№ 318
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илиана С.
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Илиана С. Гражданско дело №
20211100114520 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът Т. Д. Д. твърди, че срещу него било повдигнато обвинение по
д.п. № 5397/2008 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 6649/ 2008 г. на СГП за
престъпление по чл. 219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. с чл. 26, ал. НК и чл. 219,
ал. 4, вр. с ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК НК. Сочи, че с присъда, влязла
в сила на 21.12.2016г., е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
обвинение. Твърди в резултат на образуваното срещу него наказателно
производство да е претърпял неимуществени вреди – сринал се психически и
физически; нямал възможност за реализиране на доход от трудова дейност,
тъй като в медиите бил обрисуван като престъпник; наложило се да издържа
себе си и семейството си чрез заеми; имал постоянно чувство на тревожност,
паника и несигурност; накърнено било доброто му име в обществото и в
професионалните му среди. Сочи, че след повдигане на обвиненията срещу
него заболял от подагра, като след провеждане на процесуално-следствени
действия с негово участие състоянието му се влошавало сериозно и се
налагало да прилага скъпоструващо лечение. Претендира обезщетение за
нанесените неимуществени вреди в размер на 150 000,00 лева, както и лихва
за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 21.12.2016г.
до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Р.България оспорва иска. Оспорва
причинната връзка между наказателен процес и заболяването на ищеца от
подагра, както и с невъзможността на ищеца да добива доходи от личен труд.
Твърди, че за същия период от време, ищецът е имал повдигнати и други
обвинения и е предявил искове за вреди и по други дела. Оспорва и
твърденията за отразяване на наказателния процес върху психиката на ищеца.
Прави възражение за погасителна давност по отношение на вземането за
1
лихва за забава.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Разпоредбата визира няколко самостоятелни хипотези,
представляващи самостоятелни основания за ангажиране отговорността на
държавата, една от които е в случаите на постановена оправдателна присъда,
какъвто е настоящият.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени от виновно длъжностно лице. Следователно държавата носи пълна
имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените
вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели
гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради
което не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните
лица.
С постановление по д.п. № 5397/2008 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
6649/ 2008 г. на СГП, предявено на 16.03.2010 г. Т. Д. Д. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. с чл. 26, ал.
1НК и чл. 219, ал. 4, вр. с ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК НК, като му е
била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Срещу ищеца и още 12 лица е внесен обвинителен акт, за извършено
продължавано престъпление, в периода 31.07.2002 г. – 07.11.2003 г., в
качеството му на длъжностно лице – изпълнителен директор на „Софийски
имоти“ ЕАД, за сключването на 4 броя предварителни договори за покупко-
продажба на недвижими имоти, при цени на недвижимите имоти по-ниски от
пазарните и от това са последвали значителни щети за „Софийски имоти“
ЕАД в размер на 1 924 307 лева, като деянието е извършено умишлено и е за
щети многократно надхвърлящи признака „особено големи размери“.
От представените копия от протоколи от проведени открити съдебни
заседания по н.о.х.д. № 3414/2010 г. на СГС, НО е видно, че пред първата
съдебна инстанция са проведени 23 съдебни заседания с участието на
подсъдимия, като на част от тях ход не е даден. За период от около година
производството по делото е било спряно, поради избирането на един от
подсъдимите за народен представител.
С присъда № 328/05.12.2016 г. първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Т. Д. Д. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение.
Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 21.12.2016 г.
2
От приложената към отговора на исковата молба справка, изготвена от
СДВР и справка от Прокуратура на Р.България, се установява, че за периода,
в който ищецът е бил изпълнителен директор на „Софийски имоти“ ЕАД и за
деяния, извършени в това му качество, по едно и също време е имало около 15
наказателни производства, като част от тях са прекратени, а по друга част са
постановени оправдателни присъди.
По н.о.х.д. № 3467/2008 г. на СГС, НО, е постановена оправдателна
присъда, влязла в сила на 10.07.2013 г., по повдигнатото обвинение на Д. за
престъпление по чл. 219, ал.4 НК, като на съда е служебно известно от
електорнната система за съдебни дела, че по предявен от Т. Д. Добре срещу
Прокуратурата на Р.България иск с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т.3,
пр. първо ЗОДОВ, на Д. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по
гр.д. № 3206/2017 г. по описа на СГС, I-7 състав в размер на 8000,00 лева.
Ищецът Т. Д. е предявил и искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.
второ ЗОДОВ за вреди от водени срещу него три 3 досъдебни производство, 2
от които образувани срещу него 2010 г. и едно - 2008 г. също за умишлена
безстопанственост, извършени в периода, докато е бил изпълнителен
директор на дружество „Софийски имоти“ ЕАД, като са му присъдени
обезщетения на обща стойност 9 000,00 лева по гр.д. № 13059/2017 г. по
описа на СГС, I-2 състав.
Според показанията на свидетеля Е. Д.а тя е съпруга на ищеца.
Свидетелката сочи, че наказателно дело № 3414/2010 г. по описа на СГС е
продължило точно 5 години. Свидетелката сочи, че не знае точно колко
наказателни дела са водени срещу съпруга й, но знае, че това било най-
чистото и че не се е притеснявал за него. Според Д.а прокурорът казал, че за
всяко нещо ще му пуска обвинение и така започнал емоционалният натиск
върху съпруга й. В началото – август 2008 г., той бил задържан веднъж, като
престоял в ареста две нощи. Свидетелката сочи, че дълъг период от време по
телевизията се обсъждало, че съпругът й е виновен за неправилното си
управление на „Софийски имоти“ ЕАД. Според показанията на Д.а, преди да
започне работата си в „Софийски имоти“ ЕАД съпругът й се занимавал с
консултантска дейност в областта на недвижимите имоти. След повдигане на
обвиненията доброволно освободил високата си длъжност в
Демократическата партия, като не работил, а се занимавал с консултации.
Свидетелката сочи, че не помни кога, но Т. Д. се разболял от подагра и по
време на висящия наказателен процес от 2008 г. до края му пиел лекарства и
спазвал стриктна диета, тъй като от стреса започвали атаките на болестта под
формата на болки в ставите.
Според показанията на свидетеля Л. Д.а тя е дъщеря на ищеца.
Свидетелката помни ареста по наказателно дело № 3414/2010 г. Свидетелката
сочи, че преди процеса баща й заемал управителни длъжности в търговски
дружества, а след обвинението не работел известно време и се отказал от
всички ръководни длъжности. Свидетелката сочи, че арестът се случил
неочаквано, през нощта, като се наложило да събират пари за гаранция.
Наложило се да се оправдават пред близките си, тъй арестът бил отразен в
медиите, като и в последствие много неверни неща се изговорили по
телевизията. Според този свидетел по време на процеса Д. не можел да спи, не
се хранел и се разболял от подагра. За известно време не ходел в офиса, като
продължил да извършва консултантска дейност в областта на недвижимите
имоти.
3
Според заключението на приетата психологическа експертиза
образуването на наказателното производство и свързаните с него
процесуални действия са причинили у ищеца остър емоционален стрес, като в
отговор на травматичното събитие в последствие е развил тревожно
депресивно състояние с прояви на напрежение, тревожност, безспокойство,
страх от осъдителната присъда, въпреки убедеността, че не е извършил
престъпление. Почувствал се е обезверен, потиснат, апатичен, имал е
нарушение в съня; чувствал се е публично злепоставен и репутационно
сринат от широкото медийно отразяване на делата срещу него; чувствал се е
зле, че е създал притеснения на семейството си и че се е оказал без лични
средства. Според заключението състоянието на Д. продължава да се
характеризира с емоционална нестабилност потиснатост, безпокойство,
тревожност и депресивите; наблюдава се засилена психологическа
потребност от спокойствие и защита от неблагоприятни външни въздействия;
заема пасивна житейска позиция, чувства се принуден на компромиси и
приспособяване към обстоятелствата, такива, каквито са; проявява
избирателност в контактите; чувства се непълноценен и дезориентиран;
усещане за понесена тежка несправедливост, променила живота му в
негативен план.
Според заключението на приетата медицинска експертиза стресът не е
причина за възникване на хиперурикемия /повишени нива на пикочна
киселина/ и нейната клинична изява в подагрозната криза и няма причинна
връзка между появата на заболяването при ищеца и неговото обостряне.
За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на
правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде определено
обезщетение, което, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД,
се определя от съда по справедливост. Според константната практика на ВКС
обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така
решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО,
решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и
други), а и доказателства за тях в настоящото исково производство са
ангажирани. Ето защо, при наличието на оправдателна присъда по
повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, без
съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва
да се определи от съда по справедливост. Негативните емоции и страдания
при обвинение за извършено престъпление, което ищецът не е извършил, не
се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и
подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент
(така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. дело № 1091/2009 г. на ВКС, II
ГО).
Съдът при определяне на обезщетението, което да репарира
причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици,
тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и
с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на
всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет,
4
възраст на увредения, обществено и социално положение, като определеният
му размер не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така
решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО,
решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и
други). Като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на деликта.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през
който обвинението е повдигнато и поддържано – 6 години от момента на
привличане на ищеца като обвиняем; това, че повдигнатото обвинение е за
тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от 3 до 12 години; вида и продължителността на взетата по отношение на
ищеца мярка за неотклонение, която е най-леката. Съдът съобразява това, че
при повдигане на обвинението ищецът е бил в активна възраст, обществена
личност, с утвърден професионален авторитет. Към момента на привличането
ищецът е неосъждан.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид като
съществено обстоятелството, че повдигнатото и поддържано обвинение
срещу ищеца е за извършено от него престъпление по служба, в предприятие
с обществена значимост – акционерно дружество с еднолична общинска
собственост, което е свързано с управлението на имоти, собственост на
Столична община. Тази длъжност е свързана с отговорен публичен интерес и
към нея има завишени изисквания за почтеност. Повдигнатото обвинение и то
за умишлено извършено престъпление, съществено накърнява доброто име на
ищеца и го е злепоставило пред цялата общественост, предвид широкото
медийно обсъждане през целия ход на наказателния процес. Повдигането и
поддържането на обвиненията се е отразило негативно на психологичното
състояние на ищеца, като у него е останала трайна негативна промяна.
Съдът взема предвид, че в рамките на непродължителен период от
време на ищеца са повдигнати обвинения по повече от 10 дела, като
цялостният неблагоприятен ефект от тях с оглед злепоставянето на ищеца в
обществото, както и с оглед покриването на по-голяма част на периода на
висящност на производствата с оглед цялостния им неблагоприятен ефект,
няма как да бъде отграничен като вреда от всяко отделно дело. В тази връзка
съдът отчита, че за покриване на същия тип вреди и за период покриващ
отчасти периода на висящност на процесния наказателен процес, ищецът е
получил обезщетение по посочените по-горе граждански дела за ангажиране
отговорността на държавата за вреди.
Наказателното производство не е продължило в неразумен срок с оглед
тежестта на обвиненията, броя на подсъдимите и извършените процесуални
действия, като в тази връзка съдът взема предвид и спирането на
наказателното производство. Не се установява и повдигането и поддържането
на обвинението да се е отразило на невъзможността на ищеца трайно да
полага труд, като в тази връзка се установява, че той е продължил
консултантската си дейност в областта на недвижимите имоти. Със сигурност
обаче, е засегната възможността му да заема обществени и ръководни
5
длъжности, каквито да този момент ищецът е заемал и за заемане на каквито е
имал интелектуален потенциал. Не се установява и причинна връзка между
повдигането и поддържането на обвиненията и влошаване здравословното
състояние на ищеца – възникването и обострянето на заболяването подагра.
При отчитане на всички посочени обстоятелства, както и като взе
предвид принципа на справедливостта и като съобрази икономическата
конюктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, във връзка с образуваното срещу него и водено
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, възлиза на
10 000,00 лева. Искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен до
пълния предявен размер.
По отношение искането за присъждане на законна лихва.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент
държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение – така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай оправдателната
присъда е влязла в сила на 21.12.2016 г.
По възражението за погасителна давност.
Вземанията за лихва за забава се погасяват с кратка 3-годишна
погасителна давност /чл. 111, б. „в“, пр. второ ЗЗД/, като предявяването на
иска спира течението на давността. Исковата молба е подадена на 03.12.2021
г., поради което погасени по давност са вземанията за лихва за забава, изтекла
преди 03.12.2018 г.
На ищеца следва да бъде присъдена и лихва за забава за периода от
03.12.2018 г. до окончателното плащане, като за периода 21.12.2016 г. до
02.12.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът не представя доказателства за
уговореното и заплатено от него адвокатско възнаграждение, поради което
такова не следва да му се присъжда.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – платена държавна такса.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „******* № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. Д., ЕГН: **********, на
основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата в размер на 10 000,00 лева,
6
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за престъпление по чл. 219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. с
чл. 26, ал. НК и чл. 219, ал. 4, вр. с ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК, по
което е оправдан с влязла в сила на 21.12.2016 г. присъда по н.о.х.д. №
3414/2010 г. по описа на СРС, 25-ми състав, ведно с лихва за забава от
03.12.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 10, ал. 3,
пр.1 ЗОДОВ –сумата в размер на 10,00 лева - разходи за държавна такса,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 150 000,00
лева, както и иска за лихва за забава за периода 21.12.2016 г. до 02.12.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7