О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260028
Гр.
Пловдив, 20.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание,
на двадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСТИНА
СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ШИШКОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно гражданско дело № 1683 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413,
ал. 2 от ГПК.
Производството е образувано по частна
жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, , ,
представлявано от Изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез юрисконсулт И.Н.Н., против
Разпореждане на Районен съд – гр. Пловдив, IV-ти граждански състав, постановено
по ч.гр.д. № 6288/2020 г. по описа на същия съд.
В частната жалба се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че
първоинстанционният съд погрешно е приел, че в процесния случай са нарушени
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за
потребителския кредит, като в договора за кредит са посочени фиксиран лихвен
процент и годишен процент на разходите, поради което изискванията на закона,
касаещи референтни стойности, индекси и методики, съответно допускания по
променливи във формулата за изчисляването им, са неприложими, доколкото към
договора е приложен ясен погасителен план, без уговорки за промяна. Иска се
отмяна на атакуваното разпореждане на Районен съд Пловдив и да се произнесе по
същество.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
от жалбоподателя и представените по делото доказателства,
прецени
служебно всички правно релевантни факти, намира за установено
следното от фактическа страна:
Частната жалба е процесуално
допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законоустановения срок, като отговаря на изискванията за редовност,
в това число е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането й.
Производството по ч.гр.д. № 6288/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано по заявление, подадено от
„Агенция за събиране на вземания“, ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за следните суми: сумата от 700,00 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № 189070 за периода от 04.11.2017
г. до 30.09.2018 г.; сумата от 164,96 лева – договорна лихва за периода от
04.11.2017 г. до 30.09.2018 г.; сумата от 53,51 лева – обезщетение за забава за
периода от 19.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
В т. 12 от заявлението „Обстоятелства,
от които произтича вземането“, е посочено, че на 19.07.2019 г. е подписано
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 19.07.2019 г., сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № 189070/05.10.2017 г., е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
В заявлението е посочено и че съгласно
т. 3.2 от Договора за потребителски кредит, при забава на което и да е парично
задължение, кредитополучателят дължи законна лихва за забава върху неплатената
главница за времето на забавата.
По така подаденото заявление заповедният
съд се е произнесъл с Разпореждане, като е отхвърлил изцяло заявлението по чл.
410 от ГПК, относно искането за издаване заповед за изпълнение за сумата от 700.00
лева – главница, сумата от 164,96 лева – договорна лихва и сумата от 53,51 лева
– обезщетение за забава, както и законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до окончателното изплащане и разноски. По подробно изложени
съображения, съдът е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на
неравноправна клауза в договора, която е пречка да се определи съществуването
на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият въззивен състав намира следното от правна страна:
В хипотезата на заявление по реда на чл.
410 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши преценка дали е налице
обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, сключен с
потребителя. При тази преценка съдът
съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните
права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят
тяхното действие. Целта е да се постигне още на този най-ранен етап ефективна
защита на законните права на потребителя, като се съблюдават императивните
норми, осигуряващи минималната закрила на правата и интересите на потребителя.
Евентуалната неравноправност произтича от несъответствието на уговорката с
изискването за добросъвестност и последващо значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Настоящият състав споделя изцяло
изложените от заповедния съд мотиви в обжалвания съдебен акт. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че в случая не е възможно да се извърши
преценка относно това дали е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК, защото това в
действителност предполага събиране на доказателства при условията на
съзтезателното начало. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд погрешно е приел, че в процесния случай са нарушени
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за
потребителския кредит. В приложения по делото Договор за кредит № 189070 липсва
посочване на методика за определяне на годишния процент на разходите.
В настоящия случай е отпуснат
потребителски кредит в размер на 700 лева, като са определени 12 погасителни
месечни вноски – 12 по 72.08 лева. Предвиденият фиксиран годишен лихвен процент
е в размер на 49.64 %, който надхвърля четирикратно допустимия размер, съгласно
трайноустановената съдебна практика. Предвидена е неустойка за неизпълнение на
задължение за представяне на обезпечение в размер на 911,04 лв. /т.3.3 от
Договора/, която не е включена в размера на годишния процент на разходите и
надвишава размера на получената главница по Договора.
Поради това настоящият състав приема, че
е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора,
което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания.
По гореизложените мотиви, Пловдивски
окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено, а депозираната частна жалба е неоснователна и като такава, следва
да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.06.2020
г. на Районен съд – гр. Пловдив, IV-ти
граждански състав, постановеното по ч.гр.д. № 6288/2020 г. по описа на същия
съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: