П Р О Т О
К О Л
гр.Етрополе, 14.01.2022
г.
Етрополски районен съд в
публично съдебно заседание на 14.01.2022 година в състав:
Председател: МАЯ
НИКОЛОВА
при участието
на секретаря: СИЯНА МАНЧЕВА сложи на разглеждане НЧХД № 00125 по описа за 2020 год., докладвано от съдията.
На именното повикване в 10.00 часа.
Тъжителят и граждански ищец М.Б.И. р. пр. се явява лично и с пълномощника
си адв. И.Д..
Подс. М.П.И. р. пр. се явява лично и със защитника си адв. А..
Свидетеля П.К.В. р. пр. се явява лично.
Свидетеля А.В.В. р. пр. се явява лично.
Свидетеля Д.Д. р. пр. се явява лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Адв. А. – Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ от 03.12.2021 г.
Съдът
снема самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Св. П.К.В. – 29 г.,
неосъждан, без родство.
Св. А.В.В. – 25 г., неосъждан, без родство.
Св. Д.Д. – 37 г., неосъждан, без родство.
Съдът предупреждава свидетелите за отговорността им по чл. 290 от НК, след
което ги освобождава от с. з.
Св. В. ***. Виждал съм страните във връзка с моята работа. С колегата А.В.
бяхме на работа дневна смяна като само си спомням, че бяхме изпратени на сигнал
на бул.„Партизански” до бившия завод ДПУ за някакъв вид спор или скандал, но
нищо друго не си спомням, защото доста отдавна беше. Имаше спор между две лица,
като помня само господина от ляво, потърпевшия в случая. Имаше някакъв скандал
с друго лице, но нищо друго. Не си спомням за какво е бил скандала. Пострадал
или ответник как се води не знам, защото чух, че човекът от мое дясно е
обвиняем. Трябва да има обяснения. Не знам сигнала как е приет, нас ни изпрати
дежурния. Той не ни обяснява дали чрез 112 е подаден сигнала. Само тъжителят си
спомням на място. Спомням си, че имаше сигнал свързан с разправия. Трябва да
има протоколи за предупреждение, защото когато ни изпратят по такъв сигнал за
скандал, съставяме протоколи. Не си спомням на кого са издадени.
Страните общо – Нямаме въпроси към свидетеля.
Св. В. ***. Имахме сигнал, но подробности не си спомням. В Етрополе беше
сигнала, при цеха на Илко, мисля, че за скандал беше, но не мога да кажа със
сигурност. Въобще нямам спомен тези лица дали са били там. Изготвил съм докладна,
към нея се придържам. Не мога да кажа къде точно е станал скандала, изпратиха
ни при цеха на Илко, но дали е бил вътре или вън не мога да кажа. Всичко, което
се е случило сме го отразили. Писахме протоколи, но не мога да ви кажа
конкретно на кого, защото не си спомням.
Страните общо – Нямаме въпроси към свидетеля.
Св. Д. – Познавам М.И., защото работим в цеха на Илко. Другият човек съм го
виждал там, тъй като живее наблизо. ********** е моят телефон. От доста време
си го имам. Тогава му го дадох да се обади на 112. Бяха го ударили нещо, някъде
отвън е станало, близо до цеха. Аз обядвах вътре в цеха и той дойде при мен и
го поиска, за да звънне на 112. Не мога да кажа какво е казал по телефона.
После ми върна телефона. Само един път ми го иска. По левия крак ми каза после,
че са го ударили, мисля, че с брадва каза. Каза, че го е ударил подсъдимия. Не
съм се интересувал защо го е ударил. Никой не е разговарял с мен от присъстващите
в залата във връзка с днешния ми разпит. Само жената ме попита дали от моя
телефон се е обадил, адв. А. ме попита. Сега като влизах в залата ме попита. Седях
сам пред залата на пейката, той после седна М., пита ме какво става с работата,
само това. Знам, че подсъдимия живее в отсрещния блок, не знам как се казва.
Преди съм го виждал, не мога да ви кажа кога. Като се излезе отвън пред цеха и
се вижда. Тогава не съм го виждал през деня. Мисля, че по обяд ми поиска
телефона, защото обядвах тогава вътре в цеха. М. дойде после и ми поиска
телефона. Излезе навън с телефона. Той ми поиска да се обади на 112. Върна ми
телефона. Аз си обядвах и после дойде полицията. След това го виждах М., но
повече не сме. В отделни помещения работим с М.. Мисля, че той следобед не беше
на работа. Николай Начев работи и той в цеха, в моя цех, а М. работи в друг
цех. Николай Начев следобед тогава беше на работа. До 17:00 е работното ни
време.
Страните общо – Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът докладва постъпило писмо от „А1 България“ ЕАД, с което същите уведомяват
съдът, че мобилен номер ********** е активен на името на току-що разпитаният
свидетел Д.Д. от с. Рибарица.
Съдът докладва и постъпило писмо от Дирекция „Национална система 112“, с
която същите уведомяват за постъпили обаждания към телефон 112 на 13.03.2020 г.
от лицето М.И. *** както следва: първото обаждане в 12.18 часа и второто
обаждане в 13.01 ч. и двете обаждания са от посочения по-горе мобилен телефон.
Към писмото са приложени два броя звукозаписи и ел. картони на инцидента.
В присъствието на страните съдът изслуша обаждането от тъжителя към спешен
телефон 112 на 13.03.2020г. в 13.01ч.
По приключване на съдебното следствие:
Адв. Д. – Да се приключи съдебното следствие. В миналото с. з. поискахме да
ни бъде дадена възможност да посочим трите имена и адреса на магазинера, за да
бъде призована като свидетел, но се отказваме от нея като свидетел и затова не
сме посочили адреса и трите й имена.
Адв. А. – Ув. Г-жо Съдия, представям и моля да приемете като писмени доказателства
по делото. Това са медицински документи удостоверяващи здравословното състояние
на моя подзащитен преди и към датата на повдигнатото обвинение. Във връзка със
свидетелските показания гласните на неговия син, който твърди, че са му сложени
четири стенда. Действително това е фактическото състояние. Това са епикризи за
дата на изписване. Това е за последното изписване на подсъдимия от клиниката в Плевен
29.02.20г. ако не се лъжа. Това е слагането на стендовете на 13.01.20г. и на 20.01.20г.
Тези документи установяват, както вече казах именно и потвърждават тези гласни
доказателства, че лицето е бил в това здравословно състояние с четири стенда на
сърцето. Във връзка с извършеното прослушване на изпратения запис от Национален
телефон 112 и възприетото от мен, аз ще направя едно искане, съдът ще прецени
до колко то е допустимо процесуално, предвид изявленията на тъжителя в това
обаждане, тъй като няма спор към момента, че това е неговия глас, аз моля съдът
да назначи и допусне комплексна съдебно психологично-психиатрична експертиза по
отношение на тъжителя към датата 13.03.2020г. правилно ли е възприемал
случващите се събития за този ден.
Адв. Д. – Предоставям на съда.
Адв. А. – Ако позволите, за да се мотивирам достатъчно обосновано.
Основания за това искане ми дава и събрания доказателствен материал към
преписката, която е приложена като доказателства по делото пр. пр. 97/2020г.,
където налично по делото е една жалба всъщност от лицето, която е адресирана до
полицейско управление на 16.03.2020г., в която се съдържат достатъчно основания
да имам съмнения, досежно неговото състояние към този момент и аз моля да уважите
това искане. Не са ми излезли номерата на страниците, собственоръчно е написана
жалбата с вх. № 517/16.03.2020г. Имам предвид изявлението в обаждането на
телефон 112, където тъжителят твърди, че подсъдимият се е разхождал с брадва из
града. Към настоящия момент по делото няма данни за такива деяния от негова
страна, събрани са свидетелски показания и от преписките се установява, че
периметъра и местоположението на подсъдимия към този момент, преди и след това е
било именно в обхвата на тази градинка, която е оградена, както и съмнението
изразено от него в телефонното обаждане на 112, че трябва да пострада някое дете,
той да заколи, съсече някое дете, за да се обърне внимание, в този смисъл
казвам го, перифразирам. В подкрепа на това си твърдение, с тази жалба, където
са изнесени по отношение личността на подсъдимия два дни след инкриминираната
дата твърдения, че „Анонимен съсед е твърдял пред тъжител, че М. циганчето е
изнасилил съпругата на големия му син, който от 10 години не е в блока, явно М.
има психически проблеми и с действията си е опасен за обществото.“. Тези
твърдения на мен ми дават основания да направя това искане и считам, че то е от
значение за разкриване на обективната истина, ако експертизата установи, че
тъжителят правилно е възприемал случващите се събития на инкриминираната дата,
това ще се установи по делото и ние ще можем да упражним правото на защита в
полза на подсъдимия на база на тази експертиза.
По доказателствата, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА епикриза от МБАЛ „Проф. д-р Александър Герчев“ ЕООД гр. Етрополе от
13.01.2020 г., епикриза от 20.01.2020 г. на Специализирана кардиологична болница
- гр. Плевен, епикриза от 29.02.2020 г. на същата кардиологична болница - Плевен,
както и справка за съдимост на подсъдимия № 95 от 11.05.2021г. на ЕРС.
Съдът намира за неоснователно направеното искане от защитата на подсъдимия
да бъде назначена психологично-психиатрична експертиза на тъжителя за
изясняване на обстоятелствата към инкриминираната дата същият дали правилно е
възприемал фактите и обстоятелствата във връзка с инцидента с подсъдимия. По
жалбата на тъжителя по пр. пр. 97/2020г. се е произнесъл наблюдаващ прокурор,
това което е написано са възприятия на тъжителя, които не навеждат до някакви
негови психически отклонения, за да бъде назначена такава експертиза, поради
което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение направеното искане от защитата на подсъдимия за назначаване
на психологично-психиатрична експертиза на тъжителя.
По приключване на съдебното следствие
Адв. Д. – Да приключи съдебното следствие.
Адв. А. – Нямам други доказателствени искания.
Съдът прикани подсъдимия за даване на обяснения
Подс. М.И. – Не желая да давам обяснения.
Съдът като взе предвид, че страните нямат искания за събиране на други
доказателства за обективното и всестранно изясняване на обстоятелствата по
делото, на основание чл.286 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ОБЯВЯВА СЪДЕБНИТЯ ПРЕНИЯ ЗА ОТКРИТИ
Адв. Д. – Ув. Г-жо Председател, от името на доверителя ми поддържам
подадената от него тъжба против подсъдимия М.П.И.. Поддържам и предявения и
приет за съвместно разглеждане граждански иск за причинените неимуществени
вреди в размер на 3000 лева. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установи описаната в тъжбата ни фактическа
обстановка. А именно, че на 13.03.2020г. доверителят ми е бил на работа в дърводелски
цех на ЕТ „НВ Илко Илков“ в гр.Етрополе на бул.„Партизански“. Същият ден беше
обявена и пандемичната обстановка в страната около 12 часа. Малко след
обявяването доверителят ми заедно със свой колега Николай Д. Начев си взели
храна от намиращ се наблизо до дърводелския цех, магазин за хранителни стоки и
отишли да обядват в градинка разположена между блоковете, пространство срещу
цеха, в който работят. Насочили се към една от пейките, тъй като на съседна
пейка имало двама мъже, които цепели подпалки. В този момент подсъдимия, който
доверителят ми описва като мъжът, който беше с очила и който държеше брадва,
скочил и им казал да се махат от градинката, тъй като доверителят ми възразил,
че градинката е общинска собственост и той не може да ги гони, тогава подсъдимият
замахнал с брадвата и ударил доверителя ми с тъпата й част в подбедрицата на
левия крак. Заявил, че той е правил тази градинка и тя е негова. От нанесените
от брадвата удари доверителят ми усетил силна болка, а в същото време го обзел
и страх от това с нищо непредизвикано от негова страна и от страна на колегата
му агресивно поведение от страна на подсъдимия. Поведението на подсъдимия
станало достояние на сина му, който по това време бил там. Доверителят ми се
прибрал в цеха, поискал телефона на най-близко намиращия се до входната врата
работник и се обадил на телефон 112, за да съобщи за случилото се. На място
пристигнали след известно време служители от РУП-Етрополе, те снели обяснения
от доверителя ми и от сина на подсъдимия, но не иззели брадвата и не поставили
въпрос на подсъдимия за брадвата, с която той е нанесъл ударите на доверителя
ми. Същият ден доверителят ми е посетил ЦСМП - Етрополе и при прегледа било
установено, че на лявата му подбедрица отзад има кръвонасядане и оток. Деянието
на подсъдимия станало достояние и на разпитания в миналото с. з. свидетел Николай
Начев – колега, който по принцип не е пряк колега, работи във фирмата на ЕТ „Илко
Илков“, но не е пряк колега на доверителя ми. Доверителят ми ползва помещение,
друго помещение от помещението, в което работи Николай Начев. Ползва и друго
помещение от помещението, в което работи и разпитаният в днешното с. з. свидетел,
от когото е взел телефона, за да се обади на спешния телефон 112. При
установената по делото фактическа обстановка, моля да приемете, че подсъдимият М.П.И.
*** по хулигански подбуди е причинил на доверителя ми М.Б.И. леки телесни
повреди, изразяващи се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето, престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК вр.чл.130 ал.2 вр.чл.130 ал.1
от НК. За причинените на доверителя ми болки и страдания за изживяната уплаха
страх и преживения стрес е предявен граждански иск за причинени неимуществени
вреди, който ще Ви моля да уважите в предявения размер от 3000 лева. Ще моля
при определяне размера на наказанието да прецените извършеното от подсъдимия,
мястото, където е станало това нещо, естествено трябва да прецените и неговото
здравословно състояние и да определите справедливо според Вас наказание от тези
в размерите, предвидени от НК. С предявения граждански иск, ще моля да осъдите
същия да заплати на доверителя ми претендираната сума, заедно със законната
лихва от деня на увреждането 13.03.2020г. Ще Ви моля да го осъдите да заплати
на доверителя ми и направените по делото разноски. При постановяване на
присъдата ще Ви моля да съобразите, освен показанията на разпитаните в миналото
и днешното с. з. свидетели, така и събраните по делото писмени доказателства,
преписката на РП-Етрополе и изслушаните записи от разговорите на доверителя ми,
както и всички други писмени доказателства – фиш за спешна медицинска помощ,
медицинско свидетелство. По изложените съображения, моля да постановите
присъдата си.
Адв. А. – Ув. Г-жо Председател на състава, от името на подсъдимия ще моля
уважаемият съд да оправдае подсъдимия по така повдигнатото му с частната тъжба
частно обвинение. На първо място смятам, че пред съда е налице основанието за
прекратяване на производството по делото, тъй като така описаното в частната тъжба
представлява престъпление от общ характер и не се преследва по тъжба на
пострадалия. Само за лека телесна повреда по чл.130, чл.132, за престъпление по чл. 144, ал.
1, чл. 145, чл. 146, чл. 148а, както и за телесна повреда по чл. 129, чл. 132,
чл. 133 и чл. 134 причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра
наказателното преследване се преследва по тъжба на пострадалия. В случая съдът
е сезиран с тъжба от пострадало лице, в която се твърди, че е извършено
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК, което е престъпление от общ характер.
Само за пълнота ще вметна, че положих огромни усилия да намеря съдебна практика
по такива идентични повдигнати обвинения в съдебната практика, както на
районните, на въззивни, така и на другите съдилища и не намерих такова. Та в
този ред на мисли считам, че съдът е изправен и следва да прекрати производството
по делото извън всички други наши възражения и искания за прекратявания, сочени
вече и по които съдът се е произнесъл. По делото приобщено като доказателство
са и двете преписки, които са образувани от РП-Етрополе по така подадените
сигнали. Първата преписка е 97/2020г., която е инициирана по жалба на тъжителя М.И.
***, като от наличните по нея приложени доказателствени материали е приобщено
по делото постановление на районен прокурор от Етрополе от 14.05.2020г., което
постановление отказва да образува наказателно производство за извършено
престъпление от общ характер. В последствие това постановление е обжалвано пред
СОП с жалба от частния тъжител, посредством неговия упълномощен адвокат и респективно
СОП е отменил постановлението от 14.05.2020г. на РП-Етрополе за отказ да се
образува ДП, като е посочил, че извършената проверка е непълна и в частност такава
с оглед на престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като в отмененото постановление
липсва произнасяне относно това престъпление. На свой ред РП-Етрополе се е
произнесла повторно, съгласно указанията на СОП и е отказала да образува наказателно
производство за престъпление от общ характер, извършено по хулигански подбуди
чл.325 и съответно процедурата по тази преписка е приключила. В случай, обаче,
че съдът счете, че са налице основания да не прекрати производството по делото
и да се произнесе по виновността или по невиновността на подсъдимия, то аз
считам, че така повдигнатото обвинение не се доказа нито от обективна, нито от
субективна страна. С оглед на което, ще моля съдът да оправдае подсъдимия. Това
е така, защото при преценката си съдът на база на събраните гласни доказателства
ще следва да кредитира онези от тях, които са последователни, които са логични,
които са обвързани в максимална цялост със събраните останали доказателствени
средства и доказателства по делото. Разпитани са две групи свидетели, едните са
свидетелите на тъжителя, другите са свидетелите на подсъдимия. От доведения от
тъжителя св. Николай Д. Начев и тълкувано на фона на останалия събран гласен
материал, свидетелски показания, се установяват множество противоречия, които
категорично не подкрепят така повдигнатото обвинение и изложените факти в
частната тъжба. На първо място това изобщо за създадената тогава и случилата се
фактическа обстановка на мястото, описано в тъжбата като място на деянието и на
следващо място за възприятията, които свидетелят е имал към този момент и
най-вече актуален е въпросът как съдът ще ги цени. Това е така, защото свидетелят
многократно посочваше, че той се е вцепенил от страх, че той е бил много
уплашен и поради тази причина свидетелят не си спомня много неща или факти. Моля
съдът да обърне внимание от прочита на съдебния протокол от 03.12.21г. по
делото, как прави впечатление, че св. Начев си спомня нещата, които по моя преценка
са му казани от тъжителя, които първоначално е изложил и в дадените обяснения
пред полицейските служители и по водената преписка от РП-Етрополе, но на
конкретно поставените въпроси, досежно случилите се събития, зададени от страна
на защитата на подсъдимия, свидетелят не си спомня, твърди, че не е имал метър
да измери дървото, с което тъжителят е тръгнал и е посягал към подсъдимия и
неговият син. Изобщо налице е една пълна празнота по отношение на тези възприятия
на свидетеля. Показанията на свидетеля, дадени в с. з. започват с изречението: „Поддържам
показанията, които съм дал пред полицията.“. Да, обаче, Г-жо Съдия, коренни
противоречия са налице в показанията, дадени в с. з. и тези, дадени от свидетеля
пред полицията. Аз много добре си спомням при разпита на свидетеля на въпроса: „Къде
е видял и е възприел удара, който подсъдимият е отправил срещу тъжителя?“ свидетелят
си вдигна левият крак и посочи областта лицевата отпред на коляното. Макар това
нещо да не е записано в протокола и аз да бях поставена, поради свои собствени
причини в невъзможност да направя искане за допълване на протокола, тъй като в
имейла до съда бях посочила грешен номер, разбира се чисто технически бях
допуснала грешка, аз смятам, че това не е убегнало на състава на съда. Но на следващо
място това показателно деяние при разказа на свидетеля, а именно показването на
лицевата част в областта под коляното, че е възприел удара, нанесен на М.,
кореспондира и с показанията, които той е дал и пред полицейските органи по пр.
97/2020г., където той е посочил, че ударът е бил в областта под коляното.
Незнайно защо в показанията си малко по-късно той променя, казва, че не може да
си спомни и така нататък. Моля съдът да обърне внимание затова колко
последователни и истинни са показанията на този свидетел и досежно зададените
от мен въпроси относно обстоятелството дали си спомня тъжителят тогава с какви
обувки е бил обут, с какви дрехи е бил облечен, свидетелят заяви, че не си
спомня, но е бил много впечатлен и на свой ред казва, че тъжителят е бил много
уплашен. Аз смятам, че когато той е възприел, ако това действително се е
случило, така нанесените удари, няма как да убегне от цялостното възприятие на
свидетеля и вниманието за това как е изглеждал самия тъжител. Налице е и друго
съществено противоречие в показанията на основния свидетел по делото Николай Начев
и то е, досежно това след инцидента къде именно се е намирал пострадалото лице,
тъжителят М.И.. Както се разбира от разпита на явилия се днес Д., не му запомних
фамилията, извинявайте, стана ясно, че тъжителят след обаждането по телефона не
се е намирал в работното помещение, в което свидетелят Д. е работил заедно на
13.03.2020 г. със свидетеля Начев. Противното обаче твърди св. Начев, той
твърди, че те работят в едно помещение, малко по-отдалечени са един от друг и
така нататък. В тази връзка и процесуалния защитник на тъжителя, за да
замаскира по някакъв начин това противоречие в свидетелските показания, се
опитва сега да ни обяснява как те работели в един цех, но това били не знам
какви помещения и така нататък. Истината е, че обвинението не доказа, че на
този ден тъжителят се е намирал на това работно място. По делото няма нито
трудов договор, нито график за изпълнение на трудови задължения, нито договор
за наем, за да може съдът да предположи, че тъжителят в качеството си
евентуално на друго физическо лице по извън трудови отношения или договорни,
работи и ползва това помещение. Това са помещения, които не са за развлечения
или нещо подобно. Това са помещения, в които се намират тежки машини, това са
дървообработващи машини, работи се с дървен материал и в този ред на мисли
считам, че факта, че тъжителят и обвинението не доказаха, че след деянието той
се е намирал в помещението и през цялото време е бил в полезрението на двамата
свидетели говори красноречиво, че повдигнатото обвинение не е доказано. Нито,
че е имало оток след удара, нито каквото и да било. Прави впечатление отговора
на свидетелите, водени от тъжителя, че те са лаконични по отношение на пълнота
и конкретика, че те обаче са изчерпателни по отношение на това, което им е
казано от тъжителя. Тук е мястото да отбележа и моля съдът да вземе предвид и
това, че показанията на св.Начев по никой начин не кореспондират и с останалия
събран доказателствен материал в частта на дадените свидетелски показания от
страна на защитата на подсъдимия. Противоречиви са показанията и по отношение
на това от кой телефон първо се е обадил тъжителя на телефон 112. Първо
тъжителят твърдеше, че се е обадил от телефон на колегата Николай Начев, това
разбира се именно е с цел да може, тъй като той е основния свидетел, този
свидетел е податлив на внушения, да може той да преразкаже това, което че му е
казано от тъжителя. Ще моля съдът в тази връзка да обърне внимание и на
дадените показания на св. Начев и от самото пострадало лице, приложени по пр.
97. Те, Ув. Г-жо Председател, са почти идентични. Изразните средства, с които е
боравил тъжителят, давайки своите обяснения по преписката, са същите изразни
средства, с които се е изразил и този свидетел. По делото не се доказа нанасянето
на телесните увреждания, по никакъв начин, не само категоричен, по никакъв
начин. Налице са свидетелски данни и показания и твърдения на пострадалия, че
същият е ударен с тъпата част на брадвата. Полицейските служители нямат спомен
нито конкретика, нито памет за това какво се е случило, нито какво е последвало
след явяването им там. Полицейските служители, по каква причина за нас това вече
не е интересно, но по делото липсва оръдието, с което се твърди да е извършено
вредоносното деяние за извършване на твърдяното престъпление. Спорен е въпроса с
коя част на тази брадва, ако е ударен тъжителят, е ударен. Вещото лице в заключението
си сочи лицевата част на брадвата. Свидетелят представя медицински документи, а
именно медицинско свидетелство, издадено от д-р Китов от 16.03.2020г., в което
са посочени уврежданията, но това свидетелство има давност от три дни след
датата, на която се твърди да е извършено деянието. Не поддържа и не доказва по
безспорен и категоричен начин повдигнатото обвинение и приложеното към тъжбата писмено
доказателство, а именно фиш от ЦСМП, който е попълнен в момента на приема на
тъжителя. Това е 13.03.2020 г. в 17:15 часа, обърнете внимание, че медицинската
намеса и помощ е потърсена почти 5 часа след като се твърди да е извършено деянието.
Ако ли действително тъжителят е претърпял тези болки и страдания, а и така
също, както свидетелят Начев говори, че много го е боляло, едва ли той е щял да
потърси помощ пет часа по-късно. На въпросите, затова има данни по преписките,
на въпросите на полицаите дали се нуждае от медицинска помощ, лицето е отрекло.
Ще се въздържа да коментирам в пълнота и да направя анализ на веществените
доказателства, а именно записите от телефон 112, защото считам, че от тях ясно
и по категоричен начин тъжителят цели да информира телефон 112 за несвършена
работа на полицията и излага твърдения, досежно личността на подсъдимия, които
дават основания да се счита, че между тези лица е налице личен конфликт. Не са
налице хулигански подбуди, ако ли съдът счете, че това деяние на процесната
дата е извършено. Това го твърдя с категоричност поради това, че от преките и
косвените доказателства по делото не може да се изведе този извод. Подбудите на
подсъдимия не са хулигански по нито една причина. По отношение на неговото
поведение се събраха доказателства, свидетелски показания, каква е личността на
подсъдимото лице. Разпитаните свидетели, те са живущи в този блок, живущи в
този район, те дават добри характеристични данни и добри показания за личността
на подсъдимия. Те също са лица, които сядат в тази градинка и забележете никога,
по никакъв повод и причина не са имали обстоятелства на сблъсък с подсъдимия. В
тази връзка и твърденията на тъжителя, приложени и приобщени като доказателства
по наказателното дело в пр. 97/2020г., изнесени в жалбата до РУП-Етрополе идват
на свой ред да подчертаят и да потвърдят опасението на защитата и на подсъдимия,
че на процесната дата 13.03.20г. е налице личен конфликт, поради забележката,
която подсъдимият е нанесъл на тъжителя, че има и други пейки, на които те
могат да седнат и именно това е провокирало последвалите действия и
взаимоотношения между страните. Действително това е датата, както твърди и
защитата на тъжителя около 12 часа, когато е обявена заповедта за обявяване на
пандемия в страната и в целия свят. Именно поради това, че на тази дата е
обявена тази заповед на здравния министър, че се обявява пандемия, е и
основателния страх у подсъдимия и у неговите близки от присъствието на външни
лица в тази градинка. Няма нищо противообществено. Напротив, противоправно е
поведението на тъжителя и на неговия приятел, който след като се разбра, че е
знаел за тази заповед си е позволил да отиде и да посети тази градинка, която е
обществено място, в присъствието вече в нея на други три лица, без да спазва
дистанция и най-вече при налични доказателства за това да пипа вещите им, да
пипа хляба и да мести телефоните им. Налични са доказателства по делото, че
вещите им са били разположени там и че тъжителят е пипал тези вещи. Това го
е приела и установила РП-Етрополе, факт
е и аз смятам, че съдът ще приеме това като предпоставка за поведението на моя
доверител, неговото здравословно състояние. Този човек десет или дванадесет дни
по-рано е бил изписан от клиника в Плевен, където са му монтирани
последователно, това вече е бил четвърти стенд. Лично аз не намирам логика един
човек в такова здравословно състояние, който буквално трепери за живота си всяка
минута, да се втурва и да се включва в такива прояви, които застрашават най-малко
неговото здраве и живот. Именно и показанията на св. В.П., който макар да е син
на подсъдимия, смятам, че съдът следва да ги цени като коректни, като
правдоподобни и дадени последователно, логично и в цялост. Те потвърждават неговото
здравословно състояние, те потвърждават и това, че както заяви и другата св. Петя
Филипова, че именно неговия син е работил и е цепил подпалките с брадвата,
затова, защото подсъдимият е бил в това здравословно състояние. И в този ред на
мисли, Г-жо Председател, ще моля като вземете предвид поведението на тъжителя,
който пак казвам, не го е спряла заповедта на министъра и с цялото си
самочувствие и демонстриране на собствената си личност и поведение е посетил
градинка, която по силата на заповедта към този момент също беше обект на
забрана за достъп в присъствието на други лица е провокирал и е инициирал
личната подбуда на подзащитния ми за неговото поведение. Не се доказаха
телесните повреди, категорично, няма съдебно-медицинска експертиза, макар да се
твърдят болки и страдания по чл.130 ал.2. от НК. Предвид противоречията дали е
ударен с тъпата страна, дали е ударен с лицевата страна, дали това оръдие на
престъплението е било брадва или брадве, защото има противоречия и в тази
посока, аз считам, че съдът следва да го оправдае и още нещо, не е изяснен механизма
на причиняване. Това неизясняване произтича и противоречията в показанията на основния
свидетел на тъжителя Начев, който веднъж казва: „Ние бяхме седнали, когато той
го удари.“. При разпита той казва: „Ние бяхме изправени, когато той го удари.“,
тоест липсват каквито и да било доказателства за извършеното деяние. По
отношение на гражданския иск ще моля да го отхвърлите изцяло. Той не е доказан,
той по никакъв начин не установява причинените неимуществени вреди. Нито
болките и страданията, нито какви последици е имало това деяние върху тъжителя.
Факт е, че тъжителят си е ходил на работа, факт е, че тъжителят си е отишъл в
полицейското управление, подал си е тъжбата, отишъл е на лекар, говори за едно
отлично здравословно състояние, водено от тенденцията да създаде някакъв ред в
обществото, да сложи полицаите на място, извинявайте това са мои изрази, защото
както се разбра от събраното веществено доказателство, второто обаждане на
телефон 112, той негодува от работата на полицейското управление, смята, че те
няма да вземат отношение, нещо повече, обвинява подсъдимия и го набеждава в
извършване на ново престъпление. За мен това е основание да потърся правата на
подсъдимия на друго основание, тъй като това е моментът, в който ние научаваме
затова нещо, но твърденията от едно лице, което сочи в тъжбата си, че е обидено,
че е пострадал, че търпи болки и страдания, обвиненията му, че подсъдимият ще
извърши тежко криминално престъпление считам, че говори достатъчно затова, че
изнесеното от него и в тъжбата е инсинуация и че фактическата обстановка,
описана в тъжбата не е тази. Моля да отхвърлите гражданския иск, прекалено
завишен е, не е доказан и на свой ред той не следва да бъде уважен.
Претендираме разноски по производството.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
Подс. М.И. – Моля да бъда оправдан, като нямам никаква вина. Аз едва дишах
и сега съм с една клапа, която на сърцето ми не работи, камо ли да тичам да се
бия. Ако не беше сина ми да застане пред мен, той щеше да ме удари с дървото.
Благодарение на сина ми, съм жив пред Вас.
Съдът обяви, че ще произнесе съдебния си акт в 13:00 ч.
В 13.00 часа съдът обяви на страните съдебния си акт, а именно:
Преценявайки събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съдът констатира, че неоснователно е бил даден ход на тъжбата.
Изрично в същата се сочи, че се повдига обвинение на подсъдимия за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК наказателното производство се
възбужда по тъжба на пострадалия само за леки телесни повреди по чл. 130 и чл. 131,
ал. 1, точки 3-5 от НК, т.е. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК
обвинението се повдига от прокуратурата, тъй като това е престъпление от общ
характер.
С оглед на горното съдебното производството по делото ще следва да бъде
прекратено и делото да се изпрати на РП Етрополе.
С оглед изхода на делото тъжителят М.И. ще следва да бъде осъден да заплати
на М.И. направените по делото разноски в размер на 1000.00 лева, за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 287, ал. 7 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХ дело № 00125/ 2020 г. по описа на
РС Етрополе.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на РП Етрополе по
компетентност.
ОСЪЖДА М.Б.И. да заплати на М.П.И. направени по делото разноски в размер на
1000.00 /хиляда/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, с частна жалба, с 7-дневен срок, считано
от днес, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието
приключи в 13.10 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: