Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание проведено на четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова и прокурора Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
административно дело № 1430/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.284, ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, предявена
от А.П.С., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
гр. Варна, 8-ма група, № 310, чрез НПО Сдружение „Паднали ангели“,
представлявано от Красимира С с правно
основание чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/, чл.3 от ЕКПЧ, чл.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София с цена на иска 50 000 /петдесет хиляди/ лева, съставляваща
обезщетение за нарушение на правата му по чл.20 ППЗИНЗС, чл.2, т.3 и чл.3 от ЗИНЗС, чл.31, ал.5 и чл.29, ал.1 от КРБ и чл.3 от ЕКПЧ, произлязло от
незаконосъобразно действие и бездействие упражнено от служители на ответника
относно издаването на Заповед № 158/28.06.2013г. на Началника на Затвора гр.
Враца, през периода от 28.06.2013г. до 29.11.2017г., с която е наложен режим на
водата в Затвора гр. Враца.
Ответникът по делото, чрез упълномощения
си процесуален представител старши юрисконсулт С., оспорва изцяло по основание
и размер предявеният иск. Счита, че ищецът не е успял да докаже нито един от
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, което само
по себе си е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава
заключение за неоснователност на предявения иск. Позовавайки се на датата на
която е издадена Заповед № 158/28.06.2013г. и датата, на която е депозирана
исковата молба счита, че е изтекъл давностния срок, в който ищецът е могъл да
предяви своя иск. Пледира искът да бъде оставен без уважение като неоснователен
и недоказан.
Административен съд - Варна, след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
От изготвената и приложена по делото справка рег.
№3/2010г. от 25.06.2019г. се установява, че лишеният от свобода А.П.С. /В / е
постъпил в Затвора гр. Враца на 24.07.2003г., като със Заповед №
5153/21.11.2017г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на
29.11.2017г. е преместен в Затвора гр.Варна за доизтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода. В справката е посочено, че в процесния период
водоподаването не е било прекъсвано. Направено е уточнение, че в изолирани
случаи на прекъсване, същото е било за кратко и в следствие на външни аварии
или работа по проекта „Воден цикъл“, за които администрацията на затвора не е
била уведомявана предварително. Посочено е, че след като се получи съобщение от
„ВиК“ за планово спиране на водоподаването към затвора, своевременно всички
лишени от свобода са били уведомявани за периода, в който няма да има вода,
респ. са били предупредени да се запасят с вода за питейни и битови нужди.
Изложено е, че в килиите на лишените от свобода има санитарен възел и съдове за
вода /кофи/ при евентуално внезапно спиране на водата, а поддържането на
хигиената в спалните помещения е отговорност на самите лишени от свобода,
обитаващи съответната килия. Представена е Заповед № 158/28.06.2013г. относно
режим на водата в главен корпус Затвора гр. Враца.
Събрани са и гласни доказателства. От приложения по
делото Протокол от проведено на 06.12.2019г. открито съдебно заседание по
частно гражданско дело № 67297 по описа
на СРС за 2019г. е видно, че по делегация, в качеството на свидетел е разпитан С.Н.Н.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Софийския централен затвор. Свидетелят
посочва, че е бил настанен в Затвора гр.Враца в периода от 10 или 11 октомври
2006г. до 24.05.2014г. Твърди, че познава ищеца А.П. В . Според показанията на свидетеля,
в затвора гр. Враца е имало режим на водата през 2012г. – 2013г., както и през
2014г., посочвайки, че през определен часови интервал е имало водоподаване, а
през нощта не е имало вода. Предвид въведен режим във водоподаването,
свидетелят посочва, че ищеца Велков е изразявал оплаквания. Посочва също, че
лишените от свобода са се запасявали с вода в пластмасови кофи и пластмасови
шишета.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният от Велков иск е допустим, като предявен от
активно легитимиран субект. Искът е насочен срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София, която се явява пасивно легитимирана по предявената
претенция. Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3. Съгласно ал.1 на чл.3, осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В
ал.2 на посочената разпоредба е посочено, че за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предявеният иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативно наличие на предпоставките – акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, водещи до
нарушение на чл.3; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца,
която вреда съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, се предполага до
доказване на противното. В настоящия случай вредите се претендират като
причинени от действието на Заповед № 158/28.06.2013г. на Началника на
Затвора-Враца. С оглед събраните по делото доказателства, настоящият състав
намира, че искът се явява недоказан. Законодателят е приел в националното ни
законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който се забранява жестокото, нечовешко и
унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“. Съдът приема за установено, че през време на престоя на ищеца в
Затвора-Враца, не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона
задължение на ответника, което да ангажира отговорността му, респ. не се
установяват настъпили за ищеца вреди. В тази връзка с представената справка
рег. № 3/2010г. от 25.06.2019г. се установява, че в процесния период
водоподаването не е било прекъсвано. В изолирани случаи на прекъсване,
спирането на водоподаването е било за кратко и в следствие на външни аварии или
работа по проекта „Воден цикъл“, за които администрацията на затвора не е била
уведомявана предварително. Т.е. причините за спирането на водоподаването, ако
такова е имало са обективни и се дължат на външни фактори, извън сферата на
администрацията на затвора. Освен това при получаване на съобщение от ВиК за
планово спиране на водоподаването към затвора, лишените от свобода са били своевременно
уведомявани за периода, в който няма да има течаща вода, за да се запасят с
вода, ползвайки съдовете с които разполагат. Наличието на съдове за вода се
потвърждава и от показанията на свидетеля Н.. С оглед доказателствата по
делото, не са налице данни доказващи по категоричен начин реално причинени
неимуществени вреди на ищеца от заповедта на Началника на Затвора-Враца. Изложените
в исковата молба негативни изживявания не кореспондират с доказателствата по
делото, а същите се явяват плод на субективните изживявания на ищеца и на
неговите очаквания. Очаквания за материализиране на твърдения, некореспондиращи
с доказателствата и действителната фактическа обстановка. Вредите, които ищеца
заявява да се изразяват в това, че в резултат на създадените условия е бил
подложен на дискомфорт, психологическо натоварване, жестоко, нечовешко и
унизително отношение и множество други негативни преживявания настоящият състав
намира, че за установяването на такива няма ангажирани доказателства, респ.
такива не следва да бъдат репарирани.
Съдът намира направеното от процесуалния представител
на ответника възражение за погасяване на иска по давност, обективирано в
депозирания писмен отговор с.д. № 10658/03.07.2019г. за основателно. Съгласно
чл.110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ с изтичането на петгодишен
давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. След изтичане на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца
за обезщетение за претърпени вреди, се погасява. Съгласно разпоредбата на
чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като
възражение. Възражението за погасяване на вземането по давност е
правоизключващо възражение и след неговото изразяване, съдът дължи произнасяне
относно това дали претендираното вземане е погасено по давност. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, като в
случаи на непозволено увреждане, от прекратяване на увреждащите действия или от
момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие. Съобразно т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по Т
гр. Д. №3/2004г., ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от незаконни
действия или бездействия на административните органи, началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на
преустановяването им. Искът е предявен на 22.05.2019г. в Административен съд
гр. Варна. Следователно към тази дата е изтекъл петгодишният давностен срок за
предявяване на иск за обезщетяване на вреди, претендирани от ищеца. Възражението на ответника, представлявано от
старши юрисконсулт С. за погасяване по давност на предявения иск е основателно
и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото е заявена претенция от ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на Община Варна разноски в размер на 100 /сто/
лева определени на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.
Водим от горното, както и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ, чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, Административен
съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.П.С.,
ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Варна,
8-ма група, № 310 срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
ОСЪЖДА А.П.С., ЕГН: **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Варна, 8-ма група, № 310
да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от
100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: