Присъда по дело №293/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 11
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Филип Желязков Филипов
Дело: 20215600200293
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. ХАСКОВО , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
СъдебниВЕНЕТА ДИМИТРОВА
заседатели:ТЕНЧЕВА

ГЕРГАНА КИРИЛОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
и прокурора Петър Василев Мидов (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Наказателно дело от
общ характер № 20215600200293 по описа за 2021 година
въз основа на доказателствата по делото и закона ,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия О. И. В., роден на***. в гр.***, ***, ***
гражданин, ***, ***, с *** образование, с ЕГН **********, *** и *** в *** ,
за ВИНОВЕН в това, че:
На 08.12.2017г. в гр. Харманли, на строителен обект – складово хале,
собственост на ***, в качеството му *** и *** в ***, причинил смъртта на
работника С. Х. П. от гр.*** , поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
изразяващо се в неизпълнение на задълженията на работодателя за
осигуряване и контролиране на безопасни и здравословни условия на труд,
1
неизвършване на оценка на риска за работа върху неустойчив покрив,
непровеждане на обучение и ежедневен инструктаж, непредприемане на
съответните обезопасителни мероприятия при извършване на покривни
работи, в нарушение на разпоредбите на :
- чл.16 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд ,
задължаващи работодателя:
- т.1 „Да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите,
като обхване избора на работно оборудване, …… и организацията на
работните места“.
- т. 6 „Да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск
за здравето и по безопасен начин “.
- чл. 2. ал.1 „ Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо
обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в
съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на
работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от
оценката на риска на съответното работно място“.
- чл.13 ал.2 „ На работниците …………. които са заети в дейности,
създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната
подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга
професия, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд“.
- чл.15 ал.1 “ Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко
заети в дейности с висок производствен риск, включително:……… при
строителни и монтажни работи“ - от НАРЕДБА № РД-07-2 на
Министерство на труда и социалната политика, за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд / обн. ДВ, бр. 102/2009 г./.
-чл.15. ал.1 „ Преди започване на работа на строителната площадка и до
завършването на строежа строителят е длъжен да извършва оценка на риска“.
- чл.60 ал.1 „Работи на височина се извършват при осигурена
2
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване,
колективни и/или лични предпазни средства /напр. ограждения, скелета,
платформи и/или предпазни /защитни/ мрежи“.
- чл.60 ал.2 „ Когато поради характера на работата използването на
оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, се предвиждат подходящи
възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения
или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция“.
- чл. 62 ал.1 „ За предотвратяване на риск от падане при работа на
височина /вкл. на скатни покриви/ се осигуряват средства за колективна
защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.“ - от Наредба № 2
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи / обн. ДВ бр.
37/2004 г./ , поради което и на осн. чл.123 ал.1 пр.2 и чл. 58 а ал.1 вр.чл. 54 от
НК, го ОСЪЖДА на 1 /една/ година „Лишаване от свобода“, чието
изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК, отлага за срок от 3 / три/ години.
ОСЪЖДА на осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият О. И. В., със снета
по – горе самоличност, да заплати в полза на Държавата сумата от 754.38 лв.
представляваща направени на досъдебното производство разноски, от които
25 лв. по сметка на РУ МВР – Харманли , а 729.38 лв. по сметка на ОСлО при
ОП – Хасково.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд
гр. Пловдив в 15 дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 11 от 17.09.2021 год. постановена по НОХД №
293 по описа за 2021 год. на Окръжен Съд – Хасково.
Окръжна прокуратура – Хасково, е повдигнала с обвинителен акт,
против подсъдимия О. И. В. с ЕГН ********** от гр. Х., обвинение за
престъпление по чл.123 ал.1 пр.2 от НК- за това, че: На 08.12.2017г. в гр.Х.,
на строителен обект - складово хале собственост на ***, в качеството му на
**** - **** и **** в „ **** “ ****, причинил смъртта на работника С. Х. П. от
гр. Х., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност
представляваща източник на повишена опасност, изразяващо се в
неизпълнение на задълженията на работодателя за осигуряване и
контролиране на безопасни и здравословни условия на труд, неизвършване на
оценка на риска за работа върху неустойчив покрив, непровеждане на
обучение и ежедневен инструктаж, непредприемане на съответните
обезопасителни мероприятия при извършване на покривни работи, в
нарушение на разпоредбите на: -Чл.16 ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, задължаваща работодателя: “ 1. Да оценява
рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на
работно оборудване, .... и организацията на работните места; 6. Да осигури
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по
безопасен начин“ ;-Чл.2 ал.1:“Работодателят осигурява на всеки работещ
подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в
съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на
работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от
оценката на риска на съответното работно място“ ; чл.13 ал.2 „На
работниците….. които са заети в дейности, създаващи опасност за здравето и
живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование,
квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен
инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд“; чл.15 ал.1:“
Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с
висок производствен риск, включително:….. при строителни и монтажни
работи“, от Наредба РД-07-2 на Министерство на труда и социалната
политика за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102 от 2009 г./. - чл.15
ал.1: „Преди започване на работа на строителната площадка и до
завършването на строежа строителят е длъжен да извършва оценка на риска.“;
чл.60 ал.1: “Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от
падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/ или
лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или
предпазни (защитни) мрежи).“; чл.60, ал.2: “Когато поради характера на
работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, се
1
предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани
защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и
здрава конструкция.“ и чл.62 ал.1: “ 3а предотвратяване на риск от падане при
работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват средства за
колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.“ от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ.,
бр. 37/2004 г./ .
В проведеното разпоредително заседание, бяха обсъдени въпросите по
чл. 248 ал.1 от НПК, пострадалите въпреки редовното им призоваване не се
явиха без да сочат уважителни причини и от тях не бе направено искане за
конституирането им като страни в наказателният процес- граждански ищци
и/или частни обвинители. По искане на защитата на подсъдимия и самият
подсъдим, съдебното производство протече при условията на глава XXVII -
чл.371 т. 2 от НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за проверка на същите. Съдът намери искането за
допустимо и съдебното следствие протече на осн. чл. 252 ал.1 от НПК,
незабавно след разпоредителното заседание, по посоченият ред на глава
ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Съдът установи, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и с определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че
при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, поддържа
повдигнатото против подсъдимия обвинение, което намира за доказано.
Предвид проведеното при условията на чл.371 т.2 от НПК съкратено съдебно
следствие прокурорът иска, съдът да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение и му определи наказание „лишаване от свобода“
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като се отчете
съпричиняването от пострадалия и на подсъдимия се наложи наказание по
реда на чл.58а ал.1 вр. 54 НК, в размер под средния предвиден за
престъплението преди редукцията с 1/3, което да не бъде търпяно
ефективно.
Защитникът на подсъдимия в пледоарията си не оспорва признатите от
последния и залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
обосноваващи виновността му, като иска наказанието на подсъдимия да се
определи при условията на чл. 55 от НК, след отчитане на смекчаващите
вината му обстоятелства и съпричиняването от пострадалия, включително
констатирания в кръвта му алкохол.
В личната си защита, подсъдимият се придържа към доводите на
защитникът си,а в последната си дума изразява съжаление за случилото се.
2
Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по
глава ХХVІІ, чл.371 т.2, вр. чл.373 ал.3 от НПК, приема за установено от
фактическа страна следното: Фирма „****“***** със седалище в гр.Х. с
ЕИК:*******, била с основен предмет на дейност общо строителство на
сгради и строителни съоръжения, гражданско и промишлено строителство,
изграждане на промишлени и жилищни сгради и ремонтни дейности на
обекти от този тип. Фирмата осъществявала дейността си през различни
периоди и на различни обекти, както на територията на Област Х., така и в
страната. Дейността на фирмата изисквала да бъде осигурена с ДМА и тя
имала сравнително голям личен състав включващ лица ангажирани със
специфичните дейности и работи в строителството, както и нужда от тяхното
обезпечаване с необходимите за дейността технически пособия и
инструментариум. **** и ***** във фирмата били подсъдимия и съпругата
му С. В. Подсъдимият бил ангажиран по фактическото управление на
същинската дейност на дружеството като се занимавал главно с
организацията на същата в частта по строителството, а административно -
стопанската дейност се осъществявала от съпругата му. Пострадалият С. Х. П.
бил назначен на работа в „***” ****- Х. със срочен трудов договор № *****
на длъжността „ *****” на пълно работно време-8 часа. С допълнително
споразумение от 24.03.2017г., трудовото му правоотношение със същия
работодател и за същата длъжност, било продължено за неопределено време,
пак на пълно работно време. Освен пострадалият П., дългогодишни
работници в същата **** фирма, били и свидетелите М. Р. С. и К. А. Б..
Тримата били организирани да работят в бригада наричана „******“. **** на
бригадата до 01.06.2017г. бил св. М. С., който след тази дата бил съкратен от
дружеството.
Свидетелят Д.Х. осъществявал търговска дейност чрез ******. с ЕИК:
*****, като произвеждал хартиени лепилни ленти и фолиа, разполагал и със
съответните ДМА, включително склад, представляващ цех за лепилни ленти,
намиращ се в „*****“ на гр.Х.. В склада били разположени машини и
оборудване за производствени цели, имал и наети по трудови отношения
работници, както и МПС. В съседен парцел, на около 10 метра от мястото
където осъществявал дейността си, св.Х. притежавал складово помещение на
един етаж с дължина около 30 м., широчина 4-5 м. и височина на билото на
покрива 4 м., което закупил преди повече от 10 години но не го ползвал.
Покривът на помещението бил покрит с етернитови плоскости и се нуждаел
от ремонт. Свидетеля Х. бил първи братовчед на подсъдимия и двамата имали
изключително близки отношения, като си помагали при необходимост. На
тази основа двамата се уговаряли покрива на посочената по горе складова
сграда на св.Х. която последният не ползвал, да бъде ремонтиран. По този
повод подсъдимия посетил въпросният обект на място заедно със св.С.,
докато последния работел като ***** в дружеството „****“ *****, за да
огледат и уточнят начина на ремонта на покрива. По повод ремонта,
3
подсъдимия и св.Х. се уговорили, че когато намалее работата в дружеството „
****“ **** през зимният сезон и майсторите са свободни, ще бъдат
изпратени да извършат необходимите СМР по покрива на въпросният склад.
Според договорката между двамата, св. Х. трябвало да закупил материалите
за ремонта, а всичко останало да осигури от подсъдимия с неговата група
работници. Малко преди началото на ремонта, подсъдимия и св. С. отново
посетили обекта на св.Х., като първите двама обсъдили технологията по която
следвало да протекат съответните ремонтни дейности и решили бетонните
греди на покрива да се пробиват с дюбели, след като се свалят етернитовите
платна и на тяхно място да се монтират листове от ЛТ-ламарина. Св.Х.
присъствал на разговора, но понеже нямал съответните познания в областта
на строителството, приел становището на подсъдимия и св.С. относно начина
на ремонта. За въпросният ремонт, подсъдимия и св. Х. с оглед близката им
родствена връзка, не сключили писмен договор. След като обемът на работата
във фирма „****“ **** намалял поради настъпващия зимен сезон,
пострадалият С.П., заедно със св.К. Б. и св.М. С., били изпратени на
06.12.2017г. да извършат работата на обекта на св.Х.. При пристигането им
там с тях бил и св. С., който към този момент не бил на работа в „*****“
***** поради прекратен трудов договор. Тримата носели със себе си
необходимото за ремонта на покрива оборудване, което било собственост на
дружеството - работодател „****“ ***** и се придвижвали със служебен
микробус на дружеството. При пристигането им, св.Х. ги запознал с обекта
като изрично ги предупредил, че подлежащите на подмяна етернитови платна
били много чупливи и им предложил да се придвижват по повърхността на
покрива по дървени дъски, които преди това взел от подсъдимия. Преди
изпращането им на обекта където предстоял ремонта, на тримата работници /
пострадалия, св. Б. и св. С./ не бил проведен инструктаж за безопасност, както
в началото на работата, така и в следващите дни. С оглед предстоящите при
ремонта на покрива височинни работи от дружеството работодател, на
тримата работници не било предоставено специално работно облекло и
обезопасителни средства, като колани или въжета. Не било издигнато и скеле
от което да се извършва размонтирането на старите плоскости и монтирането
на новите. Не била разположена и предпазна мрежа, като работниците
разполагали единствено с каски, но те падали от главите им, създавали им
неудобство и поради това, те често ги оставяли настрани. Преди започването
на ремонта, пострадалият П. и колегите му С. и Б. монтирали скеле, но
отстрани на сградата за да се използва за подаване на здравите етернитови
платна и обратно на новите ламаринени листове и започнали работа, като
покривът на сградата не бил разкрит изцяло. Тримата работници
организирали работата си така, че отмахвали няколко стари етернитови
платна и на тяхно място поставяли нови от ЛТ-ламарина, след което
продължавали по същия начин и с останалата покривна площ. На 08.12.2017г.
сутринта, пострадалият С.П. и колегите му от бригадата - св.С. и св.Б.,
започнали работа на обекта около 08.30 часа сутринта. От предишният ден
4
имали разкрито работно поле и започнали да качват ЛТ-ламаринените
плоскости на покрива и да ги монтират. Св.Б. бил на земята, като подавал
ламарината на пострадалия П., а той съответно на св. С.. След като поставяли
новият ламаринен лист, последните двама го монтирали към бетонната
конструкция и когато листът бил поставен на съответстващото му се място,
искали от св.Б. да подава следващият лист ламарина. При работата след
демонтирането им от покрива, повечето стари етернитови плоскости ги
хвърляли на земята, а сравнително запазените ги сваляли долу, съгласно
уговорката със св.Х., за да могат да се използват при необходимост. Почти
към привършването на конкретната работа за деня и след почивката си за
обяд на 08.12.2017г. около 14.20 часа, пострадалия П. и колегите му работели
на обекта, като св. Б. бил долу на земята, пострадалият П. се намирал към
билото на покрива, а св. С. бил разположен в по - ниският край на покривния
скат, като довършвал работата си за която му били необходими няколко
минути и се намирал в позиция с гръб към пострадалия П.. По време на
работата, на св.С. му се наложило да се обърне и в този момент видял, че
пострадалият П. се намирал на билото на покрива, когато изведнъж
етернитовата плоскост се счупила и той пропаднал надолу, като тялото му се
ударило в пода и останало неподвижно. Главата му била също наранена и от
нея течала кръв. По това време св. Д.Х. се движел от обекта към офиса си и
чул шума от падането на пострадалия, както и вика на св. С., че пострадалия
паднал. Св.Х. се върнал веднага обратно и заварил пострадалият да лежи на
една страна на пода на помещението, до него били свидетелите С. и Б., които
и се опитвали да установят тялото му в по - удобна за дишане поза, при което
от устата на пострадалия изтекла много и тъмна на цвят кръв. Веднага св. Х.
подал сигнал на ЕЕН 112 за оказване помощ на пострадалия и скоро на
мястото пристигнал полицейски патрул, а след малко и екип на Спешна
медицинска помощ, който откарал пострадалия в болницата в гр.Х., но
поради тежкото му състояние П. бил транспортиран веднага в ОАИЛ на
МБАЛ АД- гр.Х.. Към момента на постъпването там, пострадалият бил
контактен, елементарно адекватен, но в тежко състояние с политравма и в
травматичен шок. В болницата му били извършени необходимите
изследвания и назначена терапия, след която състоянието му се подобрило, но
на 18.12.2017г. започнало отново да се влошава, поради което в ОАИЛ на
„МБАЛ-Х.“ АД бил извикан на място национален консултант-свидетеля
проф.Ч. С. - ******. При консултацията, проф. С. дал препоръки за лечение и
допълнително диагностично уточняване на пострадалия, които били
изпълнени. На 21.12.2017г. поради ново влошаване на състоянието му,
пострадалият бил преведен в КАИЛ на УМБАЛ „Св.Георги“, в критично
шоково състояние - в кома и необходимост от поставяне на апаратна
вентилация с висок процент кислород, за поддържане на дихателната
функция и лечение насочено към подобряване основните му жизнени
функции. Въпреки оказаната му медицинска помощ, на 27.12.2017г. в 04.20
часа пострадалият починал, аутопсия не му била направена. Междувременно,
5
на датата на инцидента когато пострадалия паднал от покрива и преди да
настъпи смъртта му, бил извършен оглед на местопроизшествието и
образувано досъдебното производство, водено първоначално за престъпление
по чл.134 ал.1 от НК. След смърта на пострадалия, разследването продължило
вече от следовател под надзора на Окръжна прокуратура Хасково, за
престъплението за което е внесен обвинителният акт. От заключението по
назначената на досъдебното производство Съдебно - медицинска експертиза
по писмени данни № ****. , изготвена от вещото лице д-р Е. е установено, че
в резултат на падането от височината на инкриминираната дата, пострадалият
получил следните травматични увреждания: черепно мозъчна травма -
разкъсно контузна рана, счупване на теменната, слепоочна, челна и ябълчна
кости, хематом над твърдата обвивка на мозъка, травматичен кръвоизлив под
меките обвивки на мозъка, дифузна мозъчна контузия; гръдна травма -
счупване на ребра в дясно с оформяне на гръден капак, набиране на колекция
от кръв и въздух в дясната гръдна кухина / хемопневмоторакс/, счупване на
ребра в ляво, контузия на белите дробове, подкожен емфизем; контузия на
тялото - счупване на крилото на дясната хълбочна кост, хематом на дясната
поясна област, счупване на ключицата и лъчевата кост на лявата ръка.
Последвали усложнения на тези травми, изразяващи се в тежък мозъчен оток,
исхемичен мозъчен инсулт, двустранна контузна пневмония, механична
чревна непроходимост /илеус/, кървяща язва на дванадесетопръстника,
сепсис. Според заключението, травматичните увреждания били характерни за
падане от височина, като най-вероятната причина за смъртта на пострадалият
била съчетаната травма, изразяваща се в травматични изменения в областта
на главата, гръдния кош, корема и крайниците, като травмата и последвалите
я усложнения, предпоставили многоорганна недостатъчност и смърт,
породена от невъзможност за жизнено важни органи и системи, да
изпълняват присъщите си функции , като с твърде голяма вероятност смъртта
на пострадалият се намирала в причинно следствена връзка с падането на
инкриминираната дата и настъпилите от това падане травматчни увреждания.
При откарването му на инкриминираната дата в МБАЛ – Х., от пострадалият
била взета кръв която е изследвана чрез назначената на досъдебното
производство химическа експертиза № 1124/18.12.2017г. изготвена от вещото
лице В.. Според заключението, в кръвта на пострадалия било установено
наличието на 0,2 промила алкохол. На досъдебното производство била
назначена и техническа експертиза, изготвена от вещото лице К. С.. Според
заключението, пострадалият бил работник в „*****“ **** Х. на длъжност
„****“, злополуката настъпила на 08.12.2017г. и на осн. чл.60 ал.1 от КСО с
Разпореждане № 5104-26-3 /12.03.2018г. на ТП на НОИ-Хасково, се приела за
трудова. Вещото лице посочило, че непосредствените причини за инцидента
при който пострадал С.П., били комплексни. Допуснати били груби
нарушения на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд от страна на работодателя „****“*****, изразяващи се в
нарушения на следните нормативни актове: Закон за здравословни и
6
безопасни условия на труд / Обн., д.в. бр.124 от 23.12.1997г. изм. и доп./ -
чл.16 ал.1 „При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: т.1 (изм. д.в. бр. 40 от
2007г.) да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като
обхване избора на работно оборудване,…… и организацията на работните
места", т. 6 „Да осигури ефективен контрол за извършване на работата без
риск за здравето и по безопасен начин ...“, Наредба № РД-07-2 на МТСП за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд /обн. ДВ, бр.102 от 2009г./ - чл.2 ал.1 :
“Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или
инструктаж по безопасност и здраве, при работа в съответствие със
спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като
отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на
съответното работно място.“; чл.13 ал.2 „ На работниците които…… са заети
в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от
тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или
друга професия, освен инструктаж на работното място се провежда и
обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия
на труд.“, чл.15 ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2010 г.) “ Ежедневен инструктаж се
провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск,
включително:…… при строителни и монтажни работи.“, Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ., бр. 37/2004 г./ - чл.
15 ал. 1: „Преди започване на работа на строителната площадка и до
завършването на строежа, строителят е длъжен да извършва оценка на
риска.“, чл.60 ал.1: “Работи на височина се извършват при осигурена
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване,
колективни и/ или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета,
платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).“, чл.60 ал.2: “Когато поради
характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е
невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с
използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани,
захванати към устойчива и здрава конструкция.“, чл.62 ал.1: “3а
предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни
покриви) се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора,
инструменти, продукти и др.“
Посочената фактическа обстановка, призната от подсъдимия, описана в
обстоятелствената част на обвинителният акт и приета от съда, се установява
от събраните на досъдебното производство доказателства чрез показанията на
разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица, приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които съдът кредитира. Тези
доказателства подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание по
чл.371 т.2 от НПК, поради което съдът обяви, че при постановяване на
7
присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт. Единствено не се кредитират
показанията на св.Б. в частта в която заявява, че за ремонта той, пострадалият
и св.С., се договаряли лично със св.Х., а не били изпратени от подсъдимия, да
го извършат. В тази част, показанията на посоченият свидетел противоречат
на останалите събрани и кредитирани доказателства, включително тези на
самият св. Х. и свидетелите С. и С., от които се установява, че тримата
извършвали ремонта на покрива на склада на св.Х., като работници в
дружеството „***“ *** - Х., в което били назначени по трудово
правоотношение. Именно поради това настъпилата в случая с пострадалия по
време на работата злополука, довела до смъртта му е трудова по смисъла на
чл. 55 ал.1 от КСО и като такава е определена и в решенията на
Административен съд – Хасково и на ВАС, постановени по повод
обжалването от страна на работодателя „***“ **, на решението на ТД „ НОИ“
– Хасково, с което е било отхвърлено възражението на дружеството
работодател против разпореждането на длъжностното лице при ТД „НОИ –
Хасково, за признаването на злополуката като трудова. Безспорно е, че
строителството и строително монтажните работи са рискови дейности, при
които най-малкото незнание или немарливо изпълнение създава опасност за
живота или здравето на работещите, както и на други лица, поради което тази
дейност е източник на повишена опасност. Именно защото е рискова, тази
дейност е и правно регламентирана чрез множество нормативни актове,
създаващи определени правила, сред които и изброените в заключението на
техническата експертиза, чието спазване е задължително за предотвратяване
възможността от злополуки, при осъществяването на дейността. Безспорно е
също, че подсъдимият като един от управителите на дружеството „ ***“ ** -
Х., пряко ангажиран с дейността по строителството и доколкото бригадата в
която работел пострадалият нямала технически ръководител към
инкриминираната дата, е имал вменените и посочени по -горе във
фактическата част на мотивите нормативни задължения по организацията,
контрола и ръководството на СМР. В изпълнение на тези си задължения,
подсъдимият е следвало да осигури безопасното извършване от страна на
работниците на СМР при ремонта на покрива на склада на "***" *****. Тези
свои задължения обаче подсъдимият като работодател и **** не изпълнил,
като не извършил оценка на рисковете при осъществяване подмяната на
покривните платна, не провел необходимото обучение и ежедневен
инструктаж на работниците сред които и пострадалия. Не им осигурил
колективни и лични предпазни средства за предотвратяване на падане при
осъществяването на височинните работи. В резултат на неизпълнението на
тия нормативни задължения от страна на подсъдимия поради немарливост /
доколкото познавал нормативните правила за безопасност при СМР и които
правила не изпълнил/, при ремонта на покрива пострадалият паднал от което
му били причинени тежки телесни увреждания довели до смъртта му, стояща
в пряка причинна връзка с допуснатите от подсъдимия като работодател
8
нормативни нарушения по безопасност на труда, конкретно посочени при
излагането на фактите. Ето защо съдът намери за безспорно доказано, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна,
престъплението по чл.123 ал.1 пр.2 от НК в чието извършване е обвинен и за
което го призна за виновен. От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимия по непредпазливост под формата не на самонадеяност, както е
прието в обвинителният акт, а на небрежност защото в случая не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици но е бил длъжен
и е могъл да ги предотврати, като това му задължение е произтичало от
цитираните по – горе нормативни правила, които не изпълнил. Причината за
извършване на престъплението са допуснатите от страна на подсъдимия като
работодател в резултат на немарливостта му, груби нарушения на
нормативните актове касаещи инструктажа и обезопасяването при СМР на
скатни покриви.
Подсъдимият О. И. В. с ЕГН **********, е роден на ******. в гр. Х.
,**** гражданин, *****, с ***** образование, ****. Характеристичната му
справка е положителна. При определяне на наказанието, съдът отчете
обществената опасност на деянието което е с висока степен на такава, както и
тази на подсъдимия която е ниска, смекчаващите и отегчаващи вината му
обстоятелства. За отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът
прие допуснатите от подсъдимия като работодател множество нарушения на
нормативните правила касаещи безопасността на труда, довели до
настъпилият обществено опасен резултат, както и това, че се опитал да
прикрие инцидента като трудова зполука искайки от останалите работници Б.
и С. да подпишат заявления, че са в неплатен отпуск наред с пострадалия и
издадената в тази насока заповед, въпреки че реално тримата по време на
инцидента били на работа като работници на дружеството техен работодател,
както и, че поискал от св. Х. да състави след деянието граждански договори с
тримата работници, за да се създаде невярна представа, че при инцидента те
работели за свидетеля, а не за дружеството работодател, чиито **** бил
подсъдимия. Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът
прие чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, изтеклият
сравнително дълъг период от време от деянието, до реализиране на
наказателната му отговорност, което не е по негова вина, изразеното
съжаление, както и че с поведението си пострадалият също допринесъл за
резултата, като допуснал нарушение на чл.33 от ЗЗБУТ както е посочено в
заключението на вещото лице по техническата експертиза, защото по време
на работата бил длъжен да се грижи за собственото си здраве и безопасност,
което не сторил като макар да бил предупреден от св.Х., че етернитовите
платна са чупливи, се движел по тях подценявайки опасността и паднал,
такова е и установеното наличие на 0.2 промила алкохол в кръвта му, иззета
няколко часа след инцидента. Предвид изложеното съдът намери, че в случая
не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, при които и най –
9
лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко,
поради което му определи наказанието по реда на чл.373 ал.2 от НПК, вр.
чл.58а ал.1 и чл.54 НК но при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.За престъплението по чл.123 ал.1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” от 1 до 6 години, в случая съдът определи
на подсъдимия наказание в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода“, което на осн. чл. 58 а ал.1 от НК редуцира с 1/3 и му наложи
наказание от 1 година „лишаване от свобода“. Доколкото подсъдимият не е
осъждан, а наложеното му наказание е под 3 години „лишаване от свобода“,
съдът намери че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да го
изтърпи ефективно и на осн. чл. 66 ал.1 от НК, отложи изпълнението на
наказанието за срок от 3 години, като на осн. чл.189 ал.3 от НПК осъди
подсъдимия да заплати в полза на Държавата направените на досъдебното
производство разноски в размер на 754.38 лв., от които 25 лв. по сметка на РУ
МВР Харманли и 729.38 лв. по сметка на ОСлО при ОП – Хасково. С така
постановената присъда, съдът намери, че ще се постигнат целите на личната и
генерална превенция по чл. 36 от НК.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Съдия:

10