Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр.Плевен, 24. 09. 2019  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

     

Плевенският районен съд, тринадесети  граждански състав, в открито съдебно заседание на   единадесети септември  две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                              

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

при   секретаря  Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА  гр.  д.  № 2377 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид:

              

               Иск с правно основание чл. 415  от ГПК.

               Делото е образувано по подадена искова молба от А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, против  Ц.   Е.   К., по реда на  чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК и цена на иска  16 291,92  лв.

      В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано  ч.  гр. д  №  8844 / 2018 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение.  Ищецът е предявил  иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да  признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски.    Предявеният иск е родово и местно подсъден на  ПлРС.

      В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.           

      За ищеца А.З.С.Н.В.  ЕАД ,  редовно призован, не се явява представител.

          Ответникът Ц.  Е.  К., редовно призована, не се явява и не се представлява.

       Ответникът  не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с. з. и не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването  в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.

Твърдението, че претендираната сума от 16 291, 92  лв.  не е изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на представени доказателства от ответника  за плащане или друг вид погасяване на задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това обстоятелство е върху ответника, който не е  предприел никакви процесуални действия за опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на процеса, ответникът следва да заплати разноските по делото.

         Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, че Ц.  Е.  К.,***, дължи  н.А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***-***, представлявано от законния си представител *** и ***, чрез пълномощника си юрк. ***,  сумата в размер на 16 291, 92  лева,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07. 12. 2018  г. до окончателното изплащане,  както и направени деловодни разноски  325, 84 лв. – внесена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК, Ц.  Е.  К.,***, ДА ЗАПЛАТИ н.  А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***-***, представлявано от законния си представител *** и ***, чрез пълномощника си юрк. ***, разноските по делото за  юрисконсултско възнаграждение в размер 50  лв.  

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78  от ГПК, Ц.  Е.  К.,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС  деловодни разноски  325, 84 лв. за  държавна такса.

 

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: