Номер 114619.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501859 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6460/24.01.2020г., подадена от П. В. К. ЕГН
**********, срещу решение №5361/02.12.2019г., постановено по гр.д. №6100/2019г. на РС -
Варна, 50 съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен за горницата над 2000лв. до пълния
му размер от 5000лв. предявеният от жалбоподателя срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие
на претърпяно на 20.07.2014г., в гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“ ПТП, причинено от
водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег.№ ***, управляван от К.Б.И. и обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска
отговорност» при ответника, ведно със законната лихва от 11.01.2016г. до окончателното
изплащане.
В жалбата се навежда оплакване, че съдът неправилно е определил справедливото
обезщетение в размер от 2000лв. Поддържа се, че от свидетелските показания по делото е
установено, че въззивникът и до настоящия момент не се чувства възстановен от ПТП, има
мравучкания, изтръпване и дискомфорт на левия горен крайник от предмишницата до долу,
като вероятно оплакванията му ще продължат до края на живота му. Сочи се, че и
емоционално не се е възстановил, несигурен и неспокоен е при управление и возене в
автомобил, катастрофата го е променила емоционално, психически и здравословно в
негативен план. Моли се за уважаване на иска в цялост. В открито съдебно заседание
1
въззивникът, с писмена молба чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
Възразява за прекомерност на претендираното от насрещаната страна адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗД „БУЛ
ИНС” АД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се,
че по делото не са доказани продължителни болки и страдания, или тежки увреждания.
Поддържа се, че присъденото обезщетение изцяло съответства на изискванията на чл.52 ЗЗД
и съдебната практика при дела с подобен предмет. Моли се въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и в полза на въззиваемия да бъдат присъдени сторените съдебно-
деловодни разноски. В открито съдебно заседание въззиваемата страна представя списък на
разноски и претендира присъждането им.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на П. В. К. ЕГН
**********, срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, с която са предявени искове за
заплащане на сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на претърпяно на
20.07.2014 г., в гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“ ПТП, причинено от водача на лек
автомобил „Сеат Ибиза“, с рег.№ ***, управляван от К.Б.И. и обхванат от действието на
валидна към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност»
при ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането /20.07.2014 год./ до
окончателното й изплащане, с правно основание чл. 226, ал. 1 /отм./ КЗ, приложим на
основание пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г.) и чл. 86 от
ЗЗД.
Твърди се от ищеца в исковата му молба, че на 20.07.2014 г., около 9.00 часа в
2
гр.Варна, в района на бул. „Цар Освободител“, при ПТП, причинено от водача К.И., която
при управление на „Сеат Ибиза“, е нарушила правилата на движение по пътищата- не е
спазила достатъчно дистанция от движещия се пред нея автомобил от ищеца, който
намалява скоростта, не успява да спре, поради което се блъска в него. Излага, че при
инцидента са му причинени вреди, изразяващи се в контузия на главата, контузия на лявата
ръка, контузия на лявата предмишница, контузия в кръстната област, множество
кръвонасядания и травматични отоци. Твърди, че причинилият ПТП водач е имал сключена
и действаща към момента на произшествието застрахователна полица №02114000303121 със
срок на действие до 10.01.2015 г. при ответното дружество. Сочи, че на виновния водач е
съставено наказателно постановление от ОДМВР Варна, което е влязло в сила на
23.12.2014г. Настоява, че датата на инцидента е тази посочена в исковата молба, за което
представя доказателства. Излага се, че след инцидента се влошило здравословното му
състояние, като към настоящия момент страда от емоционална травма и изпитва стрес от
преживяното. Навежда съображения, че е налице основание за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответникът
ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма
на настъпване на ПТП, както и вината на застрахования водач К.И.. Оспорва представения
по делото констативен протокол от 20.07.2014 г., при твърдения за липса на изискуеми от
закона реквизити. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното деяние,
извършено от К.И. и причинените на ищеца увреждания. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите при настъпване на произшествието от страна на ищеца, поради
нарушение на чл. 24 от ЗДвП. Отделно от това, намира претендирания размер на вредите за
завишен съобразно действително претърпените от ищеца вреди. Сочи, че същите не са
дълготрайни и не надхвърлят обичайните такива. Настоява и че размерът на претенцията не
може да надвишава посочения и определен от застрахователя размер. Релевира възражение
за погасяване по давност на претендираната мораторна лихва за времето, надвишаващо с три
години преди датата на депозиране на исковата молба. Моли се за отхвърляне на исковете и
заплащане на сторените по делото разноски.
С обжалваното решение е прието, че са налице всички изискуеми положителни
предпоставки за уважаване на иска, като е определен справедлив размер на обезщетението
от 2000лв., както и че възражението за съпричиняване е неоснователно. С оглед изтекла
погасителна давност, законната лихва е присъдена от 11.01.2016г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От представената по делото претенция с вх. № ОК-404223/21.06.2018 г. се
установява, че П.К. е претендирал заплащане на сумата от 9000лв. за причинените му
3
неимуществени вреди.
От преписката по образуваната при ответника щета се установява, че с писмо изх.
№237/23.01.2015г. застрахователното дружество е отказало заплащане на застрахователно
обезщетение.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза, в резултат на произшествието П.К. е получил контузия на пояса, травматичен
оток и кръвонасядания по окосмената част на главата, кръвонасядания в областта на левия
горен крайник, травматичен оток и кръвонасядане в областта на пояса. Експертът
заключава, че посоченото увреждане е обусловило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като травматичните увреждания от този вид обичайно отзвучават в
рамките на 20-25 дни, след което се възстановяват без дефицит. Вещото лице сочи и че след
такива травматични увреждания са налице болки в областта на засегнатите части –
главоболие, болки в поясния отдел при придвижване, болки в областта на левия горен
крайник. Експертът сочи, че няма данни оздравителният процес да е продължил по-дълго,
както и да е провеждано лечение, или рехабилитация.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля
И.Б.И., от чиито показания се установява, че жена-водач на лек автомобил се блъснала без
спирачен път у автомобила на колегата му, като в резулат на удара автомобила на последния
се отместил с около 10 м. напред. Кратко време след инцидента при среща между тях видял,
че лявата му ръка била в синини и изпитвал болки в главата вследствие на удара в
шофьорската седалка. Споделя, че след инцидента ищецът имал проблеми със съня, като
травмата в ръката му все още не била отшумяла. Силно се е уплашил при катастрофата,
изпитвал стрес и бил неадекватен непосредствено след удара. Седмица след инцидента
ръката на ищеца все още не била възстановена.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира
следното от правна страна:
Спорен въпрос в рамките на въззивното производство е само размерът на
определеното обезщетение.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То
трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че
доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-
леките – по-ниско.
4
Настъпилото пътно-транспортно произшествие логично и неминуемо е причинило на
П.К. състояние на уплаха и стрес, емоционален дискомфорт, в който смисъл са и
показанията на разпитания по делото свидетел. Не е проведено доказване произшествието
да е довело до трайни последствия върху личността на ищеца и неговото психическо
състояние. Безспорно установено е и че като следствие от произшествието П.К. е получил
описаните от вещото лице в съдебно-медицинската експертиза физически наранявания, а
именно травматичен оток и кръвонасядания по окосмената част на главата, кръвонасядания
в областта на левия горен крайник, травматичен оток и кръвонасядане в областта на пояса,
които са довели и до усещане за болки. Същевременно обаче, вещото лице сочи, че
травматичните увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките на 20-25 дни, след
което се възстановяват без дефицит. Получените наранявания безспорно следва да бъдат
отчетени и обезщетени, като причина за неприятни усещания, но следва да се съобрази и че
възстановителният период не е твърде продължителен във времето, както и че като краен
резултат, се постига пълно възстановяване, без данни за необходимост от специфично
лечение, за усложнения и трайни последици върху физическото здраве на пострадалия.
Характерът на гореописаните физически и психически увреждания мотивира
въззивния съд да приеме за справедлив определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетение от 2000лв.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сторените за въззивното производство разноски. Претендира се адвокатско
възнаграждение в размер от 600лв. с ДДС. Съдът намира за неоснователно направеното от
въззивната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съобразно материалния интерес във въззивното производство /3000лв./ и
чл.7, ал.2, т.2, вр. с пар.2а ДР на Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният еднократен размер на адвокатско възнаграждение с ДДС
възлиза на 528лв. с ДДС, при което претендираното от 600лв. се явява в размер, съвсем
близък до минималния еднократен такъв, поради което не следва да бъде намалявано и
следва да бъде присъдено в претендирания размер.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5361/02.12.2019г., постановено по гр.д. №6100/2019г.
5
на РС - Варна, 50 съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен за горницата над 2000лв. до
пълния му размер от 5000лв. предявеният от П. В. К. ЕГН ********** с адрес гр. Варна, бул.
Цар Освободител №88, вх.В, ет.1, ап.1 срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джейм Баучер“ №87, иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на претърпяно на
20.07.2014г., в гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“ ПТП, причинено от водача на лек
автомобил „Сеат Ибиза“, с рег.№ ***, управляван от К.Б.И. и обхванат от действието на
валидна към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност»
при ответника, ведно със законната лихва от 11.01.2016г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. В. К. ЕГН ********** с адрес гр. Варна, бул. Цар Освободител №88,
вх.В, ет.1, ап.1, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87, сумата от 600лв.
/шестстотин лева/, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6