Определение по дело №55/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 42
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 25 март 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20205310200055
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Номер

 

                                        Година

  2020

 

           Град     

      Асеновград

 

    Асеновградският районен

съд   

    Трети наказателен

състав

 

На

Седемнадесети февруари

 

 

    Година

   2020

 

В закрито заседание в следния състав:

 

                                      Председател:

И.  Шейтанов

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Частно наказателно  дело номер

55

                                   по описа за     

  2020

 година

 

 

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

 

Съдът, след като се запозна с материалите приложени по делото и постановлението на РП Асеновград от 10.01.2020г. установи следното:

Досъдебно производство- ДП №500/2018г. по описа на РУ на МВР Асеновград е започнало на 02.07.2018г., като е било образувано за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК, а именно за това, че на 02.07.2018 г. в гр.Асеновград, обл. Пловдив, на кръстовище на ул.”Цар И. Асен II”  и ул. „Капитан Андреев” при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК№ *** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на Т.И.М. средна телесна повреда /фрактура на черепа, фрактура на таза, фрактура на лява ключица, с опасност за живота/ .

С постановление от 13.12.2018г. на прокурор при РП Асеновград, на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено. Цитираното постановление е било обжалвано, като във връзка с подадената жалба от страна на пострадалия е било образувано ЧНД №3/2019г. по описа на РС Асеновград. С определение №30/30.01.2019г. обжалваното постановление е било отменено, като делото е било върнато на прокурора за събиране на допълнителни доказателства. Посоченото определение е било предмет на подаден протест, за което е било образувано ВЧНД № 362/2019 г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив. С Определение от 26.02.2019 г., постановеното първоначално определение на АРС е било потвърдено, като  са дадени указания за извършване на допълнителни действия по разследването.

След извършване на съответните процесуално следствени действия свързани с назначаване на допълнителна комплексна експертиза с участието на автоексперт и експерт съдебен медик, на 12.12.2018г. /най-вероятно се касае за техническа грешка/  разследващия полицай е изпратил материалите по ДП №500/2018г. на РП Асеновград, с мнение за прекратяване на наказателното производство. След разглеждане на постъпилите материали, с  постановление на РП Асеновград от 10.01.2020г., наказателното производство е било прекратено.

В изготвеното постановление, прокурора е приел следната фактическа обстановка: Св.Т.М. живее в Белгия заедно със сестра си и своята майка- св.Т.М.. През летните месеци и за новогодишните празници св.Т.М. се завръща в България и пребивава при баща му - св.И. М.. Вечерта на 02.07.2018г. св. Т.М. бил заедно с приятели - свидетелите В.П., В.Т. и Р.А. в апартамент в кв. „Баделема” в гр. Асеновград. Св.Т.М. консумирал алкохол - бира и ракия. Впоследствие около 23.20 часа свидетелите В.П., В.Т. и Р.А. се качили в таксиметров автомобил управляван от св.И. Г. с намерение да се разходят из центъра на града. Св.Т.М. бил с велосипеда си и ги последвал в същата посока. Св.И. Г. с таксиметровия автомобил се движил по ул.„Капитан Андреев” и спрял на знак „Б2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” на кръстовището с ул. „Цар И. Асен И”. В това време в посока откъм центъра на града по ул. „Цар И. Асен II” към кръстовището с лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК № *** приближавал св. О.Е.Т., като управлявал със скорост от около 50 км/ч. с включени къси светлини. Св.И. Г. преценил, че може да премине безопасно потеглил с таксиметровия автомобил и продължил по ул. „Цар И. Асен II”. В последващ момент св. Т.И.М. с велосипеда си със скорост от около 12-14 км/ч. приближил към същото кръстовище не спрял на знака „Б2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и навлязъл на пътното платно на ул. „Цар И. Асен II” пред лекия автомобил марка „Мерцедес” с ДК № *** управляван от св.Т.. В този момент автомобила бил на разстояние 13 метра, св.Т. нямал време за реакция и настъпил удар. Вследствие на удара св. Т.М. бил отхвърлен и паднал на пътното платно с множество наранявания. По сигнал на место били изпратени медицински и полицейски екипи, св. Т.М. бил откаран на лечение. На место е извършен оглед на местопроизшествие и е образувано настоящото досъдебно производство. При огледа били иззети лек автомобил марка “Мерцедес 190” с ДК №*** и 1 бр. велосипед черен на цвят със сив надпис “SPRINT”. С протоколи за доброволно предаване са предадени 1 бр. флаш-памет и 1 бр. СД, съдържащи записи от видеокамери. Извършен е оглед на веществените доказателства.

Цитирани са заключенията по двете назначени и  изготвени по делото химически експертизи, от които се установява според прокурора, че не е доказано наличие на алкохол в кръвта на св. О. Т., а е доказано наличие на алкохол в кръвта на св. Т.М. в размер на 1,24 на хиляда.

Цитирани са заключенията по двете назначени и  изготвени по делото съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертизи, от които се установява според прокурора, че при станалото на 02.07.2018 г. ПТП на св. Т.И.М. са били причинени: черепно мозъчна травма, с линеарно счупване на черепа, кръвоизлив в лявото мозъчно стомахче, мозъчен оток, наличие на хигром, и развитие на коматозно състояние, контузия на белите дробове с наличие на хемоторакс поотделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, счупвания на 5,6,7,8, и 9-то ребра в ляво и 5,6,7 и 12-то ребра в дясно, травма в областта на гръбначния стълб, представена от счупвания на ляв страничен израстък на 5 поясен прешлен, на бодлест израстък на 4-ти поясен прешлен са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата, счупванията на тялото на 1-ви сакрален прешлен, част от кръстцовата кост, както и латералните /външни части/ на кръстцовата кост, представляващо счупване на таза са довели до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника, счупване на лява ключица, поради анатомичната и функционална свързаност на костта с горният крайник е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, изкъпването на лява капачка е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник - пет средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК.

От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, според прокурора се установява, че техническите причини за настъпилото ПТП са: Навлизане на велосипеда на пътното платно на ул. Цар И. Асен II” без да спре на знак “Б2” “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и да осигури предимство на движещия се по нея лек автомобил марка “Мерцедес 190” с ДК №***.

Цитирано е и заключението по назначената по делото комплексна съдебна  автотехническа и медицинска експертиза /КСАвТМЕ/, от която според прокурора се установява следното: Непосредствена причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е избраната траектория на движение на велосипед марка „Sprint”, управляван от Т.И.М., извършвайки маневра „завой на ляво” в кръстовище, излизайки на главен път в момент, когато в посока от юг на север, по главния път се е движел лек автомобил „Мерцедес 190 Д” с ДК № ***, при което траекторията на движение на л. а. „Мерцедес 190 Д” се е пресякла по време и място с траекторията на движение на велосипеда в конфликтна точка (място на удара).

Тази конфликтна точка е била разположена в такава близост пред лекия автомобил, по-малка от дължината на опасната му зона за спиране, при която водачът на л.а. „Мерцедес 190 Д” не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез екстрено спиране.

При така избраното място и момент на изпълнение на маневрата „завой наляво” в кръстовище с излизане на главен път от водача на велосипеда, водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез екстрено спиране. Същият не е имал техническа възможност и да намали скоростта на лекия автомобил преди сблъсъка.

Втората причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е избраната скорост на движение от водача на велосипеда - Т.И.М., приближаващ се към кръстовище, която скорост да му позволи да може да спре при възникналата опасност. и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

Водачът на велосипеда - Т.И.М. при своето движение на разстояние от 1,00 м. преди линията на знака СТОП, или на 4,00 метра преди да излезе на пътното платно на ул. „Цар И. Асен II”, беше възприел движещия се по главния път лек автомобил „Мерцедес 190 Д”, /има пряка видимост/ и беше възприел екстрено спиране, сблъсък не би настъпил.

Трета причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е технически неправилната преценка на пътната обстановка, пътната сигнализация и движението му в тъмната част от денонощието без устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и без поставена светлоотразителна жилетка от страна на водача на велосипеда - Т.И.М..

По медицинската част на същата експертиза се установява, че описаните от експертите травматични увреждания са причинени от най-общото действие на твърди, тъпи предмети. Травмите на велосипедиста са причинени в резултат на съприкосновението между лекия автомобил и велосипеда с възкачване и носене на велосипедиста върху кепето на лекия автомобил и последващо отхвърляне на велосипедиста и падане върху пътното платно, асфалтовата настилка и бордюра. Тежестта и вида на дадено увреждане е в пряка зависимост от приложената сила, която до известна степен се определя от скоростта на травмиращия обект, както и от неговата маса. От съдебномедицинска гледна точка при възникване на дадено увреждане се говори за приложена сила на въздействие в травмираната област, която да причини уврежданията, а не за скорост. Тази приложена увреждаща сила на въздействие зависи както от взаимодействието между двата обекта /травмиращия и травмирания обект/, така и от редица други външни и вътрешни фактори, към които спадат масата на двата взаимодействащи предмета, формата, големината, посоката на действие и контактуващата повърхност на увреждащия обект, опосредствяващите удара предмети и материи, устойчивостта на тъканите и органите, общата реактивност на организма и др. Всички гореизброени фактори оказват въздействие върху проявеността на травматичните увреждания в различна степен. Методът за определяне на скоростта по наличните травматични увреждания е свързан с немалък риск от неправилни резултати и грешки. Именно това взаимодействие между множество различни фактори прави отговорът на въпроса каква точно е била скоростта на автомобила много труден, дори невъзможен. Скоростта като компонент от формирането на дадена сила е само един от факторите, оказващи въздействие върху проявеността на травмите. Факторът индивидуалност при всеки отделен човек също играе немалка роля за възникването на уврежданията. При един индивид това може да стане при много по-малка приложена сила, спрямо друг индивид, при когото е необходимо значително по-голяма сила на въздействие. На лицето Т.И.М. при станалото на 02.07.2018 г. ПТП е било причинено: Черепно-мозъчна травма, с линеарно счупване на черепа, кръвоизлив в лявото мозъчно стомахче, мозъчен оток, наличие на хигром, и развитие на коматозно състояние; Гръдна травма, със счупвания на 5, 6, 7, 8, 9-то ребра в ляво и 5, 6, 7, 12-то ребра в дясно, с контузия на белите дробове, и наличие на хемоторакс; Счупвания на ляв страничен израстък на 5 поясен прешлен и на бодлест израстък на 4-ти поясен прешлен; Счупвания на тялото на 1 -ви сакрален прешлен, част от кръстцовата кост, както и латералните /външни части/ на кръстцовата кост; Счупване на лява ключица; Счупване на носни кости; Разкъсно-контузна рана на ляво коляно; Изкълчване на лява капачка; Хематом в лява поясна област с нагнояване и развитие на флегмон /дифузно гнойно възпаление/; Контузии на глава и граден кош; Охлузвания по главата и гръдния кош. Черепно-мозъчна травма, с линеарно счупване на черепа, кръвоизлив в лявото мозъчно стомахче, мозъчен оток, наличие на хигром, и развитие на коматозно състояние, контузията на белите дробове с наличие не хемоторакс, и данни за развитие на възпалителни изменения в тях, както и хематомът в лява поясна област с данни в документацията за нагнояване и развитие на флегмон /дифузно гнойно възпаление/ поотделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупвания на 5, 6, 7, 8, 9-то ребра в ляво и 5, 6, 7, 12-то ребра в дясно, както и травмата в областта на гръбначния стълб, представена от счупвания на ляв страничен израстък на 5 поясен прешлен, на бодлест израстък на 4-ти поясен прешлен, са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата. Счупвания на тялото на 1-ви сакрален прешлен, част от кръстцовата кост, както и латералните /външни части/ на кръстцовата кост, представляващо счупване на таза са довели до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника. Счупването на лява ключица, поради анатомичната и функционална свързаност на костта с горния крайник, е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. Изкълчването на лява капачка е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник. Счупването на носни кости, разкъсно- контузната рана на ляво коляно са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузиите на главата, гръдния кош, както и охлузванията в тези области са довели до болка или страдание, без разстройство на здравето.

Възприетата от прокурора фактическа обстановка се установява според него от показанията на разпитаните свидетели, от изготвените съдебномедицински експертизи, автотехническа експертиза, протоколи за оглед, в това число и на веществени доказателства, както и от другите писмени доказателства по делото. Според представителя на държавното обвинение, в показанията си свидетелите В.П., В.Т. и Р.А. излагат обстоятелствата относно времето, прекарано със св. Т.М. преди пътнотранспортното произшествие, както и обстоятелствата, при които са наели таксиметровия автомобил, отказа на св. М. да тръгне с тях, движението им с таксиметровия автомобил, както и обстоятелствата, при които са видели св. М. непосредствено след произшествието. Свидетелите Д.К., Е.И., Е.М. и М.Р.в показанията си са изложили подробно възприетите от тях обстоятелства относно управлението на автомобила от св. О. Т., внезапната поява на св. М. с велосипеда пред автомобила и състоянието му непосредствено след пътнотранспортното произшествие. Разпитан в качество на свидетел, О. Т. Също излага обстоятелствата относно произшествието, като показанията му кореспондират както с показанията на посочените по-горе свидетели, с установеното при огледа на видеозаписа, огледа на местопроизшествие и изготвените експертизи. В показанията си св. Т.М. сочи, че няма спомен относно случилото се. Разпитани в качество на свидетели, родителите му И. и Т.М. излагат обстоятелства във връзка със състоянието му.В хода на разследването в качество на свидетел е разпитан И. Г. - водача на таксиметровия автомобил, в който са се возели свидетелите В.П., В.Т. и Р.А., като показанията му изцяло кореспондират с изложеното от посочените трима свидетели. В показанията си св. Б.Т. излага подробно констатираното от него в качество на младши автоконтрольор в РУ Асеновград при посещението на местопроизшествието непосредствено след случилото се. Показанията на посочените свидетели, според прокурора следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите последователно и подробно са изложили възприятията си, като разгледани в съвкупност показанията им са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите кореспондират изцяло и с установеното при извършения оглед на местопроизшествието и огледа на предоставения видеозапис. По делото следва да бъдат кредитирани изцяло и изготвените експертизи, тъй като вещите лица са отговорили подробно на поставените въпроси и не е налице съмнение относно обосновката на изложените изводи. В тази връзка намирам за неоснователни изложените възражения от адв. Т. и искане за назначаване на нова автотехническа и медицинска експертиза. В изготвената автотехническа и медицинска експертиза автоекспертът със съответните схеми и изчисления добросъвестно е установил в кой момент се е открила видимост за водача, изчислил е със значителна точност скоростта му на движение в онзи момент и възможността да отреагира адекватно на създалата се за движението му опасност, като категорично е заключил, че ударът за него е бил непредотвратим при установения начин на пресичане от св.Т.М.. Вещото лице е анализирало пътната ситуация в този отсек на улицата и не е налице съмнение относно изводите, че скоростта на автомобила е съобразена с конкретната пътна обстановка, какъвто междувпрочем е и отразения извод. Не са налице съмнения и относно изводите на медицинският експерт, че от медицинска гледна точка не е налице възможност да се определи скоростта на движение, преценявайки наличните травматични увреждания. В случая не са налице обективни обстоятелства, които да задължават св.О. Т. да намали скоростта си на движение и приемайки, че същата е била около 50 км/ч за населеното място, ударът е бил непредотвратим, тъй като св. М. е навлязъл дълбоко в опасната зона - на разстояние от 13 метра при опасна зона 36.66 метра. В тази връзка няма как да бъде вменена вина на св. О. Т. за настъпилото произшествие, независимо че при евентуална скорост около и под 31 км/час произшествието е могло и да бъде предотвратено. При така установените по несъмнен начин обстоятелства, прокурора приема, че изложените от адв. Т. възражения по отразените в експертизата съществени за делото факти са неправилни, тъй като обективната истина е правилно  установена, поради което не са налице основания за извършване на допълнителна експертиза.

Предвид горното, крайното становище на прокурора е, че по делото липсват изискуемите от чл.219 от НПК достатъчно доказателства за виновността на св. О.Е.Т. в извършване на престъпление от общ характер и по-конкретно на такова по чл. 343, ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което същият не следва да бъде привличан като обвиняем, а образуваното  наказателно производство следва да бъде прекратено поради следните съображения: Посочената разпоредба изисква при управление на МПС съответният водач да наруши правилата за движение и по непредпазливост да причини в случая средна телесна повреда на друго лице, а в настоящия случай това не е така. Категорично се установява от събраните в хода на досъдебната фаза доказателства, че св. О. Т. не е нарушил правилата за движение, т.е. липсва елемент от състава на това престъпление. Същият е правоспособен водач на МПС категории „В” и „М” от 2017 г. В случая описаното ПТП, при което е пострадал св.Т.М. се-дължи изцяло на неговите действия и само неговото поведение на пътя е причина за възникването му. Това според прокурора се установява по безсъмнен начин при съвкупната преценка на всички доказателства по делото в това число от свидетелските показания, включително и на независими очевидци, протоколите за оглед и заключението на автотехническата експертиза, изготвената допълнителна автотехническа и медицинска експертиза, които изцяло кореспондират помежду си. Предвид изложеното представителя на държавното обвинение приема, че деянието не съставлява престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, вр.чл. 342, ал.1 от НК.

Против посоченото Постановление на РП Асеновград, е постъпила жалба от адв. П.Т. в качеството му на повереник на  пострадалия Т.И.М., заведена с вх.№1537/18 от 20.01.2020г. на РП Асеновград. Доколкото по делото е безспорно установено, че св. Т.М. има качество на пострадал, то следва да се приеме, че той има право и правен интерес да обжалва постановлението на прокурора. В същото време се установява, че на 03.12.2018г. адв. П.Т. е бил надлежно упълномощен от пострадалия Т.М. /лист 170 от ДП/ да го представлява във връзка с воденото производство, като в този смисъл следва извода, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна. От обжалваното постановление се установява, че то е с дата от 10.01.2020г., като от приложеното към корицата на ДП известие за доставяне се установява, че то е било връчено на адресата адв. П.Т.  на 16.01.2020г. От това следва и извода, че жалбата е подадена и в срок.

С жалбата се изразява несъгласие със становището на представителя на прокуратурата относно новото прекратяване на наказателното производство, като се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт. След извършен подробен анализ на мотивите  изложени в постановлението на прокурора се иска неговата отмяна и връщането на делото със задължителни указания по прилагането на закона.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна с оглед искането за отмяна на прокурорския акт и връщането на делото за допълнително разследване.

Внимателната преценка на изложеното в постановлението за прекратяване на наказателното производство, дава основание да се заключи, че прокурора не е изложил в достатъчен обем фактическа обстановка,базирана на събраните по делото доказателства. Така например в прокурорския акт, не са намерили отражение част от показанията на таксиметровия шофьор-св. И. Г. Г. /лист 32 от ДП/ от които се установява,че движейки се по ул. „Капитан Андреев”  непосредствено преди да спре на знака „СТОП” за да завие наляво по ул. „Цар И. Асен II”, той е спрял и на знак „ СТОП” на кръстовището между ул. „Капитан Андреев” и ул. „Оборище”. /последното кръстовище  се вижда на горната цветна  снимка на лист 239 от ДП на гърба/. С оглед праволинейното движението на велосипедиста това обстоятелство също има някакво значение за  крайния резултат от настъпилото пътно произшествие. При изясняване на фактическа обстановка,наред с горното прокурора е пропуснал на посочи и каква е била посоката на движение на пострадалия, като по никакъв начин не описал неговия маршрут и улица по която се е движил и съответно да конкретизира самото кръстовище в което  е следвало да се включи. В прокурорския акт не са намерили отражение и част от показанията на св. Д.Н.К., който се намирал в автомобила на св. О.Е.Т. /лист 30, втора страница от ДП/ от които се установява,че движейки се по ул. „Цар И. Асен II”,  св. св. О.Е.Т. е пуснал газта и натиснал леко спирачките, когато е забелязал излизащия от кръстовището с ул. „Капитан Андреев” , таксиметров автомобил управляван от св.  И. Г. Г.. Това обстоятелство пък означава, че водачът О.Е.Т. е имал добра видимост и съответно е забелязал отдалеч включващия се от дясната му страна с маневра ляв завой таксиметров автомобил, който дори е минал пред автомобила на св.Т.. В този смисъл жалбата относно недостатъчната обоснованост на прокурорския се явява основателна. но въпреки това, съдът счете, че не следва да отменя акта и да връща делото на прокурора. Доколкото по досъдебното производство са събрани необходимия обем от доказателства и същото е изяснено от фактическа и правна страна, включително и чрез заключенията на назначените по делото, то съдът счете, че все пак крайното решение на прокурора за прекратяване на наказателното производство се явява правилно, като е безпредметно да се отменя прокурорския акт поради необоснованост  и делото да се връща само за изготвяне на ново постановление.

Макар и страдаща от известна оскъдност описаната от прокурора фактическа обстановка все пак е правилна, като тя се подкрепя от събраните по делото доказателства, които прокурора е посочил, че кредитира. С посочените по-горе изключения относно цитираните гласни доказателства, съдът възприема изцяло така отразената от прокурора фактическа обстановка.

Изложените в жалбата възражения от страна на повереника на жалбоподателя, предвид тяхната многобройност налагат същите да бъдат разгледани поотделно от съда, така щото да се даде отговор на всяко едно от тях.

Направеното възражение по пункт 1.1.1.1. от жалбата, относно това, че в изготвената комплексна медицинска автотехническа експертиза липсва достатъчна аргументация при някои от изводите на вещите лица, което да позволи да бъдат проверени изводите им за фактите, съдът намира, за неоснователно. В действителност методите на оценка на скоростта на движение на автомобила  при първоначално назначената АвТЕ и допълнителната такава  са различни,  като именно това е убегнало на повереника на пострадалия. В тази насока няма как да не посочи това, че заключението на експертите по назначената КСАвТМЕ е изключително задълбочено, като само по отношение на определяне на  скоростите на  лек автомобил „Мерцедес 190 Д” и велосипедиста тя обхваща страници от 18 до 26 от експертизата / листи 242 до 246 от ДП/ . Тъй като съдът следва да се аргументира във връзка с това възражение на повереника, то ще следва и да цитира въпросното заключение в тази му част:

„ПО ВТОРИ ВЪПРОС:

Определяне на скоростите на движение на двамата участници в ПТП - л. а.,, Мерцедес 190 D” с ДК № *** и велосипед марка „ Спринт”.

За определянето на скоростите на ПП средства от значение са следните технически важни моменти:

Преди сблъсъка, при приближаване към мястото на сблъсъка, и двете превозни средства са се движили с определена скорост.

В момента на сблъсъка част от енергията, респ. от скоростта е била погълната за настъпване на деформации и разрушавания.

След сблъсъка, в резултат на съхраняване на част от кинетичната енергия, двете превозни средства са продължили движението си до местата, в които са намерени.

Анализът и пресмятанията по отношение на определянето на скоростите на автомобилите ще извърша ретроспективно.

-         По отношение на л.а.„Мерцедес 190 D” с ДК № *** :

Движението на масовия център на л.а.„Мерцедес 190 D” с ДК № *** преди ПТП и след него се е състояло в следните етапи :

Преди сблъсъка - праволинейно движение по източната пътна лента в посока юг - север на ул.”Цар И. Асен II”.

След сблъсъка - продължение на движението си в същата посока юг - север на ул.”Цар И. Асен II”.

Фазите на движение преди сблъсъка и след сблъсъка автомобилът е преминал върху настилка от асфалт.

Във всички фази на движение автомобилът е бил върху колелата си.

- По отношение на велосипед марка „ Спринт” :

Движението на масовия център на велосипед марка „Спринт” преди ПТП и след него се е състояло в следните етапи :

-Преди сблъсъка - праволинейно движение по дясната, северната пътна лента в посока изток - запад на ул.”Капитан Андреев” в гр.Асеновград.

-          Непосредствено преди сблъсъка - завой на ляво в посока косо от изток на югозапад и излизане на източната, дясната пътна лента на главния път, на ул.„Цар И. Асен П”.

-          По време на сблъсъка и непосредствено след него - прекратяването на праволинейното движение напред, завъртане надясно около автомобила, рикоширане и отхвърляне косо в посока на североизток.

-          След сблъсъка - след отхвърлянето от лекия автомобил в посока на североизток е последвало суркане по пътното до десния бордюр, удар в бордюра и рикоширане в посока косо на северозапад по пътното платно до средната му част, до осевата линия, до мястото където е намерен.

Първата фаза на движение, преди сблъсъка, велосипеда е преминал върху настилка от асфалт.

Втората фаза на движение, непосредствено след сблъсъка велосипедът и пострадалия са били във въздуха, летеж.

Третата фаза на движение след сблъсъка велосипедът се е плъзгал върху настилка от асфалт.

За определяне скоростите на движение на двете превозни средства изхождаме от наличните обективни данни и приложимостта на различните методи.

В конкретния случай :

-нямаме намерени и фиксирани спирачни следи и от двете превозни средства,

-няма установено място на спиране непосредствено след сблъсъка от лекия автомобил, същият е продължил движението си,

-намерените и отразени в огледния протокол деформации по автомобила не се измерени и фиксирани с размери.

◄ Определяне на скоростта на движение на л.а.„Мерцедес 190 D” с ДК №***.

За целта се използва специализирана компютърна програма, в която са програмирани известни над 20 математически модела за описване на отхвърлянето, включително и тези модели, използвани в предходната експертиза.

Използваните формули в софтуера са следните:….” Като са посочени съответните методи и формули за определяне на скоростта, както и е направена и съответна графична Диаграма за изменение на далечината на отхвърлянето при скоростта на удара.

Заключението продължава :” Отдавна са разработени комплексни методи за определяне на мястото на удара и скоростта на автомобил при удара чрез съставяне на система уравнения, описващи отхвърлянето на пешеходеца и движение на автомобила след удара със стандартни кинематични формули.

В случая се описва движението с отчитане на процеса на спиране, без да се оставят спирачни следи. Тъй като съвместното решаване на такава системата от уравнения, представени на диаграмата с уравнения за движение на автомобила е твърде сложно и на практика не е възможно да се извърши ръчно, се използва компютърна програма.

С тази програма се установява, че тялото на пострадалия е било отхвърлено на разстояние от 16,50 до 16,60 м. след мястото на удара и носенето.

Скоростта на автомобила към момента на удара е била в интервала 51,0 ... 52,0 км/ч.

Определяне на скоростта на движение на автомобила към момента на удара.

Мястото на счупване на стъклото е в над средната част по височина на същото, което съответства на удар при скорост 60 км/ч по номограмата на „Martinez L. “Pedestrian Accident Reconstruction: Review and Update” The Traffic Accident Reconstruction Origin”.

Тази номограма е изведена при ПТП, извършени в USA, където масово използваните автомобили са с по-големи габаритни размери в сравнение с масово използваните в Европа.

В експертната практика съществуват множество математически модели, описващи общото разстояние - Lo, на пренасяне и хвърляне на тяло при челен удар на пешеходец.

В България се използва предимно модела на Коршаков,който се описва с неговата номограма построена по следващото уравнение:…

Тези два метода са за определяне на скоростта на автомобила при директен удар на пешеходец.

В конкретният случай имаме удар на велосипедист или спрямо тялото на пешеходец, в конкретния случай същият е с повдигнат център на тежестта, т.е. мястото на удара при една и същата скорост ще бъде на друго, по-високо място при този по-висок център на тежестта.

Велосипеда е марка „Спринт”, модел „Аполон” размер „XL” с 27,5 цолови гуми с 3 скорости отпред и 9 отзад.

Същият е с геометрия:

-          разстояние между предна и задна ос - 1108 мм.

-          височина на рамата под седалката - 520 мм. височина на каплата - 584 мм.

Т.е. най-ниската височината на която може да се постави седалката на велосипеда е не по-малко от 87 см. над нивото на пътното платно.

Видно от състоянието на велосипеда към момента на сблъсъка колчето на седалката е в горно, изтеглено положение. Същото е с дължина 20 см. при полезна височина на изтегляне от 15 см., а от там и седналият на нея велосипедист Т.М.. Седалищните части от тялото на велосипедиста Т.М. са се намирали повдигнати на височина около 102см. над нивото на пътното платно.

От двете номограми се определя, че скоростта на автомобила към момента на удара е около 60,0 км/ч. при директен удар на пешеходец, стъпил на пътното платно.

В конкретният случай директния удар е на повдигнато тяло, с повдигнат център на тежестта, или рамото и главата на пострадалия са с не по-малко от 15-20см. над обичайното положение на пешеходец спрямо представените две номограми.

След приравняването на височината на мястото на достигане на главата към конкретният казус по двете номограми се определя, че скоростта на автомобила към момента на удара е била около 50,0 км/ч.

ОТ МЕДИЦИНСКА ГЛЕДНА ТОЧКА:

Известно е, че тежестта и вида на дадено увреждане е в пряка зависимост от приложената сила, която до известна степен се определя от скоростта на травмиращия обект, както и от неговата маса. От съдебномедицинска гледна точка при възникване на дадено увреждане се говори за приложена сила на въздействие в травмираната област, която да причини уврежданията, а не за скорост. Тази приложена увреждаща сила на въздействие зависи както от взаимодействието между двата обекта /травмиращия и травмирания обект/, така и от редица други външни и вътрешни фактори към които спадат масата на двата взаимодействащи предмета, формата, големината, посоката на действие и контактуващата повърхност на увреждащия обект, опосредствяващите удара предмети и материи, устойчивостта на тъканите и органите, общата реактивност на организма и др. Всички гореизброени фактори оказват въздействие върху проявеността на травматичните увреждания в различна степен. Методът за определяне на скоростта по наличните травматични увреждания е свързан с немалък риск от неправилни резултати и грешки.Именно това взаимодействие между множество различни фактори прави отговорът на въпроса каква точно е била скоростта на автомобила много труден, дори невъзможен. Скоростта като компонент от формирането на дадена сила е само един от факторите, оказващи въздействие върху проявеността на травмите. Факторът индивидуалност при всеки отделен човек също играе немалка роля за възникването на уврежданията. При един индивид това може да стане при много по- малка приложена сила, спрямо друг индивид, при когото е необходимо значително по- голяма сила на въздействие.

След внимателно изследване механизма на сблъсъка се установи, че :

Първото съприкосновение между лекия автомобил и велосипеда с велосипедиста е „подкосяващ” удар, удар много под центъра на тежестта на тялото. Удара е във велосипеда. Последвало е възкачване на велосипедиста върху купето на автомобила с удар в предното обзорно стъкло. При това действие травмиращата сила е комплексна - взаимодействието между скоростта и масата на лекият автомобил и е увеличена от скоростта и масата на противоположно, срещу него /косо/ движещият се велосипедист. Последвал е период на носене на велосипедиста върху купето на автомобила с последващо отхвърляне и падането му на настилката с удар на пътното платно - отхвърленото тяло на велосипедиста, придобило скоростта на движение на лекия автомобил, носено от автомобила и придобило значителна кинетична енергия е изхвърлено косо на северозапад в асфалтовата настилка с последвал удар,, рикошет в левия бордюр /видно от предоставеният видеозапис на камера на месарски магазин, пострадалия велосипедист е отхвърлен „като топка”/. В механогенезата на описаното ПТП по съвкупност са били причинени установените травматични увреждания на пострадалия, описани по-долу в експертизата, по механизма на действие на твърди, тъпи предмети.

◄ Определяне на скоростта на движение на велосипеда с велосипедиста.

Скоростта на движение на планински велосипед марка „Спринт”, модел „Аполон” размер „XL” с 27,5 цолови гуми с 3 скорости отпред и 9 отзад ще разгледам в диапазони за движение на спокойно каране и бързо каране.

От проведени „Експериментални изследвания върху някой основни параметри за идентификация на ПТП” от ТУ София, факултет Сливен са представени обобщени данни от експериментални изследвания за средните скорости и ускорения на масовия център на велосипед.

Средни скорости на масовия център на велосипед с 26 цолови гуми при равномерно движение :

За възрастова категория :

мъже от 10 до 20 години

Първи венец Vв = 2,50 м/сек. Седма скорост

Втори венец Vв = 2,55 м/сек. Седма скорост

Трети венец Vв = 2,83 м/сек. Седма скорост

В конкретният случай велосипедиста е на възраст 17 год., добре развит.

Велосипеда е с много добри параметри, по-големи капли с 27,5 цолови гуми с 9 скорости отзад, за който няма проведени и представени конкретни практически изследвания.

Велосипедиста се движи интензивно след, следва/гони/ лекия автомобил.

Велосипеда след удара е в положение отпред паднала верига от венците, а отзад на най-малкият по диаметър венец, т.е. на най-голямо предавателно съотношение, или т.н. - „на най-голяма скорост”.

Наклона е низходящ по цялата дължина на пътното платно в участъка на ул.”Капитан Андреев” в посока изток запад, като на 1,5 метра западно /преди знака/ от знака “СТОП”, наклона е 5/100см., на 1,5 м. източно /след знака/ от знака “СТОП” наклона е 6/100см., а на 3.0 м. източно /след знака/ от знака “СТОП”, на линията на главния път, на ул.”Цар И.Асен II” наклона е 8/100см.

Движението на велосипедиста по ул.”Капитан Андреев” видно от представените видеозаписи на камера 5 на “PEKARNA BOBY RACH” е непрекъснато, не спира на знака “СТОП” и директно излиза на главния път, на ул.”Цар И. Асен II”.

Въз основа на всички тези обективни обстоятелства и субективни показания приемам движението на велосипеда на трети венец, на 9 скорост, по наклон от 8/100 см. или 4°34”26'12, гонейки лек автомобил като бързо каране с ускоряване в участъка непосредствено преди сблъсъка - спускане към главния път, без спиране на знака “СТОП”.

Скоростта на движение на велосипеда към момента на сблъсъка приемам в диапазона на бързо каране, не по-малка от :

- Vв = 12,0 - 14,0 км/ч Vcp — 3,6 м/сек. при бързо каране на велосипед;

Vв - км/ч - скоростта на движение на велосипеда.

Практически велосипедисти с този тип велосипеди, при същите условия, наклон и моментни ускорявания, натоварвания са в състояние да се движат със скорости в порядъка на 18-20 км/час, даже достигат и до 22 км/час.

Въз основа на данните по делото, направеното мащабно построение и пресмятане, съпроводено с технически анализ, в отговор на поставената задача, определям:

 

ОТГОВОР НА ВТОРИ ВЪПРОС:

Скоростите на движение на автомобила и велосипедиста при тяхното движение по време на сблъсъка са били:

-Скоростта на л.а.„Мерцедес 190 Д” с ДК №*** по време на сблъсъка с велосипедиста Т.М. е била е била около 50 км /час.

-Скоростта на велосипедиста Т.М. по време на сблъсъка с л.а.„Мерцедес 190 Д” с ДК №*** е била около 12 - 14 км /час.”

 

В тази си част заключението по назначената КСАвТМЕ е точно, ясно и обосновано, като същото е онагледено с формули, диаграми и снимки, като същото няма как да не бъде кредитирано. Скоростите на лекия автомобил и на велосипедиста са конкретно и ясно определени, като са посочени и методите по които са определени. Между впрочем от така определената скорост на  велосипедиста Т.М. по време на сблъсъка, става ясно, че той, движейки се надолу по ул. „Капитан Андреев” не е спряло нито на знака „СТОП” на кръстовището на  „Цар И. Асен II”, нито на знака „СТОП” на предходното кръстовище с ул. „Оборище”. Правилен се явява извода на вещите лица, че велосипедиста е гонел таксито в което са пътували неговите приятели.

Направените възражения по пунктове 1.1.1.2.  и 1.1.1.3. от жалбата,  съдът намира също за неоснователни. В цитираното заключение по назначената по делото КСАвТМЕ, преди да отговорят на въпроса дали скоростта на лекия автомобил е била технически съобразена и от какво разстояние водачът е могъл да забележи велосипедиста, експертите са определили скоростите на двете ППС, опасната зона за лекия автомобил, като за отговорите на горните въпроси  са взели предвид всички обстоятелства по делото, включително и осветеността на пътя, намиращите се в района сгради и други съоръжения и други  фактори от значение за изясняване на произшествието.

Тъй като съдът следва да се аргументира и във връзка с тези възражения на повереника, то ще следва отново да цитира въпросното заключение, което в тази си част обхваща страници от 26 до 40 от експертизата / листи 246 до 253 от ДП/:

 

„КИНЕМАТИЧЕН АНАЛИЗ НА ПТП

ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪПРОСИ :

Определяне на техническите възможности при конкретните обективни

и субективни условия за предотвратяване

на автопроизшествието

► Определяне на опасната зона за спиране на лек автомобил „Мерцедес 190 Д” с ДК № ***”.

За изчисляване на опасната зона за спиране на МПС е в сила съответната зависимост:/като е посочена съответната формула съдържаща множество параметри/, като след пресмятане, при установената скорост на движение на автомобила от V = 13,89 м/сек или 50 км/час, става ясна че S опасна зона = 39,05 метра ~ 40 метра. Общото време за спиране на автомобила при тези условия е 3,82 сек.

► Определяне на разполагаемото разстояние на лек автомобил „Мерцедес 190 Д” с ДК № ***” и времето за неговото движение.

Съгласно графичното мащабно построение на пътната ситуация по отразените данни, видеозаписите от камерите, както и мястото на сблъсъка показва, че лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д” при своето движение в дясната, източната пътна лента на ул.”Цар И. Асен II” е възприел възникналата опасност и е реагирал със спасителна маневра с волан “завой на ляво”.

При общо време за реакция на водача от tp = 1,4 s и време за реакция с волан от tcp = 0,1 s в този случай, цялото време за движение на лекия автомобил по пътното платно от началния момент на възприемане на опасността до сблъсъка е : tобщо = 1,5 s

Пътят който е изминал лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д” за това време, при установената скорост е:

S разполагаемо л.а. = 20,84 метра.

► Определяне на пътя изминат от велосипедиста Т.М. и времето за неговото движение.

При приетата скорост на движение на велосипеда от

V = 3,6 м/сек или 12-14 км/час :

за времето на движение на лекият автомобил, когато е възприет като опасност, или частичното време за движение на велосипеда :

Същият е изминал разстояние :

S велосипед = 5, 40 метра.

Т. е., за това време за движение от 1,5 сек на двете ППС, с установените скорости, при тези условия на движението им по пътното платно преди сблъсъка същите са се намирали съответно :

-          л.а.„Мерцедес 190 Д” на ул.”Цар И. Асен II”, на 20,84 метра преди мястото на сблъсъка

-          велосипедиста Т. М. ***, на 5,40 метра преди мястото на сблъсъка.

Съгласно графичното мащабно построение на пътната ситуация по отразените данни показва, че велосипедиста Т. М. се е намирал в средната част на ул.”Капитан Андреев”, на 1,40 метра преди да излезе на ул.”Цар И. Асен II” когато е възприет като възникналата опасност от водача на лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д”.

ИЗВОД:

Водачът на лекия автомобил „Мерцедес 190 Д” с ДК № ***” е възприел като опасност движещия се велосипедист Т. М. ***, на 5,40 метра преди мястото на сблъсъка, или на 1,40 метра преди да излезе на ул.”Цар И. Асен ІІ”.

В предвид на това, че движението по време на ПТП-то се е осъществило вечерта в тъмната част на денонощието, то лекия автомобил се е движил при включени светлини, на къси или дълги светлини.

Ще разгледам варианта на къси светлини :

Конструктивно, при движение на къси светлини, автомобилите осветяват пред себе си на разстояние около 75 метра пред десния фар и около 45 метра пред левия фар. Ъгълът на разпръскване на светлинния сноп по хоризонтала е около 6° - 8° за всеки от фаровете.

Освен тази осветеност обаче всички автомобилни стъкла на фарове са профилирани по подходящ начин, така, че да се осигури осветеност встрани от предната част на автомобила. Нуждата от подобна осветеност е свързана с маневриране в градски условия, при малки скорости. При по-съвременните автомобили, където стъклата на фаровете са пластмасови и не са профилирани както тези от стъкло, тази осветеност се постига с подходящо профилиране на рефлекторите или дори със завъртане на осветителния елемент (при най- авангардните нови модели) при използване на волана.

Тази осветеност е с ъгъл на разпръскване около 160° - 170° и далечина на осветяване около 5-10 метра.

Схематично, зоната на осветеност отпред и встрани от автомобила има следния вид…, /като в експертизата е посочена и тази схема на късите светлини на лекия автомобил /.

При движение на прав участък установената опасна зона за спиране от 40 метра при скорост на движение от 50 км/час, то при осветеност на пътя от 75 метра на къси светлини евентуално възникнала неподвижна опасност при тези условия би попаднала извън опасната зона за спиране на лекият автомобил. Същият би я осветил и би я възприел.

В конкретния случай л.а.”Мерцедес 190 Д” се е движил на включени светлини и водачът му е могъл да възприеме осветена опасност извън опасната зона за спиране на лекия автомобил.

► Определяне техническата възможност водача на лек автомобил „Мерцедес 190 Д” с ДК № ***” да предотврати настъпването на сблъсъка.

Максималната скорост при която водача на л.а.„Мерцедес 190 Д” би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, следва да се определи от посочената в заключението зависимост от параметри, от което, след заместване се получава за Vаmax = 8,25 m/s ,

т.е. водача на лек автомобил „Мерцедес 190 Д” би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост равна и по-малка от 30 km/h.

Дължината на определената опасна зона от 39, 05 е по голяма от определеното разстояние на дистанция до мястото на удара от 19.84 метра , като разстояние това се равнява на 20, 84 метра.

ИЗВОД:

От това съотношение следва, че в анализираната пътна ситуация, от момента на реакция на водача на л.а.„Мерцедес 190 Д”,той е нямал техническа възможност да установи лекия автомобил преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Велосипеда с велосипедиста е попаднал дълбоко в опасната зона за спиране на лекия автомобил.”

За определяне на това дали скоростта е била съобразена в експертизата са изследвани и част от критериите съдържащи се в  задълженията на водачите на МПС посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е цитиран този текст.

Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват, с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

От техническа гледна точка цитираните по-горе критерии се анализират с помощта на три формули:

Първата обхваща случаите на намалена и или ограничена дължина на видимата зона пред автомобила:/ като е посочена съответната зависимост от параметри/

Втората и третата обхващат случаите на движение на МПС в условия, при които възникват центробежни сили (движение в завой): / като отново е посочена съответната зависимост от параметри/.

В конкретния случай цитираните по-горе критерии имат следните технически значения :

— атмосферните условия и конкретните условия на видимост : произшествието е в тъмната част от денонощието, в населено място, на улично осветление и осветеност от фаровете на автомобила.

Движещият се в тъмната част от денонощието велосипед е без устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред.

Водача на велосипеда Т. М. няма поставена светлоотразителна жилетка при управлението му в тъмната част от денонощието и при намалена видимост.

ИЗВОД:

Водачът на велосипеда Т.М. със своите действия, бездействия е допринесъл за намаляване разстоянието на възприемане от водача на лекия автомобил „Мерцедес 190 Д”.

        релефът на местността - хоризонтален, равен и прав участък от пътя , т.е. липса на завой, където могат да възникнат центробежни сили или променливата R ~ со.

        състоянието на пътя - асфалтова настилка, суха, без дупки и неравности.

        превозното средство - лек автомобил с пет пътника в него, който няма данни да е бил технически неизправен.

        превозваният товар - няма данни лекия автомобил да е бил претоварен.

        характерът и интензивността на движението - този критерий не може да се изрази цифрово, т.е. това не е технически критерий, а субективно възприятие, което не може да се анализира технически.

От анализа на условията на конкретната пътна обстановка, пътните и атмосферни условия е видно, че единственото условие което е налагало евентуално съобразяване и ограничаване на скоростта на движение на автомобила под максимално разрешената за движение в населено място е движението нощем, на фарове и улично осветление, условия на намалена видимост в тази връзка.

В случая Sоз = 39,05м.< Sосв.= 75м.

Извод:

Скоростта на лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК № *** е била съобразена с конкретната пътна обстановка, пътните и атмосферни условия.

В конкретният пътен участък на ул.”Цар И. Асен II”, на 35 метра южно от мястото на сблъсъка, предхождащо мястото на сблъсъка в посоката на движение на л.а.„Мерцедес 190 Д” има напречна хоризонтална маркировка “М8” - “Пешеходна пътека” с широчина 4м., а на 2,3Ом. преди нея има вертикална сигнализация - пътен знак със специално предписание “Д17” - “Пешеходна пътека”. Не се установиха други ограничения или указващи сигнализации.

В предвид астрономическо време на настъпилото ПТП - около 23.30 часа на 02.07.2018г., интензивността на движение на пешеходци към този момент по тази пешеходна пътека и отстоянието и на 35 метра преди мястото на сблъсъка същата не представлява опасност и не изисква заостряне на вниманието на водача на движещият се по пътното платно л.а.„Мерцедес 190 Д” след нея.

► Определяне практическата видимост на двамата водачи на ППС - водача на лек автомобил „Мерцедес 190 Д” с ДК № ***” към движещият се по ул.”Капитан Андреев” велосипедист Т. М. и обратното и техническата възможност да предотврати настъпването на сблъсъка.

На база на предоставените материали в досъдебното производство и направен допълнителен експертен оглед на района на ПТП се установи :

В конкретният пътен участък на ул.”Цар И. Асен II”, южно от мястото на сблъсъка, предхождащо мястото на сблъсъка в посоката на движение на л.а.„Мерцедес 190 Д” от западната страна на улицата има разположени сгради ограничаващи видимостта на водачите движещите се по ул.”Цар И.Асен II” МПС отдясно, ограничава се видимостта към движещи се по ул.”Капитан Андреев” ППС.

На югоизточния ъгъл на кръстовището е разположена сграда на “Сладко Пекарна Анри”. Тротоара между пекарната и пътното платно е с широчина 2,40м. Северозападния ъгъл на пекарната е разположен на 4м. южно от южния край на пътното на ул.”К.Андреев”. На тротоара до бордюра, успоредно на ъгъл на пекарната е разположен бетонен стълб от електро- преносната мрежа с Ф – 45 см.

От анализа на условията на конкретната пътна обстановка, на пътните условия е видно, че практическата видимостта на водача на л.а.„Мерцедес 190 Д” към движещи се по пътното платно на ул.”Капитан Андреев” ППС или пешеходци е намалена.

Съгласно графичното мащабно построение на Скица 3 на пътната ситуация по отразените данни показва, че:

1.         Водача на лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д” се е намирал на разстояние 20,84 метра преди мястото на сблъсъка, когато е възприел велосипедиста Т. М. като възникналата опасност. Велосипедиста се е намирал в средната част на ул.”Капитан Андреев”, на 1,40 метра преди да излезе на пътното платно на ул.”Цар И. Асен II”.

На линия 1- 1 / скица 3, лист 264 от ДП/  е показана видимостта между двете ППC.

2.         Когато велосипедиста Т. М. се е намирал в средната част на ул.”Капитан Андреев”, на 3,00 метра преди да излезе на пътното платно на ул.”Цар И. Асен II”, на линията на знака СТОП, лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д” се е намирал на разстояние 27,07 метра преди мястото на сблъсъка.

На линия 2-2 / скица 3, лист 264 от ДП/ е показана видимостта между двете ППС.

Определяне техническата възможност от водача на л.а.„Мерцедес 190 Д” да предотврати настъпването на сблъсъка при това месторазположение.

Максималната скорост при която водача на л.а.„Мерцедес 190 Д” би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, следва да се определи от зависимостта:/като е посочена съответната зависимост/, където :

Sуд* = 26,07 м - дистанция в рамките на която водача би трябвало да спре, определена от зависимостта.

Sуд*= Sуд – S*

Syд = 27,07 m - дистанция до мястото на удара.

S* = 1 m - приета безопасна дистанция до мястото на удара.

След заместване се получава за Vamax = 10, 25 m/s ,

т.е. водача на лек автомобил „Мерцедес 190 Д” при възприемане на велосипедиста на линията на знака СТОП, би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост равна или по-малка от 37 km/h.

3. Разглеждам вариант :

Когато велосипедиста Т. М. се е намирал в средната част на ул.”Капитан Андреев”, на 4,00 метра преди да излезе на пътното платно на ул.”Цар И. Асен II”, или на 1,00 м. преди линията на знака СТОП, лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д” се е намирал на разстояние 29,91 метра преди мястото на сблъсъка.

На линия 3-3 / скица 3, лист 264 от ДП/  е показана видимостта между двете ППС.

Определяне техническата възможност от водача на л.а.„Мерцедес 190 Д” да предотврати настъпването на сблъсъка при това месторазположение.

Максималната скорост при която водача на л.а.„Мерцедес 190 Д” би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, следва да се определи от зависимостта:

където :

Sуд* = 28,91 ш - дистанция в рамките на която водача би трябвало да спре, определена от зависимостта.

Sуд*= Sуд – S*

 където:

Syд = 29,91 m - дистанция до мястото на удара.

S* = 1 m - приета безопасна дистанция до мястото на удара.

След заместване се получава за Vаmax = 11, 38 m/s ,

т.е. водача на лек автомобил „Мерцедес 190 Д” при възприемане на велосипедиста на линията на знака СТОП, би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,

ако се е движел със скорост равна или по-малка от 41 km/h.

 

4.Разглеждам вариант:

Когато велосипедиста Т. М. се е намирал в средната част на ул.”Капитан Андреев”, на 4,50 метра преди да излезе на пътното платно на ул.”Цар И. Асен II”, или на 1,50 м. преди линията на знака СТОП, за да има видимост към лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д” същият трябва да се намира на разстояние 23,86 метра преди мястото на сблъсъка, което е неизпълнимо, т.е. колкото повече назад се е намирал велосипеда и респективно лекият автомобил те не са имали пряка видимост един към друг.

На линия 4-4/ скица 3, лист 264 от ДП/ е показана видимостта между двете ППС.

Разглежданите варианти на видимост са при условие, че лекия автомобил „Мерцедес 190 Д” се е движил в лявата част на пътната лента, до осевата линия.

5.Определяне техническата възможност от водача на велосипеда Т. М. да предотврати настъпването на сблъсъка.

От анализа на условията на конкретната пътна обстановка, на пътните условия е видно, че има пряка видимост от водача на велосипеда Т. М. към движещия се по пътното платно на ул.”Цар И. Асен II”, лек автомобил има когато същият се е намирал на разстояние от 4,00 метра преди да излезе на пътното платно на ул.”Цар И. Асен II”, или на 1,00 м. преди линията на знака СТОП.

Още повече, че лекия автомобил се движи насреща, косо отляво за велосипедиста и е с включени фарове - интензивен сетивен сигнал за възприемане.

Съгласно графичното мащабно построение на пътната ситуация по отразените данни показва, че велосипедиста Т. М. се е намирал в средната част на ул.”Капитан Андреев”, на 8,08 метра преди мястото на сблъсъка, когато е могъл да възприеме лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д” като възникнала опасност.

При това месторазположение на велосипеда определям опасната му зона за спиране, а именно :

► Определяне на опасната зона за спиране на велосипеда с водача на Т. М..

За изчисляване на опасната зона за спиране на МПС е в сила /съответната посочена от експертите / зависимост. 

В същата параметърът  tp = 0,8s е времето за реакция на водача при случай, че е имало определени признаци за опасност - излизане на главен път, наличие на задължителен знак СТОП /Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство/ Наличие на светлина от включени фарове на лекия автомобил - интензивен сетивен сигнал за възприемане.

Параметърът tcp = 0,1s е  времето за сработване на спирачната система

 tн = 0,3 s е времето за нарастване на спирачното закъснение

V =3,6м/сек представлява  приета скорост на велосипеда преди сблъсъка

Jспирачно = 3,2 M/S2 - максимално възможно спирачно закъснение

От проведени „Експериментални изследвания върху някой основни параметри за идентификация на ПТП” от ТУ София, факултет Сливен са представени обобщени данни от експериментални изследвания за средните отрицателни ускорения на масовия център на велосипед.”

Изчислено е и спирачно закъснение при закъснително движение на велосипед, м/сек2, съответно при скорости от 10 км/час и 20 км/час, за сух асфалт, съответно за предна, задна и и двете гуми заедно на велосипеда. Предвид това е прието, че велосипедиста е задействал и двете спирачки едновременно.

„Същите са дискови, вентилирани с големи дискове.

След пресмятане, при установената скорост на движение на велосипеда от V =3,6 м/сек или 12-14 км/час:

S опасна зона = 5, 81метра

S опасна зона = 5, 81 метра < S разполагаемо = 8, 08метра

т.е. ако водача на велосипеда Т.М. при своето движение на разстояние от 4,00 метра преди да излезе на пътното платно на ул.”Цар И. Асен II”, или на 1,00 м. преди линията на знака СТОП беше възприел движещия се по главния път лек автомобил „Мерцедес 190 Д” и беше предприел екстрено спиране, същия ще спре на разстояние 2,27 м. преди мястото на удара и сблъсък не би настъпил.

Видно от представените видеозаписи на камера 5 на “PEKARNA BOBY RACH” движението на велосипедиста по ул.”Кап.Андреев” е непрекъснато, не спира на знака “СТОП” и директно излиза на главния път, най-вероятно същият не възприема движещият се по главния път - ул.”Цар И. Асен II” лек автомобил „Мерцедес 190 Д”.

Видно от представеният „Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и урина” № 565 06.07.2018г. от Специализирана хим. лаборатория при „УМБАЛ-Пловдив”АД, гр.Пловдив на лицето Т.И.М., ЕГН ********** се доказа 1,24 % /едно цяло, две, четири/ концентрацията на алкохол в кръвта.

Концентрацията на алкохола в кръвта на водача на велосипеда Т.И.М. е била 1,24 % и се отнася към лека степен на алкохолно опи.е (0,50% - 1,50% - 2,50%) от приетите в практиката степени.

Токсичните реакции на алкохола се дължат преди всичко на свойствата му като депресант, преобладават симптоми на подтиснати функции на ЦНС (централната нервна система).

Понижава се активното внимание, както и забавяне на рефлексите. Снижава се обемът и качеството на изпълняваната работа, нараства допускането на грешки. Нарушава се мускулния тонус, стеснява се периферното зрение.

Дори и при ниски концентрации на алкохола се намалява възможността да се определя разлика в интензитета на светлината, за допир, за различаване на цветовете, за регистриране на писмени знаци, показани за кратко време. Последното става видимо 10 минути след консумацията на алкохол.

Алкохолът намалява зрителната острота при 0,2 % за не пиячи, при 0,2-0,3 % за умерени пиячи и при 0,4-0,7% за системни пиячи. При установената концентрация на алкохол ще има сериозни нарушения на зрението, особено при нощно движение. Понякога е нужно много по-силно осветление, за да се различат отделните предмети, докато при по-слабо осветление не могат да се различават въобще.

След консумация на алкохол при шофиране се наблюдава тенденция за „виждане в тунел“(„тунелно виждане”), поради стеснение на периферното зрение. Мускулният тонус намалява, влошава се координацията и се забавя времето за реакция. Намалява се способността за преценка на скоростта и разстоянието, както и възможността да се реагира правилно на неочаквано препятствие.

С повишаване на концентрацията на алкохола в кръвта се повишава риска от произшествие. „

Горното е онагледено в изготвената към експертизата диаграма на лист 252 от ДП.  Това е представено на долната таблица.

„На таблицата са представени две криви. Горната крива е за млади, неопитни водачи, а долната е за стари опитни водачи.

По-важно в случая е повлияване на физиологичните функции на водача, което е представено по-горе, както и риска от възникване от ПТП при определена концентрация на алкохола в кръвта.

Съгласно изследвания за виждането на водачите нощно време (Р. L. Olson, Е. Farber. Forensic aspects of driver reception and response, 2003) е установено, че независимо от силата на светлината на фаровете през нощта водачът определя разстоянието до препятствие два пъти по-голямо от действителното.

При нощното каране поначало има стесняване на периферното и централното зрение. През нощта се виждат своевременно и добре високо контрастните предмети. Всички тези особености на карането през нощта и наличието на алкохол в кръвта създават определен риск за произшествие, както е в случая.

В случая има консумация на алкохол с повлияване на различни физиологични функции и движение през нощта.

От изложеното по-горе за влиянието на алкохола на различни функции на водачите на ППС и особеностите на нощното виждане при тях може да се заключи, че алкохолното опи.е при водача на велосипеда Т.И.М., като участник в движението има значение за нарушение на различни нормални физиологични функции, които имат отношение към безопасно шофиране през нощта и е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

ИЗВОД:

Водачът на велосипеда Т.И.М. при своето движение на разстояние от 4,00 метра преди да излезе на пътното платно на ул.”Цар И. Асен II”, или на 1,00 м. преди линията на знака СТОП,

беше възприел, при наличие на пряка видимост движещия се по главния път лек автомобил „Мерцедес 190 Д” и беше предприел екстрено спиране,

сблъсък не би настъпил.

Произшествието при това условие е технически предотвратимо.

Съгласно графичното мащабно построение на пътната ситуация по отразените данни показва, че когато велосипедиста Т. М. се е намирал в средната част на ул.”Кап.Андреев”, на разстояние от 4,00 метра преди да излезе на пътното платно на ул.”Цар И. Асен II”, или на 1,00 м. преди линията на знака СТОП,е могъл да бъде възприет като обект от водача на лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д”.

Съгласно графичното мащабно построение на пътната ситуация по отразените данни показва, че когато велосипедиста Т. М. се е намирал в средната част на ул.”Кап.Андреев”, на 1,40 метра преди да излезе на ул.”Цар И. Асен II” е възприет като възникналата опасност от водача на лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д”.

Или разликата в разстоянието между двете месторазположения на велосипеда, когато е могъл да бъде възприет като обект и когато е възприет като опасност е 2,6 метра.

При приетата скорост на движение на велосипеда от 3,6 м/сек. същият ще измине това разстояние за 0,72 сек.

ИЗВОД:

Водачът на лекия автомобил „Мерцедес 190 Д” с ДК № ***” е оценил като опасност със закъснение от 0,72 сек, движещия се велосипедист Т. М. ***.

Възможностите за предотвратяване на сблъсъка съм разгледал във вариант 3.

НО:

Времето за реакция на водача включва два основни компонента :

-          сетивно време - времето за което водача забелязва, усеща обекта създаващ опасността.

-          време за възприемане - времето необходимо на водача да оцени ситуацията като опасна.

Движещ се или стоящ пешеходец или велосипедист встрани от пътното платно, който няма явно намерение да навлезе в лентата за движение на автомобила не представлява пряка опасност.

Когато обекта промени намерението си - промени посока на движение и навлезе, стъпи в лентата за движение на автомобила или се насочи към нея на разстояние 1,0 -1,5 метра, то тогава той възниква като опасност за движението.

Движещият се велосипедист по ул.”Капитан Андреев” на разстояние 4 м. встрани от главния път сетивно може да бъде възприет като обект, но не може да бъде възприет като пряка опасност, да се оцени ситуацията като опасна, още повече, че той трябва да се съобрази с правилата на закона, да спре на знака СТОП и да даде предимство на движещите се по главния път МПС.

Във връзка със задължението на водачите на пътни превозни средства да избират скоростта на движението съобразявайки се с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие - условие което не налага на водача да предвижда, че зад всеки ъгъл на сграда, на второстепенна улица може да излезе, изскочи ППС, което не изпълнява предвидените в закона норми.

От техническа гледна точка водачът не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на останалите участници в движението.”

Предвид подробното заключение на вещите лица, то е ясно, че скоростта от 50 км/ч. на лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д” се явява освен разрешената за населеното място, то се явява и съобразена такава. Този извод изцяло кореспондира с решение № 520/15.12.2008г. на ВКС по н.д. № 500/2008г. ІІ-н.о. Съгласно това решение, при условията на нощна видимост, съобразената с конкретните пътни условия скорост е тази, даваща възможност да се реагира на възникналата опасност в рамките на осветения от фаровете на автомобила участък от пътя. Случайно деяние би било налице само ако при липса на допуснати нарушения от водача, когато опасността възникне в опасната зона за спиране и го постави в невъзможност да спре. Именно и това се  е случило в настоящия казус: Водачът О.Е.Т. е управлявал лекия автомобил марка „Мерцедес 190 Д” със скорост от 50 км.ч. която се явява съобразена с конкретните пътни условия, като опасността е възникнала за водача внезапно, следствие от изскачането на велосипедиста Т.И.М. в опасната зона, както и следствие от неспирането на знак „СТОП” намиращ се на ул. „Капитан Андреев”. Пред вид това за водача О.Е.Т.  не е имало възможност за реагиране с оглед избягване на удара, който настъпва изключително поради вината на пострадалия.  За водача О.Е.Т. са налице всички изисквания по чл. 15 от НК даващи основание неговото деяние да се квалифицира като случайно, при липса на допуснати от негова страна каквито и да е било нарушения на правилата за движение по пътищата. Действително преди удара водача О.Е.Т. е преминал през пешеходна пътека, но за него предвид самите пътни условия, с оглед липсата на пешеходци на и около пътеката,  не е имало каквото и да е задължение да намалява скоростта. По същите причини, той движейки се път с предимство, не е  имал каквото и да е задължение да намалява скоростта преминавайки през кръстовището на ул. „Цар И. Асен ІІ“ с ул. „Капитан Андреев”. Не имал задължение да се движи със по-ниска скорост в конкретните условия защото евентуално е шофирал в  „тъмната част на денонощието, късно вечерта, или евентуално след натрупана умора през деня, както и защото е шофирал в централна градска част; евентуално по  път с дупки; както и защото само четири секунди преди инцидента е пропуснал през  кръстовището да мине  друга кола, както и защото в автомобила са се возили още четири лица и за това защото водачът е младо момче с малък опит в шофирането”. При положение, че за водачът О.Е.Т. не е имало някаква опасност на пътя или край него, която да се свърже с някое от тези обстоятелства, няма как да се приеме, че той е следвало да намали или да се движи с по-ниска скорост от максимално разрешената. В този смисъл жалбата и в тази част се явява неоснователна.

Твърдението относно липса на конкретика дали водача О.Е.Т. е шофирал с предписаните му очила или без тях, се явява без значение. По делото безспорно се установи, че секунди преди удара, движейки се, той е пропуснал пред себе си и през кръстовището таксиметровия автомобил на св.  И. Г. Г., като при това дори е намалил скоростта. От това обстоятелство следва извода, че автомобила на св. И. Г. Г. е бил възприет като опасност своевременно от водача О.Е.Т., като реакцията му е била напълно адекватна.  Това говори , че към онзи момент със зрението и възприятията на водача О.Е.Т. всичко е било наред, а и основно пътното произшествие е станало не поради несвоевременното възприемане на велосипедиста от страна на водача О.Е.Т., а поради внезапното изскачане на платното на Т.М. пред лекия автомобил и липсата на време за реакция от страна неговия водач.

При пълно изяснена фактическа обстановка и причини за пътното произшествие съдът намира жалбата за неоснователна и по отношение на искането за извършване на следствен експеримент. Това искане на практика е лишено от каквато и да е конкретика, като то не дава възможност да установи в какво точно, ще се състои този експеримент и какви доказателства и обстоятелства ще се изяснят и проверят с него.

Съдът намира жалбата за неоснователна и по отношение на искането за събиране на доказателства относно техническото състояние на автомобила, тъй като това обстоятелство вече е било изяснено от вещите лица в цитираното заключение по назначената КСАвТМЕ.

Направеното искане от страна на повереника на пострадалия за отмяна за обжалваното постановление по отношение на престъплението по  чл.343, ал.1 б. „б” вр. чл.342,  ал.1 от НК и за връщане на досъдебното производство на прокурора ведно със задължителни указания за събиране нови доказателства, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.  

 Мотивиран от горното, съдът на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВРЪЖДАВА  постановление на РП Асеновград от 10.01.2020г. с което е прекратено наказателното производство по ДП №500/2018г. по описа на РУ на МВР Асеновград водено с оглед извършено престъпление по  чл.343 ал.1 б. „б” вр. чл.342 ал.1 от НК.

 

След влизането на определението в сила делото да се върне на РП Асеновград.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на св. Т.И.М. ***.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: