Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 16.05.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ОТДЕЛЕНИЕ,
19-ти СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
Съдия:
Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. №
11 372 по описа на 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
55, ал. 1 , пр. 1 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск с правно
основание чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск
с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за сумата от 100 000 лв.
Ищцата К.Г.П., излага в исковата
молба, че е едноличен собственик на капитала на дружество „С.**” ЕООД и е в
брачни отношения с ответника. Твърди се, че с възнаграждението от дейността на
дружеството заплащала всички консумативи, свързани с общия им живот, а
ответникът е работил на трудов договор в дружеството и получаваните от него
средства е задоволявал единствено личните си нужди. Твърди се, че поради
наличието на свободни финансови средства и с оглед решение на едноличния
собственик на капитала на дружеството на 17-ти и 18.04.2013 г. с два банкови
превода от счетоводната сметка на дружеството й била преведена по нейна лична
сметка сумата от 100 000 лв., която й била предоставена под условие, че
при започване на реализиране на инвестиционни намерения средствата ще бъдат
върнати обратно на дружеството. Твърди се в исковата молба, че ищцата била
решила, че в случай, че дружеството вземе решение от формираната печалба да й се
изплати дивидент в размер съизмерим или на по-голяма стойност от преведените й
100 000 лв. същите да бъдат ползвани за семейни нужди. Твърди се, че след
като постъпила сумата по сметката й, със знанието и съгласието на съпруга й, на
18.04.2013 г. превела сумата от 100 000 лв. от личната си сметка в негова
лична банкова сметка. ***, че в случай, че дружеството вземе решение да не
изплаща дивидент на тази стойност сумата да бъде възстановена по нейна сметка,
а тя от своя страна да ги върне на дружеството. Твърди се, че с протокол от юли
2016 г. на едноличния собственик на дружеството било решено сумата да бъде
използвана за финансиране на програма за развитие на дружеството, поради което
същата следвало да върне сумата на търговското дружество, а средствата се
намирали по банкова сметка ***, който ги държал без основание, евентуално на
неосъществено, евентуално на отпаднало основание.
Предвид което иска от съда да осъди ответникът да й заплати исковата сума
като платена без основание, ведно със законната лихва върху нея и сторените по
делото разноски. При условията на евентуалност претендира заплащане на сумата
като платена на неосъществено респ. отпаднало основание. Исковете се поддържат
в открито съдебно заседание от адв. А.И..
Ответникът Х. А. П., редовно уведомен, оспорва исковете в срока по чл. 131
от ГПК. Отговорът се поддържа в открито съдебно заседание от процесуалния му
представител – адв. С.А..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД предполага установяване от страна на
ищеца, че се е обеднил, както и че в резултат на неговото обедняване ответникът
пряко се е обогатил без основание. Следователно дължимото следва да е дадено
пряко от обеднилия се на обогатилия се и то без да има основание за това.
Безспорно по делото е, че страните са съпрузи към датата на предявяване на
исковете като впоследствие, в хода на съдебното производство брачната им връзка
е била прекратена, видно от представеното по делото съдебно решение по гр.д.
39143/2016 г. на СРС, 86 състав. Причините за разпада на брачното
правоотношение са без правно значение за облигационния спор, с който е сезиран
настоящият съдебен състав.
Не е спорно по делото, че ищцата е едноличен собственик на капитала на
дружество „С.**” ЕООД.
Не е формиран спор и относно обстоятелството, че с оглед изпълнение на
решение, взето в протокол от 01.04.2013 г. на едноличния собственик на капитала
/ЕСК/ на „С.**” ЕООД дружеството е
сключило с ищцата договор по силата, на който е предоставило на същата сумата
от 100 000 лв. като сумата представлява „временно свободни финансови
средства на дружеството”, а срокът на договора е до вземане на решение от
страна на заемателя /дружеството/ за изплащане на дивидент на ЕСК или до
поискването на предоставената сума от заемателя.
Безспорно е и обстоятелството, че процесната сума от 100 000 лв. е
била преведена на ищцата от дружество „С.**” ЕООД по нейна сметка, посредством
два банкови превода от 17.04.2013 г. и 18.04.2013 г. съответно за сумите от
60 000 лв. и 40 000 лв.
Няма спор и относно обстоятелството, че с превод от 18.03.2013 г. ищцата е
превела сумата от 100 000 лв. по банковата сметка на ответника.
Обстоятелството, че получената точно от дружеството сума е преведена от ищцата
на ответника не е спорно по делото, а и се установява от платежното нареждане
за извършения превод, в което е посочено, че сумата е от „търговска дейност на
„С.**” ЕООД”, респ. банковото извлечение от сметката на ищцата, в която
наличността към деня преди датата на превода е минимална /779, 45 лв./.
По делото е приет като доказателство и протокол от 11.07.2016 г., в който е
обективирано решение на ЕСК на „С.**” ЕООД да се върнат средствата от
100 000 лв., предоставени с решение от 01.04.2013 г. и е възложено на
управителя да изиска средствата от ищцата. С оглед наведените твърдения в
исковата молба респ. ангажираните по делото доказателства ищцата е получила от
трето за спора лице парична сума с уговорка да ползва същата и при сбъдване на
определено условие /вземане на решение за разпределение на сумата като
дивидент/ да придобие правото на собственост върху нея респ. при несбъдване на
това условие да дължи нейното връщане. Условието, поставено от страните по
договора не се е сбъднало т.е. същата дължи връщане на сумата на заемателя с
оглед уговорките в договора, но няма данни да е изпълнила това свое задължение,
за да се установи факта на обедняването й, който факт се явява правопораждащ за
претенцията й, предмет на настоящото производство. Казано по друг начин, ищцата
е превела на ответника чужди парични средства, без данни да е възстановила
същите на субекта, предоставил й ги за „временно ползване“, а не са и наведени
такива твърдения в исковата молба, при наличие на изискуемост на това
задължение, поради което липсва обедняване от нейна страна. Обедняване, при
наличните по делото доказателства, е реализирано от страна на търговското
дружество, което обаче не е страна по спора. Няма пречка дружеството да
претендира възстановяване на неоснователното разместване на имуществени блага
по реда на неоснователното обогатяване, доколкото не е необходимо да съществува пряко
преминаване на имущество от обеднялото лице в имуществото на получателя. В този смисъл е и
константната съдебна практика, установена с решение 114/10.01.1968 г. по гр.д.
2019/1967 на Първо ГО на ВС, възприета в задължителните разяснения, дадени с
ППВС 1/1979 респ. с новата такава – решение 272/17.10.2012 г. по гр.д. 49/2012
г. на Трето ГО на ВКС. Настоящият съдебен състав, обаче не е сезиран с иск от
страна на търговското дружество. Обстоятелството, че ЕСК на същото е ищцата по
делото не могат да преодолеят факта, че се касае за два самостоятелни и
различни правни субекта.
Факта на обедняването е правнорелевантен и за трите фактически състава,
визирани в нормата на чл. 55 ал.1 от ЗЗД, с които при условията на евентуалност
е сезиран настоящият съдебен състав. Предвид което същият с оглед
съображенията, изложени по-горе намира и трите заявени при условията на
евентуалност за иска за неоснователни.
Останалите възражения с оглед недоказване на основен правопораждащ факт
настоящият съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда предвид
обстоятелството, че не биха променили изводите му досежно крайния изход на
спора.
Поради
което и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват и сторените в
производството разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК в размер
на 3 530 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Г.П., ЕГН **********,*** – адв. А.И. иск с правно
основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД срещу Х.А.П., ЕГН **********,*** – адв. С.А.
за заплащане на сумата от 100 000 лв. преведена с платежно нареждане от
18.04.2013 г., като дадена без основание като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Г.П., ЕГН **********,*** – адв. А.И. иск с правно
основание чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД срещу Х.А.П., ЕГН **********,*** – адв. С.А.,
заявен при условията на евентуалност, за заплащане на сумата от 100 000
лв. преведена с платежно нареждане от 18.04.2013 г., като дадена на
неосъществено основание като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Г.П., ЕГН **********,*** – адв. А.И. иск с правно
основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД срещу Х.А.П., ЕГН **********,*** – адв. С.А.,
заявен при условията на евентуалност, за заплащане на сумата от 100 000
лв. преведена с платежно нареждане от 18.04.2013 г., като дадена на отпаднало
основание като недоказан.
ОСЪЖДА К.Г.П., ЕГН **********,*** – адв. А.И. да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на Х.А.П., ЕГН **********,*** – адв. С.А. сумата от 3530 лв. - разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :