№ 6
гр. Девин, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Антимова Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Антимова Хаджиева Административно
наказателно дело № 20215410200061 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно постановление
№ 21-0252-000129/07.05.2021г. на Началник група при РУ – Девин, тъй като
счита същото за необосновано, постановено без да е изяснена фактическата
обстановка, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушен е материалният закон, отразените в него
фактически констатации не отговарят на действителното фактическо
положение, поради което същото се явява незаконосъобразно и неправилно
като излага съображения, че в обстоятелствената част на НП е описано, че е
извършил вмененото му нарушение на улица Р. пред ресторант „Ст. в.“, като
„Водач в посока от хотел „О.“ към магазин „С.“ е извършил вмененото му
нарушение: „При управление на посоченото МПС „АУДИ 100" отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
№ 0083 за употреба на алкохол и медицинско изследване за установяване
употреба на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване №
076501/17.04.2021 г.“ Твърди, че в диспозитива на НП пък вмененото му
нарушение е: „Отказва проверка с техническо средство. Не е изпълнил
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
1
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване“, с което е нарушил чл. 174, ал.З, пр. 1 от ЗДвП. Счита, че така
описаната фактическа обстановка, не внася яснота как и къде точно е
извършил вмененото му нарушение. Освен това, не става ясно как
контролният орган е преценил, че е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство и е отказал да му бъде направено и медицинско
изследване, което е изложил в обстоятелствената част на НП, като пък в
диспозитива е санкциониран не за отказ за изследвания, а че не е изпълнил
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване при все, че не му е била дадена възможност да се възползва от
това му право, нито от друг вид изследване за установяване концентрация на
алкохол в кръвта регламентиран в закона. Твърди, че в обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че е отказал проверка с техническо средство и
медицинско изследване, а в констативната й част, че е извършил нарушение-
отказва проверка с техническо средство и не е изпълнил предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване -
нарушение по чл.174, ал.З, пр.1 от ЗДвП. Счита, че отсъствието на пълно,
точно и ясно фактическо описание на нарушението в наказателното
постановление е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което ограничава
правото на наказаното лице да разбере в точно какво нарушение е обвинено,
за да се защити, което е съществено нарушение на процесуалните правила,
което е и основание за негована отмяна. Счита, че описаното в един
административен акт фактическо основание за издаването му представлява
юридическият факт, от който органът черпи упражненото право и въз основа
на което се извършва последващата преценка за законосъобразността на
властническото произнасяне. Счита, че фактическите обстоятелства в акта
очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с
материалната му законосъобразност, тежестта за което носи
административният орган - аргумент на чл.170, ал.1 АПК. Претендира за
разноски.
В о. с. з. жалбоподателят не се явява. За него пълномощникът му
адв. Г.М. поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени НП, по изложените подробни съображения в писмени бележки.
2
Претендира за разноски по представения договор за правна защита и
съдействие.
В с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2
от ЗАНН /НП е получено на 02.06.2021г., жалбата е депозирана на
09.06.2021г. видно от товарителница/, за това е процесуално допустима,
разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде потвърдено,
по следните съображения:
Установява се от показанията на свидетелите Е.Х., на длъжност
„младши автоконтрольор“, Ц.К., на длъжност „старши полицай“ в отделение
за охрана на обществения ред и В.Ч.- всички служители в РУ- Девин, че на
16 срещу 17.04.2021г. свидетелите Ц.К. и В.Ч. били наряд нощна смяна и
около 00.40 часа на ул. Р. в гр. Д. спряли със светлинен сигнал лек автомобил
марка „АУДИ 100“, който спрял на паркинга пред ресторант „Ст. в.“.
Свидетелите се представили на водача и му поискали документите на
автомобила и свидетелство за управление като водач на автомобила е бил
жалбоподателя Р.Д., който заявил, че не носи документи. Свид. К. усетил, че
водача лъха на алкохол и го попитал дали е употребил алкохол, той заявил,
че е употребил, затова свид. К. се обадил на дежурния в РУ- Девин да отиде
служител от КАТ за да вземе отношение по случая. Жалбоподателя бил сам
в автомобила. Свидетеля Е.Х. на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ-
Девин бил дежурен в РУ- Девин по линия на пътен контрол и около 01.00
часа след полунощ оперативния дежурен М. му се обадил по телефона и му
казал, че на ул. Р. в гр. Д., в близост до ресторант „Ст. в.“ наряд по охрана
на обществения ред са спряли за проверка лек автомобил като се съмнявали,
че водача е употребил алкохол. Свидетеля Х. отишъл на място пред ресторант
„Ст. в.“. Жалбоподателя Р.Д. бил видимо употребил алкохол, лъхал на
3
алкохол. Свидетеля Е.Х. му обяснил, че ще бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, същия категорично отказал. Обяснил му
какви ще са последствията от отказа. Свидетеля Е.Х. поискал на
жалбоподателя неговите документи, той казал, че не носи никакви
документи, нито неговите, нито на автомобила.
Свид. Е.Х. в присъствие на жалбоподателя му съставил АУАН №
144/17.04.2021г. за нарушения на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, който жалбоподателя
отказал да подпише. Отказът на жалбоподателя е удостоверен с подписа на
свидетеля С.М..
На жалбоподателя е издаден талон за изследване № 076501 от
17.04.2021г., отбелязано е, че същия отказвал да му бъде извършена проверка
с техническо средство и отказал да подпише талона.
Издадено е Наказателно постановление № 21-0252-
000129/07.05.2021г. от Началник група при РУ на МВР- Девин-Р. Х.,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, въз основа на АУАН № АА681266/17.04.2021г., с което е
наложил на жалбоподателя, за това, че на 17.04.2021г. около 00.50 часа в гр.
Д., на ул. Р.- пред ресторант „Ст. в.“ като водач на лек автомобил „АУДИ
100“ с рег. № *****, държава България при обстоятелства: В посока от хотел
„О.“ към магазин „С.“ управлява личният си лек автомобил „АУДИ 100“ с
рег. № ***** и допуска следните нарушения: 1. При управление на горе
посочения автомобил отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0083 за употреба на алкохол и
медицинско изследване за установяване употреба на алкохол. Издаден е талон
за медицинско изследване № 076501/17.04.2021 г. и е извършил: 1. Отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб.
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което
виновно е нарушил чл. 174 ал.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53
от ЗАНН и 174, ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложил по 1. По чл. 174 ал.3 пр. 1
от ЗДвП- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
4
№ 21-0252-000072/19.04.2021г. от Началник група –Р. Х. на Р.Д. временно е
отнето свидетелството за управление на МПС № *********, на основание чл.
171 т.1 б “б“ от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца и Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0252-000073/19.04.2021г. от Началник група –Р. Х., с която е
прекратена регистрацията на ППС – лек автомобил „Ауди 100“ с рег. № *****
за срок от 12 месеца на основание чл. 171 т.2А б “б“ от ЗДвП. Със заповедта
са отнети СРМПС част 2 и 2 бр. рег. табели *****.
От младши инспектор Е.Х. е изготвена докладна записка до
Началника на РУ- Девин относно отказ за изпробване за употреба на
алкохол на 17.04.2021г.
От Ц.К. е изготвена докладна записка до Началника на РУ- Девин
относно спрян автомобил за проверка на 17.04.2021г.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
техните правомощия, видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
Неоснователни са изложените в жалбата твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на наказателното
постановление. Вярно, че в АУАН и НП не е посочено кое точно
предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е нарушено, като пропускът е
несъществен и не нарушава правото на защита на лицето-нарушител, тъй като
от описанието на нарушението става ясно, че санкцията е наложена именно
заради отказа на жалбоподателя Д. да бъде изпробван с техническо средство
и за неизпълнение на предписание за медицинско изследване. В съставеният
АУАН и НП е индивидуализирано датата и мястото на нарушението и като
водач на цитираното МПС: „на 17.04.2021г. около 00.50 часа в гр. Д., на ул.
Р.- пред ресторант „Ст. в.“ като водач на лек автомобил „АУДИ 100“ с рег.
№ *****“.
Доказа се от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които са еднопосочни, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е
извършил вмененото му нарушение по чл. 174 ал. 3, пред. 1 от ЗДвП.
5
Отказът на лицето да бъде установено дали същото, като водач на МПС е
употребило алкохол, се установява по несъмнен начин, както от наличния по
делото талон за изследване /л.9 по делото/, където е налице документиран
отказ, така и от свидетелските показания на актосъставителя, дадени пред
настоящата - въззивна инстанция, които напълно кореспондират на описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.
От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците
на административно нарушение на транспортното законодателство в частта
му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата. По
категоричен начин от събраните по делото доказателства се доказа, че на
17.04.2021г. около 00.50 часа в гр. Д., на ул. Р.- пред ресторант „Ст. в.“ като
водач на лек автомобил „АУДИ 100“ с рег. № ***** жалбоподателя Д. е
отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол
по надлежния ред с представеното му техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с № 0083 и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съгласно чл. 174 ал.3 от ЗДвП
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.
Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно –
съставлява фактическия състав на нарушение на чл. 174, ал.3, предл.1 от
ЗДвП и са основания за реализиране на административно - наказателната му
отговорност, като по делото не са оборени фактическите констатации
относно личността на административно-наказателно отговорното лице, в
6
качеството му на водач на лек автомобил „АУДИ 100“ с рег. № *****.
Разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП предвижда два отделни,
независими един от друг състави на административни нарушения, които са
посочени от законодателя алтернативно. Когато водач на МПС откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяването на
употребата на алкохол или упойващи вещества той осъществява първото
предложение или хипотеза на горепосочената правна норма. Когато пък водач
на МПС не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му той осъществява второто
предложение или другата хипотеза на тази правна норма. За посочените две
отделни административни нарушения, описани в наказателното
постановление административнонаказващия орган е наложил едно
административно наказание, позовавайки се на същата санкционна
разпоредба. Една от формите на чл.174, ал.3 от ЗДвП ако е осъществена е
достатъчно да се приеме, че е налице административно нарушение по този
текст, в конкретния случай са осъществени и двете форми на изпълнителното
деяние. Жалбоподателят Д. е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и е отказал да даде кръвна
проба. В този случай е налице едно нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП /в т.см.
Решение № 138/03.04.2017г. по КАНД № 67/2017г. по описа на
Административен съд-Смолян/. Началният момент при индивидуализацията
на административните нарушения е определяне на наказанието в границите,
които са установени за съответното извършено нарушение. Наказващият
орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП,
поради което на основание чл. 174 ал.3 пр. 1 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца.
Правилно и законосъобразно наказващият орган е наложил на
жалбоподателя кумулативно предвиденото наказание по чл. 174 ал.3 от ЗДвП
- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, посочено като размер, които са точно определени от законодателя и
не могат да се изменят.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно
наказателното производство са безспорно установени и доказани, както
7
извършените нарушения, така и неговия субект, поради което атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Всичко гореизложено обосновава извода, че наказателното
постановление е законосъобразно, поради което на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН ще следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото
въззиваемия не е поискал разноски по делото.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0252-
000129/07.05.2021 г., издадено от Р. Х. –Началник група при РУ на МВР-
Девин, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, с коeто на Р. Б. Д., с ЕГН ********** от гр. Д., обл.
См., ул. Р. *, вх. *, ет. *, ап. *, за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.З пр. 1 от ЗДвП му е наложено по 1.
По чл. 174 ал.3 пр. 1 от ЗДвП- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8