Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 6.10.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8551 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 13.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 28099/
2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 118 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- ***
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че „И.П.М.“ ЕООД /ЕИК *********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК*********/ на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата 1 183.36
лева, от която 15.75 лв.- за дялово разпределение, за доставена
от дружеството топлинна енергия за имот: апартамент № 25 в гр. София, ул.„*********,
с код на платеца- Т430470, през периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 06.02.2019 г. до окончателното погасяване, и
сумата 28.94 лв.- лихва за забава върху горепосочените вземания, начислена за периода от 03.11.2018 г.
до 29.01.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 20.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 7218/ 2019 г. на СРС, 118
състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата- за разликата над
сумата 1 183.36 лева до пълния предявен размер от общо 1 311.02 лева,
и относно лихвите за забава- за разликата над сумата 28.94 лева до пълния предявен
размер от 119.92 лева и за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2018 г. На
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът „И.П.М.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата
430.91 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 66.61 лв.- разноски за
заповедното производство /ч.гр.д.№ 7218/ 2019 г. на СРС, 118 състав/,
съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.”
ЕАД е осъден да заплати на ответника „И.П.М.“
ЕООД сумата 61.11 лева- съдебни
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от „И.П.М.“ ЕООД- ***
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени
предявените срещу дружеството искове, и в частта относно разноските, с искане
да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете като неоснователни, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да
бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Б.“ ООД- *** не изразява становище по повод подадената
от ответника въззивна жалба.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Т.С.“ ЕАД
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
горепосочените суми- главница и лихви за забава, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Наведените в жалбата на ответника доводи за
неправилност на решението в обжалваната част- относно признатата от СРС
дължимост на сумата 1 183.36 лв.- главница, са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат както до
отхвърляне на иска за процесното главнично вземане, така и до намаляване на
неговия размер.
Ищецът
основава претенциите си към ответното дружество на твърдението, че е собственик
и ползвател на процесния имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 25 на VІ етаж в
сградата на ул.“******************, вх.Б в гр. София, с аб.№ 430470, в който
доставял топлинна енергия за стопански нужди през периода 1.10.2017
г.- 30.04.2018 г. Не се твърди
наличието на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и
ответника- търговско дружество като собственик на процесния имот, а се цели
ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последното,
при твърдения, че се е обогатило за сметка обедняването на ищеца.
Основателността
на предявения от „Т.С." ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД следователно е предпоставена от установяване настъпилото за ответника
обогатяване за сметка обедняването на
ищеца, каквито елементи
от приложимия фактически състав,
предвид събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на
ответника /в подадения по делото писмен отговор на исковата молба ответникът е
възразил, че липсва сключен с ищеца писмен договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди и че е извършил плащания към ищеца през процесния
период/, въззивният съд намира за установени по делото.
Въз
основа на представените от „Т.С.“ ЕАД с исковата молба писмени доказателства се
установява, че ответникът „И.П.М.“ ЕООД е собственик на процесния имот,
придобил го въз основа на сключен с Нотариален акт № 17/ 18.05.2012 г. на
софийски нотариус договор за покупко- продажба на недвижим имот, че на
23.07.2012 г. същият подал заявление за сключването на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, което е прието от топлопреносното
предприятие, като е посочено, че се касае за процесния топлоснабден имот с аб.№
430470, а също и че на 14.05.2018 г. представител на ответното дружество е
подписал- в качеството на клиент на топлопреносното предприятие, съставения от
„Б.“ ООД формуляр за отчет на уредите в имота, за които е отчетено доставено
количество топлинна енергия.
За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, следва
да бъде установено увеличение на имуществото на едно лице /имотно обогатяване/
за сметка на имуществото на друго лице /чието имущество е намалено/ и да липсва
възможност за правна защита на обеднелия. Обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника следва да произтичат от един и същи факт или от общи
факти/действия, респ. следва да е налице причинна връзка между тях. Тази
връзка, обаче, не е причинно- следствена, като нито обогатяването е следствие
от обедняването, нито е важимо обратното. Произтичащото от неоснователно
обогатяване вземане е изискуемо от момента, в който настъпва разместване на
благата, каквато фактическа обстановка, предвид осъществената доставка на
топлинна енергия, потребена в процесния имот, чийто ползвател- според събраните
в процеса доказателства /цитирани по- горе/, е било ответното дружество, се
установява в настоящия случай. Въз основа на събраните доказателства е
установено, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлофицирана,
като през процесния период в него е потребена топлинна енергия, включваща и
топлинна енергия за отопление на имота, чиито обем и стойност са определени въз
основа на извършен реален отчет на потреблението.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца стойност, е представено по делото извлечение за
начислените за имота суми, формуляр за отчет и индивидуална справка за
използвана топлинна енергия- коригирана, като е прието в първоинстанционното
производство и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза. Няма
основание приетото като неоспорено от страните експертно заключение да не бъде
съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма
данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по
непредпазливост/. Съгласно заключението на вещото лице А.Ж.в конкретния случай
дължимите суми за доставена в процесния имот топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са
предвид от експерта следните
релевантни факти и обстоятелства: че през процесния период в
имота е имало монтирани отоплителни тела- радиатори, които са присъединени към
1 бр. апартаментен топломер, и 2 бр. узаконени водомери за отчитане на БГВ, за
които е извършен реален отчет при осигурен от потребителя достъп до имота.
Според съдържащите се в експертното заключение констатации стойността на
потребената в имота през исковия период топлинна енергия възлиза на 1 167.61
лв. общо, при отчитане на определения за периода изравнителен резултат,
представляващ сума за връщане на потребителя.
При това положение искът за признаване
дължимостта на сумата 1167.61 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена в процесния имот през периода 1.10.2017 г.- 30.04.2018 г. топлинна
енергия, с която ответникът се е обогатил за сметка обедняването на ищеца, като
основателен правилно е уважен, като
е призната дължимостта на това вземане на основание чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 6.02.2019 г.- дата на подаването на заявление
по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователен е доводът за неприложимост на
предвидената в чл.59 ЗЗД субсидиарна отговорност спрямо ответника, тъй като
претенцията на ищеца има за предмет стойността на доставена в имота топлинна
енергия за небитови нужди /стопански нужди/, като се твърди, че липсва договорно
правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия за
небитови нужди. Доколкото нормата на чл.153 ЗЕ, на която ответникът се
позовава, е относима към доставката на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто не е настоящият случай /не са направени такива твърдения нито от ищеца,
нито от ответника/, субсидиарната норма на чл.59 ЗЗД се явява приложима с оглед
извъндоговорния източник на твърдяното от ищеца спорно материално право.
Обстоятелството, че ответникът не е получавал
фактури за начисленото от ищеца количество топлинна енергия и за нейната
стойност е ирелевантно за приемане изводите по съществото на спора. Доколкото е
бил извършен реален отчет на уредите в имота и обемът и стойността на
доставената в него топлинна енергия са потвърдени с приетото като неоспорено от
страните заключение на съдебно- техническа експертиза, без значение е наличието
на съставени от ищеца фактури, които нямат соченото от ответника
доказателствено значение, и предоставянето им на ответника.
Конкретни доводи срещу дължимостта на сума за
дялово разпределение и лихви за забава във въззивната жалба на ответника не са
изложени /чл.269 ГПК/, поради което и въззивният съд не дължи излагането на
самостоятелни мотиви в тази насока.
При тези съображения, поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по основателността на иска по чл.422 ГПК
вр. чл.59, ал.1 ЗЗД относно главницата, представляваща стойност на топлинна
енергия, и бланкетния характер на
жалбата- в останалата й част, постановеното от СРС решение следва в обжалваната
част да бъде потвърдено, вкл. в частта относно присъдените на ищеца разноски,
определени съразмерно на уважената част от исковете.
Независимо
от отхвърлянето на подадената от ответника въззивна жалба, разноски на
въззиваемото дружество за настоящото производство не следва да бъдат присъдени,
тъй като от същото не е подаден отговор на въззивната жалба, нито е осъществено
процесуално представителство в проведеното във въззивното производство открито
съдебно заседание. Подадената на 13.10.2021 г. писмена молба не може да обоснове
ангажиране отговорността на въззивника за сторени във въззивното производство
разноски.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.05.2020
г., постановено по гр.д.№ 28099/ 2019 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 118 състав, в
обжалваната част, в която по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че „И.П.М.“ ЕООД /ЕИК *********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК*********/ на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата 1 183.36
лева- главница, представляваща стойност за доставена в имот:
апартамент № 25 в гр. София, ул.„*********, с код на платеца- Т430470, през
периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия, и такса за дялово
разпределение от 15.75 лв., ведно със
законната лихва от 6.02.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата 28.94
лв.- лихва за забава, дължима за периода
от 03.11.2018 г. до 29.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.02.2019 г. по ч.гр.д.№
7218/ 2019 г. на СРС, 118 състав, а също и
в частта относно присъдените на „Т.С.” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в размер на 430.91 лв.- за исковото производство, и 66.61 лв.- разноски за
заповедното производство /ч.гр.д.№ 7218/ 2019 г. на СРС, 118 състав/, платими
от „И.П.М.“ ЕООД.
Решението по гр.д.№ 28099/
2019 г. на СРС, І ГО, 118 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Б.“
ООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца „Т.С." ЕАД- *** в
производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.