№ 271
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110110183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т“ ООД против „...” ЕАД, с която е предявен
иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 4825 лв.
/след допуснато увеличение в цената на иска в о.с.з. от 06.12.2022 г./, с правно
основание чл. 137, ал.2 от ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
посочената сума, с която се е обогатил неоснователно, ползвайки в периода от
25.02.2017 г. до 24.02.2022 г., без основание, собствения на ищеца присъединителен
топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция на многофамилна жилищна
сграда „Г+/4-5/, находяща се в УПИ III-634, кв. 849, местност „Вълчо Иванов-Север“,
гр. София, ул. „Ямбол“ №9.
В исковата молба ищецът „Т“ ООД твърди, че е изградил присъединителен
топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция на многофамилна жилищна
сграда „Г+/4-5/, находяща се в УПИ III-634, кв. 849, местност „Вълчо Иванов-Север“,
гр. София, ул. „Ямбол“ №9. Сочи, че за изграждането на строителството, между него и
„...“ АД, е бил сключен предварителен договор №272/28.08.2006 г. за присъединяване
на потребители ползващи топлинна енергия за битови нужди, като съгласно чл. 2/1/
присъединяването на обекта е следвало да се извърши чрез изграждането на
присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, като
съгласно чл.7, изр.2-ро и чл.23 „Т“ ООД е собственик на съоръженията до
прехвърлянето им на ответника. Твърди, че топлопроводът и абонатната станция са
въведени в експлоатация, но ответникът въпреки многократно отправяните покани „...“
ЕАД не е изпълнила задължението си да изкупи съоръженията и да сключи
окончателен договор по чл. 138 от ЗЕ. Поддържа, че ответникът ползва изградените
обекти, поради което последният му дължи обезщетение за периода от 25.02.2017 г. до
24.02.2022 г. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответникът
да му заплати сумата от 2100 лева, представляваща цена за ползване на съоръженията
1
за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2022 г., ведно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба в съда-25.02.2022 г. до окончателното плащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „...”
ЕАД, в който оспорва ищецът да е изградил процесната абонатна станция. Твърди, че
ищецът не е представил документите изискуеми съгласно чл.31, ал.3 от Наредба за
топлоснабдяването.Оспорва да е налице отказ на ответника необосновано да откаже
изкупуване на процесното съоражение. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид направените с исковата молба твърдения в тежест на ищеца по този иск
е да установи при условията на пълно и главно доказване следните юридически факти:
1) изграждане на следните съоръжения: присъединителен тръбопровод, съоръжения
към него и абонатна станция, свързани с доставянето на топлинна енергия за битови
нужди; 2) съгласуване с ответника относно изграждането на съоръженията; 3)
ползване на съоръженията от ответника. По направеното възражение за злоупотреба с
право в тежест на ответника е да докаже, че ищецът упражнява правата си в
противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите - ЗЗД) или накърнявайки правата или законните интереси на ответника
предвид чл. 57, ал. 2 от Конституцията. По направеното възражение за изтекла
погасителна давност в тежест ищеца е да докаже наличието на основание за спиране
и/или прекъсване на течението на давността по чл. 115, съответно чл. 116 ЗЗД.
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че на
28.08.2006 г. страните са сключили предварителен договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди (л. 14 от делото). По силата
на сключения договор ищецът е поел задължението да изгради процесните
съоръжения, с подробно описани характеристики в чл. 2, ал. 2 от договора в
тримесечен срок от влизането на договора в сила съгласно изискванията на Закона за
устройството на територията (ЗУТ) и на Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България (обн, ДВ, бр. 72 от 2003 г.). Ответникът се е задължил
правата на собственост върху изградените съоръжения да му бъде прехвърлена от
ищеца при условията на чл. 137, ал. 2 ЗЕ с договора за присъединяване – чл. 23.
Страните са декларирали, че до прехвърлянето на собствеността на съоръжението
ищецът е техен собственик.
По делото не е спорно, а и от представеното разрешение за строеж № 9 от
17.05.2006 г. и удостоверение № 186 от 04.08.2008 г. на директора на Дирекция
"Контрол по строителството" към Столичната община се установява, че към 04.08.2008
г. процесните съоръжения са били изградени и въведени в експлоатация по надлежния
ред, с което ищецът е изпълнил задължението си по договора. От друга страна, по
делото липсват данни ответникът да е изпълнил своето задължение да му бъдат
прехвърлени правата на собственост върху процесните съоръжения, въпреки
представените покани от страна на ищеца.
Ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че ползва процесните
съоръжения от есента на 2008 г.
Неоснователни са възраженията на ответника за злоупотреба с право, както и
позоваването на правните принципи за забрана на неоснователното обогатяване и че
2
никой не може да извлича права от собственото си неправомерно поведение.
Действително, приложимата нормативна уредба поставя изискване за представяне на
определени документи (документите за собственост, право на ползване или право на
строеж съгласно чл. 182 от Закона за устройство на територията на собствениците или
титулярите на вещно право на ползване в топлоснабдявания обект, нотариално
завереното пълномощно на лицето, упълномощено да представлява собствениците или
титулярите на вещно право на ползване в сградата - етажна собственост, декларацията
от упълномощеното лице, че на посочения адрес има цялостно изградени инсталации
за отопление и горещо водоснабдяване, изпълнени и комплектувани съгласно
одобрените инвестиционни проекти, решението на общото събрание на сградата -
етажна собственост за присъединяване или декларация на собственика или ползвателя
за безвъзмездно предоставяне на помещение за абонатна станция, одобреният
инвестиционен проект и разрешението за строеж) като условие за сключването на
договора за присъединяване – чл. 31, ал. 3 от Наредбата. От съвкупната преценка на
доказателствата обаче се установява, че тези необходими документи са представени от
ищеца. Те са описани като приложения към две от поканите, които то е отправило към
ответника и върху които е отбелязано получаването им. По делото са приложени и
приети като писмени доказателства и две писма от изпълнителния директор и
заместник-изпълнителния директор на ответника, с които се правят изявления, че за
процесната жилищна сграда са подадени документи, съответно че въз основа на едната
от поканите с приложените документи към нея за изкупуване на присъединителен
топлопровод и абонатна станция е била изготвена оценка на енергийния обект. Тези
изявления представляват извънсъдебно признание на факта, че ищецът е представило
изискуемите по чл. 31, ал. 3 от Наредбата документи, защото в противен случай
ответникът не би пристъпил към оценка, ако не беше получил документите.
Ответникът няма основание да откаже сключването на договор за присъединяване и е
длъжен да изпълни задължението си за придобиване на правото на собственост върху
процесните съоръжения. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че
ищецът не е изпълнил в цялост фактическия състав на Наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ.
Налице е конклудентен отказ от изкупуване, поради което е възникнало и законно
задължение за обезщетение.
От експертното заключение по допусната съдебно-техническа експертиза се
установява, че общата цена за ползване на процесните съоръжения през претендирания
период, изчислена съгласно Методиката за определяне на цените на предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през
собствените им съоръжения, е в размер на 4825 лева.
Налице са всички елементи на правопораждащия фактически състав по чл. 137,
ал. 2 ЗЕ, поради което ответникът дължи цената за ползването на процесните
съоръжения в претендирания период от 25.02.2017 г. до 24.02.2022 г.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Искът е предявен
на 25.02.2022 г., а началото на процесния период е 25.02.2012 г. Вземането по чл. 137,
ал. 2 ЗЕ е специално проявление на общата забрана за неоснователно обогатяване по
чл. 59 ЗЗД. То не съставлява "периодично плащане", така както това понятие е
разяснено с Тълкувателно решение № 3 от 2013 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г.
на ОСГК на ВКС. Затова за него се прилага общата петгодишна погасителна давност (в
този смисъл определение № 60587 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3993/2020 г., IV
г. о., ГК).
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 193 лв. платена държавна
3
такса, 450 лв. платен депозит за вещо лице и 690 лв. платено адвокатско
възнаграждение – общо разноски в размер на 1333 лв. На основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът му дължи сумата от 1333 лв. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар е неоснователно, предвид правната и фактическа сложност на
делото и проведените две открити съдебни заседания.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
... да заплати на “Т” ООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, бул. „..., чрез адв. М.,
на правно основание чл. 137, ал.2 от ЗЕ, сумата от 4825 лева, представляваща цена за
ползване на присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция,
изградени от ищеца за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ул. „Ямбол“ №9 за периода от 25.02.2017 г. до
24.02.2022 год., ведно със законната лихва считано от 25.02.2022 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1333 лева, представляваща
сторените в производството разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4