с достигане на
писмото до адреса на кредитополучателя съгласно чл.15 от Договор за
кредит. Твърди се, че предявеният установителен иск е неоснователен, поради
липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията с писмо за
обявяване на предсрочната изискуемост, както и с депозираната искова
молба, за което се излагат следните доводи: На първо място се твърди, че е
останало недоказано, че точно този кредит, подробно описан в поканата, е
обявен за предсрочно изискуем, поради следното обстоятелството, че в
поканата уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с вх.
№8077/14.11.2018 г. на ЧСИ Б.В., Банката никъде не е посочила кои вноски не
са погасени на падеж, каква е дължимата главница към момента на изпращане
на писмотопокана, както и въз основа на кои точно клаузи от Договора за
кредит се обявява изискуемостта. Сочи се,че не е ясно защо Банката е
посочила, че кредита се отчита по някаква, различна от посочената в договора
за кредит сметка, а именно: 0000000024422570. което е в разрез с чл.4 и чл.5
от представения Договор за кредит за текущо потребление, където е посочена
5
сметката, по която следва да се усвоява и погасява кредита от
кредитополучателя Д., а именно: IBAN: ****. Твърди се, че по този начин
оформена поканата, дори и да достигне до адресата си тя не може да породи
исканите правни последици, а именно да обяви кредита за предсрочно
изискуем, тъй като не може да се установи по безспорен начин тъждество
между процесния Договор за кредит и поканата-уведомление. На второ място
счита, че поканата-уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК от ЧСИ Б.В. (вх.
№8077/14.11.2018 г.), като адресът на длъжника е посетен три пъти, като на
третия път е залепено уведомление. Твърди се, че от представените писмени
документи към исковата молба е видно, че ЧСИ Велинов е направил справка
в НБД Население (стр.54 в делото), от която е видно, че настоящия адрес на
длъжника е в М. от 11.06.2013 година, а настоящия адрес на съпругата на
длъжника считано от 03.09.2018 година също е в М., т.е към момента на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем длъжникът и семейството му не
живее на посочения адрес, поради което счита, че длъжника не е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, включително и по
аргументи на чл.415 от ГПК, в който законодателят е предвидил една по-
висока защита свързана именно с неуведомяване на длъжника за започнато
производство, респективно неуведомяване на длъжника за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Отново с аргументите изложени по-горе в
настоящата въззивна жалба, адв. И. К. счита, че тя като особен представител
на ответника не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение каквото
е обявяване на предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба. На
следващо място се навеждат доводи, че неправилно PC не е съобразил
възраженията на особения представител, свързани с размера на дължимите от
Г. Д. суми. Посочва се, че макар да е била изготвена счетоводна експертиза е
останал недоказан размерът на дължимата договорна и законна лихва, тъй
като ищецът не е поставил правилните въпроси на експерта, съответно
размерът на лихвата не е изчислен съобразно с датата на предсрочната
изискуемост. Посочва се, че съгласно чл.432 от ТЗ и т.2 от ТР №3/2017г.,след
този момент кредиторът има право единствено на законна лихва за забава на
длъжника до датата на плащането. Известно е, че договорната лихва
представлява възнаграждение, което банката получава за услугата по
6
договора за банков кредит за това, че е предоставила паричен ресурс на
длъжника. Затова се дължи до датата, на която длъжникът реално изпълнява
задълженията си по договора. След това, при неизпълнение за кредитора е
уговорено право да търси заместващото обезщетение за забава и да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Посочва се, че Д. е в качеството на страна по
договора, а с нормата на чл.ЗЗ от ЗПК е създадена допълнителна гаранция
срещу бездействие на кредитор да търси уговореното изпълнение.
Компенсирането на вредите от забавата следва да стане до размера на
законната лихва. Затова и при настъпилата забава и по правилото на чл.ЗЗ от
ЗПК просрочията не следва да се олихвяват с договорения процент
възнаградителна лихва, тъй като на практика ще се стигне до дублиране с
обезщетението за забава. Посочва се, че от изготвената по делото ССЕ е
станало ясно, че дължима от Г. Д. главница е с различен размер в
Извлечението. Сочи се, че Заповедта за изпълнение и найвече в Договора за
прехвърляне на вземане, което води до неопределеност на прехвърлените
вземания, т.е. до недействителност на Договора за цесия, тъй като вземанията
не са индивидуализирани и на това основание следва да се отхвърлят
исковете. Във въззивната жалба се твърди, че не е правилно посочен и
изчислен и размерът на главницата, видно от Извлечението и Договора за
прехвърляне на вземания. В извлечението е посочена дължима главница в
размер на 9408,55 лева, а в Договора за цесия размерът е 8902,07 лева, като не
е ясно дали намалението на главницата е преди или след образуване на
принудителното изпълнение, като в случай, че е преди следва намалението да
бъде отчетено както по отношение на размера (т. 9 от ТР №4/18.06.2014 г. по
ТД№4/2013), така и по отношение на наличието на предпоставки за
предсрочната изискуемост. От друга страна се посочва, че така прехвърлено
вземането в размер на 8902,07 лева следва да е и размерът до който ищецът
може да претендира дължимост, като се твърди, че именно като не е
съобразил горното PC-Благоевград е постановил едно погрешно решение.
Поради изложеното иска се от въззивния съд като правен резултат - отмяната
на първоинстанционното решение като недопустимо, неправилно
инезаконосъобразно, респективно да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани исковете. Претендират се сторените по настоящото дело разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. В предвидения
по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен
7
отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата-
„О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н
Средец, бул. Витоша № 15 –мецанин, представлявано от И.Г.Д. – М. – Изп.
директор, чрез ст.юрск. Р.М., с който се иска от въззивния съд да потвърди
постановеното от първонистанционният съд съдебно решение. С писмения
отговор се поддържат доводи за това, че депозираната въззиввна жалба е
неоснователна, за което се излагат следните съображения: Твърди се, че
въпросът за допустимостта на установителния иск е решен с Определение
постановено по в.ч.гр.д. № 661 по описа на Окръжен съд Благоевград за 2021
година. При частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило
след издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК с
оглед особеното качество на кредитора - банка, цесионерът е легитимиран да
предяви иска по чл. 422 от ГПК, дори и да няма това особено качество.
Актуалната практика на ТК на ВКС е константна в това отношение. Тя е
обективирана в Определение № 501 от 16.12.2020 г. на ВКС по ч. т. д.№
2275/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 102 от 24.02.2020 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2643/2019 г., II т. о., ТК и Определение № 665 от 4.11.2019 г. на ВКС по
ч.т. д. № 2390/2019 г., II т. о., ТК Относно надлежното уведомяване на
ответника за извършената цесия се посочва, че доколкото на ответника, чрез
особения му представител, е надлежно връчен преписа от исковата молба,
ведно с приложенията към нея (сред които договор за цесия,
приемопредавателния протокол, пълномощно за цесионера и уведомлението
до длъжника по чл.99, ал.4 от ЗЗД), може да се приеме, че съобщаването за
станалото прехвърляне на вземане е сторено с връчване книжата по реда на
чл.131 от ГПК чрез особения представител. Сочи се, че получаването на
уведомлението в рамките на настоящото съдебно производство по предявен
иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл са
и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г.
на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. №12/2009 г. на ВКС,
IIт.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, Im.o.,
Решение №78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, Im.o. и Решение №
46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. Ето защо, с оглед
надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на
уведомлението за цесията, като част от приложенията към исковата молба,
следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на
8
неговото задължение. Посочва се, че извод за противното не може да се
направи единствено от обстоятелството, че не ответника Г. Д., лично в
качеството му на длъжник, а особения му представител е получил исковата
молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията,
поради следните аргументи: - процесуалният закон в чл. 47, ал.6 от ГПК е
предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие
на ответника в процеса, посредством института на особения представител.
Фигурата на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК се припокрива с
тази на упълномощения процесуален представител. Особеният представител
от своя страна по аргумент за обратното на чл. 29, ал.5 от ГПК може да
извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК.
Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от
ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. - следва да
се има предвид, че прехвърлянето на вземане не е правно действие с оглед на
личността [intuit personae), поради което не съществува пречка всички правни
действия, свързани със сключването, прекратяването, изпълнението и пр. на
договора да се извършват от представители, включително и особени
представители, назначавани по реда на процесуалния закон. Твърди се, че
защитата, която се осъществява от назначения по делото особен осигурява
защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл.34, ал.5 от ГПК и съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в
хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици /по
този въпрос изрично е постановено и Решение №198/18.01.19г. по т. д. №
193/18г. на Първо т.о. на ВКС/. Поради гореизложеното, счита за
неоснователни възраженията на особения представител, свързани с липсата на
надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Цесията има
действие за длъжника и доколкото същия не твърди да е извършил плащане
на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера. Нормата
на чл.99, ал.4 от ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване
9
изпълнение на ненадлежен кредитор и т.н. двойно плащане. В случая
ответникът, макар чрез особен представител, не е навел подобни твърдения.
Излагат се доводи относно Поканата - уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост и уведомяването на длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита, като се посочва, че изявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост няма констативен, а конститутивен ефект спрямо
обстоятелството дали и към кой момент настъпва предсрочната изискуемост
кредита. Именно моментът на получаването му, както и ясното му и
недвусмислено съдържание са характерните белези, които определят неговите
правни последици. В този смисъл се твърди, че е неоснователно възражението
на ответната страна, че не са налице конкретни изисквания към съдържанието
на уведомлението за предсрочна изискуемост. Посочва се, че в Решение № №
148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т, д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК е посочено, че
законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните по договорните правоотношения. В т. 3 на ТР №
1/28.12.2005г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай,
че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или
хе укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с
нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото
разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава
способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ
за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална
покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на
съобщения и препращането в чл. 50 от ЗННД към тези правила. От друга
страна, извън посочения в тълкувателното решение способ за удостоверяване,
отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при
връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 от
ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за
връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на
документа е поставен в зависимост от избрания от, кредитора способ за
уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между
страните. При липса на уговорка в договора относно връчването на
кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до
длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник
10
срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 от ЗННД) или от частен
съдебен изпълнител (чл. 43 от ЗЧСИ). При връчване по възлагане в
посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 от ГПК, като отказът за
получаване по чл. 44 от ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 от ГПК се
удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. В
настоящия случай се твърди, че уведомлението за обявения за предсрочно
изискуем кредит е връчено на адресата-ответник в производството, поради
което цялото вземане на ищеца е предсрочно изискуемо, преди подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, за което се посочва и практика. Във въззивната
жалба се излагат и съображения относно възражението досежно размера на
задължението, като се посочва, че пралото за преобразуване на кредита в
предсрочно изискуем е безспорно право на кредитора, като само той може да
реши дали и кога да се възползва от него. Но също така безспорно е, че преди
да насочи волеизявлението си за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем до длъжника, кредиторът вече следва да е взел решение за
преобразуването на кредита в предсрочно изискуем. Сочи се, че е лишено от
логика да се изпрати волеизявление до длъжника, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, а такова решение да бъде взето от банката кредитор
след изпращането на това волеизявление. С отговора по въззивната жалба не
са направени доказателствени искания. Моли въззивният съд да приеме, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а изводите на
първоинстанционният съд са изградени върху правнорелевантни факти и
постановеното решение отговаря на обективната истина и на действителното
право положение, предвид което се отправя искане до съда да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира се заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
В о.с.з. въззивникът, чрез особеният си представител поддържа
жалбата. Моли съда да отмени изцяло, като неправилно и незаканасъобразно
обжалваното решение, по съображения изложени в жалбата. Претендира
разноски.
Въззиваемият, чрез юрисконсулт Молласали оспорва жалбата. Моли
съда да приеме оплакванията в халбата за неоснователни, иска да се потвърди
обжалваното решение.
Прави възражение за прекомерност, за сумата определена на
11
особения представител.
БОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол
съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от Договор за текущо потребление, сключен на 18.05.2017г., между
“Б.Д.С.К.” ЕАД, в качеството на кредитор и Г. Д., ЕГН **********, от друга,
в качеството на кредитополучател, “Б.Д.С.К.” ЕАД („Банката“) е отпуснала на
Г. Д. („Кредитополучател“) кредит за текущо потребление в размер на 10
000,00 (десет хиляди) лева със срок за издължаване 120 (сто и двадесет)
месеца, считано от датата на неговото усвояване.
В чл. 4 от договора е уговорено е, че кредитът се усвоява чрез разплащателна
сметка IBAN: **** с титуляр Г. Д. и ще се погасява, чрез тази разплащателна
сметка с месечни вноски /главници и лихви/, дължими съгласно Погасителен
план, неразделна част от Договора – чл.5 от договора.
„Б.Д.С.К.“ ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е
предоставила на кредитополучателя горепосочената сума и същата го е
усвоила изцяло /вж. заключението на вещото лице в тази насока/.
Съгласно чл. 8 от кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер
на 11, 95 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6 –
месечен SOFIBOR 0,326 %, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 11, 64 %,
при изпълнение на Условията по програма ДСК, Партньори плюс, подробно
описани в Приложение № 2 към договора.
Със сключване на договора ответната страна е сключила с Б.Д.С.К. ЕАД и
Погасителен план, неразделна част от него при дължима първа вноска –
18.05.2017г. и дата на дължима последна вноска № 120 на 18.05.2027г.
Договорът е сключен при общи условия. Съгласно раздел III, т. 7 от Общите
условия по договори за кредити за текущо потребление, които
кредитополучателят е получил и приел с подписването на Договора, кредитът
се олихвява с променлива лихва, състояща се от базов лихвен процент и
надбавка, посочена в договора.
Съгласно т.18.1 от ОУ при забава на плащането на месечна вноска от деня,
12
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската
представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с
надбавка в размер на 10 %. Ако Кредитополучателят погаси дължимата
месечна вноска до 7-я ден след падежната дата, надбавката за забава не се
прилага.
Съгласно т.18.2 от ОУ - При допускане на забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем
и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %;
Предсрочна изискуемост: съгл. т.19.1.1 от ОУ- Кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница.
Поради преустановяване на погасяването на задължението по Договора за
кредит за текущо потребление от 18.05.2017г., кредиторът „Б.Д.С.К.” ЕАД е
приложил санкциите, предвидени в т.19.1 на Глава VII „Отговорности и
санкции” от Общите условия и е обявил кредита за предсрочно изискуем,
като е изпратил чрез ЧСИ Б.В. до кредитополучателя Г. Д. писмено
уведомление с изх. на Б.Д.С.К. № 04-20-00989/08.11.2018г.
От съдържанието на това писмо на лист 52 от делото с идентичен номер с
този на пратката се установява, че от Б.Д.С.К. ЕАД се съдържа изявление,
адресирано до ответника, с което отправят изявление, че обявяват кредита за
предсрочен изискуем изцяло, поради забава в погасяванията на
задълженията.
С разписка от 04.01.2019г. ЧСИ Б.В. е удостоверил залепване на съобщение
на входната врата на адреса в с.Б.П., ул.В.Б. на уведомлението, като са
отразени три дати, на които адресата е търсен на адреса, но не е намерен .
На 13.12.2019г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия”), „Б.Д.С.К.” ЕАД, е прехвърлила пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
изтекли лихви на ищеца, които са посочени в приемно – предавателен
протокол, описани в Приложение № 1 към договора - § 2 от договора за
цесия. В това число е прехвърлено и вземането на „Б.Д.С.К.“ ЕАД спрямо
13
ответника Г. Д., като кредитополучател по Договор за кредит за текущо
потребление от 18.05.2017г., видно от извлечение от приемно – предавателен
протокол - лист 25 от делото.
По делото е представено като доказателство писмено потвърждение от
цедента „Б.Д.С.К.“ ЕАД до „О.Ф.Б.” ЕАД за станалото с Договор за покупко-
продажба на вземания от 13.12.2019г. прехвърляне на вземанията – л.26.
На базата на изрично пълномощно /л.27/, предоставено от “Б.Д.С.К.“ ЕАД,
ищецът е изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне
на вземането до кредитополучателя Г. Д. – л.28 /Уведомително писмо до
кредитополучателя Г. Д. с баркод *PSFABG00DR6GN*, ведно с Известие за
доставяне с идентичен баркод *PSFABG00DR6GN* - л.30 , адресирано на
адреса, посочен от кредитополучателя в договора за кредит – с.Б.П., ул.В.Б.,
на пратката е върната с отметка като непознат.
На 10.05.2019г. от Б.Д.С.К. ЕАД е подадено заявление до РС Благоевград за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист на основание извлечение от сметка срещу
физическото лице Г. Д.. По заявлението е образувано заповедно производство
– ч.гр.д.№ 1139/2019г. по описа на БРС. Заявлението е уважено и в полза на
заявителя е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК № 4505/15.05.2019г., с която е разпоредено на
длъжника Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.Б.П.
ул.“В.Б. да заплати на кредитора “Б.Д.С.К.” ЕАД, ЕИК ****, гр. С., О.С., ул.
М., представлявано от В.М.С. - Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.-
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт С.И.И., с ЕГН **********, със
съдебен адрес град Благоевград, ул. „Т.А., следните суми:
- сумата общо от 10 782,90 лева (десет хиляди седемстотин осемдесет и два
лева и деветдесет стотинки) — по Договор за кредит за текущо потребление
от 18.05.2017г. със сметка № 24422570, включваща общият размер на
дължимата главница /вкл. предсрочно изискуема/ и договорната
/възнаградителна/ лихва и законна лихва до входиране на Заявлението по
кредита - 10.05.2019 г., е в размер на 10 637,10 лв. /десет хиляди шестстотин
тридесет и седем лева и десет стотинки/, от които:
- сумата от 9 408,55 лв. /девет хиляди четиристотин и осем лева и петдесет и
пет стотинки/ - Главница по Договор за кредит за текущо потребление от
14
18.05.2017г. със сметка № 24422570;
- сумата от 1 220,71 лв. /хиляда двеста и двадесет лева и седемдесет и една
стотинка/ за периода от 06.05.2018 г. до 06.05.2019 г. - Договорна
/възнаградителна/ лихва;
- сумата от 7,84 лв. /седем лева и осемдесет и четири стотинки/ - Законна
лихва за периода от 07.05.2019 г. до 09.05.2019 г.;
- сумата от 25,80 лв. /двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ -
Обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от
06.05.2018г. до 06.05.2019г.;
- сумата от 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - Разходи при изискуем кредит;
- ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.05.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането;
-сумата от 215.66 лв. /двеста и петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ -
Държавна такса;
-сумата от 100 лв. /сто лева/ - Юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на тази заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен лист, с
който е образувано изп.дело № 169/2019г. по описа на ЧСИ В.Тозева.
По това изпълнително дело заповедта за изпълнение и ПДИ са връчени от
длъжника при прилагане фикцията на чл.47, ал.6 ГПК, поради което и с
определение № 3006/02.04.2020г. , постановено по ч.гр.д.№ 1139/2019г. по
описа на РС Благоевград, на основание 415, ал.1, т.2 ГПК е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането по издадената заповед
за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6 ГПК. Със
същото определение е спряно принудителното изпълнение на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 4505/15.05.2019г. и издаденият въз
основа на нея изпълнителен лист , както и на образуваното въз основа на тях
изп.дело № 169/2019г. по описа на ЧСИ В.Тозева.
Според приетата по делото съдебно – почеркова експертиза – подписите,
положени за „подпис на кредитополучателя“, „залогодател“,
„кредитополучател“ и под текста от името на Г. Д., ЕГН ********** в
оригинали на Договор за кредит за текущо потребление от 18.05.2017г.,
Договор за залог върху вземания от 18.05.2017г., Общи условия за
15
предоставяне на кредит за текущо потребления, Такси по кредити за текущо
потребления, Такси по кредити за текущо потребления – Приложение № 3,
Погасителен план и ГПР, Заявка за ползване на преференциален лихвен
процент по кредит за текущо потребление, предоставени при условията на
партньор плюс, Условия по стандартен кредит за текущо потребление,
обезпечен със залог на вземане по сметка – Приложение № 2, сключени
между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и Г. Д., ЕГН ********** /лист 39 до 51 от делото/ са
изписани от Г. Д., ЕГН **********.
Според приетата по делото ССЕ се установява следното:
Обслужването на кредита е извършвано чрез разплащателна сметка № **** -
в лева с титуляр Г. Д..
В Б.Д.С.К. ЕАД кредитът е отчитан по индивидуална заемна сметка №
24422570 - в лева.
На 18.05.2017г по разплащателна сметка № **** - в лева с титуляр Г. Д. от
старана на банката е преведена сума в размер на 10 000,00 лева, на основание
за превода - банков кредит № 24422570.
На същата дата - 18.05.2017г от тях са изтеглени в брой от Г. Д. 9 604,00
лева.
По счетоводни книги на Банката, кредитът е обявен за предсрочно изискуем
считано от 07.05.2019г.
В справка № 04 експертизата извършва обвързване между дължимите суми за
главница и договорна лихва към 07.05.2019г по погасителен план с
извършените плащания и установява непогасеният остатък по тях.
По отношение на главницата: Падежиралата главница е в размер на 1 189,21
лева. Платената сума е в размер на 589,70 лева. Дължима падежирала
главница към 07.05.2019г - 599,51 лева. Общо дължима главница - 9 410,30
лева (10 000,00 лева - 589,70 лева);
По отношение на договорната лихва: Падежиралата договорна лихва към
07.05.2019г е в размер на 2 295,01 лева. Платената сума е в размер на 1 110,88
лева. Непогасен остатък - 1 184,13 лева (2 295,01 лева - 1 110,88 лева).
По отношение на наказателната лихва:
Съгласно т.18.1 от ОУ при забава на плащането на месечна вноска от деня,
16
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската
представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с
надбавка в размер на 10 %. Ако Кредитополучателят погаси дължимата
месечна вноска до 7-я ден след падежната дата, надбавката за забава не се
прилага.
В справка № 05 експертизата изчислява лихвата за забавакъм датата на
предсрочна изискуемост - 07.05.2019г - в размер на 76,71 лева, от която сума е
платена наказателна лихва в размер на 12,31 лева и остава неплатена сума в
размер на 64,40 лева, дължима за периода от 06.05.2018г до 06.05.2019г вкл.
Последната дата, на която е извършено плащане на суми за погасяване на
задължения по кредита е 08.05.2017г - платени 237,22 лева. С платената сума
от 237,22 лева са погасени задължения за: главница - 94,79 лева; договорна
лихва - 139,59 лева и наказателна лихва - 2,84 лева.
Експертизата счита, че крайната дата, до която се дължи наказателната лихва
по т.18.2 от Общите условия към Договора за кредит е 06.05.2019г вкл. От
07.05.2019г (датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем) до
датата на предявяване на Исковата молба, върху неиздължената главница по
кредита се дължи законова лихва.
По ИМ на ищеца не се претендира наказателната лихва по т.18.2 от Общите
условия за периода 22.01.2019г до 17.06.2020г. вкл;
Експертизата счита, че крайната дата до която се дължи наказателната лихва
по т.18.1. от ОУ е именно 06.05.2019г. вкл., но по ИМ на ищеца не се
претендира наказателната лихва по т.18.1 от Общите условия за периода от
06.06.2018г до датата на предявяване на Исковата молба - 17.06.2020г, а се
претендира наказателна надбавка за периода от 6.8.208г до 6.5.2019г., но
предвид допуснатата задача, експертизата изчислява размера на наказателната
лихва за забава по т.18.1. от Общите условия към Договора за кредит върху
върху неизплатените главници по месечните вноски с падежи от 05.06.2018г
до 05.06.2020г съгласно Погасителен план за периода от 06.06.2018г до датата
на предявяване на Исковата молба - 18.06.2020г. - за 312,74 лева; платена
сума - 12,31 лева; остатък за плащане - 300,43 лева, дължими за периода от
6.5.2018г до 17.06.2020г. включително.
В заключение вещото лице сочи в табличен вид ,следните суми, дължими за
17
следните периоди и основания: сумата от 9430,10 лв. главница; сумата от
1184,13 лв. договорна /възнаградителна лихва/ за период от 05.07.2018г. до
06.05.2018г.; сумата от 7,84 лв. законна лихва за периода от 07.05.2019г. до
09.05.2019г.; сумата от 64,27 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/ за периода от 06.05.2018г. до 06.05.2019г. включително, както и
сумата от 120,00 лв. разходи при изискуем кредит.
Приетите като доказателство две експертизи - съдебно -почеркова и съдебно -
икономическа съдът кредитира изцяло, предвид липсата на оспорването им,
както и при липсата на данни, относно необоснованост на експертните изводи
или заинтересованост на вещите лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът изцяло споделя
правните изводи в първоинстанционното решение, като намира уместно да
допълни следното:
Ищецът " О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК **** е установил качеството си на кредитор
спрямо ответника за посочените вземания, придобити по договора за цесия,
сключен с дружеството „Б.Д.С.К.“ ЕАД на 13.12.19г. БОС споделя мотивите
на първата инстанция и посочената трайна практика на ВКС, че цесията на
вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният
кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне. Съобщението до
длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно
действие, но предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор от
негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е
налице изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД, в каквато насока са
събраните доказателства. Същевременно, уведомление, изхождащо от
цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с
което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от
този момент, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомяване
представлява релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване
на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено от съда. В
случая старият кредитор „Б.Д.С.К.“ ЕАД е упълномощил новия кредитор, да
уведоми от негово име длъжника за извършената цесия. Разпоредбата на
чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за
лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
18
"представител", без да разграничава представителната власт на представителя
от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на
съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено
на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът
лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от
ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че
връчването на материалноправно изявление на особения представител,
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Настоящата
инстанция споделя именно това дадено от ВКС разрешение по разглеждания
въпрос, което е в съответствие с нормата на чл.45 ГПК. На първо място
следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса на
надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по
сключения от него договор за паричен заем. В тази връзка съгласно Решение
№ 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о. и цитираното по-
горе решение, а именно Решение № 78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д. №
2352/2013г., II т.о.,ТК, изхождащото от цедента уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. Съгласно Решение № 137
от 02.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014г., III г.о. ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, предишният кредитор има право да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Въззивната инстанция приема, че
ответника - цесионер се е легитимирал като кредитор на ищеца, т.к.
уведомлението за цесията е станало при условията на чл.45, ал.5 ГПК – чрез
залепване на уведомление./ приложено към исковата молба на цесионера е
достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията
(чл.99, ал.3 ЗЗД),/ с което прехвърлянето на вземането е породило
действие за длъжника от този момент, което уведомяване представлява
релевантен за спора факт, настъпил след предявяване на иска и на основание
19
чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда. В договора длъжникът Г.
Д. е посочил адрес за кореспонденция – с. Бяло поле, ул.“Ванчо Богданов“
№4. Съгласно чл.15 от договора страните са се споразумели, че всички
съобщения, уведомления и покани във връзка с договора за кредит ще се
считат за получени от кредитополучателя, ако са изпратени на посочения
адрес, ако кредитополучателя не е уведомил кредитора за промяна н адреса за
кореспонденция. От събраните по делото доказателства - удостоверителни
отразявания на ЧСИ Велинов се установява, че Д. е търсен три пъти на
посочения от него адрес, но не е открит. По тези съображения съставът на
съда счита, че правновалидното изявление на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита е настъпило. Поради тази причина
възраженията във въззивната жалба на адв. К. в тази насока се явяват
неоснователни.
По отношение на наведения в жалбата довод относно размерът на
главницата, съдът счита същия за основателен. Видно от Договор за покупко
– продажба на вземания, главницата по кредита на Г. Д. е в размер на 8 902,07
лв. Това следва да е и размера, до който ищецът може да претендира
дължимост. След като не се е съобразил с това обстоятелство, решението на
районният съд в тази част следва да бъде частично отменено, като на
кредитора се признае вземане за главница в размер на 8902,07 лв. Вземането
на ищеца за главница, договорна лихва и законна лихва е дължимо, защото
предсрочната изискуемост на договора за паричен заем е била обявена на
длъжника - ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
С оглед изхода на въззивното производство се налага корекция на
първоинстанционното решение и в частта за тасксите и разноските, като Г. Д.
следва да заплати на "О.Ф.Б.” ЕАД, държавна такса от 204,80 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 95,29 лв. – разноски за
заповедното производство, възнаграждение за особен представител от 813.31
лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 571,75 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 285,87лв. – разноски за първоинстанционното
исково производство и възнаграждение за особен представител от 813.31 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 285,87лв. – разноски за
второинстанционното исково производство, както и да внесе по съответната
20
сметка на РС Благоевград сумата от 204,80 лв. /двеста и четири лева и
осемдесет стотинки/за дължима държавна такса по уважените размери от
исковете, както и сумата от 381,16 лв./триста осемдесет и един лева и
шестнадесет стотинки/ изплатени от бюджетната сметка на съда
възнаграждение на вещо лице по допуснатата и приета по искане на особения
представител съдебно - почеркова експертиза, както и да заплати по
съответната сметка на ОС – Благоевград сумата от 204,80 лв. /двеста и четири
лева и осемдесет стотинки/за дължима държавна такса по уважените размери
на исковете.
С оглед цената на иска за главница и предвид разпоредбата на чл.280, ал.3,
т.1, пр.1 ГПК, настоящият съдебен акт ще подлежи на проверка по
касационен ред само в тази си част, а за останалите процесни суми няма да
подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 906866 от 26.10.2022 г., постановено по гр.дело №
999/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частта, с която е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Б.П., общ. Благоевград, ул. „В.Б., че дължи на „О.Ф.Б.”
ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.”, бул. “К.А.Д.,
етаж 2, представлявано от И.Г.Д.М. - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника си юрисконсулт Р.М.М., редовно упълномощена с нотариално
заверено пълномощно per. № 12328/27.11.2014г. по описа на М.Ш. - Нотариус
с район на действие - СРС, вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната
камара, съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „С.С., етаж 1, сумата от 9408,55
лева (девет хиляди четиристотин и осем лева и петдесет и пет стотинки) —
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 18.05.2017г. със
сметка № 24422570 – за сумата над 8902,07 лв. и ОТХВЪРЛЯ
установителната претенция за главница, за разликата между 8902,07 лв. и
9408,55 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906866 от 26.10.2022 г., постановено по гр.дело
№ 999/2020 г., по описа на Районен съд – Благоевград, в частите, с които се
21
признава за установена дължимостта на следните суми:
- сумата от 1184,13 лв. /хиляда сто осемдесет и четири лева и тринадесет
стотинки/ за периода от 05.07.2018г. до 06.05.2019г. - договорна
/възнаградителна/ лихва;
- сумата от 7,84 лв. /седем лева и осемдесет и четири стотинки/ - законна
лихва за периода от 07.05.2019 г. до 09.05.2019 г.;
- сумата от 25,80 лв. /двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ -
Обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от
06.05.2018г. до 06.05.2019г.;
- сумата от 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - разходи при изискуем кредит;
- ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 10.05.2019г. до окончателно изплащане на
вземането, които суми са предмет на Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК № 4505 от 15.05.2019г., издадена по
ч.гр.д.№ 1139/2019г. по описа на РС Благоевград.
ОТМЕНЯ Решение № 906866 от 26.10.2022 г., постановено по гр.дело №
999/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частите, с които е
осъден Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б.П., общ. Благоевград,
ул. „В.Б. да заплати на "О.Ф.Б.” ЕАД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „О.”, бул. “К.А.Д., етаж 2, представлявано от И.Г.Д.М. -
Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.М.М.,
редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно per. №
12328/27.11.2014г. по описа на М.Ш. - Нотариус с район на действие - СРС,
вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. „С.С., етаж 1, разноски по заповедното производство и
исковия процес, както и сумите присъдени в полза на съда за държавна такса
и възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б.П., общ.
Благоевград, ул. „В.Б. да заплати на "О.Ф.Б.” ЕАД, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „О.”, бул. “К.А.Д., етаж 2, представлявано от
И.Г.Д.М. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт
22
Р.М.М., редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно per. №
12328/27.11.2014г. по описа на М.Ш. - Нотариус с район на действие - СРС,
вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. „С.С., етаж 1, държавна такса от 204,80 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 95,29 лв. – разноски за
заповедното производство, възнаграждение за особен представител от 813.31
лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 571,75 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 285,87лв. – разноски за първоинстанционното
исково производство и възнаграждение за особен представител от 813.31 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 285,87лв. – разноски за
второинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б.П., общ.
Благоевград, ул. „В.Б. да заплати по съответната сметка на РС Благоевград
сумата от 204,80 лв. /двеста и четири лева и осемдесет стотинки/за дължима
държавна такса по уважените размери от исковете, както и сумата от 381,16
лв./триста осемдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ изплатени от
бюджетната сметка на съда възнаграждение на вещо лице по допуснатата и
приета по искане на особения представител съдебно - почеркова експертиза,
както и да заплати по съответната сметка на ОС – Благоевград сумата от
204,80 лв. /двеста и четири лева и осемдесет стотинки/за дължима държавна
такса по уважените размери на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба само в частта за
главницата, пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23