Решение по дело №369/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 287
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20227170700369
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

287

гр.Плевен, 22.06.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                    

   Председател: Даниела Дилова

                                               Членове:  Цветелина Кънева

                                                               Венелин Николаев

При секретаря  Милена Кръстева  и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административно-наказателно дело № 369 по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.63в  от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №4 от 04.01.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 20214420200164 по описа за 2021г., Районен съд – Никопол е отменил Наказателно постановление № 15-0000922 от 02.08.2021 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен, с което на основание чл. 416,  ал.5 от КТ,  във връзка с чл. 414,  ал. 3 от КТ на „Наслайт” ЕООД гр. Плевен, представлявано от Р.П., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 63,  ал.1 във връзка с чл.1,  ал.2 от КТ.

По молба на дружеството, с определение №53/23.02.2022г. по н.а.х.д. № 20214420200164 по описа за 2021г. на Районен съд – Никопол е допълнено Решение №4 от 04.01.2022 г., като Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен е осъдена да заплати на „Наслайт” ЕООД гр. Плевен разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100, 00лева.

Отново по молба на дружеството, с Решение №16/12.04.2022г. по н.а.х.д. № 20214420200164 по описа за 2021г. на Районен съд – Никопол, на основание чл.175,  ал.1 от АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка  в Решение №4 от 04.01.2022 г., като навсякъде в мотивите и диспозитива на същото, имената на административно-наказващия орган, който го е издал вместо: „Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен“ да се чете: „Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“-София“.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, чрез ИД Директор Р.И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че по безспорен начин е установено нарушението, като е налице единство в неговото описание и правната му квалификация. Счита се за неправилно, че районният съд постановява решението си без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Сочи се, че в производството тежестта на доказване е на нарушителя, съобразно разпоредбата на чл.416,  ал.1 от КТ. За неправилен се приема извода, че съставянето на АУАН в хипотезата на чл.40,  ал.4 от ЗАНН е изключение. Твърди се, че събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин установяват къде са заварени да извършват трудова дейност и каква точно дейност са извършвали лицата. Сочи се, че работниците собственоръчно са се подписали в констативен протокол, в който е отразено, че работят във фирма „Наслайт“ ЕООД по изграждане на фотоволтаична централа и имат установено работно време от 08:00 часа до 17:00часа, без сключен трудов договор. Счита се, че изводът на районния съд за липса на трудово правоотношение не кореспондира с условията, при които лицата са заварени да работят. Сочи се, че в конкретния случай липсва онази самостоятелност на изпълнителя, характерна на договора за поръчка/изработка, като са налице всички белези, които характеризират договора и съответно правоотношенията по него не като облигационни, а като трудови. Твърди се, че краткотрайността на извършваната работа не е критерии за наличие на облигационно, а не на трудово правоотношение, като КТ изрично е уредил възможността за сключване на срочни трудови договори. В заключение се счита, че по безспорен начин е установено, че дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

От ответника е подаден отговор на касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност, като са прави основно разграничение между трудов и граждански договор, и в тази връзка се анализират установените по делото факти. Претендират се разноски.

По делото е подадена и частна жалба срещу определение №53/23.02.2022г., като същото се счита за недопустимо.

В съдебно заседание касаторът -Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, се представлява от   директора Р.И., която поддържа касационната жалба  на изложените в нея основания. Счита, че Решението на Районен съд  гр.Никопол  е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени  и да се постанови ново, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът – редовно призован се представлява от адв. М.  С., която счита, че касационната жалба е допустима. Навежда доводи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество  е  правилно като издадено в съответствие с материални закон.   Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Счита , че решението на Районен съд Никопол е издадено в нарушение на материалния  и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна участвала в производството пред районния съд, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че при извършена проверка на място на 22.06.2021г. в 16:45часа на обект „Фотоволтаична електроцентрала 30kW“, намиращ се на адрес с.Любеново, община Никопол, ул*** с възложител „Наслайт“ ЕООД гр.Плевен, и на 29.06.2021г. по документи в Дирекция „ИТ“ Плевен е установено, че отношенията между Д.В.Г.   предоставящ на 22.06.2021г. работна сила като работник по изграждане на фотоволтаична електроцентрала не са уредени като трудови правоотношения и няма сключен трудов договор в писмена форма с „Наслайт“ ЕООД гр.Плевен.Нарушението е квалифицирано по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Наказателното постановление е издадено от Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“-София“.

Съгласно чл.61 ал.1 от ЗАНН /в редакцията преди ДВ бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, вкл. и тези по чл.55 ал.2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление. Т.е. при съдебни производства по обжалване на НП започнали в районните съдилища преди 23.12.2021г. като ответник следва да бъде призовано учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление. В конкретния случай органът издал НП е Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“-София, поради което ответник пред РС следва да бъде ИА „Главна инспекция по труда“-София. От изложеното се налага извод, че с участието на ненадлежна страна в производството пред районния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до обезсилване на решението и връщане на делото на друг състав на РС-Никопол за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на Наслайт” ЕООД гр. Плевен.

Частната жалба срещу определение №53/23.02.2022г. е допустима за разглеждане и е основателна, предвид изложеното по-горе за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото пред районния съд. При новото разглеждане на делото  районният съд следва да се произнесе както за разноските пред въззивната инстанция, така и за разноските в настоящето производство на основание чл.226 ал.3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №4 от 04.01.2022 г. и определение №53/23.02.2022г.,  постановени по НАХД № 20214420200164 по описа за 2021г. на Районен съд – Никопол и  

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Никопол при съобразяване с дадените указания.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                2.