Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 5026 по описа за
2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б.Д.Т. с
предявени против И. В.Т. искове с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.23, ал.1 СК за установяване правото на собственост
върху 1.Апартамент № 6 в гр.София, ж.к.*****,
със застроена площ 65.20кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и
обслужващи помещения, при граници: изток-ап.№ 5, запад-разделна стена с вх.Б,
север-ул.С.В., юг-тревна площ, отгоре-ап.№ 9, отдолу-ап.№ 3, заедно с принадлежащото
му избено помещение № 6 с площ 4.09 кв.м., при граници: изток-коридор,
запад-разделителна стена с вх.Б, север-мазе № 3, юг-мазе на ап.№ 7, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и 3.771% ид.ч. от правото на строеж върху мястото и 2.Апартамент № 6
в гр.София, ж.к.*****, със застроена площ 109.36 кв.м., състоящ се от три стаи,
дневна, кухня и обслужващи помещения, при граници: изток-фасада, запад-фасада,
север-ап.№ 5 и стълбищна площадка и юг-разделителна
стена с вх.Б, заедно с мазе № 6 с площ 3.39 кв.м., при граници: изток-фасада,
запад-избено помещение № 5, север-коридор и юг-фасада, заедно с 4.987% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху мястото. При условията на евентуалност са съединени
с иск с правно основание чл.29, ал.1 и ал.3 СК за определяне по-голям дял от
тези недвижими имоти.
Ищецът сочи, че по време на брака
си с ответницата, сключен през 1991г. и прекратен с развод по взаимно съгласие
с влязло в сила решение от 23.04.2015г. по гр.д.№ 12656/2015г. на СРС, 117
състав, придобили посочените имоти чрез покупко-продажба. Твърди през 1993г. с
НА № 3/1993г. неговите баба и дядо да са му дарили недвижим имот-жилищно
помещение на първи етаж от двуетажна жилищна сграда с площ 60 кв.м., ведно с 1/2
ид.ч. от дворното място, в което е построена,
съставляващо имот с пл.№ 404 от кв.34, местността Хаджи Димитър в гр.София,
който бил продаден на 15.05.2008г. на „А.П.“ ООД срещу цена от 89 625 евро
и с тази сума закупил процесните два апартамента. Поддържа
да е техен индивидуален собственик поради това, че са придобити през време на
брака, но изцяло с лични средства. При условията на евентуалност претендира
по-голям дял с твърденията да има принос значително надвишаващ този на
ответницата. В тази връзка твърди, че през време на брака и и след развода
работил непрекъснато и получавал доходи, с които осигурявал издръжката на
семейството, полагал изцяло грижите за трите им деца, включително и към момента,
като упражнява и родителските права върху най-малкия им син. Същевременно
доходите на ответницата били значително по-малки, не желаела да работи, дезинтересирала се от семейните задължения и дори не
плащала издръжка за най-малкия си син.
Ответницата оспорва исковете с доводи,
че има принос в придобиването на имотите и той се изразява в отглеждането и
възпитанието на трите им деца, както и в грижи за домакинството по време на
брачното им съжителство. Отрича да е станала причина за прекратяване на брака и
да се е дезинтересирала от децата си, с които
поддържала лични отношения и полагала грижи след развода според възможностите
си, които не били големи поради здравословни проблеми. По отношение сделките за
придобиването на двата апартамента твърди, че отразената в нотариалните актове
продажна цена не е реалната, а по-висока, с оглед на което поддържа, че само
апартамента в гр.София, ж.к.Левски-В е придобит чрез трансформация на лични
парични средства от продажбата на дарен на ищеца имот и само той следва да се
счита изключен от законовия режим на СИО.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
По общото правило на чл.21, ал.1 СК вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос
може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в
работа в домакинството, като на основание чл.21, ал.3 СК той се предполага до
доказване на противното. Не са съпружеска имуществена общност вещните права,
придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по
дарение. Те принадлежат на съпруга, който ги е придобил-чл.22, ал.1 СК.
Съгласно чл.23, ал.1 СК лични са вещните права, придобити
по време на брака изцяло с лично имущество. Когато вещните права са придобити отчасти
с лично имущество по ал.1, лично притежание на съпруга е съответна част от
придобитото, освен ако тази част е незначителна /ал.2/. Разпоредбите уреждат
преобразуването на лично имущество, при което се изключват изцяло или частично от
режима на съпружеската имуществена общност вещните права, за чието придобиване
са вложени лични средства или имущество на единия съпруг, което от своя страна изключва
изцяло или частично принос на другия съпруг.
Сключеният между страните граждански брак през 1991г. е
прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила съдебно решение №
ІІІ-117-143/23.04.2015г. по описана СРС, 117 състав. Утвърденото от съда
споразумение обхваща само въпросите по чл.51 СК, по-специално няма за
предмет уреждане на отношенията им във
връзка с придобитото по време на брака имущество.
Не е спорно, че по време на брака
са придобили процесните недвижими имоти чрез покупко-продажба-на 25.06.2008г. е закупен апартамента в гр.София,
ж.к.Хаджи Димитър, за което съставен НА № 88, том ІІ, рег.№ 1709, дело №
263/2008г. и на 05.06.2009г. е закупен апартамента в гр.София, ж.к.Левски-В, за
което съставен НА № 64, том І, рег.№ 719, дело № 56/2009г. Видно от
нотариалните актове цената за първия имот е 65 000лв., с отбелязване да е
платена от купувача Б.Т. преди сключване на договора, а за втория имот
68 500лв. с отбелязване да е платена от него в деня на сключването му.
На 23.07.1993г. с НА № 3, том LXXXXV, дело №
19057/1993г. на нотариус при СРС, Георги Д.Т. и Ц.Г.К.дарили на внука си Б.Т.
жилищно помещение на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, застроено на площ
от 60 кв.м., състоящо се от стая, кухня, вестибюл, антре, черно антре и
сервизни помещения, заедно със съответните идеални части от сградата и 1/2 ид.ч. от дворното място, върху което е построена, съставляващо
имот пл.№ 404 от кв.34 по плана на гр.София, местността Хаджи Димитър, ул.*****.
На 15.05.2008г. с НА № 195, том
І, рег.№ 1172, дело № 182/2008г. Б.Т., сестра му З.П. и майка му Р.Т.
прехвърлили чрез договор за покупко-продажба на „А.П.“ ООД целия имот в
гр.София, ул.*****, а именно дворно място с пл.№ 404, ведно с построените в
него двуетажна жилищна сграда, от която първия етаж със застроена площ 60кв.м.,
втория етаж със застроена площ от 48 кв.м. и едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 18 кв.м. срещу цена от 205 000 евро. В нотариалния акт
като продавач фигурира и ответницата, но по делото не е спорно, че първия
жилищен етаж с 1/2 ид.ч. от дворното място, като
придобит по време на брака чрез дарение, е бил лична собственост на ищеца на
основание чл.20, ал.1 СК /отм./. Вторият етаж с останалата 1/2 ид.ч. от мястото е била собственост на сестрата З.П.,
съответно едноетажната сграда от 18 кв.м. съсобствена
между ищеца, сестра му и майка му, по отношение на които ответницата не
притежава права. Ищецът получил по банковата си сметка припадащата се част от
продажната цена в размер на 89 625 евро на 21.05.2008г. видно от представеното
нареждане за превод /стр.12/, след която дата са закупени процесните
два апартамента.
Ответницата признава апартаментът
в ж.к.Левски-В да е бил придобит с лични средства на ищеца от продажбата на
горния имот и в този смисъл по отношение на него да е налице пълна
трансформация по смисъла на чл.23, ал.1 СК, но оспорва посочената в
нотариалните актове цена за закупуването им да
е действителната, а по-висока-за първия апартамент 90 000 евро, съответно
за този в ж.к.Хаджи Димитър 76 000 евро. По делото не са събрани
доказателства, от които да се установява по безспорен начин наведената
привидност на договорите в частта за цената. Заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ доказва единствено каква е била пазарната стойност на имотите
към деня на сключване на договорите, но при условията на договорна свобода
страните могат да постигнат съгласие за цена различна от пазарната. От
показанията на св.Ц.също не се установява твърдението. Същата заявява, че в разговор
ответницата й споделила, че след като продал дарения си имот ищецът закупил
хубав четиристаен апартамент за 90 000 евро. Но от показанията й не става
ясно дали са касае за този в ж.к.Левски-В или за апартамент в ж.к.Левски-Г,
какъвто бившите съпрузи също придобили през време на брака, както и по същество
възпроизвеждат заявеното от ответницата, а не лично възприятие. Отделно от това
по делото не се съдържа писмено доказателство, изходящо от ищеца или
удостоверяващо негово изявление пред държавен орган, от което може да се направи извод, че съгласието в договорите по
отношение на цената е привидно /арг. от чл.165, ал.2 ГПК/.
Въз основа горното следва да се
приеме, че цената, на която са били закупени процесните
имоти е тази посочена в съставените за сделките нотариални актове. Сборната
цена от 133 500лв. е по-малка от получената от ищеца сума от продажбата на
лично имущество-89 625 евро с равностойност на 175 291.26лв., която с
оглед данните по делото и направеното от ответницата признание е била вложена в
тяхното придобиване. Следователно е налице пълна трансформация на лично
имущество по смисъла на чл.23, ал.1 СК обуславящ извода, че придобитите по
време на брака апартаменти са индивидуална собственост на ищеца, което изключва
принос на ответницата.
Поради уважаването на исковете по
чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.23, ал.1 СК съдът не следва
да разглежда евентуалния за по-голям дял по чл.29 СК.
С оглед изхода от делото на ищеца
се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. С представения списък по чл.80 ГПК е поискал присъждането на такива в общ размер на 4197.40лв., от които
3000лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв.Х.В.. Към списъка е приложен препис от договор за
правна защита и съдействие с уговорено и платено възнаграждение от 3000лв. от
дата 03.02.2016г. Същевременно към исковата молба е представен друг договор за
правна защита и съдействие между ищеца и посочения адвокат от 15.04.2016г. с
уговорено и платено възнаграждение от 2000лв. В първия по време не е посочено
делото, за което се отнася процесуалното представителство, поради което съдът
следва да зачете приложения към исковата молба, доколкото установява, че
платеното по него възнаграждение е за защитата му в настоящото производство.
Следователно в тежест на ответницата
следва да се възложат направените от ищеца разноски от 3197.40лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.23, ал.1 СК по отношение на И. В.Т., ЕГН **********,***, че
Б.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*****, е изключителен собственик на придобитите през време на брака вследствие
пълна трансформация на лични средства на следните недвижими имоти: 1.Апартамент
№ 6 в гр.София, ж.к.*****, със застроена площ 65.20кв.м., състоящ се от една
стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, при граници: изток-ап.№ 5,
запад-разделна стена с вх.Б, север-ул.С.В., юг-тревна площ, отгоре-ап.№ 9,
отдолу-ап.№ 3, заедно с принадлежащото му избено помещение № 6 с площ 4.09
кв.м., при граници: изток-коридор, запад-разделителна стена с вх.Б, север-мазе
№ 3, юг-мазе на ап.№ 7, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и 3.771% ид.ч. от правото на строеж върху
мястото и 2.Апартамент № 6 в гр.София, ж.к.*****, със застроена площ 109.36
кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, при
граници: изток-фасада, запад-фасада, север-ап.№ 5 и стълбищна
площадка и юг-разделителна стена с вх.Б, заедно с мазе № 6 с площ 3.39 кв.м.,
при граници: изток-фасада, запад-избено помещение № 5, север-коридор и
юг-фасада, заедно с 4.987% ид.ч. от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА И. В.Т.,
ЕГН **********, да заплати на Б.Д.Т., ЕГН **********, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 3197.40лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: