Решение по дело №13/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………                              21.06.2021 година                      град С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 11.05.                                                                                      2021 година                                                

В открито заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Стойка Иванова

като разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА

т.д. № 13 по описа за 2020 година

за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.432 от К3, във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД.

 

Ищецът И.А.С., на 21 години, твърди в исковата си  молба, че на 09.12.2018 г., около 02:30 часа, по първокласен път ІІІ-5007 км 15, при управление на л.а. „БМВ 320“ с peг. № СТ 4613 РВ, водачът К.Т.М., нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво и причинил ПТП. Вследствие на катастрофата е пострадал И.А.С., пътник в горепосочения лек автомобил.

Във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП 1480/2018 г. по описа на РУ - К., което към настоящия момент не е приключило. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от К.Г.М. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за водача на лекия автомобил са били налице определени в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Счита, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на К.М. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищеца.

За увреждащия л.а „БМВ 320Д“ с peг. № СТ 4613 РВ, управляван от К.Г.М., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/30/118002786955/24.09.2018г. със срок на валидност една година, считано от 25.09.2018 г. до 25.09.2019 г. със „З.“ АД, гр. С.. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, получена от застрахователя на 15.01.2019г. и е представил всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета с № 0801-000255/ 2019-02, по която застрахователят е отказал плащане на обезщетение, поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане на обезщетение пред съда.

Твърди се, че в резултат на процесното ПТП пострадалият И.А.С. е получил следните травматични увреждания: contusion capitis, faciei, thoracis, abdomen et extremitates,fractura cranii, fractura ossae frontales bUlateralis, haemosinus frontalis, pneumocephalia, fractura nasi, haemosinus ethmoidalis, fractura maxillae bUlateralis, haemosinus maxilaris bUlateralis, fractura sterni, contusio pulmonis, contusion cordis, fractura L2 compressiva-stabilita /ASIA- D-incomplete/, fractura processi transversi LI, L2, L3, L4 sinistrL Fractura humeri dextri, V.L.Ccapitis/scalp/region frontalis и други.

След инцидента на 09.12.2018 г. пострадалият е откаран от дежурен екип на СПО в УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З., където е настанен в „Клиника по неврохирургия“, в тежко, увредено общосоматично състояние, с травми в областта на гърба, главата, гръдния кош, корема и пръстите, с болка в травмираните области и без спомен за случилото се и соматичен статус – разкъсно- контузна рана на челото вляво, разкъсно контузии рани на носа, периорбитални хематоми двустранно, множество екскориации по лицето, с болка в десен хумерус-имобилизиран след направена консултация с ортопед, ГКС 13т. Направени са му параклинични и образни изследвания, консултиран е със специалисти - ортопед-травматолог, ехографист, хирург, УНГ, кардиолог, гръден-хирург, реаниматор-анестезиолог. С оглед възстановяване целостта на меките тъкани пострадалият е опериран по спешност на 09.12.2018 г., като му е извършена реплантация на скалп, след което е пребазиран в КАИЛ. На 16.12.2018 г. пострадалият е изписан с окончателна диагноза contusion capitis, faciei, thoracis, abdomen et extremitates, fractura cranii, fractura ossae frontales bUlateralis, haemosinus frontalis, pneumocephalia, fractura nasi, haemosinus ethmoidalis, fractura maxillae bUlateralis, haemosinus maxilaris bUlateralis, fractura sterni, contusio pulmonis, contusion cordis, fractura L2 compressiva- stabilita /ASIA-D-incomplete/, fractura processi transversi LI, L2, L3, L4 sinistri. Fractura humeri dextri, VL.C. capitis/scalp/ region frontalis. При изписването му е назначено медикаментозно лечение и са дадени препоръки за наблюдение от общо практикуващ лекар, като е насочен за оперативно лечение към Клиника по „Ортопедия и Травматология“.

На 17.12.2018 г. И.С. е приет в Клиника по „Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З., с оплаквания от невъзможни движения в областта на дясна ръка, деформация и костни крепитации в областта на десен хумерус. Направени са му параклинични и образни изследвания, консултиран е със специалисти - кардиолог и анестезиолог. Съгласно Оперативен протокол №704/20.12.2018 г. на пострадалия е извършено оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус. На 24.12.2018 г. пострадалият е изписан с окончателната диагноза счупване на горния край на раменната кост /хумерус/ При изписването му са дадени препоръки да се правят амбулаторно превръзки 3 дни, конците да се свалят на 14-я СОД.

Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, И.А.С. е претърпял силни болки и много страдания. Преди процесното ПТП е бил в добро здравословно състояние, активен мъж в работоспособна възраст, но след инцидента за дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот. За времето на възстановяване е следвало да спазва режим на покой, да не се натоварва, като за този период за ежедневното си обслужване и задоволяване на елементарните си жизнени потребности е разчитал единствено на своите близки. Твърди, че множеството получени наранявания, както и продължителното и тежко лечение оказват силно отрицателно влияние върху психиката му. Освен болките, ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който се е отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото съзнание. Въпреки изминалото не малко време от датата на катастрофата, той продължава да изпитва болки и дискомфорт в наранените области, да има нарушения на съня от преживения уплах и да изпитва напрежение при пътуване с автомобил.

В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди в размер на 149,00лв., които също следва да му бъдат възстановени. Посочените разходи са направени за заплащане на потребителски такси.

Изложени са съображения, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Посочено е, че вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил К.Г.М., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „З.“ АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Посочва се, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна, с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „З.“ АД, гр. С. да заплати на ищеца И.А.С. обезщетение в размер на 25 500 лв., частичен иск от 80 000, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 149 лв., за заплащане на потребителски такси. Претендира законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание от 11.05.2021г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди първоначално от 25 500лв., частичен от 80 000лв., който да се счита предявен за сумата от 160 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 16.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва в цялост предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли, алтернативно, ако ги  счете за основателни и доказани - да присъди обезщетение в по-нисък от претендиралия размер. Моли да бъде оставена  без уважение ищцовата претенцията за заплащане на законна лихва за забава, предвид нейния акцесорен характер и обусловеността от главния иск. Претендира направените от дружеството разноски в настоящото производство.

С отговора на исковата молба ответникът е взел становище по редовността на исковата молба.

Не оспорва допустимостта на така предявения частичен иск, ведно с претенция за възстановяване на причинени имуществени вреди на стойност 149 лв.

Ответникът признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и  лицето К.Т.М., ЕГН: **********, по отношение на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320” с peг. №СТ4613РВ по силата на Застрахователна полица № BG/30/118002786955/24.09.2018 г., валидна от 25.09.2018 г. до 25.09.2019 г., сключена със „З.” АД.

Оспорва твърдените телесни наранявания, както и причинно следствената им връзка с процесното ПТП. Посочва, че представените с исковата молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалия, липсват медицински документи относно възстановителните процеси, резултати от направени рентгенови снимки, оперативни протоколи, липсват контролни прегледи, които са необходими за потвърждаване съществуването на твърдените увреждания на ищеца, включително и в подкрепа на твърдението за продължаващото изпитване от същия на болки и дискомфорт в наранените области на тялото.

Излага съображения, че още към момента на подаване на застрахователната претенция, по която е образувана щета № 0801-000255/2019-02, не е представена епикриза за стационарно лечение от 3-дневния болничен престой в УМБАЛ „П.“ АД, макар че е налице фактура №**********/24.12.2018 г. за 3 дни потребителска такса, издадена от същото болнично заведение. Не са налични и медицински документи за проведени контролни прегледи при ортопед-травматолог, както и данни за проведена рехабилитация, контролни прегледи при специалисти и никакви други доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца след изписването му от лечебното заведение. Счита, че непредставянето на документи, удостоверяващи възстановителния процес доказват, че същият е протекъл в нормален ход, без усложнения и без трайни неизлекувани травми.

Според ответника, въпреки посочените в исковата молба травми в областта на корема, не се съдържат данни за каквито и да било такива. Обратно на това, след консултация с коремен хирург, е отразено, че пациентът е без субективни оплаквания от страна на корема, няма свободноподвижна течност в същия.

Ответникът анализира приложената Епикриза от 09.12.2018г., издадена от Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „П.“ АД, съгласно която ищецът е постъпил в това болнично заведение, като е била предприета оперативна интервенция по спешност, подробно описана в исковата молба. Счита, че данните от експертизата не потвърждават твърденията на ищеца за състоянието му, като са изложени подробни съображения в тази връзка.

Оспорва настъпването на травматично увреждане, претърпяно вследствие на процесното ПТП от ищеца, изразяващо се в контузия на гръбначния стълб, а именно - счупване на тялото на Л2-втори поясен прешлен, както е определено в епикризата. Твърди, че диагнозата в нея се опровергава от направеното образно изследване - компютърна томография, от която е видно, че всъщност се касае за счупване на тялото на Л1-първи поясен прешлен.

Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, че същият вследствие на ПТП „търпи силни болки и много страдания“, че „след инцидента за дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот“. Посочва, че не са представени никакви доказателства в подкрепа на изложените твърдения за тежко възстановяване на увреденото лице от претърпените от процесното ПТП телесни травми, както  и че липсват доказателства, от които да е видно, че от близките му е била оказвана трайна помощ в неговото ежедневие. Оспорва в цялост приведените от ищцовата страна твърдения за понесени психологически и емоционални травми, както и за продължаващи и към настоящия момент болезнени усещания, както и дискомфорт в наранените области на тялото, отново поради непредставяне на доказателства в тази насока. Счита, че ищецът сочи бланкетни по своето съдържание доводи в исковата молба в тази нейна част, която не кореспондира с обективната действителност.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. При условията на евентуалност, в случай, че съдът намери така предявения иск за основателен и лихвите са дължими, прави възражение срещу искането да бъде присъдена лихва за забава, считано от дата 16.12.2018 г., съгласно заявеното искане. По аргумент от правилото, уредено в разпоредбата на чл.380, ал. 3 от КЗ, неподаването от страна на лицето, претендиращо изплащане на застрахователно обезщетение, на данни за банкова сметка, ***ор, което влече недължимост на лихвата по чл. 409 КЗ от застрахователя.

Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на 25500 лв. като частичен иск от 80000 лв., като за обезщетяване на неимуществените му вреди. Твърди, че суми в подобни космически размери се явяват устрем за неоснователно забогатяване, вследствие на претърпения инцидент. Те нямат обезщетителен характер. Имат за единствена цел получаването на едно благо, което в никакъв случай не отговаря на принципа на справедливост, прокламиран в чл. 52 от ЗЗД.

Ответникът счита искания размер на обезщетение за прекалено завишен.

При условията на евентуалност, ако се установи по безспорен начин, че ищецът е понесъл въпросните травматични увреждания в резултат от процесното ПТП, ответникът навежда изрично възражения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от страна на ищеца

Твърди, че ищецът сам се е поставил в опасност, тъй като доброволно се е качил в автомобил, управляван от лицето К.М. под въздействието на алкохол.

Твърди, че ищецът не е бил с обезопасителен колан и това е основната причина за настъпилите лицево-челюстни травми. В случай, че ищецът е бил с такъв колан, то такива травми е нямало да настъпят за ищеца и е нямало да са в твърдения интензитет.

Твърди, че пострадалият е спомогнал за настъпилите усложнения на здравословното му състояние, като не е положил дължимата грижа за възстановяване на същото непосредствено след настъпване на процесното ПТП, и същевременно не е потърсил навременна лекарска помощ - видно от свидетелските показания вместо да бъде откаран в лечебно заведение за спешна медицинска помощ е предприето пътуване до село Гурково, оттам до гр. Н. и едва след това до болницата в С.З..

Посочва, че няма данни ищецът да е губил съзнание, нито е претърпял травматичен шок, поради което той е разполагал с възможността сам да потърси своевременно медицинска помощ.

Посочва също така, че след като в рамките на законоустановения срок, считано от датата на подаване на писмената застрахователна претенция от пострадалото лице, ответното дружество се е произнесло с мотивирано Уведомление, изпратено до ищеца, с изх. №329/24.01.2019 г., с което са изискани необходимите документи, само при наличието на които би могло претенцията за обезщетение да бъде годна за произнасяне по основание и размер, така и не е последвал съответен отговор от страна на увреденото лице. Сочи за наличие на съпричиняване на претърпения от ПТП вредоносен резултат - липсват данни за проведени рехабилитационни курсове,  процедурни карти, съгласно които да е видно кога, колко и какви рехабилитационни процедури са били извършени и как се е развивал оздравителният процес.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва всички възражения на ответното дружество като неоснователни и недоказани.

Счита за неоснователно оспорването от страна на ответника на причинените на ищеца следствие ПТП травматични увреждания, както и причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията. Всички описани в исковата молба травми и страдания, техния интензитет и проявление при ищеца са настъпили следствие процесното ПТП. Посочва, че в тази връзка с исковата молба са представени медицински документи и са направени съответните доказателствени искания.

Счита за неоснователни и необосновани изводите на ответника във връзка с направените изследвания на ищеца и уврежданията му.

По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за забава, посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка следва да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Позовава се на чл. 429, ал.3 КЗ.

Ищецът твърди, че възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, са неоснователни. Счита, че от представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи извода, че ищецът е извършил нарушения, които да са в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

Според ищеца, неоснователно ответното дружество възразява, че предявеният иск е в завишен размер. Същият е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищеца, а от друга страна, с лимита на отговорност на ответника за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че поддържа отговора на исковата молба.

Противопоставя се на твърдението, че механизмът на процесното ПТП бил изяснен от съставения от органите на МВР Констативен протокол за ПТП. Съгласно трайно установената съдебна практика, а и предвид естеството на информацията в отделните графи в образеца на полицейския протокол за ПТП, в тази своя част, същият няма характер на официален удостоверителен документ, който да се ползва с материална доказателствена сила. В тази  връзка се позовава на съдебна практика.

Не се противопоставя на искането на ищеца да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство за наличие на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и К.Т.М. по силата на Застрахователна полица № BG/30/118002786955.

Счита, че приведените от ищеца доводи, свързани с периода на дължимост на акцесорната претенция за лихва, са неоснователни като излага съображения в тази връзка.

Поддържа възражението си за съпричиняване от страна на пострадалия поради изложените вече с отговора на исковата молба твърдения.

Поддържа възражението си и за прекомерност на претендиралото обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, от една страна, и, от друга страна, като несъответстващо на съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи за процесния период, както и предвид наличието на принос от страна на пострадалия за вредите.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

С оглед данните по делото, съдът приема за установено, че на 09.12.2018 г., около 02:30 часа, по първокласен път ІІІ - 5007 км 15, при управление на л.а. „БМВ 320“ с peг. № СТ 4613 РВ, водачът К.Т.М. е излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво, като е причинил ПТП, вследствие на което е пострадал ищецът И.А.С., пътник на задна седалка в горепосочения лек автомобил.

Безспорно е, че за процесния автомобил “БМВ 320” с рег. № СТ 4613 РВ е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със З.” АД по з.п. BG/30/118002786955/24.09.2018г. със срок на валидност от 25.09.2018г. до 25.09.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, получена от последния на 15.01.2019 г., което е видно от приложената обратна разписка и е представил документите, с които разполага. По случая е заведена щета с № 0801-000255/ 2019-02, разменена е кореспонденция между страните, като застрахователното дружество е изискало допълнителни доказателства относно процесното ПТП и получените от ищеца увреждания. Липсват данни ищецът да е предоставил изисканите му документи, като застрахователят е отказал плащане на обезщетение, което е мотивирал именно с непредставянето на необходимите за преценка на основателността и размера на претенциите основания.  

Видно от постановление от 12.06.2020 г. по пр. пр. № 2855/2018 г. на Окръжна Прокуратура - С.З., наказателното производство по ДП № 284 ЗМ 1480/2018 г. на РУ К., образувано във връзка с гореописаното ПТП е прекратено на осн.чл.243, ал.I, т.1, във вр. с чл.24,ал.I, т.4 чл.112 НПК и чл.199 от НПК, тъй като виновният за ПТП водач е починал.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна беше назначена и приета комплексна съдебномедицинска експертиза. От заключението й се установява следното:

При процесното ПТП пострадалият И.С. е получил съчетана травма - черепно-мозъчна, лицево-челюстна, гръдна и на опорно-двигателния апарат.

Черепно-мозъчната травмата е средно тежка, открита и проникваща травма, включваща: Мозъчна контузия, средно тежка степен; Фрактура на челната кост на черепа двустранно; Фрактура на черепната основа в областта на предна черепна ямка; Изпълване с кръв на фронталните и сфеноидалните синуси и етмоидалните клетки (хемосгтус фронталис, сфеноидалис ет етмоидалис); Навлизане на атмосферен въздух във вътречерпното пространство (пневмоцефалия).

 Лицево-челюстната травма, включва: Фрактура на носните кости – многофрагментна; Фрактура на горната челюст двустранно с изпълване с кръв на двата горночелюстни синуса; Контузия на главата и лицето; Разкьсно-контузна рана (скалп) в челната област на главата.

Гръдната травма включва: Фрактура на гръдната кост; Контузия на сърцето; Контузия на белите дробове двустранно; Фрактура на ребра - 9,10 и 11 ребро вдясно и 11 вляво.

 Травмата на опорно-двигателния апарат апарат включва: Фрактура на втори поясен прешлен /Л2/ компресионна, стабилна /ASIA-D- inkomplete/ Фрактура на страничните израстъци на Л1, Л2, ЛЗ, Л4 вляво; Фрактура на дясната раменна кост.

Според експертизата, черепно-мозъчната травма има медико-биологична характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, като  възстановителният период за нея е 5-6 месеца. Гръдната травма има медико-биологична характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, като  възстановителният период за нея е 1-2 месеца. Фрактурата на дясната раменна кост има медико-биологична характеристика „Трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата при нормално протичащ оздравителен период“. Срок на имобилизация 2-3 месеца, възстановена работоспособност след 4-5 месеца, при липса на усложнения. Фрактурата на 2-ри лумбален прешлен е предизвикала трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни. Срок на имобилизация 3-4 месеца, възстановена работоспособност след 12 месеца, при липса на усложнения. Фрактурата на страничните израстъци на JI1, Л2, ЛЗ, Л4 вляво сама по себе си е причинила трайно затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни. Възстановителен период до 2-3 месеца.

Експертизата посочва, че непосредствено след инцидента е проведено лечение в УМБАЛ „П.“ - С.З., Клиника по неврохирургия, за периода 09.12. - 16.12.2018 г. След извършени медицински прегледи и изследвания и оперативно лечение с цел възстановяване целостта на меките тъкани и реимплантация на скалп, пострадалият е настанен в КАИЛ (Реанимация) за проследяване на жизнените показатели и комплексно медикаментозно и инфузионно лечение. При постъпването е тежко увредено общото му състояние, в съзнание, с оценка по Глазгоу кома скала 13 точки, без спомен за случилото се. Не помни дали е носил колан. Стабилна хемодинамика. Дясната раменна кост е имобилизирана след консулт с травматолог. Състоянието на пострадалия постепенно се подобрява - общосоматично и неврологично. Преценено е, че не се налага допълнително неврохирургично оперативно лечение по повод фрактури в поясния отдел, препоръчва се покой и при необходимост брейс. Лечението на ищеца е продължено в Клиника по ортопедия и травматология на същата болница за периода 17.12. - 24.12.2018 г.

Оперативна интервенция - оп. протокол № 704/20.12.2018 г. Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус. Под рентгенов контрол през достъп до големия трохантер се инсерира ИМ-пирон, който се заключи проксимално и дистално. Лаваж. Послоен шев, Стерилна превръзка. Гладък следоперативен период. Изписан е с подобрение, афебрилен, добре зарастваща оперативна рана, липса на значими оплаквания.

Лечението е продължено в домашно-амбулаторни условия, по сведения на пострадалия и майка му - около 3-4 месеца при постелен режим. За цялостния следболничен период няма представена медицинска документация.

Общият оздравителен процес по отношение черепно-мозъчната травма и травмата на гръбначния стълб е продължил до 12 месеца.

По отношение на претърпяната черепно-мозъчна травма и травмата на поясния отдел на гръбначния стълб вещото лице заключва, че пострадалият е възстановен напълно, с умерена локална болезненост в областта на гръдно-поясния преход на гръбначния стълб и болки при студено време и преумора в същата област. Като сериозно и животозастрашаващо усложнение може да се приеме изтичането на бистра течност от носа, която най-вероятно е била гръбначно-мозъчна течност (ликвор) няколко месеца след травмата. Но и за това състояние няма представена медицинска документация, а е по данни на ищеца, видно от обясненията на експертите в съдебно заседание.

По отношение на счупването на раменната кост вдясно, към момента на прегледа пациентът е възстановен. Установява се срастване на счупването от направена рентгенография и обемът на движение на съседните на фрактурата стави показва леко ограничение. Оплаква се от болка в крайните фази на движение на рамото, което е субективно оплакване и е трудно да се оцени. Според експертизата, ищецът съобщава и за болка при промяна на времето, което е обичайно явление след травми и оперативни интервенции на опорно-двигателния апарат.

От страна на гръдния кош и дихателната система пациентът не съобщава за някакви оплаквания и остатъчни явления.

Настъпилите след инцидента оплаквания и усложнения се намират във връзка с причинените травми.

Медицинските експерти установяват, че направените от ищеца разходи са в причинна връзка с проведеното лечение и тяхното извършване е било необходимо.

Вещото лице в заключението си сочи, че няма данни за проследяване на пациента след изписването по отношение на гръдната травма, както и за лечение по повод оплаквания, свързани с гръдния кош или дихателната система, контролни прегледи и консултации от гръден хирург и пулмолог, както и за проведено специфично лечение във връзка с оплаквания от дихателната система и гръдния кош. От документите по делото не се установяват данни за извършени контролни рентгенови изследвания на гръден кош и бял дроб на И.С.. По време на прегледа пациентът съобщава, че е нямал сериозни оплаквания след изписването си по отношение на претърпяната гръдна травма. При прегледа на И.С. след физикално и образно изследване (рентгенография на раменна кост), вещото лице е установило срастване на фрактура в средната част на раменната кост. Съседните стави в областта на счупването - раменна и лакътна са раздвижени, като обемът на движение показал леко ограничение от нормалните стойности. Няма документални данни за провеждане на физиотерапия след изписването на пациента. По негови данни е извършвано раздвижване в домашни условия.

По данни на експертите, срастването на раменната кост отнема обичайно до 3 месеца, като това зависи от редица фактори, както от страна на пациента, така и от приложеното лечение. На пациента е извършено оперативно лечение по отношение на фрактурата на дясна раменна кост на 20.12.2018  г.-открито наместване и фиксация с остеосинтезно средство. Постоперативният период е преминал гладко, като пациентът е получил наставления при изписването да носи имобилизираща превръзка за 2 месеца по негови данни. Целият възстановителен период по данни на И.С. е отнел около 4-5 месеца. Правени са регулярни превръзки на оперативните рани в клиниката и при личния лекар. Установяват се две контролни рентгенографии на раменна кост на пациента от 24.04.2019 г. и от 17.12.2019г., на които личи костно срастване на фрактурата.

От анамнестичните данни на пациента възстановителният период е бил около 4-5 месеца по отношение на счупването на раменната кост, което съответства на обичайните срокове на възстановяване сред такива фрактури. Твърди, че не е открил документи за контролни прегледи, които да показват настъпили усложнения след проведеното лечение до срастването на фрактурата. Пациентът се оплаква от болки в крайните фази на движение на раменната става, което може да се отдаде на сраствания, вследствие на травмата и оперативната интервенция.

По въпроса дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, експертът посочва, че устройството и предназначението на предпазните колани е да намалят риска от получаване на увреждания или да предотвратят настъпването на по-тежки такива при ПТП. С оглед тежестта на получените травми на ищеца и механизма на ПТП приема, че той е бил по време на произшествието без поставен предпазен колан. Ако беше с такъв, травмите щяха да бъдат по-леки, поради възпиращото действие на колана срещу свободното движение на главата и тялото и съответно удари в части от вътрешната конструкция на автомобила.

От подробно цитираната компютърна томография в епикризата на Клиника по неврохирургия няма данни за мозъчни кръвоизливи и травматични увреждания на мозъчния паренхим. Освен данните за счупване на предната стена на десен фронтален и десен максиларен синус, както и за многофрагментно нарушаване целостта на носните кости, са описани данни за хеморагично-еквивалентно, съдържимо в двата максиларни синуса, сфеноидалните синуси, фронталните синуси и етмоидалните клетки. Изпълването с кръв на сфеноидалните синуси и етмоидалните клетки, заедно с описаното наличие на въздух във вътречерепното пространство, недвусмислено говори за фрактура на основата на черепа в областта на предна черепна ямка с нарушаване целостта на твърдата мозъчна обвивка (дура матер). Наместване на носните кости не е извършено. Относно счупването на костите от мозъчния череп и лицевия скелет не е провеждано самостоятелно лечение. Счупените кости са зараснали до два-три месеца.

В последно време и към момента ищецът С. се чувства „горе-долу” добре. Има непостоянни болки в гърба и в дясната ръка, усилващи се при натоварване и в студено време. Движенията в поясно-гръдния отдел на гръбначния стълб са свободни. Неврологичният статус е нормален. Изпитва лека болка при натиск в областта на увредения гръбначен прешлен. Последици от понесената черепно-мозъчна и лицево-челюстна травма няма. Във външния ъгъл на горния клепач на лявото око се вижда белег от зараснала рана с неправилна форма и обща дължина около 20 мм. В основата на носа се вижда втори белег с неправилна форма и дължина около 15 мм.

След направен личен преглед вещото лице не установява наличие на усложнения от травмата на поясните прешлени, освен закономерна, лекостепенна локална болезненост при натиск и анамнестични данни за болки при неблагоприятни метеорологични условия и физическо претоварване. Контролни рентгенови снимки или друго образно изследване, документиращи консолидацията на описаните счупвания на поясните прешлени, до този момент не са извършвани. Поради това, след направена рентгенова снимка на поясните прешлени в странична проекция, се показва клиновидна деформация на прешленовото тяло Л2 за сметка на горната дискална повърхност, снишаване на предния размер на тялото с една трета спрямо задния, запазени задни очертания на прешленовото тяло, интактен гръбначен канал, тотално снишено междупрешленово пространство Л1-Л2.

Според експертизата, в приложената медицинска документация няма данни за проведени контролни прегледи при специалисти неврохирург и ортопед-травматолог.

В о.с.з от 11.05.2021г. съдът е допуснал като писмено доказателство по делото представената от ищеца Епикриза от ИЗ №15511/2020г. на Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ - Ст.Загора, където е постъпил на 31.08.2020г. и изписан на 05.09.2020г. От последната е видно, че И.А.С. е пролежал 5 дни, с поставена окончателна диагноза: счупване на горния край на раменната кост (хумерус) и снета анамнеза – пациентът постъпва за втори път в отделението. Опериран преди време по повод фрактура. Постъпва за отстраняване на металните тела. На пациента е извършена операция на 03.09.2020г. под интубационна анестезия за отстраняване от костта на имплантирани уреди от хумерус. Изписан с подобрение, с препоръки да се правят стерилни превръзки през 3 дни, конците да се свалят на дванадесетия ден от операцията, да продължи терапията и да спазва указанията, дадени от лекаря.

Според експертите, от тази епикриза се установява, че ищецът е постъпил и изписан през 2020 г., повече от година след травмата и след операцията, като му е извършено отстраняване на импланти, поставени по време на първата операция по повод счупването на раменната кост.  Според вещите лица, това е продължаване на лечението с оглед поставените импланти и е стандартна процедура след такъв вид операция.

По отношение на възстановителния процес вещото лице посочва, че И.С. е търпял болки и страдания, интензивни в началния период на болнично и домашно лечение, умерени до два-три месеца и по-леки - до шест месеца за черепно-мозъчната травма и до 12 месеца за гръбначната.

На базата на механизма на процесното ПТП и получените множествени травматични увреждания в различни области на тялото, медицинските експерти приемат, че към момента на настъпване на инцидента ищецът е бил без коректно поставен предпазен колан. Приемат, че ако е бил с поставен обезопасителен колан, нараняванията на главата, тялото и крайниците щяха да бъдат по-леки и по-малобройни.

По сборна статистика предпазните колани за водача и пътниците в превозното средство намаляват до 30% смъртните случаи и тежките наранявания при ПТП. Във всеки случай предпазните колани предотвратяват в известна степен тежки травми при челен удар, особено на пътуващите на предните седалки. Предпазват също пътниците от изпадане навън от превозното средство и получаване на допълнителни травмени увреждания. При високи скорости, странични удари, преобръщания и тежки деформации на превозното средство коланите са по-малко ефективни. От друга страна по никакъв начин не може да се твърди, че не биха настъпили други, различни от получените в конкретната ситуация травмени увреждания, като най-опасни са шийните травми, много пъти по-тежки и с по-лоша прогноза от една средностепенна черепно-мозъчна травма.

Според разясненията на експертите в съдебно заседание, няма данни за извършване на рехабилитация по отношение на раменната кост, само по данни на ищеца са правени в къщи раздвижвания, без да е уточнено от кого. Експертите сочат, че по принцип рехабилитацията е важна за тези фрактури, тъй като скъсява периода на възстановяване, докато липсата на рехабилитация затруднява пълното възстановяване на пациента.

Съдът възприема заключението на компрексната медицинска експертиза, тъй като същата е изготвена добросъвестно, задълбочено, компетентно и мотивирано. Експертите подробно са обосновали становищата си и в съдебното заседание, на което са отговорили на поставени допълнителни въпроси.

 

По делото е назначена и съдебна автотехническа експертиза, от която се установява следният механизъм на ПТП: Вечерта на 08.12.2018г. в гр. Н., обл. С.З., К.М. (С.), и ищеца И.С. решили да посетят дискотека в близкото село В.. До там пътували с автомобила на пострадалия К.М. - БМВ с рег.№ СТ 4613 РВ. В дискотеката на една маса се събрали със свои общи познати - пострадалите И.М., И.Й. и М.М.. Петимата танцували и се черпели, пили и алкохол - уиски. Към 2.00 часа на 09.12.2018г решили да се прибират. Качили се в автомобила на К.М. - БМВ с рег.№ СТ 4613 РВ, който седнал на мястото на водача, И.Й. седнал зад него на задната седалка, М.М. - свидетел по делото седнал на предна дясна седалка. По средата на задната седалка седнал И.М., а до него ищеца И.С.. К.М. привел в движение автомобила, включил светлините и потеглил за гр. Н., обл. С.З., като се движил по тъй наречения стар път - третокласен път-Ш -5007: посока от запад на изток. След напускане на с. В., пътят преминавал през равнинен участък, на който водачът К.М. увеличил скоростта. На пътя нямало други автомобили. Пътуващите в автомобила видели, че водачът М. шофира с висока скорост. Километражът отчитал около 180 км/ч. Въпреки, че пътят бил с асфалтово покритие, същият е бил с неравности и дупки, които М. избягвал, като ги заобикалял ту - отляво ,ту -отдясно.

Управлявайки по описания начин с посочената скорост на движение на около 2,4 км извън с.В. (източно от източната табела на селото) К.М. изгубил контрол върху движението на автомобила си. В резултат на това той се отклонил на ляво/северно напускайки пътното платно по посока на движението си/, водачът натиснал педала на спирачната система, автомобилът започнал да се движи транслационно като леко се завъртял на дясно, блъснал се в крайпътно дърво със задната си лява част, след което се завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка и накрая спрял в покой в крайпътна вада, минаваща северно от пътя.

В резултат на процесното ПТП са загинали на място водачът на „БМВ 320“ К.М., като същият е изпаднал от автомобила (по всяка вероятност без поставен обезопасителен колан) като се е удавил от водата във вадата. Загинали на място са пътниците И. С. М., както и И.Г.Й.. Другите двама пътници - ищеца И.А.С. и М.Н.М. са претърпели средни телесни повреди. На същите им била оказана медицинска помощ в специализирано медицинско заведение. От направените изследвания е било установено, че водачът К.Т.М. е имал наличие на етилов алкохол в кръвта около 2,33 промила.

Автоекспертът посочва следните технически причини, обективни и субективни, за настъпване на процесното ПТП:

А/ Обективни:

1.Употреба на алкохол с количество в кръвта около 2,33 промила от водач на „БМВ 320w с рег.№ СТ 4613 РВ.

2.Наличие на неравности и дупки по път Ш-5007, които обуславят движение на МПС с по-ниска скорост, спрямо максимално разрешената за движение в извън населено място — 90 км/ч с оглед безопасното им заобикаляне или преминаване през тях, когато заобикалянето им е невъзможно.

Б/ Субективни:

1.Водачът на лек автомобил БМВ 320 с рег.№ СТ 4613 РВ е подбрал скорост на движение на автомобила си от около между 150 и 180 км/ч в конкретния пътен участък, която е значително превишена над пределно разрешената 90 км/ч.

2.Той не се е съобразил с предупреждението на свидетеля М. да намали скоростта си на движение.

В резултат на изброените по-горе причини, автомобилът в даден момент от движението си е загубил устойчивост, като водачът му е изгубил контрол върху движението и напускайки пътното платно, се е ударил в крайпътно дърво в ляво от пътя спрямо посоката си на движение със задните си леви състави. След удара автомобилът безконтролно е продължил движението си и се е озовал в крайпътна вада с вода.

Водачът на лек автомобил БМВ е имал техническа възможност да не допусне ПТП при условие, че след като е употребил алкохол над пределно допустимата граница от 0,5 промила /налични 2,33 промила/, не е следвало да сяда зад волана на автомобила си и да шофира, а същият да бъде управляван от друго лице, което не е употребило алкохол. След като не е сторил това, спазвайки изискванията на законовата уредба от техническа гледна точка, е трябвало да се движи с много ниска скорост, далеч под максимално разрешената.

Според вещото лице, при движение със значително по-ниска скорост от 90 км/ч - максимално разрешената, водачът на БМВ би имал в някаква степен теоретична възможност да предотврати настъпването на ПТП, но това е само на теория с оглед запазване устойчивостта на движение на автомобила. Автоекспертът уточнява, че експертизата не е в състояние да твърди, че всички действия по отношение на шофиране след употреба на алкохол, с наличие в кръвта от порядъка на 2,33 промила при максимално разрешени 0,5 промила ще бъдат правилни и адекватни и съобразени с пътно-климатичните условия в процесния участък от пътя. Затова дори и движейки се със скорост на движение по-ниска от максимално разрешената - 90 км/ч начина на неговото шофиране и действия, по никакъв начин не може да гарантира безопасността на движението, както за другите участници в него, така и за пътуващите в автомобила пътници.

Най-добрият възможен вариант в конкретния случай е бил пътуващите в лек автомобил БМВ 320 да се приберат по домовете си ползвайки услугите на таксиметровия превоз.

Тъй като пострадалият И. Асенов С. се е возел на задна, дясна седалка зад пътника до водача на автомобила, а ударът в дървото е със заден ляв край на задните състави на автомобила, както и настъпилите деформации от този удар, действието на предпазния колан по отношение на директрисата на ударния импулс е минимално, тъй като тялото на пострадалия С. се устремява назад и напред на ляво. В конкретния случай ползването на предпазен колан би способствало за оставане на тялото на пострадалия вътре в купето при последващото след удара в дървото призволно и хаотично движение на автомобила до неговото окончателно спиране в покой - крайпътната вада. Коланът би ограничил движението на тялото напред, и частично в страни при последващата ротация на автомобила след удара, като го закрепя към седалката и облегалката на автомобила.

В конкретния случай полезното действие на предпазния колан е минимално.

Експертът сочи, че процесният лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“ фабрично е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани,  5 на брой за всяко седящо място в автомобила. Типът им е инерционен и са триточкови. Същите сработват при челен удар, като дозатягат прикрепването на тялото на пътника и водача към седалката и облегалката.

При настъпилия удар в дървото, който се явява странично прохлузен, при което автомобилът е продължил напред, завъртайки се в посока обратна на часовниковата стрелка спрямо вертикалната ос, прекарана през масовия му център, тялото на пострадалия И. се е устремило още на ляво и назад и при самото спиране на място тялото се е устремило на дясно и напред - към облегалката на предната седалка на пътника до водача.

Траекторията на тялото на ищеца, при непоставен обезопасителен колан би била първоначално леко напред до настъпване на удара в дървото. При удара се устремява назад и ляво, след коетo предвид последващото хаотично движение на автомобила до спирането му покой - хаотично, вследствие на действащите му инерционни сили, респективно още по в ляво и последно надясно при спирането му в покой. При такива движения на тялото на И. Асенов, с честа смяна на посоката, неминуемо определени участъци са подложени и на усукване.

Възможните увреждания по тялото на пострадалия биха могли да се получат от удар в облегалката на предната седалка пред него, след което устремявайки се надясно и назад - в страничната - вертикална колонка на купето или в дясната задна врата, в този момент центробежните сили както изтласкват на дясно неговото тяло, така също изтласкват тялото на пострадалия на ляво с възможно контактуване с пътника, седящ от лявата му страна - И..

Според автоексперта, може да се приеме, че част от нараняванията на тялото както и крайниците му ще бъдат по-леки и по-малобройни, ако е бил с предпазен колан.

Съдът възприема първоначалното и допълнително заключението на експертизата, тъй като същото е добросъвестно дадено и отговаря на поставените от страните и от съда задачи. Изготвено е задълбочено, компетентно и мотивирано, като експертът подробно е обосновал становището си и в съдебното заседание, на което са му били поставени и допълнителни въпроси.

 

По делото са събрани гласни доказателства във връзка с установяване на относими към спора обстоятелства, свързани със здравословното състояние на ищеца, както и с претърпените от него неимуществени вреди.

Свидетелят М.Н.М. посочва, че с ищеца са били на дискотека във В., заедно с шофьора на автомобила – К., а също и с И. и И.. Посочва, че той пристигнал с друг автомобил с И.. Седнали в дискотеката на масата при останалите и започнали да се забавляват, поръчали си алкохол. Сочи, че е видял всички да вдигат чаши за наздравица, само за компания, но не били пияни. Били до един и половина в дискотеката и след това си тръгнали, не е забелязал шофьора да изглежда пиян, видял го само веднъж да вдига наздравица. Споделя, че са израснали заедно с шофьора К. и той не пиел. След като се качили в колата, той започнал да кара бързо, останалите му казвали да спре, колата започнала да се върти и така настъпило произшествието. Не си спомня с колко е карал К., но е било с висока скорост. Спомня си, че останалите предлагали да кара И., но К. казвал, че не е пиян и няма проблем той да бъде зад волана. В показанията сочи още, че той се е намирал на мястото до шофьора, И. бил зад шофьора, И. седял отзад по средата, а И. – вдясно. Споделя, че загубил съзнание, след като настъпило ПТП, бил в шок и не видял нищо, освен че го качили в друг автомобил.

Свидетелката А.С.Й., майка на ищеца, посочва, че видяла сина си И.А. в болницата на третия ден след катастрофата, тъй като бил в интензивно отделение и не се разрешавали посетители. Лекарите казали, че състоянието му е сложно, бил много ударен и с риск за живота. След третия ден го преместили в друго отделение, а свидетелката останала при сина си, защото имал нужда от помощ, изпитвал много болки, имал рани по лицето. Била с него от третия ден до 24-ти декември, когато го изписали. Имал проблеми с дишането, заради травмата на белия дроб, боляла го главата, зъбите и не можел да се храни. След петия месец започнал да се храни сам. Не можел сам да ходи до тоалетна и да се обслужва. След като го изписали, бил пет месеца на легло, имал нужда от грижи, изпитвал болки в ръката и в гърба и когато се опитвал да помага, имал нужда от болкоуспокояващите медикаменти, изписани от лекарите. Споделя, че ищецът изпитвал болки и не можел да се навежда, болял го кръстът. Посочва, че предходния месец ходили на снимка за носа, тъй като когато се наведе, му изтичала прозрачна течност. Лекарите казали, че трябва да се оперира, но първо му изписали лекарства. По отношение на това обстоятелство също ищецът не представя документация. Свидетелката твърди, че ходил на лекар за главата и за счупеното рамо. Сочи, че искала да го заведе на психиатър, защото забелязва, че е станал по-нервен и искал да е сам, заключвал се в стаята си и понякога не говорел с никого. След инцидента се променил много. Изпитвал страх да пътува в автомобил, свидетелката споделя, че когато му се налагало да пътува, се обажда да сяда отпред. Посочва, че ищецът работел в строителството, но  последният не представя документи, които да удостоверят това обстоятелство.

Съдът намира, че не следва да се кредитират така дадените свидетелски показания в цялост, по-конкретно относно фактите, отнасящи се за знанието на ищеца, че се качва при шофьор, употребил алкохол и за поставянето на обезопасителен колан, тъй като са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото – писмените доказателства и експертните заключения на вещите лица.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 09.12.2018г., по силата на което по З.” АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на лек автомобил “БМВ 320” с рег. № СТ 4613 РВ трети лица, се установява от з.п. BG/30/118002786955/24.09.2018г. със срок на валидност от 25.09.2018г. до 25.09.2019г.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът е предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД „Д.” АД, която е получена от последния на 15.01.2019г., видно от приложената обратна разписка и е представил документите, с които разполага. По случая е заведена щета с № 0801-000255/2019-02, по която застрахователят е отказал плащане на обезщетение, като е мотивирал отказа с непредставяне на документите, които е изискал от ищеца. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.

На следващо място, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство. Въпреки това следва да се вземе предвид установеното в хода на досъдебното производство, материализирано в постановление от 12.06.2020 г. по пр. пр. № 2855/2018 г. на Окръжна Прокуратура - С.З.. Видно от същото, наказателното производство по ДП № 284 ЗМ 1480/2018 г. на РУ К., образувано във връзка с гореописаното ПТП е прекратено на осн.чл.243, ал.I, т.1, във вр. с чл.24,ал.I, т.4 чл.112 НПК и чл.199 от НПК, тъй като виновният за ПТП водач е починал вследствие на това ПТП.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че  причините за настъпване на процесното ПТП е употреба на алкохол с количество в кръвта около 2,33 промила от водача на „БМВ 320“ с рег. №СТ 4613 РВ и като субективна причина е посочена така подбраната от водача скорост на движение на автомобила от около между 150 и 180 км/ч в конкретния пътен участък, при максимално разрешена 90 км/ч., както и наличие на неравности и дупки по път ІІІ-5007, които обуславят движение на МПС с по-ниска скорост, спрямо максимално разрешената за движение в извън населено място - 90 км/ч с оглед безопасното им заобикаляне или преминаване през тях, когато заобикалянето им е невъзможно.

С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на л. а. „БМВ 320“ с рег.№ СТ 4613 РВ е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

По делото е установено, че скоростта на движение на л.а. „БМВ 320“ с рег.№ СТ 4613 РВ към момента на удара е била между 150 - 180 км./ч., а тази скорост е значително по-висока от максимално допустимата и разрешена за извън населено място скорост до 90 км./ч., което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Освен това, водачът на л. а. „БМВ 320“ с рег.№ СТ 4613 РВ е нарушил и нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

С оглед изложеното, съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на „БМВ 320“ с рег.№ СТ 4613 РВ, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.

Поради това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.432, ал.1 КЗ следва да бъде ангажирана.

 

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: съчетана травма - черепно-мозъчна, лицево-челюстна, гръдна и на опорно-двигателния апарат. Средно тежка, открита и проникваща черепно-мозъчната травма, включваща: Мозъчна контузия, средно тежка степен; Фрактура на челната кост на черепа двустранно; Фрактура на черепната основа в областта на предна черепна ямка; Изпълване с кръв на фронталните и сфеноидалните синуси и етмоидалните клетки (хемосгтус фронталис, сфеноидалис ет етмоидалис); Навлизане на атмосферен въздух във вътречерпното пространство (пневмоцефалия); Лицево-челюстна травма, включваща: Фрактура на носните кости – многофрагментна; Фрактура на горната челюст двустранно с изпълване с кръв на двата горночелюстни синуса; Контузия на главата и лицето; Разкьсно-коотузна рана (скалп) в челната област на главата; Гръдната травма включва: Фрактура на гръдната кост; Контузия на сърцето; Контузия на белите дробове двустранно; Фрактура на ребра - 9,10 и 11 ребро вдясно и 11 вляво; Фрактура на втори поясен прешлен /Л2/ компресионна, стабилна /ASIA-D- inkomplete/ Фрактура на страничните израстъци на Л1, Л2, ЛЗ, Л4 вляво; Фрактура на дясната раменна кост; Черепно-мозъчната травма има медико-биологична характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Възстановителен период - 5-6 месеца. Гръдната травма има медико-биологична характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

В процеса на възстановяване И.С. е търпял болки и страдания, интензивни в началния период на болнично и домашно лечение, умерени до два-три месеца и по-леки - до шест месеца за черепно-мозъчната травма и до 12 месеца за гръбначната. Лечебният период е бил продължителен, нуждаел се от чужди грижи непосредствено след произшествието в продължение на приблизително 5 месеца, следвани от трудностите да се придвижва, което се установява и от свидетелските показания, които съдът в тази им част кредитира като последователни и непротиворечиви. Всичко това е причинило неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер. Следва да се има предвид, че към настоящия момент, съобразно с установеното от комплексната медицинска експертиза, ищецът е напълно възстановен. Ето защо, съобразявайки посочените обстоятелства, както и младата и работоспособна възраст на ищеца – 20 години, към момента на ПТП, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 70 000 лв. в който  размер искът се явява основателен.

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване, по отношение на обстоятелството, че ищецът е знаел, че към момента на настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол и че не е използвал предпазен колан.

         В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

От събраните по делото доказателства се установява, че виновният за настъпване на ПТП водач на л. а. на „БМВ 320“ с рег.№ СТ 4613 РВ е имал концентрация на алкохол в кръвта 2,33 промила.

 Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК, налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.

Съдът приема за установено, че ищецът С. е знаел, че водачът К.Т.М. е употребил алкохол, тъй като двамата са били в обща компания, консумирали заедно алкохол, давали са си наздравици, на които са присъствали и шофьорът на автомобила К. и ищецът И.С.. По делото са приети представените от ответника писмени доказателства, които са от съществено значение за установяването на този субективен елемент – знанието на ищеца за този неблагоприятен за него факт. От протокола за разпит на свидетел /л. 36 и л. 37/ в ДП №2843М-1480/2018г. по описа на РУ – гр. К., ищецът е дал показания, от които се извлича по недвусмислен начин изводът, че е знаел, че К. е употребил алкохол, преди да седне зад волана: „Ние петимата се черпихме в дискотеката и пихме алкохол. К. също пи алкохол, като пиеше уиски. Не мога да кажа К. колко уискита е изпил, но ние петимата почти през цялото време танцувахме.“ Ищецът, в качеството си на свидетел в ДП посочва още: „Тогава аз видях, че К. кара автомобила и започнахме да му викаме да спре, защото е пиян.“ Ответното дружество е представило като писмено доказателство и Протокол от 19.10.2020г. по т.д. 227/2019г., където ищецът е представил следните показания, относими към настоящото производство: „Всички, които отидохме заедно, се познаваме. Всички пиха алкохол, аз не пих. Колата я караше С.. И. знаеше, че К. е пил.“

Съдът, в изпълнение задължението си за установяване на обективната истина, цени всички представени писмени доказателства в съвкупност и извършвайки преценка по вътрешно убеждение, намира, че е установено по категоричен начин наличието на знание от страна на ищеца, че се е качил в автомобил, управляван от лице, употребило алкохол. Ищецът, обещавайки да говори истината, в качеството си на свидетел е посочил именно този факт не в едно, а в две производства, видно от официалните удостоверителни документи, които ответното дружество е представило.

От приетото и неоспорено от страните по делото заключение на автотехническа експертиза се установява, че една от причините за настъпване на ПТП-то е именно високата концентрация на алкохол в кръвта на водача на л. а. „БМВ 320“ с рег.№ СТ 4613 РВ. Пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, съставлява рисково поведение, тъй като е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, за когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Следователно е налице и причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и обстоятелството, че пострадалият И.А.С. сам се е поставил в риск, като е допуснал да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Поради това, съдът намира, че възражението за съпричиняване е доказано на това основание и следва да се определи 30% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

 

На следващо място, при преценка на обстоятелствата, които могат да послужат като основание за намаляване на застрахователното обезщетение, следва да бъде обсъдено дали по делото се установява, че ищецът е бил без поставен предпазен колан.

По делото се установява по безспорен начин от заключението на назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, както и от автотехническата експертиза, че ищецът при реализиране на пътния инцидент, довел до причиняване на телесни увреждания, с оглед тежестта на получените травми и механизма на ПТП, е бил по време на произшествието без поставен предпазен колан. Ако беше с такъв, медицинските специалисти приемат, че травмите щяха да бъдат по-леки, поради възпиращото действие на колана срещу свободното движение на главата и тялото и съответно ударите в части от вътрешната конструкция на автомобила.

На базата на механизма на процесното ПТП и получените множествени травми в различни области на тялото, може да се приеме, че към момента на настъпване на инцидента ищецът е бил без коректно поставен предпазен колан. Ако ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, нараняванията на главата, тялото и крайниците щяха да бъдат по-леки и по-малобройни.

С оглед конкретния механизъм на ПТП, деформациите по автомобила и от движението на тялото на пострадалия, е било от значение използването на предпазния колан, тъй като автоекспертът също достига до заключението, че част от нараняванията на тялото, както и на крайниците му ще бъдат по-леки и по-малобройни, ако е бил с предпазен колан.

Отчитайко поведението на пострадалия, който не е изпълнил задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП да постави предпазен колан, съдът счита, че следва приносът на пострадалия за реализиране на установените вреди да бъде определен в размер на 20%.

Поради това съдът намира, че възражението за съпричиняване и на двете посочени основания от ответника е основателно.

 

   С оглед изложеното, съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца /наличие на знание, че водачът на л.а. „БМВ 320“ с рег.№ СТ 4613 РВ е употребил алкохол и непоставяне на предпазен колан/ и обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 % или в размер от 35 000 лв.

 

По иска за имуществени вреди:

Видно от представените по делото доказателства, във връзка с процесното ПТП И.А.С. е заплатил сумата от 149лв., представляваща направени разходи за заплащане на потребителски такси, за което са представени 3 броя фактури. Видно от медицинската експертиза, направените разходи са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което и претенцията се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена в размер на 74.50лв. Отчитайки  степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, претенцията му за имуществени вреди следва да се уважи в посочения размер от 74.50лв.

 

По иска за законна лихва.

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 16.12.2018 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е представено доказателство, че ищецът е предявил застрахователната си претенция на 15.01.2019г. Следователно, съдът, като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 15.01.2019 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради това за периода от 16.12.2018 г. до 14.01.2019 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че З.” АД следва да заплати на И.А. Стоянив сума в размер на 35000 лв. за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП на 09.12.2018 г. ведно със законната лихва от 15.01.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛИ предявения иск над сумата от 35 000 лв. до претендирания размер от 160 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 14.01.2019 г. като неоснователни.

 

По отношение на искът за имуществени вреди съдът намира, че същият е доказан и следва да бъде уважен, като се отчете съпричиняването от страна на ответника за 50%, като ЗАД „Д.” АД следва да заплати на И.А. Стоянив сумата от 74.50лв., представляваща направени разходи за заплащане на потребителски такси, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция 15.01.2019г. до окончателното плащане на сумата, като искът за законна лихва от 16.12.2018 г. до 14.01.2019 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът  е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1000 000 лв. – 3 530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 4 730 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай, адвокат П.К. е регистрирана по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 5 676 лв. с ДДС /4730+20%=5 676лв./

С оглед изхода на делото, ответникът ЗАД „Д.” АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 241,62лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.

Предвид обстоятелството, че предявеният иск за имуществени вреди е уважен в размер на 74.50лв., на адв. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска.   Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. - 300 лв., или 360лв. с вкл. ДДС. Съобразно уважената част на иска, ответникът дължи заплащане на възнаграждение за този иск в размер на 180лв. с ДДС.

Следователно на адвокат П.К. ответното дружество следва да заплати общо сумата от 1 421,62лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

Ищецът с допълнителната искова молба е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1000000 лв. – 3 530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай минималното адвокатското възнаграждение е в размер на 4 730лв., поради което претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано.

С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ЗАД „Д.” АД адвокатско възнаграждение в размер на 3 695,31лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ответното дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 2 312.20 лв., както следва: възнаграждение за комплексната медицинска експертиза в размер на 1 000лв., депозит за вещо лице по САТЕ в размер на 500лв., както и разноски за явяване свидетел в размер на 20 лв. Ответното дружество е представило платежно нареждане, удостоверяващо доплащане на сумата от 792,20лв. – депозит за СМЕ и САТЕ. С оглед изхода на делото И.А.С. следва да заплати на З.” АД направените разноски в размер на 1 806,40лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

Следователно ищецът И.А.С. следва да бъде осъден да заплати на ответника ЗАД „Д.” АД общо направените от дружеството в настоящото производство разноски в размер на 5 501,71лв.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З.” АД следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 400лв. за Държавна такса по иска за неимуществени вреди, както и сумата от 50лв., по иска за имуществени вреди. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1450лв., съразмерно с уважения размер на исковете.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати на И.А.С. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, *** сума в размер на 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП на 09.12.2018 г., ведно със законната лихва от 15.01.2019г.. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 35 000 лв. до претендирания размер от 160 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 14.01.2019 г. като неоснователни.

 

ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати на И.А.С. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, *** сума в размер на 74.50 лв. /седемдесет и четири лв. и 50ст./, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени потребителски такси, ведно със законната лихва от 15.01.2019г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва за периода от 16.12.2018г. до 14.01.2019г. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, *** адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 1 421,62лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА И.А.С. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, *** да заплати на „З. Д.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** направените по делото разноски в размер на 5 501,71лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от  1450лв. за държавна такса.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.

                                                              

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :