МОТИВИ
към присъда №
по
НОХД № 708/2018 год.
Подсъдимият В.Т.В., с ЕГН **********.
Предаден е на съд за това, че на 20.02.2018 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра,
след предварителен сговор с неизвестно лице в съучастие като съизвършител, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Й.В.С.
*** /че предоставя парични средства и накити от жълт метал, за да съдейства на
полицейски служители за разкриване на престъпление/, като с това й причинил
имотна вреда в размер на 14 422, 81 лв. – престъпление по чл.210, ал.1,
т.2 във вр. 209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
гр. Тутракан поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано по един
несъмнен и категоричен начин, като пледира на подсъдимия да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” в размер около 4 години, при общ първоначален
режим.
Пострадалата,Й.В.С. ***,отправя искане
да бъде конституирана по реда на чл.76 и сл. от НПК като частен обвинител и по
реда на чл.84 и сл. от НПК и като граждански ищец.Съдът след като прецени,че
предявения граждански иск няма да затрудни приключването на наказателното
производство,прие същия за съвместно разглеждане,конституирайки пострадалата
като граждански ищец и частен обвинител.
Частният обвинител, чрез своя
повереник, отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен и определеното
му наказание „лишаване от свобода” да е ориентирано към максимума, предвиден в
закона. В качеството си на граждански ищец, моли съда да му бъде присъдена
сумата от 14 422, 81 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта,
която представлява причинената с
престъплението имуществена вреда.
Защитникът на подсъдимия прави искане
за разглеждане на наказателното производство по правилата на глава двадесет и
седма от НПК и определяне на наказанието по вид и размер към минималния
предвиден за този вид престъпление, което да бъде намалено с една трета.
Подсъдимият признава вината си,
съгласява се с искането на защитника за разглеждане на делото по правилата на
чл.371 т.2 от НПК,признава фактите,изложени в обвинителния акт и изказва
съжаление за стореното.
Съдът,след като констатира,че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото
доказателства,на основание чл.372 ал. 4 от НПК обяви,че при постановяване на
присъдата си,ще ползва
самопризнанието,без да събира доказателства за фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След като анализира събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становищата на
страните, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2017 г. в дома си в гр.
Тутракан към 14:00 ч. пострадалата Й.С. получила обаждане на стационарния си телефон,
при което непознат мъж се представил за комисар Иванов, началник на полицията в
Тутракан. Същият й обяснил, че срещу „телефонни измамници” са предприети
разследващи действия, за които било нужно нейното съдействие. Предупредил я, че
ще получи обаждане от такива и я инструктирал да предостави мобилния си телефон
за връзка, за да може да чува разговора й с тях. Въпросният комисар Иванов
разпоредил на пострадалата да събере всички пари и ценности, с които разполага,
и да ги предаде на измамниците, като в този момент служителите на реда щели да
ги задържат. Пострадалата се съгласила
да помогне, тъй като била убедена, че ще съдейства на органите на МВР за
разкриване на престъпление. Тя събрала наличните в домът й пари и
ценности-банкноти с номинал 7 хил. евро,мъжки, златен пръстен,два броя златни
халки,два броя златни женски халки и чифт златни детски обици.Общата стойност
на парите и ценностите е 14 422,81 лв.Пострадалата С. поставила всичките
пари и ценности в кожено мъжко портмоне и зачакала.
След известно време пред дома й спрял лек автомобил с
варненска регистрация. От него слязъл подсъдимият В., който застанал до
входната врата на дома на пострадалата. Тя отворила и провела кратък разговор с
него, докато по телефона й казали да му предаде събраните пари и ценности.
Пострадалата С. извършила това, след което получила обаждане от мнимия комисар,
в което той я уверил, че скоро „престъпниците” ще бъдат заловени и предадените
пари и ценности ще й бъдат върнати. Възрастната жена изчакала, както й казал
т.нар. полицейски началник, но резултат не последвал. Така тя осъзнала, че е
станала жертва на измама.
От така описаната в обвинителния акт и
призната от подсъдимия, фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни
изводи:
С деянието си подсъдимият В.Т.В. е
осъществил всички елементи на престъпния състав на чл.210, ал.1, т.2 от НК във
вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради това, че на 20.02.2017
год. в гр. ***,, обл. Силистра, след предварителен сговор с неизвестно лице, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Й.В.С.
***, като заблуждението се изразявало в това, че предоставя парични средства и
накити от жълт метал, за да съдейства на полицейски служители за разкриване на
престъпление, като с това й причинил имотна вреда в размер на 14 422, 81
лв.
Деянието, от обективна страна, се
състои във въвеждането в заблуда и/или поддържането на заблуда у някого, като
посредством нея се причинява имотна вреда на заблудения или на трето лице.
Причиняването на имотната вреда е последица, която се намира в
причинно-следствена връзка с изпълнителното деяние, от което следва, че
престъплението измама е резултатно, като, за да се квалифицира някой като
извършител, той трябва да е участвал в заблуждаването или поддържането на
заблудата, като не е задължително да участва в получаването на имуществената
облага.
Заблуждението по своята същност
представлява невярна представа за дадени обстоятелства, която провокира
жертвата на престъплението да извърши имуществено разпореждане. В разпоредбата
на чл.209, ал.1 от НК са предвидени три хипотези на изпълнителното деяние на
измамата: чрез възбуждане на заблуда, чрез поддържане на заблуда, както и чрез
едновременно възбуждане и поддържане за заблудата. Самата заблуда, в конкретния
случай, е относно това, че се извършва специализирана акция против „телефонни
измамници” и пострадалата С. извършва имущественото разпореждане с представата,
че този, на когото дава имуществените ценности, е непосредствено следен от
полицията измамник. Заблудата у пострадалата е възбудена от неизвестно лице, а
поддържането й се осъществява от подсъдимия В., от което следва, че той
неминуемо участва в осъществяването на изпълнителното деяние, като по този
начин се явява съизвършител на престъплението. Законодателят е предвидил, че
участието на две или повече лица, предварително сговорили се за извършване на
измама, е с по-висока обществена опасност, поради което е диференцирал състава
като квалифициран и с това – по-тежко наказуем. Осъществяването на заблудата от
двете лица – едното неизвестно, а другото – подсъдимият, съвпада с даденото в
разпоредбата на чл.93, т.12 от НК определение.
Че инкриминираното деяние е извършено в
условията на предварителен сговор, се изяснява от дадените в хода на досъдебното
производство обяснения на подсъдимия в качеството му на обвиняем. В тях той
отбелязва, че е извършвал предварително организирана дейност, състояща се в
това да поддържа създадената от неизвестното лице заблуда у пострадалия, като
за това получава част от получените ценности. Още повече, че извършването на
измамата от две или повече лица би било непостижимо ако те не са се сговорили
предварително за това, тъй като за постигане на резултата, който целят
(набавянето на имотната облага) са
необходими предварително изготвен план и разпределение на ролите.
Следващият елемент от престъпния състав
на измамата е наличието на претърпяна имотна вреда на заблудения или на трето
лице. От извършената в хода на досъдебното производство ценова експертиза се
изясни стойността й – 14 422, 81 лв., като част от нея представляват
скъпоценности от жълт метал, а останалата част – 7000 евро.
Налице е причинно-следствена връзка
между изпълнителното деяние и настъпилите противоправни последици. Това следва
от факта, че именно заблудата, възбудена и поддържана от съизвършителите, е
провокирала разпореждането с имуществените блага от страна на потърпевшата,
т.е. тя се явява необходимо условие за настъпването на престъпния резултат.
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл. Налице е общност на умисъла между двамата
съизвършители, което личи от координираните им действия при извършването на
деянието, както и от заявлението на подсъдимия, че е бил наясно с това, че
участва в „телефонни измами”. Съзнавали са общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици, като са направили
всичко възможно да настъпят те. Характерен за престъплението измама елемент от
субективна страна е деянието да се извърши с цел да се набави имотна облага,
независимо за кого – извършителя или трето лице. От показанията на подсъдимия
се изяснява, че той е вършил тази дейност като „работа”, т.е. получавал е
„възнаграждение” за това. От тук следва, че щом го е сторил, той неминуемо е
очаквал да получи имотна облага. Целта му е била да се обогати, посредством
извършването на престъплението.
Воден от горното, съдът призна
подсъдимия В.В. за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал.1, т.2
във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Причина за извършване на деянието се
явява незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов
ред, незачитането на чуждата собственост, както и стремежът да се
обогатява неоснователно за сметка на
другиго.
При определяне на наказанието съдебният
състав приема като отегчаващи вината обстоятелства: предходните осъждания на
подсъдимия; опитите да се укрие и да осуети наказателното преследване, във
връзка с които по време на съдебното производство му е била променена взетата мярка
за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”.
Съдът не взе предвид самопризнанието на
подсъдимия за извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като същото е било повод за провеждане
на съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК, по-точно – чл. 371, т.2 от с.з. Това становище
на съда се подкрепя и от т.7 от диспозитива на ТР №1 от 2009 г. по т.д. №1 от
2008 г. на ОСНК на ВКС, според която „самопризнанието по чл. 371, т.2 от НПК не
следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство
освен ако съставлява цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението
и неговия извършител”.
За измама, извършена от две или повече
лица, предварително сговорили се за нейното извършване, НК в чл. 210 предвижда
наказание „лишаване от свобода” от 1 до 8 години. Съдебният състав счита, че
наказание в размер малко над средния ще бъде справедливо и законосъобразно,
ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 и стремейки се да постигне целите на
генералната и на индивидуалната превенции, предвидени в чл. 36 от НК. Съдът
смята, че наказание в размер от 5 г. лишаване от свобода ще подейства на
подсъдимия възпиращо за в бъдеще и ще го накара да преосмисли поведението си.
Тъй като съдебното производство се
проведе по реда на гл. XXVII от НПК в
хипотезата на чл. 371 т.2, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 58а,
ал.1 от НК, а именно да редуцира наложеното по общите правила на НК наказание
от 5 г. лишаване от свобода с 1/3 до размера на 3 г. и 4 месеца.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
съдът определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът
приспада от така наложеното наказание времето, през което по отношение на
подсъдимия е била взета и приведена в изпълнение мярка за неотклонение
„задържане под стража”, а именно – от 13.05.2018 г. до привеждане в изпълнение
на наложеното наказание.
Въз основа на предявения в наказателния
процес граждански иск от пострадалата от престъплението Й.С., съдът осъди
подсъдимия В. да й заплати обезщетителната сума от 14 422,81 лв., ведно
със законната лихва, считано от деня на извършване на престъплението, което по
същината си представлява и граждански деликт.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
сумата от 579,91 лв., представляваща държавната такса върху уважения размер на
гражданския иск.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК В. бе
осъден да заплати 206,70 лв. по сметка на ОД на МВР – гр. Силистра,
представляващи направени разноски по досъдебното производство, както и 5 лв. по
сметка на ТРС в полза на бюджета на съдебната власт, представляващи държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът на основание чл.309 ал. 1 от НПК,след като взе предвид вида и размера на наложеното наказание и
обстоятелството,че подсъдимия вече е нарушавал взетата му в това наказателно
производство мярка за неотклонение,потвърди взетата в съдебната фаза такава,а
именно „задържане под стража” .
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: