№ 18
гр. Р. , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на единадесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20214501000045 по описа за 2021 година
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК *** гр. С. чрез
юрисконсулт Р.И., срещу Решение № 260327/28.10.2020г. , постановено по гр. д. №
7300/2019г. по описа на районен съд гр. Р., с което в цялост са отхвърлени предявените
искове от страна на „П.К.Б.“ ЕООД срещу солидарния длъжник по договор за
потребителски кредит № *** Г. Г. С.. Съдът неоснователно и неправилно е заключил, че
процесният договор е недействителен, тъй като клаузите на същия не са уговорени
индивидуално и и ответникът по делото не е бил запознат със същите и не е могъл да влияе
върху тях, съгласно чл. 143, ал.2, т. 10 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 23 от ЗПК.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и след излагане на подробни
съображения иска от окръжния съд да отмени решението на районния съд и да постанови
ново решение, с което да установи съществуването на вземанията в общ размер 1351,11 лв.,
включващи главница 652,99 лв., договорно възнаграждение 268,65 лв. и възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги 429,47 лв.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против
подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. След указание от районния
съдия жалбоподателят е внесъл държавна такса по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа
реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени
1
в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е писмен отговор от Г. Г.
С. чрез адвокат М. А. с искане окръжният съд да потвърди решението на районния съд като
правилно и законосъобразно.
Г.С. чрез адвокат М. А. е подала частна жалба против определение №
261389/2.12.2021г. по гр. д. № 7300/2019г. РРС, с което е отхвърлено искането за изменение
на постановеното решение в частта за разноските. Иска от окръжния съд да отмени това
определение и вместо него да измени решение № 260327/28.10.2020г. по гр. д. №
7300/2019г. в частта за присъдените разноски за ответника като ги увеличи до размера,
претендиран със списъка на разноските представен по делото.
Постъпил е писмен отговор от „П.К.Б.“ ЕООД, че частната жалба е неоснователна.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Р.нският районен съд е издал заповед № 2717/27.09.2019 г. по ч. гр. дело № 5703 по
описа на съда за 2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
разпоредил длъжникът С.А.И., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. Р., ***, лъжникът Г. Г. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., ***, длъжникът П.Й.А., ЕГН ***, с постоянен
адрес: с. П., *** да заплатят солидарно на кредитора „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление - гр. С., ***, сумите: 652,99 лева - главница, ведно със законната
лихва от 26.09.2019 г. до изплащане на вземането; 268,65 лева - договорно възнаграждение;
429,47 лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги; 27,02 лева - държавна
такса по делото; 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Възражение срещу заповедта е подала единствено Г. Г. С..
„П.К.Б.“ ЕООД е предявило иск на основание чл. 422 от ГПК съдът да установи
съществуването на задължението на паричното задължение по заповедта на Г. Г. С. в общ
размер 1351,11 лева, което включва отделни неизплатени задължения, както следва:
главница в размер на 652.99 лева; договорно възнаграждение в размер на 268.65 лева;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 429.47 лева.
На 30.11.2016г. е сключен договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № ***, с който
„П.К.Б.“ ЕООД се задължило да предостави на клиент С.А.И. кредит в размер 2000 лв. за
срок от 18 месеца при годишен лихвен процент 41,17%, годишен процент на разходите
49,90% , размер на месечната вноска 150,77 лв. В договора е отбелязано, че клиентът е
избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, за които дължи възнаграждение в размер
1302,20 лв., което се изплаща на месечни вноски по 72,35 лв. Общият размер на
задължението по кредита и по пакета допълнителни услуги е 4016,16 лв. и общ размер на
месечната вноска 223,12 лв. Ответницата Г. Г. С. се задължила по договора като солидарен
2
длъжник (СД 1), заедно с П.Й.А. – солидарен длъжник (СД 2)
Г. Г. С. е подписал договора за кредит на всяка страница, както и споразумението за
предоставяне на пакет допълнителни услуги и общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към
договор за потребителски кредит. Не са подписани от нея погасителен план, искане за
отпускане на кредит, стандартен европейски формуляр, допълнителна преддоговорна
информация, като последните са подписани само от главния длъжник С.А.И.. Ответницата
Г. Г. С. е подписала като солидарен длъжник 1 Анекс № 1 към договора от 12.04.2017г.,
Анекс № 2 от 1.06.2017г. и Анекс № 3 от 8.08.2017г.
Р.нският районен съд е приел, че Г. Г. С. се е обвързала с договорни клаузи, с които
тя не е имала възможност да се запознае преди сключването на договора. Районният съд е
направил извод, че е нарушен чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП, а според чл. 146 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално,
какъвто не е процесният случай. Районният съд е заключил, че ответницата не е имала
никаква предварителна информация по основните елементи на договора за потребителски
кредит-предмет и цена.Този извод не е правилен. Документите, върху които има подпис на
ответницата - договора за потребителски кредит, споразумението за предоставяне на пакет
допълнителни услуги, общите условия, трите анекса - съдържат основните елементи на
договора за кредит. Клаузите не са били уговорени индивидуално, но ответницата е била
наясно за какво парично задължение поема да отговаря солидарно с главния длъжник,
получил кредитната сума.
Ответницата е обозначена като солидарен длъжник или съдлъжник, независимо, че
не е получила сама кредитната сума. В това качество тя не може да се ползва от защитата,
която чл. 147 от ЗЗД предоставя на поръчителя.
Р.нски районен съд служебно е назначил съдебно-счетоводна експертиза, но не е
обсъдил в решението заключението, прието в съдебно заседание на 29.09.2020г. Вещото
лице установява, че договорената сума по кредита в размер на 2000 лв. е усвоена от
кредитополучателката С.А.И. по следния начин: на 01.12.2016 г. по сметка на И. в „У.б.“ АД
от „П.К.Б.“ЕООД е преведена сума в размер на 1500 лв. На същата дата по сметка на
„Кредихелп“ ООД от „П.К.Б.“ЕООД е преведена сума в размер на 500 лв. за окончателно
погасяване на кредит, предоставен на С.А.И., тоест извършено е рефинансиране. Обшият
размер на сумите, постъпили за погасяване на задълженията по Договор за потребителски
кредит №*** е 2849 лв. (колкото посочва ищецът в исковата молба), с които са погасени
следните задължения: главница в размер на 1347,01 лв., падежирала в периода от
15.01.2017г. до 15.05.2018г.вкл.; договорно възнаграждение (лихва) в размер на 445,21 лв.,
падежирало в периода от 15.01.2017г. до 15.05.2018г. вкл.; такса по закупен пакет за
допълнителни услуги в размер на 872,83 лв., падежирала в периода от 15.01,2017г. до
15.05.2018г.вкл. лихва за забава в размер ни 63,95лв., начислена за периода от 16.01.2017г.
до 27.03.2018г.; такси в размер на 120 лв., начислени за периода от 16.01.2017г. до
3
27.03.2018г.
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Едновременно с процесния договор за потребителски кредит страните са сключили
и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, свързани с усвояването и
управлението на кредита и услуги, гарантиращи улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, срещу допълнително възнаграждение за пакета в размер на
1302,30 лв. или 65 % от кредитната сума- Настоящият съдебен състав намира това
споразумение за нищожно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като същото е договорено в
противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Включените в допълнителния пакет услуги
по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на
кредита, поради което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Освен това с уговарянето на допълнително възнаграждение настоящият
състав счита, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до
надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. С уговореното
възнаграждение за закупения пакет допълнителни услуги в размер на 1302,30 лв. размерът
на годишния процент на разходите се променя от договорен размер 49,90 % на 170,62%.
Отделно от това, съдът намира, че в противоречие на императивното правило на чл. 10а, ал.
4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение за плащане. С процесното споразумение е договорено предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, тоест то е дължимо само за „възможността
за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение, и без
значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса
за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също
така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от изброените
допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за
нещо, което страната има по силата на закона, като правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да
договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика
излиза, че едната страна - потребителят, заплаща правото си да договоря с другата страна -
кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна – кредитора.
Посочените в предходния абзац пороци на договора за потребителски кредит
обосновават нищожността му на основание чл. 22 от ЗПК, както правилно е приел като
4
краен извод Р.нският районен съд. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е
2000 лв., а по договора са платени 2849 лв. Не се дължи никакъв остатък от чистата
стойност на кредита. Правилно е решението на Р.нския районен съд, с което е отхвърлен
установителния иск по чл. 422 от ГПК. Неоснователни са направените във въззивната жалба
оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон.
Р.нският районен съд с решението е присъдил в полза на ответницата възстановяване
на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение по ч. гр. д. № 57034/2019г. в размер на 50 лв. Районният съд съдът е приел, че
подаването на бланкетно възражение – формуляр е правно действие, което най-близко е до
„други молби“ по чл. 6, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С обжалваното определение по чл. 248 ГПК районният съд е
отказал да изменение на решението в частта за разноските като увеличи разноските за
възнаграждение за адвокат в заповедното производство до 300 лв.
Окръжният съд намира определението за правилно. Чл. 7, ал. 7 от наредбата предвижда
възнаграждение за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение да се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми. Буквалното тълкуване на текста означава възнаграждение за адвокат, който като
пълномощник на кредитор подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. До
издаване на заповедта за изпълнение производството е едностранно. Възнаграждение за
адвокат, който като пълномощник подава възражение срещу заповедта, не е предвидено. От
друга страна, като се има предвид, че възражението се подава по формуляр и не се изисква
обосноваване, определянето на възнаграждение, по-високо от 50 лв., би противоречало на
принципа на чл. 36, ал. 2 размерът на адвокатското възнаграждение да бъде справедлив и
обоснован.
Мотивиран така Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260327 от 28.10.2020г. по гражданско
дело № 7300 по описа за 2019г. на Р.нския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261389 от 2.12.2020г. по гражданско
дело № 7300 по описа за 2019г. на Р.нски районен съд.
5
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6