№ 260
гр. Плевен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Д. Банкова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело №
20224430104968 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от „А.“*** против Р. В. Т.. В
молбата се твърди, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, въз основа на запис на заповед, като ответникът е възразил е
указано на кредитора да предяви иск за установяване вземането си. Сочи се,
че на ***., с падеж ***г., ответникът е издал запис на заповед в полза на
ищеца за сумата от ***лева. В заключение, моли съда на основание чл.422 от
ГПК да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата
от *** главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Ищецът
претендира и направените разноски.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК има постъпил писмен отговор
от ответника, като посочва, че записът на заповед е като обезпечение на
задължение на друго дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
1
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№***г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/и при възражение на длъжника, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Спорен по делото е въпроса относно дължимостта на посочената сума в
записа на заповед.
С оглед на представените доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
От представените доказателства се установява, че ответника по делото е
издал запис на заповед на ищеца, че е налице годно изпълнително основание,
удостоверяващо ликвидно и изискуемо вземане. Записът на заповед е
абстрактна сделка и не е необходимо наличие на основание за издаването му.
По делото е назначена СИЕ, тъй като ответника е оспорил дължимостта на
сумата. От заключението е установено, че за същата сума има вписано
задължение на ЮЛ и същата не е заплатена.Посочено е че не е отбелязано
счетоводно задължение на ответника.
Както бе посочено налице е абстрактна сделка, не е установено, че същата
е послужила като обезпечение за задължение на друго лице и отделно на това
дори и да беше установена връзка между абстрактна сделка и каузално
правоотношение, то сумата не е заплатена и към настоящия
момент.Счетоводното отразяване не е доказателство за дължимостта на
задължението или недължимостта му.
При това положение съдът приема, че материализираното изявление в
записа на заповед е на лицето, който се сочи за негов издател и че
задължението за заплащане на сумата е възникнало.
По тези съображения съдът счита, че исковата претенция се явява
основателна и следва да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца посочените суми, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК и ИЛ,
като законната лихва, се дължи от датата на заявлението, така както е заявено
от кредитора.
Останалите възражения съдът счита, че не следва да се произнася, като
неотносими към спора.
2
Съобразно т. 12 от ТР № ***., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив.
Съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е ***. за д.т. и ***. за адвокатско възнаграждение,
което е съобразено с Наредба№1/2004г.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело в размер на ***.
общо.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК във вр.с чл.237 от ГПК по
отношение на ответника Р. В. Т., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора
„А.“***, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул.“П.Н.Б.“***, ***,
сумата от ***лева, представляваща задължение по запис на заповед от ***., с
падеж ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – ***г., до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение№***/***г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№*** г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. В. Т., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора „А.“***, със седалище и адрес на управление гр.Я.,
ул.“П.Н.Б.“***, ***, сторените разноски в исковото производство в размер на
***лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. В. Т., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора „А.“***, със седалище и адрес на управление гр.Я.,
ул.“П.Н.Б.“***, ***, сторените разноски в заповедното производство в размер
на ***лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3