Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.01.2021г. Град София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо ГО, 30 състав
На тринадесети ноември Година 2020
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 15877 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Р.Х. поддържа в исковата молба, че през 2008г.
длъжностни лица на двете дружества – ответници разпоредили и извършили
преустановяване на електрозахранването в жилището на ищеца, находящо се в гр. Банкя,
на ул. „********. Към датата на подаване на исковата молба имотът продължавало
да не е електроснабден. Излага, че през 2009г. ответникът „Ч.Е.Б.“ се снабдил
със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу него, за заплащането на суми
по фактури за потребена ел.енергия, като след подадено от него възражение и
липса на депозирана искова молба от страна на ответника в указания от съда
срок, на 12.07.2012г. заповедта била
обезсилена. Ето защо счита, че прекъсването на електрозахранването в жилището
му, както и поддържането на това състояние и до момента, е неправомерно и в
нарушение на договорите, сключени с ответниците, както и на приложимото
национално и европейско законодателство. Това му причинило множество
вреди, които счита, че следва да бъдат обезщетени от ответника. Предвид факта,
че в Общите условия на ответниците се съдържат неустоечни клаузи, съгласно
които последните дължат обезщетение в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки
следващ период от 12 часа, в който потребителите останат без ел. енергия по
вина продавача, респ. разпределителното предприятие, предявява искане
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сума в размер на 43 790
лв. – неустойка, изчислена по горепосочения начин за периода от три години
преди датата на завеждане на исковата молба
- 04.12.2019г.
С исковата молба е предявено и искане
съдът да осъди ответниците солидарно да възстановят електрозахранването в
жилището на ищеца, в състоянието, в което било преди м. февруари 2008г., както
и да извършат за своя сметка предварителна проверка на вътрешната ел.
инсталация на жилището и на ел. уредите на ищеца, поради основателното
предположение, че в следствие на повече от 10-годишното незаконосъобразно
прекъсване на тока, в ел. инсталация и в уредите на ищеца може да са възникнали
необратими щети /евентуално негодност за експлоатация, които, ако се потвърдят,
ответниците ще трябва да възстановят за своя сметка. С влязло в сила опреденени
на съда от 20.02.2020г. производството по този иск е прекратено на осн. чл.126
от ГПК.
В преклузивния срок по чл.131 от ГПК
ответникът „Ч.Е.Б.“ АД подава писмен отговор, в който оспорва иска изцяло. На
първо място счита, че не са налице основания в закона или в договорите между
страните за наличието на солидарна отговорност между ответниците за
неизпълнение на каквито и да било техни задължения към ищеца. Счита, че
претенция за солидарното им осъждане е недопустима, поради наличието на
разграничение във функциите и отговорностите на разпределителното предприятие
от тези на доставчика на електрическа енергия. На следващо място, поддържа, че
ищецът е имал доставка на ел. енергия от навлизането на дружеството на пазара
до 14.05.2009г., когато доставката била преустановена, поради налични неплатени
задължения по фактури, подробно описани в отговора, които не са платени и до
момента. След подадена от ищеца жалба на 29.06.2009г., още на същия ден
доставката била възстановена. На 02.11.2011г. доставката отново била
преустановена, поради неплащане от страна на ищеца на задълженията му.
Подчертава, че от показанията на монтирания измервателен уред е видно, че
ел.енергия за този период е потребявана в имота, което оборва твърдението на
ищеца, че от 2008г. в същия няма ток. Сочи, че в предходни дела, водени между същите
страни, ищецът също не е твърдял подобно нещо и е признавал, че за периода
2009-2011г. в имота е имало електрозахранване. Заявява, че на 17.05.2019г.
доставката на ел. енергия в имота е възстановена до границата на собствеността
/изходящите клеми на средството за търговско измерване/, където електромерното
табло било изнесено през 2009г. Поддържа, че правомерно и в съответствие с
приложимото законодателство е преустановил доставката на ел. енергия, при
наличието на неплатени задължения от страна на ищеца. Ето защо, като неизправна
страна в отношенията си с доставчика, ищецът няма правото да претендира каквото
и да било обезщетение. Евентуално, поддържа, че клаузата по чл.30 от Общите
условия е неприложима към процесния случай, защото касае само случите, при
които електроснабдяването е прекъснато не по инициатива на самия доставчик, а
напр. от трети лица или природно явление, и когато въпреки уведомяването,
електроснабдителят не успее да възстанови доставката. Счита, че когато
прекъсването е по инициатива на самия доставчик и то е неправомерно,
отговорността му може да бъде ангажирана само по общия ред, като неустоечната
клауза е неотносима към този случай. Възразява и срещу размера на претенцията,
която счита за прекомерна спрямо действителните вреди.
Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД подава писмен
отговор, с който ангажира сходни възражения относно липсата на солидарност в
задълженията на двамата ответници. Счита, че не е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск, доколкото от твърденията в исковата молба се
извежда, че основанието за спиране на ел. захранването на обекта е било поради
неплащане на сметки за потребена ел. енергия, което няма отношение към
дейността на оператора на електроразпределителната мрежа. Заявява, че
понастоящем в процесния имот има електрозахранване, въпреки че ищецът е
неизправна страна в отношенията си с доставчика на ел. енергия – другия
ответник, към когото има неплатени задължения. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Предявени са субективно съединени искове с пр. осн. чл.92 от ЗЗД.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства /като обсъжда подробно само относимите към спора/, след което приема от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, а и се установява от приетите по делото доказателства, че същите се намират в договорни отношения за снабдяване и разпределение на електроенергия по партида на ищеца – Р.Л.Х., ЕГН **********, с №300017403180, за имот с адрес: гр. Банкя, ул. „********в качеството му на титуляр на учредено пожизнено вещно право на ползване, съгласно нотариален акт № 39, том І, рег. № 3138, дело № 33/2004 г. на нотариус №150 от регистъра на НК.
Ответниците не оспорват и факта, че към началото на процесния период – 04.12.2016г. електрозахранване на така посочения имот не е имало, т.к. същото е било преустановено в предходен на процесния период момент. Ответникът ЧЕЗ ЕЛЕКТРО поддържа, че преустановяването на захранването е извършено с основание, поради неизпълнение на задължението на ищеца за заплащане на дължимите суми за потребена ел. енергия, както и че електрозахранването е било възстановено на 17.05.2019г. до изходящите клеми на устройството за търговско измерване, с което е изпълнил своите задължения, въпреки неизправността на насрещната страна. Ищецът оспорва тези твърдения и на свой ред твърди, че имотът незаконосъобразно не е електроснабден още от 2008г., вкл. и към момента на предявяването на иска. Спорът между страните е концентриран около това има ли задължения за ползвана, но незаплатена ел. енергия ищецът, правомерно ли е било преустановено захранването от ответната страна и възстановено ли е било ел. захранването в имота на 17.05.2019г.
За установяване на горните обстоятелства са събрани писмени доказателства, изслушани са заключенията на СТЕ и ССчЕ, както и показанията на свидетели.
По делото
са ангажирани фактури, издавани от ответника ЧЕЗ ЕЛЕКТРО в периода 01.08.2008г.
- 04.11.2011г., подробно обсъдени от вещото лице по допуснатата ССчЕ, поради
което съдът не ги обсъжда отделно. От заключението се установява, че въпросните
фактури изцяло отговарят по форма и вид на изискванията на Закона за
счетоводството, включени са в дневниците за продажби за месеците на издаването
им и са осчетоводени от търговеца като задължение на клиента. Общият размер на
задълженията за клиентски номер 300017403180 към
датата на изготвяне на заключението възлиза на 3 948,72 лв., от които 1 955,62
лв. главници по процесните фактури и 1 993,10 лв. лихви. В счетоводството на
ответника няма данни за постъпили плащания по така посочените фактури.
Между
страните не е спорно, че през 2008г. таблото с електромера, обслужващ процесния имот
било изнесено извън имота и монтирано на стълб извън оградата от служители на
ответника ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ.
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че по заявление на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО СРС, 80 с-в е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ишеца, която е била обезсилена с влязло в сила на 12.07.2012 г. определение. Ответната страна признава, че през м. май 2009г. е преустановена доставката на ел. енергия, поради неплатени задължения на ищеца по фактури от 2008 и 2009г.
От заключението на изслушаната по делото СТЕ се установява, че в периода август 2008 – 01.12.2010г. потреблението за процесния имот и абонатен номер е отчитано със средство за техническо измерване /СТИ/ електромер с фабричен номер 202202, за който е извършена проверка и с протокол от 26.10.2010г. на атестирана лаборатория НЕК – Пловдив, е констатирано, че същият е в метрологична годност.
На
02.12.2010г. този СТИ е заменен с друг, с фабричен номер********, посредством
който е осъществявано измерването на потребената енергия на адреса в периода до
29.12.2011г. Съгласно протокол от 29.12.2011г. последният също е в метрологична
годност.
При
извършена съпоставка между показанията на електромерите и отразените количества
потребена ел. енергия за процесния период, вещото лице установява пълно
съответствие.
При
извършената проверка на място, вещото лице е установило, че електромерното
табло за процесния имот се намира на стълб на тротоара, на около 70 см. от
оградата на имота. До изходящия автоматичен предпазител след електромера има
подаване на ток, електромерът е под напрежение, дисплеят му е осветен,
показанията за потребена дневна и нощна енергия са нулеви.
По
делото е приет констативен протокол №4289941 от 17.05.2019г., издаден от
ответника ЧЕЗ ЕЛЕКТРО, в който е посочено, че на тази дата е извършено
възстановяване на захранването на адреса в гр. Банкя, ул. „********
Във
връзка с направеното оспорване на този факт е проведен разпит на свидетеля Г.К..
Същият заявява, че е служител на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ от 23 години,като
задълженията му са свързани с подмяна на електромери, работа по заявления на
абонати и бъдещи клиенти, прекъсване и възстановяване на захранването. Заявява,
че текстът в протокола от 17.05.2019г. е нанесен лично от него и потвърждава,
че на тази дата е посетил процесното електромерно табло, където е монтирал
електромер с атрибути, както са описани в протокола. Към онзи момент стар
електромер на мястото не е имало. Възстановено е било подаването на ток до
товаровия прекъсвач след електромера. Заявява, че от изходящите клеми на този
прекъсвач към имота не са били свързани необходимите проводници, които да
отвеждат електричеството до къщата, но това е извън задълженията на ЧЕЗ. Спомня
си, че кабелите са били издърпани от паднал върху тях бор, при което 30-40 см.
не достигали, за да бъдат свързани с товаровия прекъсвач. Твърди, че е опитал
да установи контакт с абоната по телефона, но никой не отговорил на
позвъняването.
Между
страните е безспорно, че твърдяното възстановяване на ел. захранването на
17.05.2019г. е извършено по инициатива на ответника ЧЕЗ ЕЛЕКТРО и ищецът не е
подавал молба, заявление или друг сходен документ в този смисъл. От разпита на
свидетеля се установява, че абонатът не е бил и уведомен за извършения монтаж
на СТИ и възстановяването на ел. захранването до товаровия прекъсвач.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е проведен разпит на
свидетеля Х.Х.. Същият заявява, че с ищеца са приятели от 40 години.
Многократно е посещавал къщата в Банкя. Заявява, че и в последните 3-4 години
/тоест процесния период/ ищецът живее в този имот и в него няма електричество. Ищецът
посещавал едно кафе наблизо, където се опитвал да работи, защото имало ток и
можел да си включи компютъра. Липсата на нормални комуникации и възможността да
работи от дома си го напрягали. Ситуацията го променила съществено, станал нервен
и споделял, че не успява да свърши работата си в срок. Мобилният му телефон
често бил изключен, т.к. нямало как да си зареди батерията. Децата му, които
живеят в чужбина, престанали да идват в къщата, защото няма нормални условия, а
преди това семейството се събирало там, когато се прибирали в България.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката
е отнапред установена отговорност за страна по договора, за в случай, че тя не
изпълни или изпълни неточно задължението си. Основателността на иска за
неустойка предполага установяването на следните предпоставки, чието доказване е
в тежест на ищцовата страна, което й е указано с доклада по делото: 1/ че между страните са налице договорни отношения,
към които са приложими цитираните Общи условия; 2/ съдържанието на посочените
неустоечни клаузи, които обезпечават изрично посочените в исковата молба
задължения на ответниците за снабдяване на ищеца с ел. енергия; 3/ претендираният
размер на неустоечните вземания, както и че ответниците са в неизпълнение на
въпросните задължения, съобразно уговореното между страните, за целия процесен
период.
Следователно, за да е дължима претендираната
неустойка, следва изрично да се установи, че
между страните е уговорена твърдяната неустоечна клауза и същата
обезпечава отговорността на страната за неизпълнението/неточното изпълнение на
конкретно задължение, което именно е настъпило.
Между страните няма спор, че приетите по делото Общи условия са
част от договорното съдържание на отношенията между тях. Следователно, първата
предпоставка за основателност на предявените искове е налице.
По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:
Чл.44 от ОУ на ответника ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ е озаглавен „Отговорност на електроразпределителното предприятие при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването“. В ал.1 на този текст е предвидено, че в случай, че потребителите останат без ел. енергия по вина на разпределителното предприятие повече от 24 часа след получаването на уведомление от потребителя, електроразпределителното предприятие заплаща на потребителя обезщетение в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена ел. енергия.
В чл. 30, ал. 1 от ОУ на ответника ЧЕЗ ЕЛЕКТРО, озаглавен „Отговорност на продавача при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача“, е предвидено, че в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия.
Текстът
на чл.30, ал.1 от последните ОУ е обсъждан в съдебната практика. Така например,
в решение № 37 от 28.02.2017 г. по гр. д. № 50235/2016 г., ІV ГО на ВКС е
прието, че с клаузата по чл. 30 от общите условия е уредено задължението на
електроснабдителя да плати неустойка на потребител, комуто не е възстановено
електроподаването в продължение на повече от 24 часа след получаването от
продавача на уведомление от потребителя за прекъсване на електроснабдяването. Неустойката
по чл. 30 от ОУ се дължи в случаите на прекъсване на
електроснабдяването не по волята на електроснабдителя (напр.
причинени от трети лица, природни явления, техническа неизправност и др.), тъй
като само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде
уведомен от потребителя. Когато електроподаването е спряно по волята на
електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно, обезщетение
за действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента
на спирането и без да е необходимо уведомление.
В решение №366 по гр.д. №
2874 по описа за 2015 година на ВКС, IV ГО отново се посочва, че когато не са налице
предпоставките за дължимост на неустойката, но доставчикът отговаря за вреди
(напр. защото той е прекъснал неправомерно електроподаването, повредата по
мрежата е в резултат на лоша поддръжка, изтекъл е 90-дневният срок и др.),
обезщетението се дължи на основание чл. 82 ЗЗД.
В решение по гр.д. № 2046 по описа за 2019 година на ВКС, IV ГО отново е посочено, че неустойката по чл. 30 от Общите условия е
уговорена между страните при невъзстановяване в срок на електроподаването,
когато то е прекъснато не по волята на електроснабдителя.
В
решение по гр.д. № 2765 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд е
прието, че вложеният в общите условия (чл. 30, ал. 1) смисъл не
обуславя ангажиране на отговорност на дружеството въз основа неустоечната
клауза при всички случаи на спиране на електрозахранване. При тълкуване
на точния смисъл на уговорката се приема, че страните са предвидили отнапред
определена по размер отговорност за продавача на електричество само в
хипотезите, когато въпреки подаден сигнал за преустановено захранване,
доставчикът не може да отстрани причините за липсата на услугата. Уговорката в
общите условия е насочена към гарантиране на правото на потребителя да има
постоянна доставка на електрическа енергия, като дружеството следва да
гарантира своевременно преодоляването на
всякакви повреди или пречки за електроснабдяването. Когато
обаче се касае до преустановяване на подаването на електроенергия по инициатива
на самия доставчик (като санкция на твърдяно неправомерно поведение на
потребител), в случай, че това негово поведение само по себе си е неправомерно,
отговорността на дружеството следва да се ангажира по общия ред за установяване
на вреди – чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя даденото в цитираните съдебни актове разрешение
на въпроса приложима ли е уговорената в чл.30, ал.1 от ОУ на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
неустойка в случаите, когато електрозахранването е било преустановено по
инициатива на самия доставчик, като намира, че същото разрешение е относимо и
към уговорената неустойка по чл.44, ал.1 от ОУ на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ. От
посочените текстове е очевидно, че неустоечните клаузи касаят случаите на
неизпълнение на задължението на ответните страни за възстановяване на ел.
захранването, когато прекъсването е настъпило не по тяхна инициатива – което
налага и уведомяване от страна на потребителя – напр. в резултат на природно
бедствие или друго външно въздействие. Тези неустоечни клаузи са изцяло неприложими в случаите, когато
захранването е преустановено по инициатива на търговеца, като в последния
случай, при твърдение за неснователно прекъсване на електроснабдяването по вина
на продавача/електроразпределителното предприятие, отговорността му следва да
бъде ангажирана по общия ред.
Доколкото
в случая твърденията и на двете страни, които се подкрепят от събраните по
делото доказателства, са за преустановяване на захранването на обекта по
инициатива на ответника ЧЕЗ ЕЛЕКТРО, процесните клаузи за неустойка са
неприложими, а отговорността на ответника за неоснователно неизпълнение на
задълженията му и неправомерно прекъсване на ел. захранването, следва да се
ангажира по общия ред за установяване на вреди – чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД.
Воден от горното, съдът
приема, че липсва втората предпоставка за уважаване на предявените искове, а
именно – позоваване на клаузи за неустойка, които обезпечават отговорността за
твърдяното договорно неизпълнение.
Предвид изложеното, предявените
спрямо двамата ответници искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне, като
установяването и обсъждането на останалите предпоставки за основателност на
предявените искове и изследването на
въпросите относно наличието или липсата на действително неизпълнение на
задълженията на ответниците за целия процесен период, размера на претендираната
неустойка, вкл. и относно наличието на солидарност между ответниците, се явява
безпредметно.
Извън горното, съдът намира, че отговорността на разпределителното предприятие не следва да бъде ангажирана и поради това, че съгласно действащото законодателство функциите по продажба и разпределение на електрическата енергия са разграничени и се извършват от различни лица – в случая двамата ответници. По делото не се твърди, не се и установява електроснабдяването на ищеца да е било преустановено преди или в рамките на процесния период по инициатива на ответника ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ. Когато ЕРП действа по искане на доставчика на ел. енергия – което искане то е обвързано да изпълни, последното изобщо не е материално легитимирано да отговаря по иск за вреди от неоснователно преустановяване на ел. захранването, независимо дали същите се претендират на основание неустоечна клауза или по общия ред.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ответниците имат право на разноски. Съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, същите възлизат на сумата от 1 050 лв. за всеки от ответниците /съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Л.Х., ЕГН ********** ***, ст.423 срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********и “Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК*********искове с пр. осн. чл.92 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 43 790 лв. - неустойка по чл.30, ал.1 от Общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД и чл.44, ал.1 от Общите условия на “Ч.Р.Б.“ АД за периода от 3 години преди исковата молба, предявена на 04.12.2019.
ОСЪЖДА Р.Л.Х., ЕГН ********** ***, ст.423 да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********сумата от 1 050 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.Л.Х., ЕГН ********** ***, ст.423 да заплати на “Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК*********сумата от 1 050 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: