№ 1319
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110128987 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Н. Б. Г., действаща лично и като майка и законен
представител на малолетно си дете Боримир Надеждов Гърбев срещу Х. О. В. с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл.
8, т. 1 от ЗЗДН. Молителката поддържа, че е била във фактическо съпружеско съжителство с
ответника, което било прекратено 20.04.2022г. след като той я заплашил и тя го изгонила с
помощта на близки от дома си. В молбата се твърди, че ответникът на 21.05.2022г. около 11
часа я преследвал в Южния парк, където се разхождала с детето си. Ответникът й отправил
обиди и закани за убийство. Казал й „всеки път като излезеш ще се оглеждаш”, „ще те убия”,
„не заслужаваш да живееш”, "щете натикам в коша". Когато казала, че ще извика полиция се
изплюл в лицето й. Свидетели на заплахите станала нейна приятелка - Л. Т. и и нейните
деца, с които била на разходка в пара. Заплахите от ответника били отправени в
присъствието на малолетното дете. В молбата се твърди още, че на 03.05.2022г. около 13.20
ч. ответникът се бил появил пред вратата на дома й обиждал я и заплашвал, че ще полудее и
ще извърши някоя глупост. Това негово поведение предизвикало у молителката страх,
защото на 19.06.2021г. след нанесен побой от ответника същият й изкълчил ръката и я
наранил с юмрук. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН за себе си и за
малолетното си дете. Претендира разноски.
Ответникът Х. О. В. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по
молбата.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с молба от Н. Б. Г. от 02.06.2022г. В нея се твърди, че ответникът Х.
О. В., с когото преди е била във фактическо съжителство е отправил към нея заплахи и
закани за убийство на 21.05.2022г. около 11 ч. Заплахите са отправени в Южния парк по
1
време на разходка с малолетното й дете Боримир, което е станало свидетел на заплахите.
Свидетели още са били Л. Т. и нейните деца. Отправените заплахи предизвикали у
молителката страх и притеснение за своя живот и за този на малолетното си дете.
Молителката твърди, че се е обадила на тел. 112 и е подала жалба в 4 РУ на СДВР, която е
заведена с вх. № УРИ228000-7072/21.05.2022г. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
молителката декларира, че актовете на домашно насилие са извършени от ответника Х. О.
В., с когото са били във фактическо съжителство.
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са били във
фактическо съжителство до 20 април 2022г. За установяване на това обстоятелство е
изслушана свидетелката Илияна Петрова Андреев, братовчедка на молителката. Според
свидетелката страните са били гаджета и са живели заедно в дома на молителката. След
скандал между тях, по време на който той й отправял заплахи и обиди, свидетелката и нейни
съпруг помоли ответника да напусне жилището й и това се случило на 20.април 2022г. След
това свидетелката е виждала веднъж ответника, който се опитал да влезе във вода на
молителката и се държал агресивно.
От показанията на разпитания по делото свидетел Л. Й. Т., очевидка на твърдените от
молителката актове на домашно насилие, се установява, че на посочената дата страните са
имали конфликт в Южния парк. Според свидетелката и двамата се обиждали взаимно пред
детето. Подробности относно съдържанието на разговора между страните свидетелката не
помни. Съдът кредира напълно показанията на свидетелката Т., същите са преразказват
нейни лични възприятия на събития, на коитие станала непосредствен очевидец.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че молителката Г. и
ответникът В. са били във фактическо съпружеско съжителство. Между тях е имало спорове
и скандали и преди раздялата им. По отношение на процесната дата – 21.05.2022г. се
установи, че двамата са се видели в Южния парк. На срещата се е разменяли остри реплики
и обиди между тях. По делото на се събраха доказателства дали при този разговор
ответникът е отправял обиди и заплахи към молителката. Не се спори от страните, че с
молителката е било и малолетното й дете Божидар. Независимо от показанията на
свидетелката Т., че между страните е имало спор, в настоящия случай нейните показания не
могат да обосноват категоричен извод, че ответникът е осъществил спрямо молителката
деяние, което да може да се квалифицира като акт на домашно насилие.
В настоящия случай остана недоказано авторството на твърдяния акт на домашно
насилие. Молителката не ангажира доказателства за твърдяния акт на домашно насилие,
въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма характер на
годно доказателствено средство, тъй като не съдържа всички индивидуализиращи белези на
твърдяния от нея акт на насилие, посочен от молителката и отразен в доклада на съда по § 1
от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане
или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели за се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН
мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а
не да санкционират извършителя.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
2
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. В случая обаче са
събрани доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и не
установяват предпоставките за издаване на заповед за защита. Или, според настоящия
съдебен състав, в хода на настоящото съдебно производството са събрани доказателства, от
които не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника спрямо детето и неговата майка, а описаното в молбата и установено по
делото поведение на ответника, според настоящият съдебен състав не покрива признаците
на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
При това положение, съдът намира, че в производството не са събрани нужните
доказателства, от които да може да бъде направен категоричния извод за осъществено от
ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и да може да се
квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдяната от
молителката дата.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителката против
ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителката да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата за
защита в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителката Н. Б. Г., трябва да
останат за нейна сметка. Ответникът Х. О. В. не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Б. Г., ЕГН **********, действаща
лично и като майка и законен представител на малолетното дете Боримир Надеждов
Гърбев, роден на 10.02.2022г. , двамата с адрес гр. София, ж.к. „Стрелбище”, бл. 103, вх. А,
ет. 1, ап. 2 за издаване на заповед за съдебна защита срещу Х. О. В., ЕГН **********, от гр.
Враца, ж.к. Дружба 1, бл. 9, вх. Г, ет. 6 и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Стрелбище”, бл. 103,
вх. А, ет. 1, ап. 2, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер
на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Стрелбище”, бл. 103, вх. А, ет. 1, ап. 2, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3