РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Свиленград, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Р. Н. И.а
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200286 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000098 от
19.04.2022 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Н. Д. Г. с ЕГН ********** от село ******************,
със съдебен адрес: град ********************, чрез адвокат А.Г., за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. (пункт 1) и
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 2).
Жалбоподателят Н. Д. Г. чрез процесуалния си представител – адвокат
А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен (издаден в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения), жалбоподателят не бил извършил процесните нарушения, не
били изяснени всички факти и обстоятелства по случая и наложените
1
наказания били незаконосъобразни и несправедливи. Претендират се
разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. Д. Г., не се явява
и не се представлява. С Писмена молба процесуалният му представител
излага доводите си по същество с искане за отмяна на НП в цялост – сочи, че
била налице неясното по отношение на процесния автомобил, по отношение
на първото нарушение сочи, че била налице неяснота относно фактическата
обстановка, не била посочена конкретната хипотеза на нарушената
материалноправна норма и не ставало ясно с какъв точно акт е отнето
Свидетелство за управление (СУ) на моторно превозно средство (МПС), а по
отношение на второто нарушение сочи, че неправилно била посочена
нарушената материалноправна норма и било налице противоречие с
материалния закон при описанието на фактическата обстанока. Представен е
Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 21.03.2022 година около 21.30 часа Д. Г. Д. (служител в РУ – Д.град
към ОДМВР – Хасково, командирован на територията на РУ - Свиленград),
заедно със свои колеги, при изпълнение на служебните си задължения се
намират на четвъртокласен общински път № 55035 при км. 12+100, на
територията на община Свиленград, област Хасково, където спират за
2
проверка МПС – лек автомобил марка „Ауди”, модел 80 с държавен
регистрационен номер ***********, управляван от жалбоподателя Г. и негова
собственост, при която установяват, че същият не притежава СУ на МПС, тъй
като е отнето по административен ред на дата 03.11.2021 година с влязло в
сила на 28.06.2021 година НП № 20-0271-001678/05.11.2020 година на
Началник Група в РУ – Харманли към ОДМВР - Хасково. Г. не представя и
Свидетелство за регистрация (СР) на управляваното от него МПС.
Предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, ИВ. АТ.
ИВ. – Старши полицай в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково, идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), съставя на същата дата, против жалбоподателя
Г. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) със серия АД и с бланков № 025151. Това процесуално действие
извършва и с участието на Д. Г. Д.. В изготвения АУАН актосъставителят
излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с
управление на МПС без СУ, тъй като е отнето по административен ред и с
неносене на СР на управляваното МПС, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването им. А досежно квалификацията, нарушенията
правно квалифицира с разпоредбите на чл. 150а от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, които вписва за нарушени. Нарушителят е запознат със
съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е, като сочи, че няма възражения
против констатациите в Акта. АУАН е връчен лично на жалбоподателя –
нарушителя Н.Г., на дата 21.03.2022 година.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 22-
0351-000098 от 19.04.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН като
посочва, че мястото на нарушението е община Свиленград - общински път №
55024, след което посочва и друго място на нарушението – община
Свиленград - общински път IV № 55035, както и правната квалификация на
нарушенията, дадени от контролния орган - чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП (като
доуточнява същата по пункт 1) и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и налага на
3
жалбоподателя Г. административни наказания „Глоба” съответно в размер на
100 лв. и на 10 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на
11.05.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и
информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетите по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР, Заповед № 1253з-5 от 06.01.2022 година на Директора на ОДМВР –
Хасково и Протокол за резултатите от проведен изпит за проверка на
знанията по ЗдвП и Кодекса за застраховането на служители при ОДМВР –
Хасково от 06.01.2022 година, вземайки предвид факта, че ИВ. АТ. ИВ. заема
длъжността „Старши полицай” в Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентична с „Младши инспектор” и от
Писмо рег.№ 351000-2862 от 20.05.2022 година, видно от което Бончо
Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Г. има налагани множество санкции с НП и Фишове за
различни административни нарушения на ЗДвП, както и му са налагани
принудителни административни мерки.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
4
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят –
полицейски служител, е категоричен, че именно Г. е бил водач на процесното
пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и на
него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение,
не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, нито в съдебно заседание.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на
процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател,
поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
В НП са посочени две места на нарушението – общински път № 55024, и
общински път IV № 55035. Налице е несъответстние в приетото за
установено от страна на АНО.
Мястото на нарушението е част от главния факт в
административнонаказателното производство и се включва в предмета на
доказване по делото. От обективна страна административното нарушение се
5
характеризира с място на осъществяването си, което следва да бъде посочено
в АУАН и НП по идентичен начин. Посочването на този факт относно
обективната страна на административното нарушение е от значение както за
защитата на административнонаказания субект, който има право да научи
всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира
защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед
законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на
доказване на всеки един от елементите (обективна и субективна страни) на
твърдяното нарушение. Отсъствието на законово предвидените условия за
издаване на НП води до ограничаване на правото на защита на наказаното
лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на
констатациите още в момента на тяхното установяване, т.е. в конкретния
случай на жалбоподателя не му е ясно срещу деяние, извършено на общински
път № 55024 или на общински път IV № 55035, следва да се защитава.
Наличието на две места, посочени в НП представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза
на производството. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
мястото на извършване на деянието представлява задължителен елемент при
описание на същото. Мястото на осъществяване на деянието е обстоятелство,
индивидуализиращо конкретното деяние. В случая е компрометирана
доказателствената стойност на официалния документ – НП, приложено към
Административнонаказателната преписка (АНП), поради което и следва да се
приеме, че въобще липсва място на установяване на административното
нарушение.
Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит за
издаденото НП и липсата му или посочването на различни места е нарушение
на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение трето от
ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи
къде точно е извършено нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко
накърнява правото му на защита. Не би могло да се приеме, че мястото на
нарушението е на територията на община Свиленград, тъй като в нейната
територия са включени над 20 населени места и не става ясно за кое точно
землище на населено място иде реч.
6
ЗАНН изисква този формалистичен подход. Това е така защото в
настоящото производство не може да се поправят грешки, допуснати на
административната фаза, пък били те технически, очевидни или явни. В
административнонаказателното производство е непознат института на
фактическа (техническа) грешка и е недопустимо съществуването на такава
когато се касае до място на извършване на деянието, тъй като това място е
задължителен и изключително важен реквизит (както вече бе посочено).
Именно съобразно това место на нарушението Съдът следва да гради
изводите си за материалната и териториалната компетентност на
актосъставителя и наличието на съществуващ в нормативната уредба състав
на административно нарушение. Т.е. неточното, непълното или грешното
посочване на мястото на нарушението винаги е съществено процесуално
нарушение. Извеждането на мястото на нарушението от други доказателства
по делото е недопустимо. Ако се приеме обратното то би се стигнало до
хипотезата по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно. Т.е. административната
отговорност спрямо Г. за нарушенията по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП следва да отпадне като НП бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура. Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред като
констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити
и минимално изискуемо съдържание. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесните две деяния е идентично. Следователно нарушенията
биха били описани по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същите и да организира адекватно правото
си на защита. Действително в АУАН не е посочена датата на раждане на
свидетеля по Акта Д., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата
7
му, както и че е служител на РУ – Д.град при МВР би било налице пълно
индивидуализиране на посочения свидетел и не би бил наличен проблем с
неговата индивидуализация. От друга страна констатираният пропуск не би
представлявал съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не би било налице. Фактът, че в НП при посочване на МПС, което е
управлявал жалбоподателят е посочен грешен регистрационен номер -
************СН вместо правилния ***********СМ и че на едно место
процесният лек автомобил е посочен че е марка „Фолксваген”, модел
„Венто”, а на друго – марка „Ауди”, модел 80, не би довело до различни
правни изводи, тъй като не засяга правото на защита на наказания, защото в
НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил) (поради изложеното наведените в тази
насока възражения от адвокат Г. биха били неоснователни). Тези конкретни
факти са надлежно квалифицирани като нарушения по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП
и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Фактът, че АНО е доуточнил нарушената
материалноправна разпоредба за нарушението по пункт 1 не би
представлявало съществено процесуално нарушение предвид нормата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът би приел, че Актът и НП са издадени от компетентни органи
съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1,
б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този
закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на
вътрешните работи. Видно от т. 1.4 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018
година е налице оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите
на „Охранителна полиция” при РУ в състава им. Видно от Заповед № 1253з-
5/06.01.2022 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
актосъставителя ИВ. АТ. ИВ., преминал успешно изпит за проверка на
знанията по ЗДвП - полицейски орган от посочената категория (съгласно
Протокол от дата 06.01.2022 година). В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 21.03.2022 година актосъставителят ИВ. АТ.
ИВ. е заемал длъжността „Старши полицай в Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, която длъжност е идентична с
„Младши инспектор”, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол
по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” е
8
структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на
свидетеля И., направено в открито съдебно заседание, проведено на
20.06.2022 година. Предвид изложеното актосъставителят И.И. безспорно би
се явил длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което
има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено
в зоната на отговорност на РУ - Свиленград.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива.
Правилни биха били дадените от АНО материалноправни квалификации
на извършените две нарушения.
На базата на гласните и писмените доказателства, Съдът би намерил за
категорично установена отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка по
извършване и констатиране на процесните нарушения. В тази насока Съдът
би приел, че напълно правилно, както актосъставителят, така и наказващият
орган са квалифицирали поведението на водача като нарушение на
разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, която въвежда забрана за водачите
на ППС да управляват МПС когато СУ е отнето по административен ред
(видно от Решение № 260018 от 23.02.2021 година по АНД № 25/2021 година
на Районен съд – Харманли, потвърдено с Решение № 168 от 28.06.2021
година на Административен съд – Хасково) (поради което наведените
възражения на адвокат Г. относно неяснота по фактическата обстановка и
неяснота относно конкретния административен акт по отношение на първото
нарушение биха били неоснователни) и на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, която въвежда задължение за носене на СР на управляваното МПС
(в този ред на мисли Съдът би приел, че е неоснователно наведеното от
адвокат Г. възражение, касаещо неправилно посочена нарушена
материалноправна разпоредба по отношение на второто нарушение, тъй като
тя е изрично посочена, но явно не е видяна от процесуалния представител).
Иначе казано дадените от АНО правни квалификации по пункт 1 и по пункт 2
биха съответствали на изложените факти и описаните деяния в констативно –
съобразителната част на НП, приети за доказани от органа, които биха
покрили обективните признаци на посочените административнонаказателни
9
разпоредби. Като водач, управляващ ППС, жалбоподателят е субект на
задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата
за движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни
задължения, така и относно движещите се ПС. Т.е. жалбоподателят е
управлявал лек автомобил след като СУ е отнето по административен ред и
не е представил която и да е част от СР на МПС.
Действително не е посочена конкретната хипотеза на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП, отнасяща се до настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП
Съдът би приел, че е направено достатъчно ясно описание на това нарушение
и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не би се
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират,
съответно не би било нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Налице би бил и субективният елемент от състава на всяко едно от двете
нарушения – извършени виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваните от
него деяния, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на
умисъла, пряко биха се извели от обективните му действия.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретните случаи като
маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на
нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществените фактически състави на
административни нарушения, процесните деяния не биха разкрили
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не биха съставлявали маловажни
случаи, според Съда.
Административните наказания за двете нарушения биха били правилно и
законосъобразно определени както по вида си, така и по размери,
индивидуализирани в предвидените от закона такива – фиксиран за
10
посочения размер по пункт 2 и в минималния размер по пункт 1. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не би
съществувала, предвид фиксираният размер на санкцията по пункт 2 и
минималният такъв по пункт 1. Така наложените с обжалваното НП
административни наказания за процесните нарушения, Съдът би намерил за
необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Изложената фактическа обстановка би се установила от писмените
доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено
на 20.06.2022 година свидетел ИВ. АТ. ИВ.. Писмените доказателствени
източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги
кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно
верни биха се възприели и свидетелските показания на ИВ. АТ. ИВ.. С правна
преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства,
приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе
посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Другите документи, приложени в кориците на делото, Съдът също би
кредитирал, тъй като не биха били в противоречие с другите събрани
доказателства и биха способствали за разкриване на обективната истина.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства пред районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
11
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само ОДМВР е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР -
Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0351-000098 от 19.04.2022 година на Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Н. Д. Г. с ЕГН
********** от село ******************, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.
(пункт 1) и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 2).
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Г. с ЕГН
********** от село ******************, сумата от 300 лв., представляваща
извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
286/2022 година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12
13