№ 19029
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110168004 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, от „ФИРМА“
ЕООД, с ЕИК: ..... срещу Г. С. Х. с ЕГН: ..... за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: главница в размер на 1268,78 лв.; възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1449,98 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 274,71 лв. за периода от 20.05.2016 г. -
20.08.2017 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 617,62 лв. за период от
20.05.2016 г. - 23.02.2021 г.; законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 580,19 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 40997/2022 г. по описа на СРС, 176-ти
състав. Поддържа, че „ФИРМА“ ЕАД е било сключило с ответника договор за
потребителски кредит № ..... от 16.04.2016 г., вземанията по който представляват предмет на
цесията. Излага съображения, че по сключения договор за кредит, кредитодателят бил
предоставил сумата от 1500,00 лв., а кредитополучателят се бил задължил да върне същата,
ведно с уговорената възнаградителна лихва на 16 броя равни анюитетни месечни
погасителни вноски в размер на 118,73 лева, при падеж на първата погасителна вноска -
20.11.2016 г. и падеж на последната погасителна вноска - 20.08.2017 г. Посочва, че
вземанията по договора за заем били обезпечени с договор за поръчителство между
заемополучателя и „ФИРМА“ ЕООД. Уточнява, че поради неизпълнение на задълженията
си към „ФИРМА“ ЕАД, „ФИРМА“ ЕООД, по искане на кредитора, е изпълнил
задължението на ответника, за което го е уведомил по електронна поща. В исковата молба се
твърди, че ищецът е придобил вземането спрямо ответника по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен с „ФИРМА“ ЕАД и
„ФИРМА“ ЕООД. Твърди, че длъжникът е наделжно уведомен за извършената цесия.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок чрез назначения му от съда особен представител. В
отговора се твърди, че ответника не е подписал процесния договор за кредит, не е запознат
1
със същия и не е получавал претендираната сума. Твърди, че не е наделжно уведомен за
извършената цесия. Прави възражение за недействителност на договора за кредит, тъй като
не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9а, доколкото не е представена методика за
изчисляване на референтния лихвен процент. Уточнява, че договора е нищожен поради
противоречието му със закона, излагайки подробни съображения в тази насока, както и
конкретните разпоредби на ЗПК, които счита за нарушени, а именно: чл. 11, ал. 1, т. 9, 12, 15
и 26. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По делото е представен договор за потребителски креди № ..... от 16.04.2016г., сключен
между "ФИРМА " ЕАД, в качеството на кредитор, и Г. С. Х., в качеството на
кредитополучател. Видно от приложение № 1/...../ 16.04.2016г. дружеството се задължило да
предостави на кредитополучателя сумата от 1500 лв., а кредитополучателят – да върне
същата заедно с възнаградителна лихва на 16 анюитетни месечни вноски от по 118, 73 лв.
всяка за периода 20.05.20216 г. – 20.07.2017 г. Общият размер на плащанията възлиза на
1899,68 лв., лихвеният процент по кредита бил фиксиран на 35,9%, а ГПР – на 50,00 %. С
чл. 4 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят може да избере необезпечен
кредит или обезпечение чрез предоставяне на на банкова гаранция до 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
В деня на сключване на договора за кредит е сключен и договор за предоставяне на
поръчителство със страни "ФИРМА" ЕООД и Г. С. Х.. По силата на последния " ФИРМА"
ЕООД поело задължение да обезпечи пред "ФИРМА" ЕАД задълженията на длъжника по
договора за кредит, а длъжникът Г. С. Х. се задължил да му заплата месечно възнаграждение
за периода на действие на договора за предоставяне на поръчителство. С договор за
поръчителство от 16.04.2016г., сключен между "ФИРМА" ЕАД, в качеството на кредитор, и
"ФИРМА" ЕООД, в качеството на поръчител, поръчителят се е задължил да отговаря
солидарно за сумите по договор за кредит № ..... от 16.04.2016г. и последиците от
неизпълнението.
От справка в Т.Р. се установява, че принципал на "ФИРМА" ЕООД е "ФИРМА" ЕАД,
т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
С договор за цесия от 02.03.2021г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД и „ФИРМА“
ЕООД от една страна като цеденти и „ФИРМА“ ЕООД, като цесионер, в полза на ищеца са
били прехвърлени всички парични вземания по договори за кредит, парични вземания,
произтичащи от встъпване на поръчителя „ФИРМА“ в правата на кредитора „ФИРМА“по
просрочени и неизплатени договори за кредит, сключени между „ФИРМА“ като
първоначален кредитор в качеството на кредитодател и физически лица, в качеството им на
кредитополучатели, както и парични вземания по договорите за предоставяне на
поръчителство по тези потребителски кредити, индивидуализрани в Приложение № 1 към
цесионния договор, които са представени по делото.
Други релевантни за спора доказтелства не са били представени.
Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени
2
съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно т.III, 3 от ОУ към договор за кредит № ...../16.04.2016г. потребителят следва
да попълни форма за кандидатстване по електронен път на уеб страницата на ФИРМА. След
попълването на формуляра се създава профил. Извършва се проверка от страна на
заемодателя и след поучено одобрение за отпускане на заема, заемателят следва да изрази
своето съгласие за сключване на договора за заем по един от посочените начини в т.III, 7 от
ОУ. В случая по делото не са ангажирани доказателства за извършване на посочените в
цитираните разпоредби фактически действия по създаване на ел. профил на
кредитополучателя, както и изразено от него съгласие да бъде обвързан от заемно
правоотношение, както и обективно поето от същия задължение да върне исковата сума.
Липсва изрична угворка и в текста на самия договор за заем, от която да е ясно, че той се
сключва като такъв от разстояние.
По делото е приложен Договор за потребитески кредит № ....., който не е подписан от
кредитополучателя. Като неподписан документ от ответната страна, същият не може да й се
противопостави, а като частен документ, който удостоверява само изгодни за ищцовата
страна обстоятелства, същият не се ползва с противопоставима нему доказателствена сила.
Договорът за поръчителство се основава на разпоредбата на чл. 138 ЗЗД, сключен е в
изискуемата писмена форма за действителност и допустимо, с оглед чл. 138, ал. 2 ЗЗД,
обхваща едно бъдещо задължение. Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. В случая предмет на
настоящото производство са вземания, които произтичат от договор за потребителски
кредит, заплатени от ищеца в качеството му на поръчител, поради което последният
упражнява правата си по чл. 143 ЗЗД срещу кредитополучателя по договора за
потребителски кредит. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са в тясна
взаимозависимост, която сочи, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на
поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски
кредит, т. е. договорите за кредит и поръчителство следва да се разглеждат като свързано
цяло, а разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на "ФИРМА"
ЕАД по процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита и по естеството си, с оглед
свързаността на двете дружества, има значението на "скрита възнаградителна лихва", която
не е включена в оскъпяването на ползваната сума.
Освен изложеното, договорът за предоставяне на поръчителство от 16.04.2016г.,
представен по делото също като този за заем, не носи подпис на ответника, нито пък беше
проведено доказване, че е подписан от разстояние от него.
Поради изложеното предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, който не претендира таква и не следвва да му се присъжат.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД от
„ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ..... срещу Г. С. Х. с ЕГН: ..... за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: главница в размер на 1268,78 лв.;
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1449,98 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 274,71 лв. за периода от
20.05.2016 г. - 20.08.2017 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 617,62 лв.
за период от 20.05.2016 г. - 23.02.2021 г.; законна лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 580,19 лв., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземанията,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 40997/2022 г. по описа на
СРС, 176-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4