Р Е Ш Е Н И Е № 1027

 

гр.Пловдив,26.07.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли,през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРЕНА ПИСОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                                            ВЕСЕЛА ПЕТРОВА

 

като разгледа  докладваното от съдията Изева гр.д.№ 1191 по описа на ПОС за 2017г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл.от ГПК.

Образувано е по жалба на В.П.П. *** против действия на ЧСИ С.Татарян,рег.№ 830 на КЧСИ,с район на действие ОС-Пловдив,извършени по изп.дело № 169/15 по описа на ЧСИ С.Татарян,изразяващи се в налагане на запор върху трудовото й възнаграждение.

Жалбоподателката посочва,че е длъжник по изп.дело,по което ЧСИ Татарян незаконосъобразно е наложил запор върху трудовото й възнаграждение,тъй като трудовият й доход е в размер под установената за страната минимална работна заплата,поради което се явява несеквестируем доход по см.на чл.446,ал.1 от ГПК.Позовава се на т.3 от ТР от 26.06.15г. по тълк.д.№ 2/13г. на ОСГТК на ВКС.Моли съда да отмени действието на  ЧСИ по налагане на запор върху трудовото  й възнаграждение.Представя писмено доказателство-трудов договор.

Взискателят „ОТП Факторинг“ЕАД,ЕИК ********* не е изразил становище по жалбата.

ЧСИ е изложил в писмено становище по чл.436,ал.3 от ГПК мотиви,че жалбата е неоснователна.

 Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,поради което е допустима.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „ОТП Факторинг“ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист от 28.10.11г.на ПРС,с който е разпоредено длъжниците Р.В.М. и В.П. П. да заплатят солидарно на кредитора  „Банка ДСК“ЕАД,гр.София посочените в изп.лист суми,дължими по кредит.

Длъжницата В.П. е надлежно уведомена за образуваното изп.производство и за дължимите от нея суми с ПДИ,връчена й на 13.01.16г.при условията на отказ.

В хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия,като на 21.03.17г.ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя на П.-„Интерфуд-97“ЕООД,гр.Ихтиман,за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение.От своя страна работодателят е върнал уведомление,в което посочва,че получаваното от П. нетно месечно възнаграждение за 2017г.е в размер на 376,12лв.(460лв.бруто) и на осн.чл.446 от ГПК и ТР 2/15г.на ВКС,не може да превежда суми по наложения запор.ЧСИ е отговорил,че запора няма да бъде отменен,тъй като впоследствие длъжникът може да започне да получава по-високо тр.възнаграждение и тогава работодателят е длъжен да прави удръжки по запора над 460лв.

При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2 от ГПК,длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,което смята за несеквестируемо,отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,поради това,че не е уведомен надлежно за изпълнението,както и постановлението за разноските.

В случая се обжалва действие на ЧСИ Татарян по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката,което попада в кръга на подлежащите на обжалване от длъжника действия,посочени в разпоредбата на чл.435,ал.2 от ГПК,като се навеждат доводи за несеквестируемост на трудовото възнаграждение по см.на чл.446 от ГПК.Видно от изпратеното запорно съобщение до работодателя-„ОТП Факторинг“ЕАД,който се явява трето задължено лице по см.на чл.512 от ГПК,съдебният изпълнител е посочил размера на  дължимите суми по изп.лист,както и че запорът се налага върху тр.възнаграждение на  длъжницата П.,с което е спазена разпоредбата на чл.450,ал.2 от ГПК,изискваща със съобщението за запора да бъде посочено вземането,върху което се насочва изпълнението.В запорното съобщение ЧСИ изрично е  указал удръжките да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК.

По този начин се вменява на работодателя задължение да не насочва изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника и запорът се счита наложен не върху цялото тр.възнаграждение,а само върху онази част,която надвишава несеквестируемия доход и може да бъде обект на принудително изпълнение.В този смисъл следва да се има предвид,че след налагане на запора именно работодателят,а не съдебният изпълнител,следва да съобразява правилата на чл.446 от ГПК при превеждане на секвестируемата част от дохода.В случай като настоящия,когато цялото трудово възнаграждение е несеквестируемо,удръжки не следва да бъдат правени.

Предвид горното,настоящата жалба е неоснователна с оглед изложените по-горе съображения относно съдържащото се в запорното съобщение задължение на работодателя за спазване правилата на чл.446 от ГПК и удържане единствено на секвестируемата част от тр.възнаграждение,ако такова е налице,още повече,че по изпълнителното дело липсват данни към момента да е превеждана от работодателя каквато и да било част от тр.възнаграждение на длъжника.

При това положение действията на ЧСИ С.Татарян за налагане на запор са напълно законосъобразни и следва да се потвърдят.

Водим от горното,съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.П.П. *** против действия на ЧСИ С.Татарян,рег.№ 830 на КЧСИ,с район на действие ОС-Пловдив,извършени по изп.дело № 169/15 по описа на ЧСИ С.Татарян,изразяващи се в налагане на запор върху трудовото й възнаграждение,до погасяване на задължението към взискателя „ОТП Факторинг“ЕАД чрез ежемесечни удръжки при спазване на правилата на чл.446 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: