№ 3528
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100509130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20002441 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 53002/2019 г. на
Софийски районен съд, 168 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ****, обективно, кумулативно и субективно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ, че С. Т. Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата 4872.00 лева -
главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2016
г. - м.04.2018 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 149826 и отразена в
общи фактури с №**********/31.07.2018 г. и № **********/31.07.2017 г., сумата 449.19
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна
енергия за периода от 14.09.2017 г. до 15.01.2019 г., сумата 45.60 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2016 г. - м.04.2018 г. ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
05.02.2019 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение от
12.02.2019 г. по ч. гр. д. №7012/2019 г., по описа на СРС, 168 състав, като е отхвърлен иска
по чл. по чл. 422 ГПК вр. ал. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 6.06 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение
за периода от 30.01.2017 г. до 15.01.2019 г. за която сума е издадена заповед за изпълнение
от 12.02.2019 г. по ч. гр. д. №7012/2019 г., по описа на СРС, 168 състав, като неоснователен.
Решението е обжалвано от ответника в пръвоинстанционното производство С. Т. Д. в
неизгодните за него уважителни части. Изложените доводи в неговата въззивна жалба са за
неправилност в обжалваната част на съдебното решение. Изтъква се, че приетата като
доказателство в първоинстанционното производство молба-декларация за откриване на
партида от 18.09.2002 г. е подправена – положеният в нея подпис не е негов. Оспорва се
изводът на районния съд за дължимост на вземанията на „Т.С.” ЕАД. Поддържа се, че
1
липсва възникнало правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Оспорва се наличието на валиден договор с „Т.С.“ ЕООД за дялово разпределение, поради
което представените данни и отчети на уредите за отчитане на топлинна енергия от
топлинния счетоводител са недостоверни. В тази насока доставената топлинна енергия до
абонатната станция е разпределена незаконосъобразно. Моли се да се уважи въззивната
жалба като се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на
сторените разноски в съдебното производство.
Ответникът по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД , не е депозирал в законовоустановения
срок отговор на въззивната жалба. С нарочна молба от 08.11.2022 г. въззиваемият изразява
становище за неоснователност на въззвината жалба. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Третото лице-помагач не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира
наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.
С определението си по чл. 267 ГПК от 01.12.2021 г. въззивният съд е приел за
направено в срок възражение на ответника С. Д. за оспорване авторството на молба-
декларация от 18.09.2002 г. за откриване на партида, приложена към исковата молба. В
указания срок „Т.С.“ ЕАД е заявила с молба от 15.12.2021 г., че ще се ползва от оспорения
документ. В тази връзка е открито на основание чл. 193, ал. 2 ГПК, производство за
проверка истиността на молба-декларация от 18.09.2002 г. за откриване на партида по
отношение нейното авторство. От изготвената и приета във въззивното производство
съдебно-почеркова експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена, се установява по категоричен начин, че подписът в оспорената молба-декларация
от 18.09.2002 г. за откриване на партида / копие на л.14 от делото на СРС/ е положен точно
от С. Т. Д..
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл.
106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на
облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване.
2
Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна
енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост, респ. правото
на ползване. В разглеждания случай е правилно прието от районния съд за безспорно
доказано валидно възникналото договорно отношение между страните по делото за
продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и качеството потребител за
ответника — С. Т. Д. като собственик на процесния апартамент. От събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установява по категоричен начин, че
при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ на С. Т. Д. на посочения адрес - гр.
София, ж.к. ****, абонатен № 149826, е доставяна топлинна енергия при дялово
разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и заплащане на
потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка относно процесния период. Съгласно заключенията на приетите в
първоинстанционното производство съдебно - счетоводната и съдебно-техническа
експертизи, които районният съд обосновано е кредитирал, през исковия период в
процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и такава е била
начислявана от топлофикационното дружество. Топлинната енергия за отопление на имот е
определяна на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп на показанията на 5 броя
ИРРО, монтирани на 5 броя радиатори в имота. За периода м.05.2016 г. - м.04.2017 г.
разходът за битово горещо водоснабдяване е определян на база „служебен отчет“ на
показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода. През
периода м.05.2017 г. - м.04.2018 г. разходът на топла вода е определян на база „реален
отчет“ на показанията на 2 броя водомери. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, са изчислени в съответствие е разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния
отопляем обем на сградата - етажна собственост. По наведените от ответника възражения
относно годността на измервателните уреди и абонатната станция вещото лице е
констатирало, че общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминал
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност. Установява се също така, че за периода 01.05.2016 до 30.04.2018 г. стойността на
потребената топлинна енергия е в размер на 5310.41 лева, като в тази сума не се включва
стойността за отчет на измервателните средства, т.нар. „такса за дялово разпределение“,
както и лихви за просрочено плащане или стари задължения, ако има такива. Подаването на
топлинна енергия към имота през процесния период, се установява и от приетите като
писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена
топлинна енергия, съставени от третото лице - помагач. Според заключението показанията
на измервателните уреди и определеното количество топлинна енергия съответстват на
действащата нормативна уредба, поради което и наведените от ответника възражения са
неоснователни. Съгласно сключено между страните споразумение от 04.01.2017 г. са
заплатени сумата 438.40 лева главница за топлинна енергия, сумата 18.55 лева главница за
дялово разпределение за периода м.05.2016 г. до м.11.2016 г. и сумата 0.48 лева обезщетение
за забава върху предоставената услуга дялово разпределение, които са отнесени за
задълженията по фактури с прогнозни стойности за периода м. 05.2016 г. до м.11.2016 г. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по че незаплатените
суми възлизат на 4872.00 лева главница за топлинна енергия и 45.60 лева главница за дялово
разпределение. Дължимите за периода лихви за забава според заключението възлизат на
449.19 лева върху сумите за топлинна енергия и 6.06 лева върху сумата за дялово
разпределение. Предвид изложеното обоснован се явява изводът на районния съд, че
процесните установитни искове са доказани по основание и размер, като липсват данни
длъжникът да е заплатил процесните задължения.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които са уважени
предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
3
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Напълно неоснователно е първото възражение, изложено във въззивната жалба, че
молбата-декларация за откриване на партида от 18.09.2002 г. не е подписана от С. Т. Д. и че
между страните не е възникнало и е липсвало през процесния период валидно облигационно
правоотношение. Автентичността на подписа, положен от С. Т. Д. в молбата-декларация за
откриване на партида от 18.09.2002 г., се установява от приетата от въззивния съд съдебно-
почеркова експертиза. А наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните през процесния период се доказва от договора за покупко - продажба на жилище,
сключен по реда на Закона за общинската собственост от 06.03.1998 г. и молбата-
декларация за откриване на партида от 18.09.2002 г. Напълно безпочвени и недоказани са
твърденията на С. Т. Д., че друго лице, а не той, е ползвало процесния апартамент през
процесния период.
Неоснователни са и останалите възражения на въззивника, обективирани във
въззивната жалба. Същите се основават на твърдения за липсата на валиден договор с „Т.С.“
ЕООД за дялово разпределение, поради което представените данни и отчети на уредите за
отчитане на топлинна енергия от топлинния счетоводител са недостоверни, а доставената
топлинна енергия до абонатната станция е разпределена незаконосъобразно. Съгласно чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. В чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от съответната ФДР и
се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата на договорните взаимоотношения
между „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата
на чл. 13, ал.1, т.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в
сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото
разпределение, съгласно чл. 139в, ал.З, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона
възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет
се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за
заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово
разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на 139в, ал.З, т.4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя
само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на
плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
4
разглеждания случай се установява по категоричен начин, че услугата е била извършена.
Напълно неоснователни са и възраженията на въззивника, касаещи недължимост на
мораторна лихва върху главниците. Относно претенцията за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се
съобрази, че според чл. 33, ал. 4 на Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие,
одобрени с Решение №ОУ-002/26.06.2016 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране
и действащи през процесния период, продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от ОУ, неплатени в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден ответникът е изпаднал в забава -
арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Размерът на това обезщетение е безспорно установен от заключението
на съдебно - счетоводната експертиза, приета в първоинстанционното производство, и
доколкото съдът формира извод за наличие на главен дълг, то са налице основанията да
бъде уважена и тази искова претенция на „Т.С.” ЕАД.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено
за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото
дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20002441 от 05.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 53002/2019 г. на Софийски районен съд, 168 състав.
ОСЪЖДА С. Т. Д. с ЕГН:********** да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК:**** сумата от
100 лева - разноски по водене на въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
„Т.С.“ ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5