ПРОТОКОЛ
№ 1402
гр. Пазарджик, 05.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220100102 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 12:15 часа се явиха:
С. Б. В. (ищец), редовно уведомен от предходното с.з., се явява лично и с
адвокат А. Т. от АК - Пазарджик, надлежно упълномощена.
Й. В. В. (ответник), редовно уведомен от предходното с.з. чрез
процесуалния си представител, се явява лично, за него се явява адвокат Л. М.
от АК Пазарджик, надлежно упълномощен, с пълномощно представено по
делото.
АДВОКАТ Т.: – Представям пълномощно по делото. Моля да се даде ход
на делото.
АДВОКАТ М.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът докладва с писмо вх. № 1347/01.04.2024 г. от РС Пазарджик,
наказателна колегия, ХІІІ състав, с което уведомяват, че с разпореждане от
29.03.2024 г. по НЧХД № 323/3030 г. по описа на РС Пазарджик е изпратено
1
за послужване по гр.д. № 101/ 2024 г. по описа на РС Пазарджик. Съдът указва
на страните, че ако преценят, могат да поискат по настоящото дело да бъде
приложено копие от някои от документите по наказателното дело.
АДВОКАТ Т.: – Водим допуснатите ни свидетели.
АДВОКАТ М.: – Нашите свидетели са П. В. и Ц. Г..
СЪДЪТ прикани страните към обсъждане на спогодба.
АДВОКАТ М.: Ние сме предложили с отговора на ИМ.
АДВ. Т.: 1500 лв. е изключително ниска стойност на обезщетение за
претърпените вреди от доверителя ми. Това е по-малко от една средна заплата.
С. Б. В. (ищец): В такъв случай докарали сме свидетели, нека делото да
продължи.
Спогодба не се постигна между страните.
АДВ. М.: Имаме искане да се приложи само експертизата по другото
дело.
АДВ. Т.: Няма експертиза по наказателното дело. Моля да се посочи коя
експертиза иска. Експертизите за вятъра са по гражданското дело между
страните.
АДВ. М.: Отказвам се от искането за прилагане на експертиза от
наказателното дело по настоящото дело.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото Н. И. В.А.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
2
Н. И. В.А на ** години, родена на ***** г. в гр. В. живуща в с.Л.,
българска гражданка, омъжена, неосъждана, родство – снаха съм на ищеца С.
Б. В..
На свидетелката се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелката: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Снаха съм на С.. Познавам ответника, не лично, но знам кой е. Ние
живеем в село Л. ул. „***“ № * в една къща на два етажа, заедно с моя свекър
и моята свекърва, с мъжа ми и нашите деца и семейството на брат му.
Знам за инцидент между моя свекър и ответника - знам го от моя мъж,
от всички от моето семейство и от комшиите.
Помня този инцидент, бях си вкъщи и чух да се говори с по-
емоционален тон в къщата. Слязох и разбрах какво се е случило на 30 април
20 г. Свекър ми се беше прибрал вече, беше с червени очи, беше много
обиден. Трепереше му гласът, докато говореше, и беше с насълзени очи.
В този момент, след като разбрахме какво се беше случило, моят свекър
отиде в неговата стая и се затвори, беше много обиден.
Аз лично не съм ги видяла полицаите, но са идвали.
Аз лично не съм го видяла как се вижда с тях. Знам, че той лично ги е
повикал. Не е ходил на полето след това, той се затвори в стаята. Вътре в
къщата не знам да са идвали. Само за полето знам, че са идвали. Сигурно щях
да разбера, ако са идвали полицаите в къщата.
Чувстваше се много обиден, не искаше да излезе, не искаше да вечеря
същия ден. Просто не излезна от стаята си същия ден. Още същия ден получи
много силно главоболие и вдигна висока кръвно. Аз му премерих кръвното,
варираше около 170 на 90-100. В момента съм студентка и уча за медицинска
сестра.
В следващите дни виждах колко е обиден, колко е отчаян, тъй като той е
човек с авторитет и този авторитет се срива пред очите на синовете му. Той не
3
можеше да спи също така, дори е приемал медикаменти за главоболие. Той не
отиде на лекар, защото върлуваше ковид-19, и не можехме да ходим по
кабинети, а и имаше КПП, но се консултирахме с личната лекарка по
телефона, тя е в гр. С.. Тя го консултира какви медикаменти да вземе и той ги
вземаше.
Него го беше страх да не пренесе заразата и въобще не отиде, защото
сме много хора в къщата. Моята етърва беше бременна, аз имах малко
бебенце.
Моят свекър се занимава със земеделие, заедно със синовете си и с
моята свекърва, ние с етърва ми помагаме, колкото можем. Него го беше
страх когато отидат синовете му на полето, те да не бъдат нападнати като
него. Дори им звънеше по телефона, когато те са на полета дали не се е
случило нещо.
Горе долу 2-3 месеца продължи всичко. Моята етърва роди на 4 юли и
когато се появи тогава щастие в семейството, то не че отзвучава, но лека-
полека почна да идва на себе си свекърът.
Той е обиждан от Й. В.: – „Да ти еба майката, боклук с боклуците.“
На са се разбрали след това, дори се е случвало, когато няма свидетели
и е сигурен, че няма кой да го види, свекър ми да получи закани. За това, за
тези закани съм чувала от свекър ми.
АДВ. М.: Може ли сега да погледнете свекър си в очите и да кажете
какви са, дали са зачервени?
АДВ. Т.: Възразявам, не е ясно какво ще се установява. Очите на ищеца
след 4 години дали са зачервени. Какво се твърди?
АДВ. М.: Твърдим, че очите на ищеца са си зачервени поначало.
СЪДЪТ счита, че въпросът има отношение, и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА въпроса.
4
СВИДЕТЕЛЯТ: Очите му бяха по-зачервени от сега и насълзени. Щом
съм го казала, значи не е било обичайното му съС.ие.
Към 2020 г. - не съм учила към тази дата. Започнах да уча 2021 г., но и
преди това съм се интересувала от медикаменти и от медицински познания.
Да забелязах депресивни симптоми у свекър ми, липса на апетит, той
тогава отслабна, не искаше да говори с никого. Трудно беше да говори със
семейството, не искаше до ходи дори да вземе хляб, въпреки че дотогава той
го е правил. Не се усмихваше, винаги беше тъжен. Безсънието, което е много
важно, приемаше доста време медикаменти за сън, успокояващи медикаменти
за главоболие. Виждах много симптоми на депресия.
Ползва се в селото с име на трудолюбив, винаги е готов да спомогне на
семейството. Като човек с авторитет, ползва се с добро име и не съм чула
лоша дума за него в селото.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото Н. И. В..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Н. И. В. на ** г., родена на ******* г. в гр. П., живуща в с. Л., българска
гражданка, омъжена, неосъждана, родство –снаха съм на ищеца по делото - С.
Б. В..
На свидетелката се напомни възможността да откаже да даде
5
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелката: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Знам за какво е делото днес. Знам за инцидента на 30 април 20 г.
Спомням си инцидента, бях си в къщи. Суматоха идваше от барбекюто,
всички живеем в една къща. Слезнах долу и попитах какво се случва. Моят
свекър ми каза разтреперан: „Нинка, моите братовчеди ме псуват и ме наричат
боклук и това най-много ме болеше, че го казаха пред синовете!“. И понеже в
нашата къща не са се случвали такива неща, това беше дни наред тема за
разговори.
През този ден свекър ми не излезе от неговата стая и те ме държеха
настрани, защото бях в напреднала бременност с второто си дете. Но въпреки
това свекърва ми през нощта ме събуди и ме попита имам ли апарат за кръвно
и болкоуспокояващи, защото свекър ми го боли глава. Дадох и апарат и
болкоуспокояващи, кръвното беше високо. Свекър ми е спортист, много е
подвижен и дотогава не знаех да е имал проблеми с кръвното.
Сутринта попитах свекърва ми - как е свекър ми и тя каза, че след като
се е поуспокоил от медикаментите, през нощта е ръкомахал, стряскал се е и ми
сподели, че е имал и синини по ръката, едната. Тя се опита да ме успокои, тъй
като бях бременна с второ си дете, но имам и по-голямо момиче, за което
свекър ми много ми помага. Аз оттам забелязах психологическия проблем,
затвори се, започна да изпитва апатия дори и към внуците. При него
проблемът беше и психически, и физически, той никога не е бил едър, но сега
намали храненето, и радостта, която виждах у него, сега не я виждах.
Всички се опитвахме да се консултирахме с личния лекар, молихме
свекър ми да посети лечебно заведение, но в този период беше пикът на
ковид-19 и имаше и КПП и аз бях бременна, и трудно се влизаше в областния
град. Имахме две малки деца, аз в напреднала бременност и той категорично
отказа, за да не пренесе заразата.
Това съС.ие продължи месеци наред, но мен ме притесни, че когато моят
съпруг - малкият му син, излизаше на полето, той притеснен тръгваше по
6
него. Това не знам дали е работа, но не е бил в този период в полза на
семейството.
Познавам всички от село Л., защото аз съм оттам. Познавам и свекъра,
преди да се омъжа за сина му. Познавам и Ц. Г. като жена от селото.
АДВ. Т.: Знаете ли за някакъв спор между вашия съпруг и Ц. Г.?
АДВ. М.: Възразявам. Не мога да разбера този въпрос в каква връзка е.
АДВ. Т.: Искаме да разберем специални отношения към предмета на
делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ ВЪПРОСА.
СВИДЕТЕЛКАТА: Познавам тази жена от селото е. Да, свекър ми
беше хванал Ц. Г. и нейната дъщеря да крадат зеле от нас. От полето са го
крали. Не знам дали свекър ми е подал жалба. Не знам дали са върнали зелето.
Спомням си момента на 30 април, но не си спомням кой ден е от
седмицата е било. Това е било преди 4 години.
Казах, че около 11 часа чувам суматоха, слизам и виждам свекър ми,
свекърва ми, съпруга ми, брат му на барбекюто. Свекър ми живее със свекърва
ми на първия етаж. Ние сме по средата и другия брат е на третия етаж.
Барбекюто е помещение на входа на къщата, затворено с ПВЦ-дограма.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
СЪДЪТ
7
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото В. А. В..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
В. А. В. на ** г., родена на **** г. в гр. С., живуща в село Л.,, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, родство – съпруга на ищеца по делото - С. Б.
В..
На свидетелката се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелката: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелката: – Обещавам да говоря истината.
Знам за какво е делото. Помня инцидента, който се случи на 30 април 20
г. около 11 часа.
Бях пряк свидетел на случилото се и лично наблюдавах това, което се
случи на полето. Като се прибраха мъжът ми и синовете ни, които бяха с него
на полето, той изглаждаше много уплашен, много стресиран, цялото му лице
беше почервеняло, даже като говореше, пелтечеше. През целия ден не можа
да дойде на себе си. Не можахме да си обясним защо по отношение на него
такава агресия, след като с нищо не беше ги предизвикал. Веднага потърсих
от съседите успокоително и ми дадох валидол. След това му дадох още
няколко хапчета през деня, въпреки това той не можеше да се успокои и
вечерта вдигна високо кръвно и почувства главоболие, въпреки, че до тогава,
до този момент не е имал проблеми с кръвното и не е пил хапчета за кръвно.
След като му се повиши кръвното, настоявахме да го водим на лекар, даже
вечерта, като лягахме, видях, че има синини на ръката, защото той се оплака,
8
че го боли. Исках да отиде на лекар, още повече да си извади медицинско.
Имаше КПП, забрани за излизане и той се страхуваше, защото толкова се
говореше за този страховит ковид-19 и в къщи имахме три малки деца и
бременна снаха. Впоследствие, в следващите дни, той, срещайки се с хората от
селото, разбрал, че мълвата в селото се е разпространила и хората питаха
какво и как се е случило. Съпругът ми като човек, който цял живот се е
ползвал с авторитет сред работниците, които ползваме, близки, познати,
цялото село, търговци, земеделци, и двете семейства – нашето и на ответника,
работим с един и същи хора, като човек, който се ползва с добро име, сега се
чувстваше унизен и опозорен. Срамуваше се да се среща с чужди хора,
смяташе, че е накърнено достойнството и самочувствието му, като знаеше, че
много хора са разбрали за случилото се, затвори се вкъщи. Спря да се вижда с
тях. В същото време започна много да се страхува, че може някой от синовете
ни да пострада по същия начин, и това го накара, въпреки че на моменти не се
чувстваше добре, да прави всичко възможно, като излязат синовете ни да
работят на полето, той да бъде с тях. Ако не може да е с тях на полето, поС.но
им звънеше по телефона да се прибират и по този начин пречеше на тяхното
спокойствие и тяхната работа. Дни наред след инцидента не можеше да спи,
ако заспеше, бълнуваше, коментираше с мен, че много дълго продължават тези
скандали и че стават все по-агресивни, вместо да прекъснат.
Дълги години преди този инцидент, може би в продължение на 10 - 15
години преди инцидента имаше скандал и между двете семейство и след това
продължиха. Само около месец след инцидента, докато минавал С. покрай
тяхната база с трактора, П. пак му се беше качил на трактора и му беше
забранил да минава, и пак се наложи да звъним на 112.
И в съдебната зала станах свидетел на закана в деня, в който беше
произнесена присъдата по наказателното дело, тогава въвяхме аз, съпругът ми
и адвокат Т. след Й., сина му и неговия адвокат, и Й. се обърна и каза: „Тези
пари за свещи и тамян ще ги давате“. П. с поклащане на глава, каза: „Да, да, за
свещи и тамян“.
Това ми прозвуча като нова заплаха срещу съпруга ми и срещу цялото
семейство.
Случката я наблюдавах заедно с В. К. - съседката, и нейния син В. К., и
моите синове също станаха преки свидетели на случката.
9
Имаше хора по цялата улица, даже като минахме с патрулката и даже
след това някои излязоха.
Й. не се приближи до трактора, от него са само псувните и обидите. П.
се качи на трактора.
За спането може би в рамките на седмици наред - месец, докато не
почна да взима успокоителни, не можеше да спи. През целия сезон, 4-5 месеца
използваше такива успокоителни.
АДВ. Т.: Имаше ли други особености на съня?
АДВ. М.: Възразявам, не може да се слагат така думи на свидетеля.
СВИДЕТЕЛКАТА: Будеше се и бълнуваше, и отново започваше да
говори за случката. Нямаше силен вятър тогава и експертизата по другото
дело го доказа.
Познавам Ц. Г., тя е от нашето село. Живее в другия край на селото. Ние
работехме техни ниви, след това те си ги поделиха. И като си ги поделиха, се
оказа, че нива, която ние сме работили, се пада на Цеца, и започна да я работи
Й.. Тя подписа договор с него, а ние с останалите собственици.
Преди 3-4 г. като се прибра, С. се оплака, че заварил Ц. и дъщеря й в
нивата със зелето - нашето зеле, с количка. Тогава съпругът ми им казал, че не
е редно да влизат така, ако им трябва зеле, по-добре да ходят да питат,
разбрали са се и те са оставили чувалите, и той не е подал сигнал за това.
Първият месец след инцидента му се случи да повишава кръвното, след
това като се подобри, сега не е пил хапчета за високо кръвно, беше в рамките
на три-четири месеца.
АДВ. М.: Кой беше причината за тези скандали между двете семейства?
АДВ. Т.: Възразявам. Няма отношение към настоящия спор. За
конкретния инцидент е ясно кой е причината.
10
СВИДЕТЕЛКАТА: Мога да Ви разкажа за първия сериозен инцидент, но
преди това как са почнали, с какви действия постепенно как са започнали
скандалите, не мога да ви кажа. Преди това не е вдигал кръвно.
Първият сериозен инцидент беше 2009 г., когато Й. си позволи на пътя
да закачи трактора на съпруга ми с неговия трактор и го изтегли на 50 м. до
кръстовището, закачиха го с неговия трактор за задницата на нашия трактор и
го теглиха до кръстовището, това беше първият инцидент, при който
извикахме полиция.
Не сме му давали просто така лекарства, тогава имаше доста забрани, не
можеше да си ходи където иска човек, подържахме контакт с личната лекарка.
Още същата вечер се обадихме на личната лекарка и ни даде съвети как да
постъпим. Освен това в повечето случаи снахата Николета се занимаваше,
тогава се подготвяше да кандидатства в медицинския, четеше, и тя се
занимаваше с него, тя му мереше кръвното, тя му даваше лекарствата. Това не
означава, че и аз не съм се занимавала, защото аз съм през повечето време най-
близко до него.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото Ц Т. Г..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Ц Т. Г. на ** родена на ***** г в с. Г. П., живуща в с.Л., българска
гражданка, вдовица, неосъждана, без родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
11
Познавам С. и Й. В.и. Знам за инцидент на 30 април 20 г. Чула съм, не
съм била там на място, от съседи, които са били там на място, и това е.
Виждала съм го С. след инцидента, защото той като тръгне към
магазина или към полето, минава покрай нас. Или с кола, или с трактор, или с
мотор минава покрай нас. Не съм го виждала да е притеснен, само равен
поглед, разменяли сме си поздрави. В магазина, когато сме се засичали, защото
ходим в един магазин, господинът влиза взима си каквото му е необходимо,
купува си кафе ли ще е, чай ли ще е, и отива там при хората, които са седнали
на едно беседка ли е, навесче ли при магазина, след инцидента.
Виждала съм го да работи след инцидента. На ден по ден на няколко
пъти съм го виждала да минава и да отива на работа.
Не съм виждала да има промяна в С., не ми е направило впечатление.
АДВ. Т.: Вие пазарувате ли от магазина на Й. В.?
СВИДЕТЕЛКАТА: Пазарувам, не всеки ден. Не в този магазин засичах
С. В.. Засичах го в магазина на Н. С.. Този магазин е на около 500 метра от нас.
Магазинът на Й. В. е на 200-300 метра в другата посока от нас, просто не съм
го мерила и не мога да кажа точно колко е.
Магазинът на Й. В. е в къщата му.
Аз живея на разС.ие от С. В. повече от 500 метра.
Аз пазарувам всеки ден от магазина на Н. С., но не всеки ден в магазина
на Й. В..
АДВ. Т.: В периода след инцидента минавал ли е С. В. покрай вас,
спирал ли е при Вас да разговоря и общували ли сте с него?
СВИДЕТЕЛКАТА:. Засичали сме се в магазина. Не е спирал при мен.
Минава си покрай нас човекът, подминава си, поглеждаме се само и си
заминава накъдето е тръгнал.
Засичали сме си в магазина и ако си купува нещо, което не знае как се
използва, аз се обаждам като черна станция и му казвам: „вземи си от това“ и
12
как се използва.
Хората от селото ме питаха, само че вече не помня имената и казваха:
"Знаеш ли какво става горе на оранжерията?", и аз викам: "Какво може да
става в този вятър". На следващия ден разбрах. И нищо.
Казаха ми, че е имало кавга между двамата братовчеди и им викам, те са
си братовчеди, те ще се оправят, те са си роднини, какво да им кажа. Не знам
подробности, а хорските приказки водят до кавга.
При преминаването на С. покрай нас, нали се поглеждаме тогава виждам
равния поглед, всеки път, когато пресече след инцидента.
Аз Ви казвам, че ние всеки ден се срещаме по улицата, и не засичам
нито час нито време.
АДВ. Т.: Сега виждате ли го?
СВИДЕТЕЛКАТА: Сега го виждам - зад Вас е.
/След уточнение от адвокат Т., че има предвид дали го вижда в селото
в последно време/ От два месеца време аз не ходя в магазина, в смисъл такъв,
че имам човек вкъщи, който ходи, пазарува. Аз го виждам, когато той минава
покрай нас, аз от моя двор отивам в един съседен двор, там работя, работя мои
си работи и се вижда кой минава, кой не минава, какво друго да Ви кажа...
И сега С. минава покрай нас, друг път няма. За да мине по друг път,
трябва да заобиколи. Може би за по-преко, по-бързо минава по нашата улица.
Има пет улици, то е село.
АДВ. Т.: Има ли случай при който вие сте без позволение сте брали зеле
от на нивата на С. с вашата дъщеря?
СВИДЕТЕЛКАТА: Не сме брали, две зелки бяхме отрезали и го
оставихме на место, но ние мислехме, че това зеле е на Й. и той ни каза
„отивайте“. Надвечер беше, защото се беше прибрала дъщеря ми от работа.
Предварително бяхме питали Й. и той вика: „Отивайте и си наберете.“ Аз не
знаех, че той го работи това място, С., така ми бяха обяснили. Мислех, че го
работи Й.. Зеле не сме яли от тяхното и сме оставили две зелки там.
13
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото П. Й. В..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
П. Й. В. на ** г., роден на ***** г. в гр. П., живущ в село Л., български
гражданин, разведен, неосъждан, родство – син съм на ответника Й. В..
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Знам за инцидент на 30 април в края на април 20г., аз бях там
работихме в оранжерия номер 2 аз, баща ми Й. В., С. С. и А. М. и в съседната
оранжерия имаше още две жени от нашите работници. Полагахме капково
напояване в нашата оранжерия. Аз бях в единия край на оранжерията, баща
ми - в другия край.
В същия ден С. В. пръскаше с хербицид неговото место в близост до
нашите оранжерии. Вследствие на което баща ми му направи забележка – да
спре да пръска, че вятърът е много силен, че всичко влиза в нашите оранжерии
и в нас. С. В. му отвърна на висок тон: „Ти ли ще ми кажеш кога ще пръскам.
Да ти еба майката“. Вследствие на което баща ми вдигна телефона и се обади
14
на 112. След като С. видя, че говори по телефона, спря трактора, изгаси го и си
отиде в къщи. След като минаха всички разпити от полицаите, той продължи
да си пръска. Друго скарване този ден не е имало същия ден.
Следващите дни - всеки ден, всяка сутрин, от сутрин до вечер го
виждахме С. да ходи да работи на полето. Видимо не беше отслабнал. Виждал
съм го да пазарува, тъй като си карам детето на училище в Пазарджик,
минавам през заведението, което пазарува и всяка сутрин го виждам да пие
кафе. Той си говори поС.но с хората в селото. С комшиите му го засичам да си
говори всеки ден, весел е, с децата си играе пред тях, говоря за след случката
също.
По време на пръскането на инцидента ги виждах хората, които ги
изброих, които работиха с нас в оранжериите. След като аз ги виждам и те ме
виждат, разбира се, че ме виждат, ние работим на 10 метра един от друг, няма
как да не се виждаме и да не се чуваме.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
АДВ. Т.: Щях да питам Виолетка откъде пазарува С., защото ние
твърдим, че не пазарува от тези магазини, за които говори Ц.. Ц. Г. твърдим, че
пазарува от магазина на Й. В., както тя призна, но тя каза, че пазарува и от
друг магазин, на С..
Другият въпрос е дали С. В. минава всеки ден покрай къщата на Ц.. Ние
твърдим, че той не минава покрай нейната къща и това не е вярно. Искаме
свидетеля да потвърди, да или не.
Причината е за допълнителен разпит на свидетелката, че днес научихме
тези твърдения на свидетелката Г. преди малко, не бяхме подготвени, че ще
бъде разпитана свидетелката Г. днес и какви неверни неща ще разказва, и това
е свързано с проверка на достоверността на нейните депозирани показания.
Затова върнахме свидетелката от улицата.
АДВ. М.: Възразявам срещу разпита на тези свидетели, тъй като
ищецът говори по телефона именно с двамата свидетели, свидетелката за
15
установяване на тези факти.
АДВ. Т.: Искам да кажа, че колегата си измисля, защото моят доверител
от залата се обади на съпругата си само да се върне.
Съдът намира, че не е нужно да се разпитва свидетелката В. В. по
въпросите за разС.ията до магазините и откъде минава С. В. - тези
обстоятелства няма да допринесат за изясняване на спора, и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за допълнителен разпит на
свидетелката В. А. В..
АДВОКАТ Т.: – Нямам други искания. Да се приключи делото.
Представям списък с разноски.
АДВОКАТ М.: – Правя възражение прекомерност на адвокатския
хонорар моля същият да бъде редуциран до минимума.
Представям списък на разноските и доказателства за разноските,
договор, фактура и платежно.
АДВ. Т.: Това е наредител страна по друго дело и освен това правя
възражение за прекомерност на хонорара от 1200 лв.
АДВ. М.: Госпожо председател, искам да уточня - хонорарът ми е с
ДДС, основанието за плащане е издадено на името на Й.. Нямам други
искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
16
АДВОКАТ Т.:– Уважаема госпожо съдия, моля да уважите предявения
иск, от събраните по делото доказателства безспорно се установи неговата
основателност, в това число и отношение на скромния размер от 4000 лв.
Моля да ми бъзе предоставена възможност да изложа подборни съображения
в писмена защита, като ми бъде даден подходящ срок, след изготвяне на
протокола. Моля да ни бъдат присъдени и разноските, така както са
направени.
АДВОКАТ М.: - Уважаема г-жо съдия, моля да постановите съдебен акт,
с който да отхвърлите предявен иск за горница над 1500 лв. до 4000 лв., като
неоснователен и недоказан, по съображенията като ми дадете възможност да
изложа в писмени бележки. Моля съразмерно на отхвърлената част на иска
да присъдете разноски на доверителя ми разноски, съгласно представения
списък с разноски.
СЪДЪТ дава триседмичен срок за представяне на писмена защита на
процесуалните представители на страните по делото.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно до 05.08.2024 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:55 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
17