Решение по дело №936/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Е.Н.Р. ***, подадена чрез пълномощник - адв. Н.М. ***, с посочен съдебен адрес:***, срещу Решение № 116/12.07.2023г., постановено по АНД №113/2023г. по описа на Районен съд Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му районният съд приел, че административнонаказващият орган правилно приложил материалния закон и не допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да нарушава правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че от доказателствата по делото се установило, че било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, което налагало неговата отмяна само на това основание, без дори да се излагат мотиви по съществото на спора. Административнонаказващият орган не спазил изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, визиращи задължителните реквизити , които следвало да съдържа всяко наказателно постановление, а и освен това, не било посочено към коя категория от изброените в чл.21 ал.1 от ЗДвП спада управляваното от наказаното лице МПС. В чл.21 ал.1 от ЗДвП били посочени различни стойности на разрешените скорости в зависимост от категорията на ППС, а в НП не било изрично посочено от коя категория било управляваното ППС, както и колко е максимално допустимата скорост. Моли се да бъде отменено обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вместо което да се постанови друго решение, с което да се отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, Началник РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира жалбата за неоснователна.

Административен съд Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

С Решение № 116/12.07.2023г., постановено по АНД №113/2023г., Районен съд Димитровград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №22-0254-000698 от 01.11.2022г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на Е.Н.Р., за нарушение на чл.21 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 900 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Е.Н.Р. е наказан за това, че на 08.07.2022г., около 11:51 часа в гр. Димитровград, по ул. „***“ до ***“ в посока към гр. Хасково, управлява личния си лек автомобил „Ауди“ с рег. №******със скорост 121 км/час (след приспаднат толеранс), при максимално допустима скорост за населено място 50 км/час, като скоростта е установена и заснета с АТСС „ARH-CAM-S1“ №120ccd9, насочена към гр. Димитровград. За така установеното нарушение е съставен Акт №785 от 30.09.2022г. за установяване на административно нарушение, Серия АД с бл. №237765, подписан без възражения, а впоследствие е издадено и наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение, районният съд е посочил, че няма нарушения на процедурата по издаване на АУАН и НП. Приел е за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Посочил е също, че наложените в случая наказания са правилно определени, в съответствие с предвиденото в закона.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание.

От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. В тази връзка са неоснователни оплакванията в касационната жалба, че не били спазени изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 ал.1 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като и в двата акта е направено достатъчно ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Освен това е налице и съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и посочената за нарушена разпоредба, а приложената санкционна норма съответства на установеното нарушение. С оглед горното, в случая не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Същото не е било възпрепятствано да организира и осъществи защитата си.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. Направените в АУАН и НП констатации не се опровергават, а напротив – потвърждават се от доказателствата по делото. Установено е, че жалбоподателят, в качеството на водач на МПС, на посочените в АУАН и НП дата и място е извършил нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП, като е управлявал автомобила със скорост от 121 км/час (след приспаднат толеранс) при максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/час., като скоростта е установена и заснета с годно техническо средство, за което няма съмнение, че е било изправно и фиксираните с него дата, час и скорост напълно съответстват на посочените в АУАН и НП.

Предвид горното, районният съд е достигнал до правилен извод, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е бил санкциониран. Изложените в тази насока мотиви от районния съд се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Неоснователни са възраженията, че не било посочено към коя категория от изброените в чл.21 ал.1 от ЗДвП спада управляваното от наказаното лице МПС. Настоящата инстанция намира, че в случая автомобилът, който е бил заснет да се движи с превишена скорост, е достатъчно индивидуализиран и относно това обстоятелство няма спор. Действително, разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, посочена като нарушена, прави разграничение относно категорията на пътното превозно средство, но в случая, за да бъде проверена посочената като разрешена скорост в населено място от 50 км/час, е достатъчно посочването, че се касае за лек автомобил, което обстоятелство изрично е упоменато в АУАН и в НП. Обстоятелството, че административнонаказващият орган не е посочил правното основание, въз основа на което е преценил категорията на превозното средство, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като този реквизит не е задължителен, а и с непосочването му по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказаното лице.

В този смисъл, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е приложил правилно материалния закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл. 348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №116/12.07.2023г., постановено по АНД №113/2023 г. по описа на Pайонен съд - Димитровград.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: