Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № ....от 28.02.2011 г., постановено по гражданско дело № ...по описа за 2010 г. на Районен съд - гр.Г. О., състав на съда е отхвърлил предявените искове от страна на НК”Ж. И.”- гр.С., представляван от ген.директор М. Л. чрез Директор на поделение „ЖС” гр.Г.О. Л. П. против А. Н. Р.- Р. К. за сумата 1058.96лв., представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем на жилищен имот от 01.03.2007г. за периода: 01.01.2008г.-30.04.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.08.2010г. до окончателното и изплащане, както и за сумата 1062.82лв., представляваща договорна неустойка за периода: 01.01.2008г.-30.04.2010г. Оставен е без разглеждане предявения иск от страна на НК”Ж. И.”- гр.С. за присъждане назаконната лихва върху договорната неустойка, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.08.2010г. до окончателното и изплащане. Осъдена е НК”Ж. И.” да заплати на А. Н. Р. сумата от 165.00лв, представляваща разноски по делото. Уважен е предявения от А. Н. Р. против НК ”Ж. И.”- гр.С. инцидентен установителен иск за приемане за установено по отношение на НК”Ж. И.”, че частният диспозитивен документ – договор за наем на жилищен имот от 01.03.2007г. не е подписан от А. Н. Р., като оспорването не е доказано и районният съд е изключил договора за наем на жилищен имот с дата 01.03.2007г. от доказателствения материал по делото. Недоволен от решението е останал НК”Ж. И.”- гр.С.. С жалбата се иска постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се отхвърли инцидентния установителен иск, като се уважат исковите претенции, както и да бъдат присъдени направените разноски. Посочва се, че договорът за наем е консенсуален и неговата писмена форма не е условие за валидност на наемното правоотношение. Излагат се съображения, че между двете страни съществува практика за подписване на писмени договори още от 1999г. Твърди се, че е съществувало плащане през 2007г., през която година е подписан и процесния договор. Излагат се доводи, че е налице ползване от сина на въззиваемата. В съдебно заседание не се явява жалбоподателя, постъпило е становище, с което заявява, че подържа жалбата. Въззиваемата чрез адв. Димитров моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, доколкото договорът не е подписан от А. Р., липсва ползване, липсва и плащане от нейна страна. Преценявайки обжалваното решение въззивният съд констатира, че е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Великотърновският окръжен съд, след като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Делото пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, подаден от НК”Ж. И.”- гр.С. за заплащане на сумата от 1058.96лв., представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем на жилищен имот от 01.03.2007г. за периода: 01.01.2008г.-30.04.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.08.2010г. до окончателното и изплащане, както и за сумата 1062.82лв., представляваща договорна неустойка за периода: 01.01.2008г.-30.04.2010г. На 01.03.2007г. между двете страни бил подписан договор за временно и възмездно ползване с цел задоволяване на жилищни нужди на недвижим имот-жилище, находящ се в гр.Г. О., ул.С. № 38. Наемодателят предоставил на наемателя имота срещу месечен наем в размер на 37.82лв., начисляван от поделение Ж. секция гр.Г.О. към НК”Ж. И. гр.С..Сключеният договор за временно ползване на наетия недвижим имот бил за срок от пет години, считано от датата на подписването му. С писмо-покана А. Р. била поканена да погаси съществуващото към тогавашния момент задължение в размер на 907.68лв. съгласно договор за временно ползване на ведомствено жилище от 01.03.2007г. Писмото, не било получено. С констативен протокол от 20.04.2010г. е констатирано,че А. Р. е напуснала недвижимия имот няколко месеца по-рано. Ищецът прÕтендира плащане на неизплатена наемна цена в размер на по 37.22лв.за периода: 01.01.2008г.-30.04.2010г. - общо в размер на 1058.96лв. Съгласно чл.7 изр.I от Договора за временно ползване на ведомствено жилище при забава от страна на наемателя при плащането на наемната цена се дължала от него неустойка в размер на 0.2% от дължимата сума за всеки просрочен ден. В тази връзка се дължала неустойка в размер на 1062.82лв. за периода: 01.01.2008г.-30.04.2010г. Претендира сумата 1058.96лв., представляваща неизплатена наемна цена за периода: 01.01.2008г.-30.04.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.08.2010г. до окончателното и изплащане, сумата 1062.82лв., представляваща договорна неустойка за периода: 01.01.2008г.-30.04.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.08.2010г. до окончателното и изплащане, както и направените разноски. Представен е договор за наем на жилищен имот от 01.03.2007г., според който НК”Ж. И.” , в качеството си на наемодател предоставил на А. Р. наемател за задоволяване на жилищни нужди недвижим имот, находящ се в гр.Г.О. на ул.”С.”№38 Б.1. .I А.4. Представени са още и заповед за настаняване от 10.06.2004г., договор за наем от м.май.1999г., договор за наем на жилищен имот от 01.09.2003г., допълнително споразумение от 11.08.2005г. към договор 01.09.2003г., договор за наем на жилищен имот от 01.09.2005г. С писмо на наемодателя до А. Р., последната следва да бъде уведомена, че дължи сумата 907.68лв., представляващ неплатена наемна цена на жилището, като я кани да се яви в поделението на компанията до 10.02.2010г. и да заплати задължението си.Със същото писмо наемодателят уведомява наемателката, че последиците от неявяването и неплащането на наемната цена ще бъде прекратяване на договорните правоотношения и предприемане на действия по съдебен ред. Писмото не било получено. С определение на първостепенния съд от 02.12.2010г. по искане на А. Р. е открито производство по оспорване на истинността на частен диспозитивен документ „договор за наем на жилищен имот от 01.03.2007г.” в частта относно автентичността на подписа, положен за „наемател”. Извършена е съдебно-графологична експертиза. Вещото лице дава становище, че в документът „договор за наем на жилищен имот от 01.03.2007г.” подписът, положен под позицията „наемател” не е на А. Р., а от друго лице. Изготвена е и съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице не е установило по предоставената документация да е било извършвано плащане по договора за наем от 01.03.2007г., като общата наемна цена по същия договор за периода: 01.01.2008г.-30.04.2010г. е 1058.96лв. и съответно договорната неустойка в размер на 0.2% по чл.7 от договора е 1062.82лв. Не съществуват задължения на Р. за договорите от 1999г., 01.09.2003г. и от 01.09.2006г. Заключението не е оспорено от страните. Допуснато е изслушването на свидетелски показания –разпитана е св. А. М., която твърди, че е съседка на ответницата Р. в гр. Г. О. на ул.С.”№38. Знае, че Р. е заминала в Г., като за последен път я видяла през 2005г. Посочва, че след заминаването й в жилището е останал да живее синът й. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна, имаща интерес от обжалване, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения: Въззивникът – ищец твърди, че въззиваемиата му дължи наемни вноски, по силата на сключен между тях договор за наем. За да се приеме, че между страните са възникнали облигационни отношения, те трябва да са сключили договор за наем, създаващ правна връзка между тях и уреждащ правата и задълженията им. Твърдения‗а в исковата молба, че на 01.03.2007г. между страните е подписан договор за наем не са доказани. Изготвената съдебно-графологична експертиза установява, че подписът под позицията „наемател в „договор за наем на жилищен имот от 01.03.2007г.” не е положен от А. Р., а от друго лице. Ето защо не се доказва сключването на валиден договор за наем на общинско жилище. Затова и основателно е уважен предявения от А. Р. инцидентен установителен иск за оспорване автентичността на подписа, положен под позиция наемател.Относно твърдението на жалбоподателя, че договорът за наем е консенсулаен , не и формален договор следва да се има предвид, че за да съществува валидно наемно правоотношение между страните следва процесния имот да е предоставен от наемодателя, както и да е налице ползване от страна на ответника на процесното жилище. В производството по делото ответника е ангажирал доказателства , свързани с валидността на договора, а именно ползването на вещта не е било налице. Според св. показания, ответника А. Р. е заминала в Г. още през 2005г., тоест същата не се е намирала в страната при подписването на договора, както и не е ползвала жилището. По делото не е установено същата да е подписала договора, не е установено кой е подписал договора. Липсва приемо -предавателен протокол. Не е установено и плащане, видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза не е установено по предоставената документация да е било извършвано плащане по договора за наем от 01.03.2007г., поради което за съда се налага извод, че иска е недоказан по основание. При това положение при наличието на невалидно наемно правоотношение за имота и оспорено от ответника, то последния няма как да дължи наемната цена за ползването на имота. По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните по делото, не са възникнали договорни отношения, от които да възникнат права и задължения, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Настоящият съдебен състав споделя и изложените от първоинстанционния съд изводи, за основателност на предявения инцидентен установителен иск относно авторството на подписа , положен под наемател в процесния договор. По гореизложените съображения, въззивният съд намира, че мотивите, изложени от първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна. Пред настоящата инстанция въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъдят. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 28.02.2011 г., постановено по гражданско дело № ...по описа за 2010 г. на Районен съд - гр.Г. О.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:………… ЧЛЕНОВЕ: 1………… 2………….. |