РЕШЕНИЕ

 

                                                      № 4730

 

                                           гр. Варна, 17.11.2017год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

   ВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание  на  осемнадесети октомври  през две хиляди и  седемнадесета    година, в състав:

 

           

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА  ХРИСТОВА

 

  при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА  , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №8177/2017г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявеният  иск, намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 49, ал. 1 и ал.3 от  СК.

Ищцата Р.Р.С., ЕГН: ********** претендира от съда да прекрати гражданския брак, сключен  между нея и ответника М.С.С., ЕГН: **********, поради настъпило в брачните отношения, между страните, дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответника.

Ищцата излага, че с ответника имат сключен граждански брак на 12.10.2009 год. пред длъжностно лице на Община Варна, област Варненска. Този брак е втори за нея и първи за него. От брака имат родено едно дете – Н. М. С., роден на *** ***, ЕГН **********.

След сключването на граждански брак с ответника, заживяват в дома на родителите й  жив. *, където и до настоящия момент живеят тя и синът им. Първите две години от съвместния им живот протичат нормално. Ражда се детето им. Скоро след раждането на детето той започва да отсъства от семейното жилище за по няколко дни под предлог, че отива при родителите си в гр.Варна. Заедно с това съпругът й  престава да се грижи за нея и детето. През това време той получава социална помощ, тъй като страда от заболяване на черния дроб. Тъй като липсват доходи от трудова заетост, между тях започват конфликти, които непрекъснато се задълбочават, той започва да се държи лошо с тях и понякога да й нанася побои.В последствие разбира, че той има връзка с друга жена. През 2014г. ответникът М.С.С. за пореден път влиза в затвора - гр.Варна за извършено от него престъпление, където пребивава и в момента. По време на пребиваването му в затвора той я заплашва и обижда по телефона. По този повод  е подавала жалби до районна прокуратура - гр.Варна. През цялото време на брака помежду им тя осигурява нейната  и издръжката на детето им. Тя  е поела изцяло грижите детето им да посещава детска градина и редовно личния си лекар. Това окончателно ги отчуждава. По тази причина те от шест години не живеят като семейство и бракът помежду им съществува само формално, изпразнен от своето съдържание, поради което тя счита, че той е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника М.С.С..

Наред с брачните искове, ищцата предявява и следните небрачни искове:

Моли упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. М. С., роден на *** ***, ЕГН **********, да бъдат предоставени на нея- неговата майка Р.Р.С..

Моли семейното жилище, в което живее тя и детето, и което е собственост на родителите й в * да бъде предоставено на нея Р.Р.С..

Моли съда да определи на бащата М.С.С., ЕГН **********, личен режим да вижда и взема детето Н. М. С., роден на *** ***, ЕГН ********** всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 до 18 часа и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Моли съда да осъди бащата М.С.С., ЕГН ********** да заплаща в полза на малолетното им дете Н. М. С., роден на *** ***, ЕГН **********, чрез нея неговата майка, месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, с падеж всяко първо число от месеца, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане, считано от датата на подаване на исковата молба.

Моли на основание чл.149 от СК  съда да осъди бащата М.С.С., ЕГН ********** да заплати в полза на малолетното ни дете Н. М. С., роден на *** ***, ЕГН **********, чрез нея неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева за една година назад.

Моли след прекратяване на брака да носи досегашното си фамилно име С..

Моли за присъждане на направените от нея по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът не депозира писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявените искове. В хода по същество на делото моли съда да уважи предявените брачни и небрачни искове.

В съдебно заседание ответникът не се противопоставя на искането за развод , желае той да упражнява родителската права по отношение на детето.  

Контролиращата страна - ДСП град  Белослав , представя  соц.доклад. В съдебно заседание редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От предоставеното удостоверение за сключен граждански  брак, издадено от Община Варна  е видно, че на  12.10.2009год. в град Варна, М.С. С.в и Р.Р.С. са сключили граждански брак пред длъжностното лице по гражданското състояние, за което е съставен акт за граждански брак №1400 от същата дата. След сключване на брака, съпругът е приел  да носи фамилното име  С..

  Съгласно представено по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Варна, детето Н. М. С. е родено на ***год. и негови родители са : Р.Р.С. и М.С.С..

От приетата по делото служебна бележка №150/19.06.207год. , издадена от ДГ”Щастливо детство” град Белослав се установява, че детето Н. М.С. е записано и посещава подготвителна група за задължителна предучилищна  подготовка за учебната 2016/2017год. и е записан в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст.

Според заключителната част на приетия по делото соц.доклад, майката Р.Р.С.  изпълнява съместно и отговорно родителските си функции. Същата задоволява психоемоционалните и специфични потребности на детето Н. М. С.  от здравни грижи , образование, емоционална грижи и топлина. Детето е силно привързано към нея. Предвид това, че непосредствените грижи са поети от нея бащата би следвало да осигурява финансови средства , които да покриват част от нарастващите разходи на синът си Н. М.С..   

В полза на ищцата са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката  Д. Д.В.-първеа братовчедка на ищцата и без  дела със страните.

В показанията си пред съда св. Василева, заявява следното: Р. и М. имат сключен граждански брак от 2009г. Детето е на М..  Р. и М. живеят заедно почти осем години. През тези години се разбират добре, имат добро семейство. Р. гледа детето добре. Детето сега е на шест години. Р. няма други деца. Започват караници. Той заминава, по два, три дена не се прибира. Започват да се ревнуват. Излиза, че господинът има приятелка, любовница и започват караници. Караниците продължават около месец, два. После той е в затвора. Тя разбира, че той има приятелка, има друго дете и решават да се разделят. От година и три, четири месеца живеят фактически разделени. След като М. излиза от затвора окончателно минава година и четири месеца, през които не живеят заедно. Докато М. е в затвора и след фактическата раздяла между съпрузите, детето е при Р. и тя се грижи за него. Живее в собствената й къща. Има две стаи, кухня, салон, има двор. Сега построи помещение като хол. Р. живее сама с детето в тази къща. Р. добре се грижи за детето, добре е облечено, ходи на градина. Р. сама гледа детето. В момента не работи. Не й е известно от къде си получава доходите. Тя работи по корабите преди две години. Има средства, детето е нахранено, облечено, посещава градина. Има поставени всички ваксини, прегледи. Р. се държи добре с детето. Детето е много привързано към нея. Бащата и той го посещава, добре се държи с детето. Когато живеят заедно бащата се грижи за детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В брачните отношения на съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Между тях са изчезнали любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите и за обществото. Съвкупната преценка на събраните по делото  доказателства налага извод, че отношенията между съпрузите се влошават постепенно, като отчуждението между тях започва с появили се караници и често напускане на семейното жилище от страна на ответника. По време на брака ответникът създава извънбрачна връцка с което особено много се влошават отношенишята между съпрузите. От около година и няколко месаца съпрузите живеят във фактическа раздяла. Пред този период от време влошените брачни отношения напълно прекъсват и отчуждението между съпрузите се задълбочава.Бракът между страните е лишен от съдържание и без смисъл за съпрузите, обществото и детето М.Предвид на това следва да се допусне развод на соченото правно основание-чл.49,ал.1 от СК.

 Причината за брачното разстройство е поведението на ответника, който доста често е напускал семейното жилище, с това си поведение е предизвиквал караници в семейството и ревност от страна на ищцата, която ревност, предвид създадената от ответника извънбрачна връзка е била основателна. Ето защо съдът приема, че виновност за разстройството на брака следва да носи ответникът и на основание чл.49,ал.3 от СК, обявава виновността за разстройството на брака на съпруга.  

По отношение заявения небрачен иск за упражняване на родителските права по отношение на детето М. , съдът намира следното: Съблюдавайки събраните по делото доказателства и задължителната съдебна практика, установена в Пост. №1 / 74год. на Пленума на ВС, настоящия съдебен състав извежда извод, че  интереса на детето М. ще бъде по-добре защитен, ако родителските права по отношение на него се продоставят на майката. Двамата родители претендират упражняването на родителските права по отношение на детето. В хода на прозиводството по делото се установи, че двамата родители докато са живели заедно са се грижили добре за детето. Родителските права върху детето М. съдът намира, че следва да бъдат предоставени на майката по следните съображения. След напускане на съпругата от семейното жилище, същата е полага много добри грижи за детето. Детето е установено при майката в нормална битива и семейна среда, ходи на детска градина и се развива много добре. Майката  не е ограничавала по никакъв начин връзката между детето и бащата. Детето е във възраст, в която има все още нужда от  непосрествени грижи по фактическото му отглеждане. Тези грижи с оглед на тяхното естество / чистене, гладени, готвене/ по-добре биха се престирали от майката. За същата в хода на прозиводството по делото се установи, че полага много добре непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Детето е привързано към майка си, която съгласно соц.доклад има необходимия подход и потенциал да подпомага момчето в неговото образователно и личностно развитие.Детето е приспособено в средата създадена от майката. Няма доказателства по делото , които по някакъв начин да контрират този извод на съда . Майката се справя успешно с грижите по отглеждане и възпитание на детето.Предвид на това съдът намира че родителските права по отношение на детето М. , следва да се предостави на майката и местоживеенето на детето да се определи при майката.  

По отношение режима на лични отношения на бащата с детето  , съдът намира следното:  Събразявайки възрастта на детето , съществуващата връзка между детето и бащата,съдът намира  за адекватен следния режим на личен контакт между ответника   и детето : всяка втора  и четвърта   седмица от месеца от 9.00часа в събота до 18.00часа в неделя, като бащата ще бъде длъжен да вземе детето от майката   и го връща и  един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

По отношение претендираната издръжка , съдът намира , че такава следва да се присъди  в полза на детето.  Установи се по делото, че родителите на детето са   работоспособни. Претендирания размер издръжка  от майката  е 120лв., който много се доближава до минималния размер на издръжка за непълнолетни, който е в размер на 115лв. Отчитайки факта, че задължението за издръжка към непълнолетен е императивно предвидено за трудоспособни родители, съдът намира, че издръжка за детето следва да се присъди в претендирания размер, считано от датата на завеждане на иска 21.06.2017год.Падежа на плащане на издръжката следва да бъде до пето число на месеца за който се дължи , ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обосноваващи изменението или прекратяването на издръжката.

По отношение на издръжката за минало време, една тодина назад от завеждане на иска - 21.06.2016год. съдът намира следното: Съгласно ппоказанията на свидетелката Василева съпрузите живеят във фактическа раздяла от една година и няколко. Показанията на свидетелката са дадени в съдебно засадение на 18.10.2017., предвид на това , съдът приема, че  така соченият период на фактическа раздяла от една година и някокло месеца съвпада с периода на претенцията за издръжка за минало време, който е от 21.06.2016год. до датата на завеждане на иска 21.06.2017год. Предвид на това издръжка за минала време ответникът следва да заплаща за детето М.. Размерът на издръжката за този период от време съдът определя на 120лв. месечно. Този размер издръжка е съобразен с възрастта на детето, императивните разпоредби, че издръжката за детето следва да бъде над минимума определен в закона и обстоятелството, че бащата е работоспособен с възможности да реализира доходи и участва в издръжката на детето.

По иска за ползване на семейното жилище, находящо се в * няма спор между страните, че е собственост на съпругата. Съпругът няма претенции към ползването на семейното жилище. Майката и детето са установени да живеят в това семейно жилище. Ето съдът намира, че следва да уважи искането на ищцата за присъждане ползването на семейното жилище.

След развода всеки от съпрузите следва да носи фамилното име , което е носил по време на брака. Ищцата е запазила рождената фамилия след сключване на брака, а ответникът , който е приел да носи фамилното име на съпругата не е депозирал искане да възстанови предбрачното си фамилно име.

Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 50.00 лв. С оглед факта, че виновност за разстройството на брака носи ответникът той следва да заплати окончателната държавна такса. С оглед обстоятелството , че виновен за разстроството на брака е ответникът, съдът присъжда на ищцата сторените по делото разноски в размер от 25лв. за платена държавна такса. Ответникът следва да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК и държавната такса за присъдената издръжка в размер от  230.40лв., от които 172.80лв. за издръжката от датата на подаване на исковата молба и за напред и 57.60лв. за издръжката за минало време.  

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

          

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между  М.С.С., ЕГН: **********  и  Р.Р.С., ЕГН: **********,***  на  12.10.2009г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49 ал.1 СК.

ОБЯВЯВА, че виновност за разстройството на брака носи съпругът М.С.С., ЕГН: **********, на основание чл.49,ал.3 от СК.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение роденото   от брака между страните  дете  Н. М. С., ЕГН: ********** на майката  Р.Р.С., ЕГН: ********** и определя местоживеене на детето   при   майката .

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата М.С.С., ЕГН: ********** с детето  Н. М. С., ЕГН: **********  , както следва: всяка втора  и четвърта   седмица от месеца от 9.00часа в събота до 18.00часа в неделя, като бащата ще бъде длъжен да вземе детето от майката   и го връща и  един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

 

ОСЪЖДА  бащата  М.С.С., ЕГН: **********  да заплаща месечна издръжка в полза на детето Н. М. С., ЕГН: **********, действащо чрез своята майка и законен представител  Р.Р.С., ЕГН: **********  в размер на 120лв./сто и двадесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-21.06.2017год.,с падеж до пето  число на месеца за който се дължи, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение или прекратяване, на основание чл.143,ал.2 от СК, както и издръжка за минало време, на основание чл.149 във вр. с чл.143,ал.2 СК, за една тодина назад, считано от 21.06.2016год.до 21.06.2017год.  по 120лв./сто и двадесет лева/ месечно.

 

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО  на семейното жилище, находящо се в  * на съпругата   Р.Р.С., ЕГН: **********  .

 

ПОСТАНОВЯВА след развода съпрузите да носят брачното си фамилно име, което фамилно име за съпругата съвпата с предбрачното й фамилно име, а именно:  С. И С., на основание чл.53 от СК.  

 

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН: **********   с адрес: *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер от  50 лв. /петдесет  лева/, на основание чл.329,ал.1 от ГПК и 230.40лв./двеста и тридесет лева, четиридесет ст./ , на основание чл.78,ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН: **********   с адрес: *** да заплати на Р.Р.С., ЕГН: **********  с адрес ***, сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл.329,ал.1 във вр. с чл.78,ал.-1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен  срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.  

 

 

                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

                                      /Р.ХРИСТОВА/