Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 271 Година 2017, 14.07 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .…………...………… граждански състав ………………………
На двадесет и първи
юни ...……..……...…… Година две хиляди и седемнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар …………………..……..
Ани Цветанова .….......………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........…….........………………………
като разгледа
докладваното от ………...……… Радостина Калиманова …………
гражданско дело
номер …… 1713 …… по описа за ……. 2016 .….. година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции К.Н.Б.,
ЕГН ********** със съдебен адрес град София, площад „Света Неделя“ №16, ет.6,
офис №6
против М.Г.К.-П., ЕГН **********, с постоянен адрес град С., ул.„С.“ №**, вх.*, Л.П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес град С., ул.„Д. Г.“ №** и М.Л.П., ЕГН **********, с постоянен адрес град С., ул.„Д. Г.“ №** за обявяване за недействителен по отношение на
ищцата сключения между ответниците договор за дарение, инкорпориран в
нотариален акт №***, том ***, акт.№****, дело №***от 20** година на помощник нотариус по заместване при нотариус с район на действие
Районен съд - Бургас, вписан в СВ при PC - Бургас под акт №***, том **4, дело №5***. вх.рег.10*** от 0*.**.20** година, с който
ответниците М.Г.К.-П., ЕГН ********** и Л.П.П., ЕГН ********** чрез
пълномощника си М.Г.К.-П. са дарили на ответницата М.Л.П., ЕГН ********** чрез
пълномощника и М.Г.К.-П. следните недвижими имоти, находящи се в град С., ул.„С.“
№18, вх.Б, а именно: самостоятелен обект на етаж 0 - партер, с площ 56.00
кв.м., с идентификатор №67800.502.56.1.6, ЕКАТТЕ номер за град С., с
предназначение друг вид самостоятелен обект в сграда, на едно ниво, при
граници: запад - №67800.502.56.1.13, изток, север и юг - външни зидове, под
обекта - няма, над обекта - №67800.502.56.1.8, ведно с прилежащите идеални
части от общите части на сградата и съответното право на строеж и самостоятелен
обект на етаж 0 - партер, с площ 14.00 кв.м., с идентификатор
№67800.502.56.1.13, ЕКАТТЕ номер за град С., с предназначение склад, на едно
ниво, при граници: изток и север - №67800.502.56.1.6, юг - външен зид, запад -
коридор, под обекта - няма, над обекта - №67800.502.1.8., ведно с прилежащите
идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху
имот №67800.502.56 с площ от 540 кв.м., идентичен с УПИ Х-755, в квартал 54, по
плана на град С., както и имот в град Черноморец, община Созопол, ул. „Димо Николов“
- поземлен имот с идентификатор №81178.501.14, ЕКАТТЕ номер за град Черноморец,
с площ 597 кв.м., а по нотариален акт с площ от 580 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -
средно застрояване, идентичен с УПИ XIII-790, с площ 580 кв.м., в квартал 69,
бивш имот №293, по плана на местността „Край село“, землище град Черноморец,
при граници на поземления имот - запад - ПИ №81178.501.596 и ПИ №81178.501.597,
юг - ПИ №81178.501.598 и ПИ №81178.501.599, изток и север - ПИ №81178.501.595.
Претендира се от ищцовата страна и присъждането на направените от нея
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди се от ищцовата страна в исковата молба, по повод
на която е образувано настоящото производство, че през месец октомври 2006
година между Б. Н. Б. и „Аеропарк инженеринг”ООД бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №7,
находящ се на четвърти /трети жилищен/ етаж от новострояща се жилищна сграда,
находяща се в град София, ул. „Владайска“ №20, местност „Еврейски гробища“,
съставляващ по скица УПИ ХV-19, в квартал 248 по плана на град София, местността
„Еврейски гробища”, със застроена площ от 105 кв.м., заедно с принадлежащото му
мазе №7 с площ между 4 и 6 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на собственост върху дворното място, както и
върху гараж със застроена площ от между 30 и 36 кв.м. за сумата от 135000 евро.
На 01.10.2007 година между Б. Б. и ответниците М.Г.-П. и Л.П.
бил сключен договор за поръчка, по силата на който двамата ответници се
задължили да представляват Б. Б. заедно и поотделно в отношенията му по
посочения по-горе предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
месец октомври 2006 година, като осъществяват всички негови права и задължения
в качеството му на купувач по същия, извършват необходимите плащания,
включително с правото да действат при условията на чл.38 ал.1 от ЗЗД. По силата
на чл.2 от така сключения договор доверителят се е задължил да преведе по
сметка на който и да е от тях двамата сума в размер на 100000 евро, необходима
за изпълнението на поръчката. На 02.10.2007 година в изпълнение на задълженията
си по договора за поръчка Б. Б. превел по сметка на ответницата М.Г.-П. сумата от
100000 евро. С договор за цесия от 26.07.2012 година Б. Б. прехвърлил на ищцата
всички свои вземания от ответниците Л.П. и М.Г.-П., произтичащи от договора за
поръчка.
Поради неизпълнение на задълженията по сключения договор
за поръчка от страна на ответниците Л.П. и М.Г.-П. ищцата предявила иск за
връщане на предадената за съхранение сума от 100000 евро, мораторна лихва върху
тази сума и за иск за обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението. С
решение от 15.04.2014 година, постановено по гражданско дело №12710/2012 година
по описа на СГС, потвърдено с решение №611 от 31.03.2016 година, постановено по
гражданско дело №1626/2015 година по описа на САС, тези двама ответника били осъдени
солидарно да заплатят на ищцата сумата от 100000 евро, получена от тях по
силата на договора за поръчка от 01.10.2007 година, мораторна лихва върху тази
сума в размер на 10000 евро за периода от 04.10.2011 година до 24.09.2012
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2012
година до окончателното изплащане дълга, както и сумата от 20000 евро, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени в
периода 02.10.2007 година - 19.09.2011 година в резултат на неизпълнение на
задължението им по договора за поръчка от 10.07.2007 година за пазене на
предоставената сума с грижата на добър стопанин, ведно със законната лихва,
считано от 25.09.2012 година до окончателното и изплащане.
За така присъдените и с решенията суми ищцата се снабдила
с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 707/2016
година по описа на ЧСИ с рег.№ 840 по КЧСИ. Въпреки отправената покана за
доброволно изпълнение до длъжниците, към настоящия момент същите не са погасили
никаква част от дължимите суми.
В същото време, след подписване на договора за поръчка от
01.10.2007 година и след получаване на сумата от 100000 евро по него,
ответниците М.К.-П. и Л.П. се разпоредили с притежаваните от тях недвижими
имоти, предмет на претенцията на ищцата, като са дарили същите с нотариален акт
№*** от 0*.**.20** година, том ***, акт.№****, дело №***от 20** година на
помощник нотариус по заместване при нотариус №290 по РНК, с район на действие
Районен съд - Бургас на ****** си - ответницата М.П. чрез пълномощника и М.К.-П..
Това разпореждане било извършено по време, когато първите двама ответника са
имали качеството на длъжници към ищцата, поради което именно така сключения
договор уврежда нейните интереси като кредитор. Това е така, тъй като с него
ответниците са прехвърлили и то безвъзмездно свое имущество без да са погасили
задълженията си по издадения изпълнителен лист от 10.06.2016 година. С това си
разпоредително действие те съзнателно са намалили имуществото си. Всичко това
обуславя и правния интерес на ищцата от предявяване на настоящите искови
претенции.
Ищцата счита, че в случая са налице всички предпоставки,
кумулативно посочени в чл.135 от ЗЗД. Наличието на първата предпоставка се
установява от сключения и коментиран по-горе договор за поръчка от 01.10.2007
година, както и сключения впоследствие такъв за цесия от 26.07.2012 година.
Освен това, в случая вземането е установено по основание и размер с подлежащо
на предварително изпълнение невлязло в сила съдебно решение, постановено от
въззивната инстанция. Качеството и на кредитор по смисъла на приложимата правна
норма е безспорно установено - съществува неудовлетворено вземане, възникнало
на 02.10.2007 година, станало изискуемо на 04.10.2011 година и придобито от нея
на 26.07.2012 година, т.е. преди извършването на действието, чието обявяване за
недействително се иска - 03.10.2012 година.
Налице е и втората предпоставка и по-специално сключеният
между ответниците договор за дарение уврежда интересите на ищцата в качеството
и на кредитор на първите двама. Увреждане на кредитора е налице винаги в
случаите, когато е намалена възможността на същия за удовлетворяване от
имуществото на длъжника. Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора. Процесният договор безспорно
намалява имуществото на длъжниците и несъмнено затруднява ищцата да се
удовлетвори от тяхното имущество.
Според ищцата, установена е и третата предпоставка, а
именно знанието на длъжниците за увреждането. При безвъзмездните договори,
какъвто е дарението, знанието за увреждането на кредитора е достатъчно да е
налице само у длъжника. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. В
конкретният случай ответниците са знаели, че имат задължения по сключения
договор за поръчка, знаели са също така, че вземането по този договор е
преминало в патримониума на ищцата чрез цесия, съгласно договора от 26.07.2012
година. Тъй като същите са били страна и по образуваното гражданско дело
№12710/2012 година по описа на СГС, те са знаели и за претенцията на ищцата към
тях по сключените договори. Въпреки това, те са се разпоредили с притежаваните
от тях имоти, от което следва, че е налице знание у тях за увреждането на
ищцата. Тъй като в случая сделката е безвъзмездна, знанието у третото лице,
ответницата М.П., е илеревантно.
Ответниците, на които съдът е изпратил препис от исковата
молба и доказателствата към нея в указания от съда и закона срок са депозирали
писмен отговор, с който са изразили становище по така предявените против тях
искови претенции. С него те са оспорени изцяло по основание и размер. Изтъква
се, че упражняването на правото по чл.135 от ЗЗД не се предпоставя от наличието
на влязло в сила решение или издаден изпълнителен лист. Кредиторът е този,
който следва да докаже наличието на право, съответно правен интерес от воденето
на такъв, както и че вземането му е действително и изискуемо, а също така, че
не е налице симулативна сделка. В случая ищецът обосновава интереса и правата
си да предяви настоящите само с двете невлезли в сила съдебни решения, по които
е било допуснато предварително изпълнение. Тези решения, обаче са предмет на
касационно обжалване, като към настоящия момент все още не е налице произнасяне
на касационната инстанция.
Оспорено е твърдението, че процесната атакувана в
настоящото производство сделка уврежда правата и интересите на кредитора -
ищцата по делото. Това е така, тъй като в случая нейното вземане е обезпечено с
ипотека, която го гарантира в достатъчна степен. Освен това, тя е предприела и
действия по продажба чрез публичен търг на ипотекирания недвижим имот, който
също е обжалван от тях. Резултат от това обжалване все още няма, а
произнасянето както по него, така и по правилността на посочения по-горе
съдебен акт са от съществено значение за настоящия спор.
На следващо място, все във връзка с твърдяната недопустимост на заявените искови претенции, се изтъква от
ответниците, че същите не са пасивно легитимирани да отговарят по тях. Твърдят, че след като правата на кредитора произтичат от предварителния
договор, то същите е следвало да бъдат насочени и против „Аеропак
инженеринг“ООД. Това е така, защото сключеният впоследствие с първите двама от
тях договор за поръчка е именно за изпълнение на правопораждащия предварителен
договор. След като страна по делото следва да бъде и юридическото лице, то
исковете следва да бъдат предявени пред компетентния Софийски окръжен съд.
Следващите доводи за недопустимост на производството и
свързаното с това искане за неговото прекратяване са, че ищцата не е активно
легитимирана да предявява настоящите искове, тъй като няма качеството на
кредитор. Страна и по двата договора е Б. Б., като последващият сключен между
него и нея договор за цесия е нищожен, поради което и като такъв същият не
поражда правни последици. Той е нищожен, тъй като липсват уговорени и съответни
разменени престации на двете страни по него. Налице е изтекла погасителна
давност, което твърдение е обосновано с липсата на правен интерес от страна на
ищцата от настоящия процес, както и на качеството кредитор при нея.
При условията на евентуалност е заявено от тях становище за неоснователност
на исковете. Изложените в тази насока аргументи
са следните, а именно:
Към датата на сключване на предварителния договор за
продажба на недвижими имоти, както и към датата на договора за поръчка, първите
двама ответника не са били собственици на процесните недвижими имоти. Това
означава, че към момента на сключване на тези два договора както ищцата, така и
цедентът по договора за цесия не са взели предвид и не са оценявали това
имущество, защото то все още не е било техния патримониум. В този случай не е
налице умишлено увреждане на интересите на ищцата, тъй като те не са
прехвърлили имоти, които са притежавали към датата на подписване на посочените
по-горе два договора. Освен това, предадената от възложителя по договора за
поръчка сума е била обезпечена с договорна ипотека върху недвижим имот -
апартамент, цената на който е напълно достатъчна за обезпечаване на
евентуалното вземане, поради което, дори и да се приеме, че с извършеното
дарение ответниците са намалили имуществото си, не е налице увреждане
интересите на ищцата, тъй като нейното вземане е обезпечено с ипотека. Освен
това, в резултат на предприетото от ищцата принудително изпълнение се е
пристъпило към продажба на ипотекирания в нейна полза имот на 25 ноември 2016
година, т.е. след датата на завеждане на настоящия иск. В този смисъл този иск
се явява и предварително заведен, доколкото към датата на подаване на исковата
молба ищцата не е могла да знае, дали продажбата на ипотекирания имот, чиято
пазарна цена надхвърля по принцип размера на цялото и вземане, доказващо се и с
размера на най-високата подадена оферта при публичната продажба би могла да
послужи за удовлетворяване на исканията й.
Твърди се, че действията на ищцата, която е предявила
няколко иска в различни съдилища за разваляне на сключени от ответниците
договори без да установява необходимостта от упражняване на права по чл.135 от ЗЗД и да посочва размер на вземането и стойност на имотите, разпореждането с
които се оспорва, представлява злоупотреба с право. Същата нито сочи какъв е
размера на претендираното от нея вземане, евентуално останалото
неудовлетворено, нито посочва доказателства за това, нито за стойността на
имотите, за които упражнява правото си на иск по чл.135 от ЗЗД. По този начин
тя цели единствено блокиране и увреждане на правата на ответниците, а не защита
на техни права.
На следващо място от значение е и факта, че към датата на
придобиване на процесните имоти от ответниците и разпореждането с тях,
вземането на ищцата не е било ликвидно и изискуемо. Атакуваната разпоредителна
сделка е била осъществена през 2012 година, докато процеса за установяване
вземането на ищцата против първите двама ответника е иницииран през 2013
година. Следователно, към датата на извършване на разпоредителните сделки,
предмет на настоящото дело, ответниците не са имали качеството на длъжници и не
са могли да знаят за наличието на претенции спрямо тях от ищцата. Това е така и
поради факта, че те не са длъжници по договор за заем, а отговорността
произтича от договор за поръчка, който е във връзка с друг договор, сключен
между праводателя на ищцата и трето лице - търговското дружество „Аеропак
инженеринг“ООД. Тъй като дружеството се явява трето лице и има друго
правоотношение между него и ищцата, отговорност и знание за ответниците по
договора за поръчка възниква единствено от момента на узнаване и установяване
на задължението им по основание и размер, което става с влязъл в сила съдебен
акт, какъвто и към момента няма по горепосоченото гражданско дело.
В случая не е налице и субективният елемент - знание и
намерение на ответниците да увредят ищцата, тъй като ако същите са имали
намерение да увредят нейните права, за тях щеше да е много по-лесно да
прехвърлят имотите на името на търговско дружество или на трето физическо лице,
което те не са направили. Освен това, съгласно чл.135 ал.3 от ЗЗД, когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора.
На практика процесните недвижими имоти са придобити от
ответника М.П. възмездно - срещу сума в размер на 10000 лева, платена по банков
път. В случая са налице множество правоотношения между няколко физически и
юридически лица, между които има сключени договори за изработка/поръчка и
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, които са мотивирали
извършването на процесните разпоредителни действия, а именно между ответниците,
К. Е. и „Българо-Либийска търговска компания“ЕООД. По-специално между М. и Л. П.
и трето физическо лице е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба
на процесните недвижимите имоти. Впоследствие страните са се споразумели
имотите да се прехвърлят на М.П., а не на физическото лице по договора, тъй
като между последните е имало друго правоотношение, по което това физическо
лице е дължало плащане на М.П. за извършени от нея услуги по договор за поръчка
и изработка. Именно тези правоотношения са мотивирали разпоредителните действия
с процесните имоти, а не желание за увреждане на ищцата. Налице е привиден
договор, съчетан с прикрита сделка. Прикритата сделка, обаче е действителна и
от нея настъпват правни последици, като същата е била извършена единствено с
оглед заплащане по-малки такси.
Оспорена е от ответниците и действителността на цесията.
Това е така, тъй като цесията поражда действие спрямо длъжника само след като той
бъде уведомен за нея, а това не е било сторено в случая към датата на
извършване на дарението. Съгласно представения договор за цесия, цедентът
прехвърля всички свои вземания във връзка с договора за поръчка, но не и други
права, като правото да го представлява по този договор, също и да го разваля. В
този аспект, към 03.10.2012 година няма направено валидно изявление от
праводателя на ищцата, че желае разваляне на договора за поръчка и предявяване
за вземания. Това означава, че към същата тази дата ищцата няма качеството на
кредитор, а ответниците съответно на длъжници. Освен това, договорът за цесията
е нищожен, тъй като с него са прехвърлят всички вземания, без същите да са
индивидуализирани и определени по вид, произход, големина и други признаци. В същия
не е посочено възмезден ли е или не, нито е посочена стойност на прехвърляното
вземане.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на
страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника възниква по силата на закона при
наличието на фактически състав с установени от законодателя елементи.
Необходимо е преди всичко наличието на вземане - само това лице, което е
кредитор на длъжника разполага с преобразуващото право по чл.135 от ЗЗД.
Необходимо е самото вземане да е действително, да не е погасено по давност и да
не е прекратено, без да съществува необходимост да е ликвидно и изискуемо. Това
вземане на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието,
чието обявяване за недействително се иска, съобразно разпоредбата на чл.135
ал.3 от ЗЗД, като в тази връзка следва да се отбележи, че състоянието на длъжниковото
имущество следва
да се преценява към момента, в който кредиторът е
придобил вземането си, поради това, че той разчита на общото обезпечение, което
имуществото на длъжника съставлява при възникване на неговото право. Възможна е
и е уредена от законодателя и хипотеза, при която вземането на кредитора е
възникнало след извършване на действието от вида на посоченото по-горе, но
тогава то се явява недействително само, ако е било предназначено от длъжника
и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Вторият елемент от фактическия състав е извършването на действие, което
уврежда кредитора. Действието може да бъде всякакъв гражданскоправен акт, като
същевременно е необходимо да е действително и да уврежда кредитора, за да може
да бъде отменено. Такова увреждане е налице в случаите, при които се намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, както и
тогава, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му
намалява. Тежестта за доказване на факта на притежанието на вземане, момента на
неговото възникване, така и увреждащия характера на действието, т.е. на първите
две предпоставки е върху кредитора, съобразно чл.154 ал.1 от ГПК. Третата
предпоставка за възникване правото да се иска да бъдат обявени за
недействителни действията на длъжника има субективен характер и е сложена в
зависимост от това дали действието е безвъзмездно или възмездно. В първия
случай правото възниква щом длъжникът е знаел за увреждането. Във втория случай
преобразуващото право изисква не само длъжникът, но и лицето, с което той е
договарял да са знаели за увреждането, като в тази връзка е въведена и една
оборима презумпция, а именно, че знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
В конкретния случай се установява от събраните и представени по делото
доказателства, че през месец октомври 2006 година между „Аеропак инженеринг“ООД
със седалище град София и адрес на управление ж.к.“Овча купел 2“, бл.43, вх.А,
ет.4, ап.9, представлявано от Л.П.П. в качеството му на продавач от една страна
и Б. Н. Б. в качеството му на купувач от друга страна е бил сключен
предварителен договор за продажба на недвижими имоти в новострояща се жилищна
сграда, находяща се в град София, район „Красно село“, ул.“Владайска“ №20,
местност „Еврейски гробища“ и представляващ апартамент №7 на четвърти /трети
жилищен етаж/, със застроена площ от около 105 кв.м., състоящ се от входно
антре, дневна, кухня-трапезария, две спални, две клозет-бани и две тераси при
съответно посочени граници, ведно с прилежащото му мазе №7 с площ между 4 и 6
кв.м., находящо се в първия подземен етаж, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
собственост върху дворното място, както и гараж със застроена площ между 30 и
36 кв.м., находящ се в първия или втория подземен етаж на сградата, ведно със
съответните идеални части от общите части на подземния гараж, на сградата и от
правото на собственост срещу заплащане на сумата от 135000 евро по ред, начин и
в срокове, посочени в чл.4 от същия. На 01.10.2007 година между Б. Б. от една
страна и М.Г.К.-П. и Л.П.П. от друга страна е бил сключен договор за поръчка,
по силата на който първият е възложил на вторите двама и те са приели да го
представляват заедно и поотделно в отношенията му по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от месец октомври 2006 година, сключен между
него и „Аеропак инженеринг“ООД, т.е. разгледания по-горе, като осъществяват
всичките му права и задължения, включително извършат необходимите плащания и
действат при условията на чл.38 ал.1 от ЗЗД. Уговорено е било превеждане на
сумата от 100000 евро, необходими за изпълнение на поръчката по банкова сметка.
Доверениците са поели солидарна отговорност пред доверителя, както и задължение
за обезпечаване изпълнението на задълженията по този договор да учредят ипотека
за посочената сума от 100000 евро върху недвижим имот, подробно и изчерпателно
описан в чл.4 от така сключения договор. Видно от депозираните към исковата
молба доказателства и по-специално вътрешен трансфер от дата 02.10.2007 година,
Б. Б. е превел по сметка на ответницата М.Г.К.-П. сумата от 100000 евро като
плащане по договор за мандат от 01.10.2007 година, което е записано като
основание за извършването на това действие. На 26.07.2012 година Б. Б. е
прехвърлил на К.Н.Б. с договор, сключен между тях на посочената дата, всички
свои вземания от ответниците М.К.-П. и Л.П., породени или отнасящи се до
сключения между цедента и последните две лица договор за поръчка от 01.10.2007
година, включително всички вземания, свързани със и/или произтичащи от
сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението,
развалянето или прекратяването на същия договор, заедно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности. Подписите на страните върху този договор са
нотариално заверени на 08.04.2013 година. На 02.07.2013 година, съответно на
10.07.2013 година Б. Б. е връчил на първите двама ответника по делото
нотариална покана, съдържаща уведомление от негова страна до тях за извършеното
прехвърляне на вземането му на ищцата по делото и произтичащото от това
обстоятелство, че същите имат нов кредитор в нейно лице.
Видно е също така от доказателствения материал по делото, че с решение от
15.04.2014 година, постановено по гражданско дело №12710/2012 по описа на
Софийски градски съд М.Г.К.-П. и Л.П. са осъдени да заплатят на ищцата по
делото солидарно сумата от 100000 евро, получена от тях за изпълнение на
договор за поръчка от 01.10.2007 година, заедно със законната лихва върху
същата сума, считано от 25.09.2012 година до окончателното и изплащане, както и
сумата от 10000 евро, представляваща мораторна лихва върху присъдената сума на
главницата, изчислена за претендирания период от 04.10.2011 година до
24.09.2012 година. Със същото акцесорната претенция за лихва за периода от
20.09.2011 година до 04.10.2011 година и за присъждане на сумата от 20000 евро,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили за периода от
02.10.2007 година до 19.09.2011 година вследствие неизпълнение на задължението
по чл.281 от ЗЗД по договора за поръчка от 01.10.2007 година са отхвърлени. С
решение №611 от 31.03.2016 година, постановено по гражданско дело №1626/2015
година по описа на Софийски апелативен съд разгледаното решение на Софийски
градски съд е отменено в отхвърлителната му част за сумата от 20000 евро и
вместо него е постановено друго, с което М. и Л. П. са осъдени да заплатят на
ищцата солидарно сумата от 20000 евро, представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени в периода от
02.10.2007 година до 19.09.2011 година в резултат на неизпълнение на
задължението на тези две лица по договор за поръчка от 01.10.2007 година за
пазене на предоставената сума с грижата на добър стопанин, ведно със законната
лихва от 25.09.2012 година до
окончателното и изплащане, както и направените пред двете инстанции от ищцата
съдебно-деловодни разноски. Този съдебен акт е бил обжалван пред ВКС, който с
определение №80 от 17.02.2017 година, постановено по търговско дело №
60282/2016 година е допуснал касационно обжалване на решението на въззивната
инстанция в частта, в която е уважен иска на К.Б. срещу М. и Л. П. с правна
квалификация чл.99 във вързка с чл.79 ал.1 във връзка с чл.82 от ЗЗД за сумата
от 20000 евро; не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в
останалата му част; оставил е без уважение искането на М. и Л. П. за спиране на
изпълнението на въззивното решение в частта по исковете с правна квалификация
чл.99 във връзка с чл.284 ал.2 от ЗЗД за сумата от 100000 евро и чл.90 във
връзка с чл.86 ал.1 изр.1-во от ЗЗД за сумата от 10000 евро; изменил е постановеното
от него определение в частта досежно дадените указания по молбата по чл.282
ал.2 т.1 от ГПК на М. и Л. П., като е указал на последните да представят
доказателства за внесена парична гаранция в полза на К.Б. за сумата от 20000
евро в левовата им равностойност от 39116.60 лева. С определение №72 от
23.03.2017 година, постановено по посоченото по-горе дело, ВКС е оставил без
уважение искането по молба вх. № 2533/ 07.03.2017 година на М. и Л. П. за допълнение и изменение на определение №80 от 17.02.2017 година по
същото това дело и е постановил същото да се докладва за насрочване доколкото
към същата тази молба е приложен документ за внесена в срок държавна такса.
Решението по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД не се ползва със сила на
пресъдено нещо относно вземането на кредитора, като действително съществуващо,
ликвидно и изискуемо и няма самостоятелна изпълнителна сила за принудителното
му удовлетворяване. Последното, при оспорване на длъжника, се реализира чрез
самостоятелен осъдителен иск, който може да бъде съединен с иска по чл.135 от ЗЗД или предявен самостоятелно. В последния случай за съда, сезиран с иска по
чл.135 от ЗЗД не съществува основание да спре производството до разрешаване със
сила на пресъдено нещо на спора относно кредиторовото вземане - като
действително съществуващо, изискуемо и ликвидно, тъй като и за решаването на
спора по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД тази сила на пресъдено нещо няма
преюдициално значение. Ако би възникнала преди произнасянето на съда, с влязло
в сила съдебно решение, последният следва да я зачете, като последващ факт,
рефлектиращ върху активната материалноправна легитимация на ищеца - кредитор,
идентично на оборването й от ответника, с доказателства в самото производство
по чл.135 от ЗЗД. В производството по чл.135 от ЗЗД съдът изхожда от твърдените
факти за съществуването на вземането и доказателства, формално материализиращи
основание на вземането, обуславящи в достатъчна степен процесуалната
легитимация на кредитора - ищец, без последният да е задължен пълно и главно да
доказва материалноправната си легитимация на кредитор. Сама по себе си тя не е
условие за установяване предпоставките и постановяване решение по иска по
чл.135 от ЗЗД, а отричането й в отделно производство не конфронтира с
последиците на предходно уважен иск по чл.135 от ЗЗД. Целта на този иск е да
обяви за относително недействителна, само по отношение на кредитора,
увреждащата го сделка на длъжника с третото лице. Същата, обаче, продължава да
съществува като действителна между сключилите я страни. Ако качеството
„кредитор“ бъде последващо отречено, непротивопоставимостта загубва правните си
последици. Те не могат да бъдат реализирани спрямо имуществото - обект на
атакуваната сделка - единствено на основание влязлото в сила решение по чл.135
от ЗЗД, без изпълнителната сила на осъдително решение срещу длъжника. Поради
това, възникването на дълга и отношенията на страните във връзка с него, могат
да се установяват с всички доказателствени средства /така и в решение по гражд. дело №167/11 година на ВКС, ІV
г.о., решение №552 от 15.07.2010 година по гражд. дело №171/2009 година, ІV
г.о./.
Както бе посочено по-горе, ищцата твърди, че първите двама ответника са нейни
длъжници по договор за поръчка, сключен между тях и трето лице, от което същата
по силата сключен между нея и него договор за цесия е придобила вземанията му
във връзка със същия. Това нейно твърдение е установено по безспорен и несъмнен
начин в настоящия процес. В тази връзка на първо място следва да се отбележи,
че кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко
лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.
Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително
вземане, което може да не е ликвидно или изискуемо. Възникването на това право
не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение.
Съдът по павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в
сила решение. Страната, която е поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД установява
качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и
главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. В конкретния
случай наличието на действително, съществуващо, непрекратено и непогасено по
давност вземане в полза на ищцата от договора за поръчка, представляваща
поверената за съхранение на първите двама ответника сума по същия този договор
в размер на 100000 евро и мораторна лихва върху нея в размер на сумата от 10000
евро не само не е отречено с влязло в сила решение, а напротив установено
именно с такова. Решението на сезирания с тяхното установяване съд в посочената
част е влязло в сила в деня на постановяване на определение №80 по търговско
дело № 60282/2016 година по описа на ВКС, а именно 17.02.2017 година. Това
обстоятелство категорично явства както от представените в тази насока от ищцата
заверени копия от постановените актове, така и от справка в общодостъпния сайт
на касационната инстанция за разглежданите и решени от този съд дела. Наличието
на висящо производство не само е известно на ответниците по делото, но не се и
отрича от тях. Същите единствено твърдят, че решението по спора във връзка с
договора за поръчка и съответно договора за цесия не е влязло в сила, което
твърдение по горните доводи и за обсъдената негова част не могат да бъдат
споделени. В този смисъл именно съдът намира, че ищцата има установено с влязло
в сила решение вземане против първите двама ответника за сумата от 110000 евро.
Неоснователни съдът намира по горните доводи направените от ответниците
оспорвания, че ищцата няма качеството на кредитор, както и това, че към датата
на разпоредителната сделка вземането на същата не е било ликвидно и изискуемо.
В този смисъл е константата съдебна практика, постановена по чл.290 от ГПК,
имаща задължителен характер за настоящия съд при разрешаване на правния спор -
например решение №131 от 16.06.2014 година на ВКС по гражданско дело №
4996/2013 година, III г. о., в самото което е цитирана многобройна практика
също по чл.290 от ГПК, определение №189 от 18.02.2016 година на ВКС по гражданско
дело № 3825/2015 година, IV г. о., в което също е посочена такава практика.
Не на последно по важност място и с оглед направените от ответната страна
възражения следва да се посочи, че в производството по иска по чл.135 от ЗЗД
длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията,
които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези
отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането, което следва от
всичко изложено по-горе относно предмета на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД /така и в определение № 626 от 13.05.2015 година на ВКС по гражданско дело
№1406/2015 година/. Поради това именно не следва да бъдат обсъждани по същество
направените от ответниците възражения, свързани със съществуването на вземането
на ищцата и по-специално за недействителност на договора за цесия, както и за
погасяване на вземането по давност. Освен това, при отчитане на развитието на
съдебния спор, свързан именно с установяване съществуване вземането на ищцата
от сочените от нея факти и разрешен със сила на пресъдено нещо, всички тези
техни възражения са и напълно преклудирани от последната. Необходимо е само да
се посочи с оглед твърденията на ответниците, че в постановените в този процес
съдебни актове подробно и обстоятелствено са разгледани и обсъдени всички техни
възражения, свързани с твърдяната от тях недействителност на договора за цесия.
При това положение и с оглед събраните, обсъдени по-горе доказателства и
тяхната доказателствена сила следва безспорният извод, че качеството на длъжник
на първите двама ответника по отношение на ищцата е безспорно установено.
Единствено и само за пълнота на изложението следва да се посочи с оглед
неговата в известен смисъл неяснота по отношение на заявяването му, че дори и
възражението за погасителна давност да е свързано и касае упражняване на
правото на иск по чл.135 от ЗЗД, то същото е неоснователно. Това право се
погасява с общата петгодишна давност, като тя започва да тече от момента на
самата сделка /така и решение №292 от 14.07.2011 година на ВКС по
гражданско дело № 1220/2010 година, IV г.о., определение №328 от 5.03.2015
година на ВКС по гражданско дело №
7205/2014 година, IV г. о./. В случая атакуваната сделка е сключена между
ответниците по делото на 03.10.2012 година, а исковата молба е депозирана в
съда на 21.10.2016 година, т.е. в посочения по-горе петгодишен давностен
срок.
Вторият посочен по-горе елемент от фактическия състав на
приложимата правна норма е извършването на действие, което да уврежда
кредитора. В конкретния случай извършеното действие е сделка. Както бе посочено
по-горе, необходимо е това действие да води до увреждане интересите на ищцовата
страна в качеството и на кредитор. От събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в случая е налице увреждане от вида на посоченото по-горе. Увреждането
на ищцата се състои в намаляване възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжниците - първите двама ответника - с осъщественото
прехвърляне на недвижимите имоти като дарение. Безспорно е, че с неговото
извършване събирането на вземането на ищцата ще се затрудни, респективно би
могло да стане невъзможно. В тази връзка следва да се отбележи, че увреждане
има, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му намалява.
Обедняването на длъжника може да се състои както в намаляване на неговия актив,
така и в увеличаване на неговия пасив. Кредиторът може да иска да бъде обявено
за недействително всяка такова действие, включително и такова, което би
затруднило неговото осъществяване, след като има посоченото по-горе качество.
Това е така, тъй като длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за
вземането; всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята
неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването
на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му /така и в решение №38 от 24.07.2012 година на
ВКС на РБ по гражданско дело № 1348/2010 година, IV г. о./.
Именно по тези доводи и съображения напълно неоснователно
е поддържаното от ответниците твърдение в обратния смисъл, а именно, че
процесната сделка не уврежда ищцата. В тази връзка на първо място следва да се
посочи, че кредиторът не може да бъде ограничаван в начина на удовлетворяване
на притезанието си, което следва както от посочения по-горе обезпечителен
характер на цялото имущество на длъжника, така и поради това, че приложимата правна
норма не въвежда такива ограничения. С извършването на атакуваното действие
имуществото на длъжника, служещо за обезпечение на кредитора е намалено, поради
което разпоредителното действие го уврежда, като е абсолютно без значение дали
вземането му е обезпечено с друго имущество /така и в решение №407 от
29.12.2014 година на ВКС по гражд. дело №2301/2014
година, определение №200 от 13.03.2017 година на ВКС по гражд. дело №
60340/2016 година, III г. о.,/. Възражението, че длъжникът разполага и с друго
имущество, извън отчужденото, не е основание да се приеме, че не е налице
увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника, който не
плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудително изпълнение /така и в
определение №250 от 17.03.2016 година на ВКС по търг. дело №1932/2015 година, I т.о./. В този смисъл и по
горните доводи абсолютно ирелевантен е въведения от ответниците довод за липса
на увреждане, тъй като вземането на ищцата е достатъчно обезпечено с ипотека
върху друг техен собствен недвижим имот, чиято стойност далеч надхвърля нейното
вземане. Извършеният акт на разпореждане безспорно е действие, с което длъжниците
на ищцата намаляват актива си и неговото наличие е достатъчно по горните доводи
да открие възможността на кредитора да упражни правото си да иска отмяната му. Напълно
ирелевантно е и въведеното от ответниците възражение, че към момента на
сключване на предварителния договор между първите двама ответника и лицето Б. Б.,
както и на последващия договор за поръчка първите двама от
тях не са били собственици на процесните недвижими имоти. Този извод се налага от
вече изложените по-горе доводи и съображения и по-специално, че за обезпечаване
на вземането на кредитора служи цялото длъжниково
имущество - чл.133 от ЗЗД, поради което право на кредитора е да избере
начина, по който да се удовлетвори от това имущество и длъжникът не разполага с
възможност за избор - срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи
принудителното изпълнение. Да се възприеме поддържаното от тях на практика
означава кредиторът да бъде лишен именно от това свое право на избор,
включително да се отрече възможността принудително изпълнение за удовлетворяване на
вземането му да бъде насочено към тези недвижими имоти, които длъжникът е
придобил впоследствие и по-този начин да се заобиколи прогласеното от закона в
цитираната правна норма. Само и единствено за пълнота на изложението е
необходимо да се добави, че конкретни доказателства за точния момент на
придобиване на процесните имоти от страна на първите двама ответника липсват
представени от тях, но от наличните данни по делото и по-специално от записа в
нотариалния акт, инкорпориращ процесната сделка може да се заключи, че това е
станало през 2004 година, съответно 2009 година /в описаните като представени
при изслушване на сделката документи са посочени два нотариална акта от тези
две години/. При съпоставяне на тези два момента като такива на евентуално придобиване
на имотите с момента на възникване на вземането на ищцата, съобразно описанието
му във влязлото в сила решение и потвърждаващите го съдебни актове, с което е установено
неговото съществуване категорично може да се заключи, че възражението е и
неоснователно.
Въведено е от ответниците и възражение, че атакуваната от ищцата сделка е
привидна, съчетана с прикрита сделка. Прикритата сделка, обаче е
действителна и от нея настъпват правни последици, като същата е била извършена
единствено с оглед заплащане по-малки такси. По-специално същите твърдят, че
процесните недвижими имоти са били придобити от ответника М.П. възмездно -
срещу сума в размер на 10000 лева, платена по банков път, което е било резултат
на множество правоотношения, развили се между тях и трети лица. По отношение на
кредитор - ищец по чл.135 от ЗЗД, ответниците /длъжниците и договарялото с тях
лице/, не могат да правят възражение за симулативност на увреждащото действие.
Това следва от разпоредбите на чл.17 ал.2 и ал.3 от ЗЗД, които бранят правата
на добросъвестните приобретатели на недвижим имот, прехвърлен привидно, ако
придобиването е осъществено преди вписване на иска за разкриване на симулацията,
както и правата на кредиторите на приобретателя на такъв имот, ако са вписали
възбрана преди този момент. Макар да обявява привидната сделка за нищожна /и
като такава без транслативен ефект/, законодателят дава предпочитание на
третите лица и кредиторите, пред тези на страните по привидната сделка. Ако
първите са добросъвестни, те запазват придобитите от или срещу приобретателя по
нищожната сделка права, макар самият приобретател да не е имал такива. Това
разрешение следва да намери приложение и спрямо кредитора - ищец по чл.135 от ЗЗД, доколкото същият е добросъвестен към момента на вписване на исковата молба
за обявяване на относителна недействителност. Срещу него ответниците могат да
правят възражение за привидност на оспореното увреждащо действие, само ако
преди това са вписали искова молба за разкриване на тази привидност. Ищецът по
иска по чл.135 от ЗЗД е в положение, аналогично на кредиторите на приобретателя
по чл.17 ал.3 от ЗЗД и неговите права не могат да отпаднат, дори сделката между
неговия длъжник и приобретателя да е привидна. Поради това възраженията на
ответниците за симулация на процесното дарение са без значение за изхода от
спора. Дори такава симулация да е налице, тя не може да бъде противопоставена
на ищеца - кредитор по чл.135 от ЗЗД /така и в решение
№134 от 15.04.2015 по дело №3288/2013 година на ВКС, IV г.о., определение
№566 от 22.04.2014 година на ВКС по гражданско дело №1855/2014 година, IV г. о./.
По горните доводи, съдът намира, че в настоящото
производство е установено наличието на първия и втория елемент от фактическия
състав на правото на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията на длъжника. Тъй като в случая, както бе посочено
по-горе, атакуваната сделка е безвъзмездна, то за да е основателна претенцията,
следва да е налице и знание на длъжника. В тази насока е напълно достатъчно в
момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че
действието ги уврежда, като е без значение субективното психическо отношение на
лицето, което е получило престацията от длъжника. Дори и то да не е знаело за
увреждането, неговият интерес не може да бъде предпочетен пред този на
кредитора, защото това лице е получило имуществото на длъжника, без да е
престирало насреща нищо. Наред с това, законодателят е въвел в чл.135 ал.2 от ЗЗД една оборима презумпция, че знанието на определен кръг лица, които са в
близки отношения с длъжника, се предполага. Ако те твърдят, че не са знаели за
увреждането, трябва да докажат твърдението си, при съобразяване, че цитираната
по-горе норма презюмира и знанието на длъжника. Тази презумпция не е оборена в
настоящото производство от ответната по делото страна, поради което и следва да
се приеме, че този елемент от фактическия състав на приложимата правна норма
също е установен.
Съобразно установената съдебна практика на Върховния
касационен съд по реда на чл.290 от ГПК /решение №407 от 29.12.2014 година по
гражданско дело №2301/2014 година, IV г.о., решение №320 от 05.11.2013 година по
гражданско дело №1379/2012 година, IV г.о., решение №357 от 11.05.2010 година по
гражданско дело №100/2010 година, IV г.о., решение №162 от 01.07.2014 година по
по гражданско дело №7320/2013 година, III г о./, всяко отчуждаване на имущество
на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора, поради което
всяка сделка, с която длъжникът се лишава от свое имущество, съставлява
увреждащо действие по смисъла на чл.135 от ЗЗД. Знанието на приобретателя на
недвижимия имот за увреждане на кредитора на неговите прехвърлители подлежи на
установяване с всички допустими доказателствени средства, но когато се касае за
лица по чл.135 ал.2 от ЗЗД, какъвто е и конкретния случай, кредиторът-ищец не
носи тежестта да установи това знание. В този случай ответниците по иска трябва
да докажат пълно твърденията си, че третото лице не е знаело за увреждането,
което както бе посочено по-горе не е сторено от тях.
При това положение и при съобразяване на всичко изложено
по-горе се налага извода, че в настоящото производство са налице изискуемите от закона предпоставки за
възникване правото на кредитора - ищцата по делото - да обяви за
недействителен спрямо него увреждащия го акт на длъжниците.
С оглед изхода на
делото, направеното в тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата
страна следва да бъде присъдена сумата от 1452 лева, представляваща направени
от нея съдебно-деловодни разноски и в която се включва внесената за разглеждане
на делото дължима държавна такса /411 лева/, внесената такса за вписване на
исковата молба /41 лева/, както и внесеното и реално изплатено възнаграждение за
ангажирания по делото един адвокат в размер на сумата от 1000 лева. За всички
тях са представени, съобразно изискването на приложимата норма на чл.78 ал.1 от ГПК доказателства за това, че са реално направени, поради което и именно следва
да бъдат възложени в тежест на другата страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.135 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителен спрямо К.Н.Б., ЕГН **********
със съдебен адрес град София, площад „Света Неделя“ №16, ет.6, офис №6 сключения между
ответниците М.Г.К.-П., ЕГН **********, с постоянен адрес
град С., ул.„С.“ №**, вх.*, Л.П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес град С., ул.„Д. Г.“ №** и М.Л.П., ЕГН **********, с постоянен адрес
град С., ул.„Д. Г.“ №** договор за дарение, инкорпориран в
нотариален акт №***, том ***, акт.№****, дело №***от 20** година на помощник нотариус по заместване при нотариус с район на действие
Районен съд - Бургас, вписан в СВ при PC - Бургас под акт №***, том **, дело №5***. вх.рег.10*** от 0*.**.20** година, с който
ответниците М.Г.К.-П., ЕГН ********** и Л.П.П., ЕГН ********** чрез
пълномощника си М.Г.К.-П. са дарили на ответницата М.Л.П., ЕГН ********** чрез
пълномощника и М.Г.К.-П. следните недвижими имоти, находящи се в град С., ул.„С.“
№**, вх.*, а именно:
самостоятелен обект на етаж 0 - партер, с площ 56.00 кв.м., с идентификатор
№67800.502.56.1.6, ЕКАТТЕ номер за град С., с предназначение друг вид
самостоятелен обект в сграда, на едно ниво, при граници: запад -
№67800.502.56.1.13, изток, север и юг - външни зидове, под обекта - няма, над
обекта - №67800.502.56.1.8, ведно с прилежащите идеални части от общите части
на сградата и съответното право на строеж и самостоятелен обект на етаж 0 -
партер, с площ 14.00 кв.м., с идентификатор №67800.502.56.1.13, ЕКАТТЕ номер за
град С., с предназначение склад, на едно ниво, при граници: изток и север -
№67800.502.56.1.6, юг - външен зид, запад - коридор, под обекта - няма, над
обекта - №67800.502.1.8., ведно с прилежащите идеални части от общите части на
сградата и съответното право на строеж върху имот №67800.502.56 с площ от 540
кв.м., идентичен с УПИ Х-755, в квартал 54, по плана на град С., както и имот в
град Черноморец, община Созопол, ул.„Димо Николов“ - поземлен имот с
идентификатор №81178.501.14, ЕКАТТЕ номер за град Черноморец, с площ 597 кв.м.,
а по нотариален акт с площ от 580 кв.м., с трайно предназначение на територията
- урбанизирана и начин на трайно ползване - средно застрояване, идентичен с УПИ
XIII-790, с площ 580 кв.м., в квартал 69, бивш имот №293, по плана на
местността „Край село“, землище град Черноморец, при граници на поземления имот
- запад - ПИ №81178.501.596 и ПИ №81178.501.597, юг - ПИ №81178.501.598 и ПИ
№81178.501.599, изток и север - ПИ №81178.501.595.
ОСЪЖДА М.Г.К.-П., ЕГН **********, с постоянен адрес град С.,
ул.„С.“ №**, вх.*, Л.П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес град С., ул.„Д.Г.“
№** и М.Л.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес град С., ул.„Д.Г.“ №** да заплатят на К.Н.Б., ЕГН ********** със съдебен адрес град София, площад „Света Неделя“
№16, ет.6, офис №6 сумата от 1452 /хиляда четиристотин петдесет и два лева/ лв.,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски.
УКАЗВА на К.Н.Б., ЕГН ********** със съдебен адрес град София,
площад „Света Неделя“ №16, ет.6, офис №6 в съответствие с разпоредбата на чл.115 ал.2 от ЗС, че
следва в шестмесечен срок от влизането му в сила да впише настоящото
положително съдебно решение по представен препис от
него, както и че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: