Р Е Ш Е
Н И Е № 81
гр. Стара Загора, 04.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова административно дело № 748 по
описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по
жалба на земеделски производител Й.П.В. от гр.Стара
Загора против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
ФК-385-0051201 от 18.11.2020г. на Началник сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция
по приходите /НАП/, с която е наложена ПАМ – запечатване
на търговски обект – маса № 9, находяща се в гр.Нова Загора, Общински пазар и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. В
жалбата са наведени съображения, че оспорената заповед е издадена при допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила в противоречие
с материалноправните разпоредби и при
несъответствие с целта на закона. Твърди се неправилна преценка на административният
орган, че жалбоподателят попада в обхвата на законовите разпоредби, изискващи
извършваните в или от търговския обект продажби на стоки да бъдат регистрирани
и отчитани, чрез издаване на касова бележка от монтирано, въведено в експлоатация
и регистрирано в НАП фискално устройство. С оглед правния статус на
жалбоподателя като земеделски производител се обосновава приложимост на
изключението, предвидено в чл.4, т.2 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане
чрез фискални
устройства на
продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредбата/. Направено е искане за отмяна на оспорената
заповед.
Ответникът по жалбата
– Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП,
чрез процесуалния си представител по делото – главен юрисконсулт Т.Т., оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди с оглед събраните по делото доказателства,
че Й.В. е осъществявал търговска дейност без да е имал монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство, като дейността му не попада в изключенията на
Наредбата. Съобразява
събраните доказателства за извършвана от лицето продажба на стоки, които не
могат да бъдат определени като собствена продукция, както и наличието на преработена
продукция. Акцентира и върху помещението, където е извършвана продажбата –
сергията се намирала в закрит общински пазар, с покрив, вход и изход. Направено
е искане за отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-385-0051201 от
18.11.2020г. на Началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ – Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Национална агенция по приходите /НАП/, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на жалбоподателя ЗП Й.П.В. е приложена ПАМ – запечатване на търговски обект – маса № 9, находяща се
в гр. Нова Загора, общински пазар и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. От фактическа
страна е обоснована с извършена на 16.11.2020г. проверка от служители на ГДФК
при ЦУ на НАП на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – маса №
9, находяща се в гр. Нова Загора в Общински пазар, стопанисвана от Й.П.В.. При
направена контролна покупка от проверяващите лица на 0,500 кг ябълки на обща
стойност 0,75 лв., заплатени в брой, не е издаден фискален бон, тъй като в
обекта няма фискално устройство в работен режим. В мотивите на заповедта е
прието задължение за лицето да монтира и въведе в експлоатация фискално
устройство.
Заповедта се
позовава на съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0051201 от
16.11.2020 г., в който са описани констатациите на длъжностните лица, направили
контролната покупка на 0,500 кг ябълки на стойност
0,75 лв., за която не е издадена фискална касова бележка, нито касова бележка
от кочан. В протокола е отразена липсата на фискално устройство /ФУ/ в
търговския обект, както и касови бележки на кочан, като лицето осъществявало
търговска дейност без регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация ФУ. В
хода на проверката не са представени документи, доказващи регистрацията на
физическото лице като земеделски производител /ЗП/ към Областна дирекция
„Земеделие“ или за регистрация като търговец по смисъла на Търговския закон
/ТЗ/. Според констатациите на контролните органи в съставения протокол,
жалбоподателят попада в обхвата на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006г. Описани са предлагани за продажба в търговския обект плодове,
зеленчуци, мед и подправки на цени от 0,80 лв. до 9,00 лв. Съставен е и е
връчен на Й.П.В. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер.
АА № 0182237 от 16.11.2020 г. за установено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
С оспорената
заповед въз основа на горните факти административният орган е приел, че
жалбоподателят не е спазил реда за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП
на фискално устройство, с което е нарушил чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла
на чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка.
По делото са
представени и приети като писмени доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка, в т.ч. обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-385-0051201
от 18.11.2020г., заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор
на НАП, заповеди №ЗЦУ – ОПР-18 от 23.03.2020г., № 2174 от 18.05.2018г. и № 2106
от 30.03.2020г. на Главния секретар на НАП, заповед № 9572 от 15.10.2020г. на
Директор на Дирекция УЧР, протокол за извършена проверка сер. АА №0051201 от
16.11.2020г., АУАН сер. АА № 0182237 от 16.11.2020г., справка за задълженията
на задълженото лице, както и представени от жалбоподателя Протокол за
запечатване на търговски обект при наложена ПАМ сер. АА № 0022881 от 19.11.2020г.
и регистрационна карта на ЗП.
Разпитани са в
качеството на свидетели М.Д.Н. и Д.И.У. – инспектори
по приходите, извършили проверката на място. Свидетелите потвърждават изцяло
констатациите, описани в съставения протокол за извършена проверка в обект от
16.11.2020 г. относно извършената контролна покупка, за която не е бил издаден
фискален бон. Допълват изложените факти в протокола, като дават описание на
мястото, на което се е намирала масата на жалбоподателя в Общинския пазар в гр.
Нова Загора като сергия, на която са се продавали плодове, цитруси, зеленчуци,
мед, пакетирани подправки. Пазарът, според показанията, е закрит – с покрив,
вход и изход.
След като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от активно легитимирано лице, за което
индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, ПАМ
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство
Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, органът е определил началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по
приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
Със заповед №
ЗЦУ – ОПР-18 от 23.03.2020г. на Главния секретар на НАП на основание чл.84 от
Закона за държавния служител и чл.10, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за НАП и т. I.4
от Заповед №ЗЦУ-ОПР-13 от
12.02.2020г. на Изпълнителния директор на НАП е наредено при отсъствие на
държавния служител Даниел Тодоров Вълканов, заемащ длъжност началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, длъжността да се изпълнява от Дечо Димитров
Кочев на длъжност Началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ –
Бургас.
Съгласно
приложената заповед №9572 от 15.10.2020г. на директора на дирекция УЧР Даниел
Тодоров Вълканов - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас е бил в
законоустановен платен отпуск за времето от 09.11.2020г. до 20.11.2020г.,
включително, като за това време е бил заместван от Дечо Димитров Кочев. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник сектор „Гранични контролно-пропускателни
пунктове“ – Бургас, в рамките на предоставените му за това правомощия, като
надлежно упълномощен заместник на титуляра по Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити.
Посочени са конкретни факти и обстоятелства възприети от административния орган
като материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС. Налице е яснота относно вида, срока
и адресата на принудителната мярка. Описани са фактическите данни, въз основа
на които е приложена административната мярка с отразяване на дата, място на
извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за конкретно
неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба и
причината за това – липсата на фискално устройство в търговския обект. Посочено
е правното основание за налагането на ПАМ и конкретни съображения за това –
нарушаване от данъчния субект на изискванията за въвеждане в експлоатация и
регистрация в НАП на фискално устройство, осигуряващо отчетността на
извършваните продажби и последващ контрол; невярното определяне на публични
задължения, като последица от това нарушаване и същественото засягане на
данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи. Административният орган е
изложил аргументи за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него. Поради това са изпълнени изискванията на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт.
Обжалваната
заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, респективно дали се следват разпоредените с
акта правни последици.
С Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът
и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (ИАСУТД); сервизното обслужване,
експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на
подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване
и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби
чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице
да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от
ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
По смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС „търговски
обект“ е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други
подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на
стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е
част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/
или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват
продажби.
Според чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност.
По силата на
чл. 3, ал. 1, изр.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
Съгласно чл. 7,
ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
Според нормата
на чл. 4, т. 2 от Наредбата не е задължено да регистрира извършваните от него
продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните
дейности: продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от
физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с
изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови
борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси
и тържищата или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
Уреденото в чл.
4, т. 2 от Наредбата изключение от общото правило на чл. 3 се реализира при
следните положителни предпоставки, а именно: продажбите да се извършват от
физически лица и да се продава собствена и непреработена селскостопанска
продукция; както и при следните отрицателни предпоставки, а именно: физическите
лица да не са търговци по смисъла на Търговския закон;
продажбите да не се извършват във или от търговски обекти в лицензираните
стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси
и тържищата /ЗСБТ/ или закрити помещения, като магазин, склад или други
подобни.
Липсата на
някоя от положителните предпоставки или наличието на някоя от отрицателните
предпоставки възпрепятства приложението на нормата на чл. 4, т. 2 от Наредбата,
при което лицето като такова по смисъла на чл. 3 е длъжно да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
В настоящия
случай посочените в чл.4, т.2 от Наредбата предпоставки са налице в тяхната
съвкупност.
На първо място
продажбите са извършвани от физическото лице Й.П.В.. Същият притежава качеството
на земеделски производител, съгласно приложеното по делото копие от
регистрационна карта на земеделски производител. Регистрацията като земеделски
производител е била известна на административния орган, тъй като ПАМ е
приложена спрямо „ЗП Й.П.В.“.
На второ място
физическото лице не е търговец по смисъла на Търговския закон,
като в обратната насока липсват както твърдения, така и доказателства, а в
тежест на административния орган е да установи евентуална регистрация на лицето
като търговец.
На трето място административният
орган не е събрал в рамките на проведеното административно производство
доказателства, че продаваната от
жалбоподателя селскостопанска продукция не е собствена и че е преработена. При
контролната покупка от жалбоподателя са закупени 0,500 кг ябълки на обща
стойност 0,75 лв. Органът не е изяснил чрез изискване на съответната информация
каква е конкретната дейност на земеделския производител и дали тя включва
производство на ябълки. В оспорената заповед именно тази покупка и неиздадения
за нея фискален бон, поради липса на въведено в обекта ФУ, е послужила като
фактическо основание за прилагане на предвидената в чл.186, ал.3 от ЗДДС ПАМ. В
протокола за извършена проверка в обект е отразено предлагане в търговския
обект на „плодове, зеленчуци, мед, подправки“. Едва в съдебно заседание
разпитаните свидетели твърдят, че плодовете са включвали цитруси, а подправките
са били пакетирани, което предполага възможна обработка или преработка. Такива
данни в писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка и с
които е разполагал при произнасянето си административният орган, не са налични.
Фактическото описание в заповедта съдържа единствено извършената контролна
покупка на 0,500 кг ябълки. В принципен план е възможно дейността на
земеделския производител да включва производство на плодове, зеленчуци, мед и
подправки. При липса на конкретно описание в протокола за извършена проверка,
както и в оспорения административен акт на видовете предлагани стоки за
продажба и при липса на изясненост относно предмета на дейност на земеделския
производител, административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.
3 от Наредбата, респ. е отказал приложение на изключението по чл.4, т.2 от
Наредбата.
На четвърто
място предлагането за продажба се е извършвало на маса /сергия/, находяща се в
гр. Нова Загора, общински пазар.
По смисъла на чл. 2,
ал. 1 ЗСБТ стоковата борса е организиран пазар на определено място, на
което са създадени условия за сключването на борсови сделки със стоки между
търговци чрез посредничеството на брокери в определени часове и по
предварително и публично оповестен ред.
По смисъла на чл. 3,
ал. 1 ЗСБТ стоковото тържище е място за търговия на едро с налични храни и
цветя.
Съгласно чл.
3а, ал. 1 ЗСБТ пазарът на производителите е място и инфраструктура за
търговия на едро с налични храни и цветя, където стоката от земеделски
производители може да се манипулира, окачествява, етикетира и партидизира за
по-нататъшна продажба на вътрешния пазар или за износ.
Доколкото не
отговаря на нито една от посочените дефиниции и няма лиценз или регистрация по
реда на глава
трета от ЗСБТ, то Общински пазар гр. Нова Загора не е лицензирана стокова
борса, тържище или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси
и тържищата и продажбата не е извършена във или от търговски обект, находящ
се в такава структура.
В тази връзка
следва да се посочи, че в тежест на административния орган е да докаже, че
търговският обект е в лицензирана стокова борса, тържище или пазар на
производители по смисъла на Закона
за стоковите борси и тържищата.
На следващо
място масата, където са извършвани продажбите, е наредена с други такива в
общински пазар, съгласно показанията на свидетелите. Макар според даденото от
свидетелите описание пазарът да има покрив, вход и изход, масата (която несъмнено е търговски обект по смисъла на §1
т.41 от ЗДДС), не се намира в закрито помещение по смисъла
на чл.4, т.2 от Наредбата. Примерното изброяване на закритите помещения, за
продажби от които не се прилага изключението на чл.4, т.2 от Наредбата, е „закрити
помещения, като магазин, склад или други подобни“. Общински пазар, макар и под
покривна конструкция, не представлява закрито помещение по смисъла на цитирания
текст. Посоченото в чл.4 т.2 от Наредбата изброяване сочи на самостоятелност и
обособеност на съответния обект /магазин, склад и др. подобни/, каквито особености
не са присъщи на общински пазар със сергии. Обстоятелството, че масата е
разположена под покривна конструкция не я характеризира като разположена в
закрито помещение в горния смисъл.
По делото не се налични безспорни
доказателства в т. ч. и данни от поддържаните регистри по смисъла на чл.10 и
чл.11 от Закона за стоковите борси и тържища, относно статута и дейността на
„Общински пазари – Нова Загора“ ЕООД, които да доведат до формирането на
обоснован извод относно характера на общинския пазар и в този смисъл дали
търговският обект на ЗП е или се намира в закрито помещение извън случаите на
стокова борса, стоково тържище или пазар на производителите, съобразно
определенията дадени в чл.2, ал.1, чл.3, ал.1 и чл.3а, ал.1 от Закона за стоковите
борси и тържища. Неподкрепените с конкретни и категорични доказателства
твърдения, че общинският пазар е закрито помещение, независимо, че е налице
покрив и че са обособени вход и изход, не могат да доведат до обоснован извод
за неприложимост на разпоредбата на чл.4, т.2 от Наредбата по отношение
жалбоподателя.
Обобщено, в тежест на органа е да докаже приложимостта
на чл.3, ал.1 от Наредбата, а от там и изведените
предпоставки за прилагане на ПАМ. Съдържащите се в административната преписка
писмени доказателства не изключват приложението на чл.4, т.2 от Наредбата. При
липса на активност да изясни конкретната стопанска дейност, за която е
регистриран земеделският производител, както и при отсъствие на писмени
доказателства предлаганата за продажба селскостопанска продукция да не е
собствена и непреработена, административният орган е приложил неправилно
материалния закон.
С оглед на гореизложеното, оспорването се явява основателно. Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-385-0051201 от 18.11.2020г., като издадена при
неправилно приложение на материалния закон е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
При този изход на спора искането за присъждане в полза
на ответника по жалбата на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.П.В., ЕГН ********** ***, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-385-0051201
от 18.11.2020г. на началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“
– Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на Национална агенция по приходите, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на
търговски обект – маса №9, находяща се в гр.Нова Загора, Общински пазар и
забрана достъпа до него за срок от 14 дни, като незаконосъобразна.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.