Решение по дело №116/2020 на Административен съд - Силистра

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 78

 

гр. Силистра, 18.08.2020 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд гр.Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета година в състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 116 / 2020 г. по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателят "ЛЪКИ-СИС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Силистра, представлявано от управителя С.И.С., чрез представител по пълномощие адв. К.М., оспорва Заповед № ДК-19-СС-3 / 27.03.2020 г. на Началника на РДНСК-Силистра, с която е забран достъпът и ползването на строеж: „основен ремонт и реконструкция на съществуваща едноетажна промишлена сграда № 66425.514.502.15 - склад“, находяща се в гр. Силистра, ул. „Хараламби Джамджиев“ № 1, индустриална зона „Запад“, община Силистра, област Силистра, ПИ с идентификатор № 66425,514.502 по КК и КР на гр.Силистра като е забранено и захранването с електрическа енергия и вода. Правното основание, визирано в оспорения акт, е чл. 178, ал.5 във връзка с чл. 178, ал. 1 от ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 6 и т.7 ЗУТ.

Чрез жалбата се релевират оплаквания за нищожност на заповедта, тъй като началникът на РДНСК не бил оправомощен да издава заповеди от процесния вид. Процесният строеж е пета, а не трета категория. Оспорват се фактическите констатации в акта, като се поддържа теза, че строително-ремонтните дейности в описания период - 2018 г., съставляват текущ, а не основен ремонт. Моли се за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата Началникът на РДНСК - Силистра, чрез юрисконсулт С. – лично в съдебно заседание и чрез писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна. Развива подробни съображения, подкрепящи мотивите на акта. Претендира за отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 219 ЗУТ и чл. 145 и следващите от АПК.

Съдът, въз основа на доказателствата, приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № ДК-19-СС-3 / 27.03.2020 г. на Началника на РДНСК - Силистра, с която е забран достъпът и ползването на строеж: „основен ремонт и реконструкция на съществуваща едноетажна промишлена сграда № 66425.514.502.15 - склад“, находяща се в гр. Силистра, ул. „Хараламби Джамджиев“ № 1, индустриална зона „Запад“, община Силистра, област Силистра, застроена в ПИ с идентификатор № 66425,514.502 по КК и КР на гр.Силистра, като е забранено захранването с електрическа енергия и вода на строежа. Правното основание, визирано в оспорения акт, е чл. 178, ал. 5 във връзка с чл. 178, ал. 1 от ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ.

От фактическа страна:

Процесната сграда с идентификатор № 66425.514.502.15 е собственост и се ползва от жалбоподателя „Лъки-СИС“ ЕООД /постановление от 15.02.2016 г. на частен съдия изпълнител /л. 17/. Посочената сграда е застроена върху дворно място, съставляващо имот с идентификатор 66425.514.502 по КККР на гр. Силистра и земята, ведно с реално обособените 26 на брой сгради, застроени върху земята, съставляват стоково тържище /удостоверение № 533 / 8.08.2008 год. на Община Силистра, решение № 2 / 15.01.2009 год. на Държавната комисия по стоковите борси и тържища/.

През 2017 г., по оспорване на жалбоподателя „Лъки СИС „ЕООД, е преценяван правният статут на комплекса от процесното дворно място и сгради, застроени в него, по повод на друга сграда, застроена в посоченото дворно място, като съдът с влязло в сила решение /Р № 78 от 03.07.2018 г. по адм. дело № 272 / 2017 г. по описа на Административен съд – Силистра, потвърдено с Р № 8839 / 11.06.2019 г. по адм. дело № 9965 / 2018 г. на ВАС/ е приел, че комплексът представлява стоково тържище. Жалбоподателят е поддържал теза, уважена от съдебните инстанции, че посоченият комплекс, респ. сбор от дворно място, ведно със застроените в него реално обособени сгради, представлява стоково тържище по смисъла на § 2, т. 12 от ДР на ЗСБТ. В настоящото дело, по повод на същото тържище, жалбоподателят поддържа противоположни фактически и правни съждения.

По делото не се спори, че  процесната сграда е била захранена с ток и вода, чието прекъсване е било наредено.

С писмо от 08.10.2019 г. /л. 247/ жалбоподателят е бил уведомен за насрочената за 11.10.2019 г. проверка по повод на жалби за незаконно строителство спрямо процесната сграда.

На 10.10.2019 г. жалбоподателят е подал писмен отговор /л. 13/, в който признава, че спрямо процесната сграда са извършени строително-ремонтни дейности през 2018 г., но счита, че същите съставляват не основен, а текущ ремонт.

На 11.10.2019 г. контролните органи на РДНСК - Силистра са извършили проверка по документи и на място на всички сгради, находящи се в „стоковото тържище“ и резултатите от проверката отразили в констативен протокол № 27/11.10.2019 г. /л. 218 - 233, 234 и 235/. Установили са, че жалбоподателят е извършил строително-ремонтни дейности по процесната сграда, представляващи „основен ремонт и реконструкция“ през 2018 г. и ползва същата, без последната да е въведена в експлоатация, респ. без да са издадени съответните документи за разрешаване на ползването й. Описали са дейностите и резултатите от тях по следния начин: “основен ремонт и реконструкция на промишлена сграда - склад с идентификатор № 66425.514.502.15 като е укрепена допълнително съществуващата метална конструкция на сградата, чрез сеизмично и ветрово осигуряване - монтаж на хоризонтални и вертикални връзки по покрив и стени от метални профили. Премахнати са всички стари тухлени ограждащи зидове и старо покривно покритие от етернит на двускатен покрив, като на тяхно място са изпълнени нови покривни и ограждащи стенни термопанели. Строежът е извършен в периода от март 2018 г. до май 2018 г. и е завършен окончателно, съгласно представени документи с Писмо с изх. № 45 / 11.10.2019 г. на управителя на „ЛЪКИ СИС“ - ЕООД гр. Силистра, заведено с вх. № СС - 359 - 00 - 754 / 14.10.2019 г. в РДНСК - Силистра. Строежът се ползва, като промишлена сграда за складова дейност. Строежът е трета категория, като част от обект „Стоково тържище", находящо се в ПИ № 66425.514.502 по КККР на гр. Силистра, съгласно чл. 137, ал. 1 т. З, букви „в“ и „ж“ от ЗУТ, чл. 6, ал. З, т. 4 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и Решение № 8839 / 11.06.2019 г. на Върховен административен съд (ВАС).

На 20.11.2019 г. е съставен Констативен акт № СС-359-6, в отговор на който жалбоподателят преповтаря възраженията от 10.10.2019 г. като счита, че строежът е законен, тъй като е текущ ремонт и не е необходимо да се въвежда в експлоатация. Счита, че заповед на кмета на община Силистра № ЗК-466 от 16.03.2018 г., с която на основание чл. 195, ал. 5 във вр. с чл. 169 от ЗУТ му се нарежда да укрепи и възстанови същата като неотговаряща на актуалните стандарти за носимоспособност, е основанието за извършените процесни строително-ремонтни дейности.

Административният орган е коментирал, че възражението е неоснователно, тъй като заповедта предполага извършване на дейностите при спазване на нормативните изисквания. Строителните и монтажни работа засягат конструкцията на сградата, заради което попадат в хипотезата на основен ремонт по § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ и за извършването им са необходими одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, а съответно – за ползването й – разрешителен режим.

На 27.03.2020 г. е издадена процесната заповед № ДК-19-СС-3, с която се нарежда забрана на достъпа и ползването на процесната сграда и се прекъсва захранването й с електрически енергия и вода.

По повод преценка за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 и т. 42 от ДР на ЗУТ, чието ползване следва да е разрешено, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, със следните изводи: процесният обект е един от 26-те в обхвата на комплексния обект с предназначение „стоково тържище“, съгласно удостоверение за регистрация на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (стр. 21 от делото ). Категорията на обекта е трета /чл. 137, ал. 1, т .3, буква „в" от ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, както и т. 7 от Приложение № 2 на същата наредба.

Съгласно кадастралната карта сградата е с размери 12,6 м. х 23,2 м. и застроена площ oт 296 кв.м.

Към началото на 2018 г. - т.е. преди извършването на процесния ремонт, по данни от приложеното по делото конструктивното становище от януари 2018 г. /стр. 17/, сградата е представлявала едноетажна постройка с метална конструкция - носещи колони, ферми и столици.В осите между колоните е имало самоносещи външни и вътрешни тухлени стени с дебелина 25 см от плътни единични тухли на глинен разтвор, с които са били обособени няколко помещения. Покривното покритие е било „вълнообразни етернитови листа“.

Към момента на извършване на огледа по заключението, процесната сграда представлява едноетажна постройка без сутерен, с размери /12,6 х 23,2/ м. и застроена площ от 292 кв.м. Чупката в североизточния ъгъл вече не съществува. Сградата е със скелет от метална конструкция - носещи колони, ферми и столици и укрепващи кръстовидни метални противоветрови връзки. Външните стени са от термопанели. Сградата е еднопространствена, има едно помещение - хале с предназначение – търговски склад. В него се влиза от север през гаражна ролетна врата. Покривът е с термопанели с поставени профили за снегозадържане и отводнителна система от олуци и водосточни тръби. Извършените строително-монтажни работи по процесния обект са охарактеризирани като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Коментирано е, че в случая се касае не само за частична смяна на елементи от носещата конструкция на сградата, а за цялостната им подмяна като е извършено основно обновяване. Променени са външните очертания на сградата, видът на материалите на стените и покрива, сменена е инсталацията, променени са натоварванията на конструкцията.

В обобщение, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че извършените строително-ремонтни дейности през 2018 г. спрямо процесния обект съставляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и, за да се ползва същият, е следвало да се проведе административна процедура за разрешаване на ползването му. По делото не се спори, че такава процедура не е извършвана.

Въз основа на така установените факти, съдът извежда следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган – Началникът на РДНСК-Силистра, упълномощен с приложената по делото Заповед № РД-13-171 / 13.06.2019 г. на Директора на ДНСК - София. Категорията на строежа - трета, отнася процесния вид в обхвата на правомощията на органите на ДНСК /чл. 178, ал. 5 от ЗУТ/.

По преписката не се разпознават признаци на допуснати нарушения във формата. Актът е мотивиран не само с фактическите обстоятелства, вписани в същия, а и със съдържащите се в преписката доказателства – констативен протокол от проверка, констативен акт, сигнали, декларации. Фактическите обстоятелства предоставят възможност за анализиране съдържанието на волеизявлението и осигуряват възможност за преценка за приложението на материалния закон. Не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 2 от АПК за унищожаемост.

Не са налице и съществени нарушения на процесуалните правила. Правото на участие на жалбоподателя е обезпечено; волеизявлението е формирано след събиране и анализиране на всички факти, относими към въпроса за законосъобразното ползване на строежа съгласно разпоредбите на чл. 35 - чл. 37 от АПК. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК за унищожаемост на акта.

Проверка за приложението на материалния закон:

Материалните предпоставки, които обуславят правомощието на ответника да издаде оспорения акт, са визирани в чл. 178 от ЗУТ - строеж, който се ползва, преди да е въведен в експлоатация. По делото е установено, че през 2018 г. е осъществен основен ремонт на процесната сграда по смисъла на § 5, т. 38 и т. 42 от ДР на ЗУТ и че същата се ползва от жалбоподателя. При основен ремонт, съставляващ по дефиницията на посочения § 5, т. 38 от ЗУТ строеж, ползването му преди да е разрешено се санкционира от закона с административен акт за забрана за ползване,каквато е процесната хипотеза. При тези изводи, оспорената заповед се явява материално законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли.

При този изход на спора, предвид направеното своевременно искане и съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв.

Съответно, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - гр. Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ЛЪКИ-СИС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Силистра, ул. “Хараламби Джамджиев“ № 1, индустриална зона „Запад“ против Заповед № ДК-19-СС-3 / 27.03.2020 г. на Началника на РДНСК - Силистра, с която е забранен достъпът и ползването на строеж:„основен ремонт и реконструкция на съществуваща едноетажна промишлена сграда № 66425.514.502.15 - склад“, находяща се в стоково тържище в гр. Силистра, ул. „Хараламби Джамджиев“ № 1, индустриална зона „Запад“, която сграда се намира в поземлен имот с ид.№ 66425,514.502 по КК и КР на гр.Силистра като е забранено и захранването с електрическа енергия и вода на строежа.

ОСЪЖДА "ЛЪКИ-СИС" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление - гр. Силистра, ул. “Хараламби Джамджиев“ № 1, индустриална зона „Запад“ ДА ЗАПЛАТИ на Дирекцията за национален строителен контрол - гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 47, ЕИК: ********* - 300 /триста/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на "ЛЪКИ-СИС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Силистра, ул. “Хараламби Джамджиев“ № 1, индустриална зона „Запад за присъждане на разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

  

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: