РЕШЕНИЕ
гр.София, 23 .07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII въззивен състав, в открито
заседание на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ПЕТЪР САНТИРОВ
2. ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря Снежана Колева и прокурор Стоил
Томов като разгледа докладваното от съдия Колева внохд № 3728/2017 г., намери
за установено следното:
Производството
е по реда на гл.XXI от НПК.
С присъда от
09.03.2017г. , СРС , н.о., 20 състав, по нохд № 12502/2014г. е признал
подсъдимия В. П.В. , роден на *** ***,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан,
безработен, живущ ***9, ЕГН **********,
за виновен в това, че на 09.12.2013 г., в 16,55 часа, в
гр.София ж.к.”************се е заканил с убийство на Т.И. Б. с думите „Ще те убия, мършо!” и това заканване е възбудило у Б. основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК, като
на основание чл. 54 от НК, вр. чл. 144,ал.3,вр.ал. 1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от три месеца,
чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66 от НК за срок от три години
. На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати
сторени по делото разноски .
С въззивна
жалба,упълномощеният защитник на подсъдимия, адв. Д.М. оспорва присъдата с доводи, че е постановена при нарушение на
материалния закон, при отсъствие на доказателства за наличие на обективни и
субективни признаци на състава на престъплението. Сочи се, че е налице и необоснованост, т.к. приетите факти не съответстват на
събраните по делото доказателства. Претендира се недостоверност на показанията,
депозирани от св. Б., поради личната й заинтересованост от изхода на
делото. Посочва се и явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за постановяване на оправдателна за подсъдимия присъда.
Въззивният съд намери, че
акта подлежи на проверка по реда
на глава ХХІ НПК. Насрочи делото в
открито съдебно заседание и допусна и извърши разпит на свидетели.
В съдебно заседание
пред Софийски градски съд, представителят на СГП заявява, че присъдата на СРС е
правилна и законосъобразна и предлага да бъде потвърдена .
Частната обвинителка
Т.Б., чрез повереник, настоява за отхвърляне на
предявената въззивна жалба.
Преупълномощеният
защитник – адв. П.изтъква доводи за необоснованост на направените от първата
инстанция изводи; неправилна тяхна оценка и настоява за отмяна на осъдителната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимото лице да бъде признато за
невиновно и оправдано.
Подсъдимият В.В.
поддържа заявените доводи от адвоката и в право на последна дума претендира за
оправдаване.
Софийски градски
съд, извърши проверка на първоинстанционния съдебен акт на
осн. чл. 313 и чл. 314 от НПК, при която намери следното :
Дейността на първата
съдебна инстанция по събиране и оценка на доказателствата е осъществена при
спазване на процесуалните правила и въз
основа на събрани по надлежния ред доказателствени средства, на които е бил осъществен
детайлен и задълбочен анализ, а установена фактология напълно се възприема от въззивния съдебен
състав, вкл. и при проведеното въззивно съдебно следствие в което се разпитаха
полицейските служители от автопатрул 156- св. С. и св. Й. .
Подсъдимият В.П.В. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
неосъждан.
През месец май 2012г. ч.о. Т.И.Б., р. 1992г. и подс.
В.В. се запознали във фитнес зала,
където заедно тренирали. Започнали да излизат заедно, ходили на
състезания по културизъм в България и в
Унгария, като тогава били в една стая. Често и без повод подсъдимият подарявал
на Б. различни вещи. Във времето В. започнал да
изисква от нея обяснения къде се намира, с кого е, започнал да я следи, като
тя, първоначално за да запази собственото си и домашното си спокойствие, била
принудена да се съобразява с това му поведение и отношение. Около година след запознанството им, Б. обяснила на подсъдимия, че не желае повече той
да я търси по никакъв повод, като за себе си тя била прекратила връзката им.
Тогава той поискал тя да му върне всички подарени й от него вещи и тя ги
събрала и подготвила, поставени в един чувал, за да му ги върне, като направила
няколко безрезултатни опити за това, при които той отказвал да си ги получи, от
което тя разбрала, че искането от него на тези вещи е само повод той да
продължава да поддържа контакт с нея. Независимо, че Т.Б. отказвала да
разговаря с него и ясно му казвала, че не желае да бъдат повече заедно, той не
приемал това и проявявал във времето спрямо нея психически и физически тормоз. Подсъдимият
следял частната обвинителка, включително стоял пред входа на жилището й.
В началото на месец
декември 2013 г. подсъдимият за пореден
път поискал от нея подарените й вещи, като Б. се съгласила и предложила това да стане на 09.12.2013 г. в
17.00 ч. пред 25 поликлиника, където било оживено и светло място. Приготвяйки
се да отиде до определеното място на среща, заедно с майка
си св. П. Б., около 16:55 часа,
отваряйки врата на жилището пред нея
бил подс. В., който нахлул в
жилището с думите на висок тон „Ще те ****!” и други закани за физическа
разправа с нея и й ударил шамар по бузата. Св. П. Б. се намесила и застанала между
тях, за да прекрати случващото се, като
настоявала и викала той да напусне дома им. След като ч.о. Б. се
обадила на тел. 112 за съдействие, подсъдимият излязъл от жилището им без да вземе приготвения
чувал с вещите и слязъл пред входа на блока. Пристигналите
полицейски служители, назначени като автопатрул 156 , а пред входа на блока слезли и Т.Б. и майка й. И
пред полицаите В. продължил да крещи на
Т.Б. .
Полицейски служител св. С. съставил и на Т.Б.
и на В.В. предупредителни протоколи по
чл.56 от ЗМВР, в които и към двамата били вписани предупреждения да не
нарушават обществения ред; да не извършват престъпления от общ характер ; да не
се саморазправят един и с друг и всички въпроси да решават по законоуставения ред.
След процесния случай подсъдимият продължавал да
безпокои по телефона чрез обаждания и съобщения, а на 04.01.14г. я посетил на работното й място й, като проявил вербална и физическа агресия
.
Всичко това
принудило Т.Б. да промени начина си на
живот - тя се страхувала от В., страхувала се от словесните му закани срещу
живота й и физическите му действия спрямо нея, избягвала местата, на които
случайно би могла да види В., стараела се да не излиза сама, не можела да спи,
не се хранела, заради което и на 15.12.2013 г. тя подала поредна жалба до
началника на 07 РПУ-СДВР и защото, въпреки предупредителния протокол, съставен
му на 09.12.2013 г. по реда на чл.56 от ЗМВР, В. не преустановил гореописаното
свое поведение.
Възприетата и от
настоящата инстанция идентична фактическа обстановка е резултат на съвпадаща
оценка с тази на първия съд на събраните
доказателствени материали, които се оценяват като достатъчни по обем и
достоверни по съдържание, за да се приемат за доказани фактите по обвинението.
Не съществува
разминаване в източниците, включая и
обясненията на подсъдимия, че на
09.12.2013г. е между него и частната обвинителка е следвало да се състои среща, на която последната да върне подарените й от подсъдимия вещи.
Относно мястото, на
което е следвало да се проведе срещата пред 25 ДКЦ, а вместо това появата на подсъдимия
пред входната врата на апартамента на Т.Б. и последващите действия в действителност източниците си противостоят,
като и настоящата инстанция, счита че следва да кредитира заявеното от
свидетелките Барбушеви, че срещата е била определена и е следвало да се състои
на публично и оживено място, а не в дома им, както сочи подсъдимия в
обясненията си пред СРС. Индиректно неговите изявления потвърждават заявеното
за уговорена среща между него и
частната обвинителка, но неубедително, а и житейски неприемливо се третира
твърдението му, че съгласието на страните е било тя да се състои жилището
на ч.о. Логична основа за такова
поведение у Т.Б. липсва – т.к. както
нейните показания, така и тези на майка й са в синхрон по повод
обстоятелството, че именно защото Т.Б.
се е страхувала от подсъдимия, срещата е била определена на публично място и майка решила да я придружи.
За поведението на подс. В. – нахлуването в
жилището, заплашителните викове спрямо
частната обвинителка, вкл. инкриминираната заплаха „Ще те *****“, както и
нанесения от него шамар на ч.о., и
въззивният съд изцяло кредитира показанията на същите две свидетелкиБ.и ги
намира за достоверни и кореспондиращи в твърденията им относно поведението на
подсъдимия. Анализът на СРС относно техните изявления и причините, поради което
ги е приел за истинни изцяло се споделят от настоящата инстанция. Поддържаните
от защитата аргументи за недостоверност, заинтересованост и противоречивост на
изявленията им са били предявени още пред СРС и той им е дал аргументиран отговор, с който настоящият състав изцяло се съгласява и не следва да преповтаря.
Показанията на свидетелката Т.Б. от 10.03.2016г./а не от 02.07.15г./,
дадени пред СРС за хода на събитията и
действията на подсъдимия на 09.12.2013г. изцяло
се припокриват, с тези на нейната майка
от 15.05.14, депозирани в рамките на д.п. и приобщени от съда по надлежния ред .
Съществено е и обстоятелството, че показанията П. Б. са били събрани в д.п. достатъчно
време след разпита на дъщеря й Т. в д.п., който е бил на 07.03.14г., при което
няма как да не направи впечатление, че съдържанието на твърденията, които са
съществени относно предмета на делото и обстоятелствата за тях са напълно
последователни и безпротиворечиви, което убеждава и настоящия съд в тяхната
истинност. Поради което, дали това, че
Т.Б. не е споменала за удар от подсъдимия в разпита й на 07.03.14, а заявила такъв в с.з. и обратното, че в с.з. е отрекла интимни
отношения с подсъдимия, а в д.п. е посочила такива не повлиява върху извода за достоверност върху останалите, споделени от
тях обстоятелства, чиято оценка ведно с другите източници предопредели извода и
на настоящата инстанция да възприеме същите относно изводите по фактите .
Косвена подкрепа на
твърденията на св. Т. Б., се съзира и
във факта, че тя е сигнализирала по тел. 112, в 17:00 часа на същата дата и
това е отразено в дневника за сигнали на
ОДЧ при РУ на МВР.
На място е бил
изпратен АП 156 със полицейски служители св. С. и св. Й., чийто разпит привнесе яснота единствено по
обстоятелството, че съставянето на протоколи за предупреждение и на двамата / л.11, л. 12 д.п./ било обусловено
от стремежа на полицейските служители да не вземат
страна между гражданите.
Твърдението на подсъдимия, че той е искал връщане на
вещите, а ч.о. е отказвала да го
стори не се кредитира, т.к. посочи се, че страните са имали уговорка за
среща именно по повод вещите, поради което очевидно е че повикването по тел. 112 е
било провокирано от поведение на подсъдимия, което надхвърля общоприетото.
среща именно за връщане на
вещите, за която се изтъкна по – горе,
че е била уговорена да е на публично място, а отделно от това, уговорката за
среща между
Първоинстанционният съд подробно
е обсъдил СПЕ, на която въззвиният съд тук няма да се спира повторно и в
заключението по което е заявено , че анализа данните по делото са довели до
извод, че при Т.Б. е налице изразено страхово състояние с чувство на витална
застрашеност , което е свързано с поведението В. В.. Оспорването на изводите по експертизата
пред въззвивния съд се възприема за неоснователно, т.к. същата почива на всички
събрани в рамките на д.п. събрани източници, а не както се твърди при липса на такива .
Допълнителни аргументи, че
поведението подсъдимия до инкриминираната дата е имало проявено такова
отношение, щото деянието му на
09.12.13г.е било в състояние да възбуди основателен страх у частната обвинителка се извличат от
показанията на Т.Б., от св. П. Б., както
и И.М.. И по отношение на тези
обстоятелства свидетелстването на лицата се възприема за достоверно, като
родствените отношения между първите две лица, а и връзката, която е съществувала
между ч.о. и св. М.не сочат на извод за автоматична недостоверност,предубеденост
и заинтересованост от осъждане на подсъдимия. Пропуска се, че всяко от лицата е
свидетелствало под страх от наказателна отговорност, като преценката на въззивния
съд е, че техните показания корспондират едни с други и писмините документи.
Така в тази насока показанията
на П. Б., сочат, че към инкриминираната дата дъщеря й е изпитвала страх от поведението на
подсъдимия, т.к. той непрекъснато я следял, заплашвал, а по подаваните от дъщеря й жалби нямало резултат. Аналогични са
изявленията на св. М., който е възприел поведението на ч.о., като непрекъснато
се е страхувала, т.к. подсъдимият й отправял заплахи, че ще я пребие, ще й
обръсне главата, а и лично го е видял на 08.12.2013г. как вечерта стои пред
входа на ч.о. и
наблюдава апартамента й. Такива обстоятелства са изложени и в показания
на Т. Б., която описва събития със заплахи и физическо нападение от месец май 2013г., като тези й твърдения се
подкрепят от СМУ № С – 137/2013г. от 10.05.2013г.
Първият съд е извършил детайлен анализ на обясненията
на подсъдимия В.В., дадени в самия край на съдебното следствие и основание е
приел, че в посочените и подробно
обсъдени и от първата инстанция обстоятелства, същите съставляват проявление на защитната позиция на лицето. Подробен
отговор и аналитичен подход СРС
демонстрирал и при отговора по всяко едно от възраженията на подсъдимия:
и по това, че ако е бе ударил ч.о. на 09.12.13г. неминуемо биха останали следи
и по поддържаното, че скандала на 09.12.13г. е възникнал за подаряваните от
него вещи, при което не следва и въззвиния съд отново да прави анализ в тази
насока .
При тези
съображения, изцяло се споделят правните изводи на първата инстанция, а именно,
че с деянието си на 09.12.13г., подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Безспорно
престъплението е формално и на просто извършване и е осъществено с отправянето на заканата „ще
те *****“ и възприемането й от
пострадалата. Несъмнено съставомерността на престъплението
се обуславя от възможността тази закана да
възбуди основателен страх у пострадалата, а не да е възбудила такъв,
като посочените обстоятелства и
споделените изводи на СРС, че действията на подсъдимия са осъществени с пряк умисъл,
действително обуславят дадения от СРС
отговор по въпросите по чл. 301 от НПК, поради което и основания за
постановяване на оправдателна за подсъдимото лице присъда и признаването му за
невиновно и оправдаването му не са налице.
Определеното
наказание на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК в
размер от 3 месеца лишаване от свобода, т.е. в абсолютния предвиден по закон
минимум, се прецени от настоящия състав
като съответстващо на извършено и извършителя. Констатира се поведение, което
е обществено неприемливо и засягащо
както конкретната пострадала, но и с рефлекс върху обкръжаващите я лица . От друга страна са данните за чистото съдебно
минало на лицето и липсата на криминална
му заразеност, при което се приема, че
наказанието е правилно определено по вид и размер. Продължителността на
производството основно / 6 съдебни заседания/
се дължи на отсъствие
на защитника поради ангажираност и
заболяване и такива на подсъдимия, при което не може да се доведе до смекчаване
положението на последния. Определеното наказание не се явява и несъразмерно
тежко, поради което и основания да се приложи нормата на чл. 55 от НК не се
намериха.
Правилно е разрешението
на СРС в частта на разноските, като допълнително направените такива пред СГС
разноски, свързани с разпита на свидетеля Й. следва на основание чл. 189, ал.3 да се
понесат от подсъдимия .
С оглед изложеното и на осн. чл. 338 НПК Софийски
градски съд ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
09.03.2017г. , СРС , н.о., 20 състав, по нохд № 12502/2014г. , изцяло .
ОСЪЖДА В. П.В., ЕГН **********, със снета самоличност, ДА ЗАПЛАТИ сторени във въззивната инстанция разноски в размер на
70 /седемдесет/лева по сметка на
СГС .
Решението е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: