Р Е Ш Е Н И Е
№ 973 10.08.2020 г.
Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 5 август 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана
Стоянова
Прокурор: ИВАН
РОГОШЕВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5884 по описа за 2019 година.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3
от ЗОДОВ.
Ищецът Ю.К.А. твърди
в исковата си молба, че
през месец юли 2019 г., подала в РП Стара Загора жалби/сигнали, съдържащи
оплаквания срещу конкретно лице. На 09.08.19г. било издадено постановление на
РП Стара Загора по преписка № 3142/19г., с което постановление било отказано да
се образува досъдебно производство по подадените сигнали.
Почти
по същото време получила и призовка да се яви на 28.08.19г. в РС-Стара Загора
за участие по ЧНД 2160/19г. по описа на съда. Разбрала, че това дело било
образувано по предложение на РП Стара Загора и с което се правило на основание
чл. 157 - 163 от Закона за здравето искане да бъде задължително настанена за
лечение в специализирано психиатрично лечебно заведение. Сочи, че ангажирала
адвокат, който да я представлява по делото и на когото заплатила сумата от 500
лв. за оказване на помощ и защита по ЧНД 2160/19г. по описа на РС Стара Загора.
Адвокатът се запознал с делото и уведомил ищцата, че РП Стара Загора желае по
делото да се изясни дали има заболяване, поради което може да извърши
престъпление, или което заболяване представлявало опасност за близките, за
околните, за обществото или застрашавало сериозно здравето й, като при наличие
на такова заболяване РП искали от съда да бе настанена задължително на лечение.
Останала изненадана от това искане на РП Стара Загора. Сочи, че действително в
миналото имала проблеми свързани със здравословното състояние на нейни близки,
но никога не била правила нещо, което да е било опасно за нея или другите. Още
повече се изумила, когато разбрала, че доказателствата срещу ищцата били
жалбите, които подала през месец юли 2019г. Почувствала се унизена. Почувствала
се огорчена от това, че прокуратурата приела, че от жалби, които подала, с
които искала съдействие, от жалбите, с които сигнализирала за проблем се
извличал извод, че била опасна за себе си, друго лице и въобще за обществото.
На 28.08.2019г. се явила в РС Стара Загора, като в хода на делото съдията я
изслушал и прекратил производството. Съдебният акт влязъл в сила на 03.09.19г.
За
краткото време на проведеното производство, претъпяла редица унижения и
страдания. Гореописаните действия на органите на прокуратурата силно я смутили
и притеснили. Знаела, че с подаване на жалби осъществявала едно законно право,
а в действителност РП Стара Загора, я „наказва" за това, че реализирала
правото си на жалба. Изгубила съня си. Събуждала се с мисълта, че хората я
смятат за луда, за престъпник, нямала ден, в който да не изпитва страх от
бъдещето, лягала с мисълта какво ли ще стане, ще я настанят ли в ** и как щяло
да бъде там. Заявява, че близките й я успокоявали, че не се знаело какво ще
стане, но на въпросите й какво лошо има в това, че подала жалба, как РП без да
прецени, че има някакви данни, че има заболяване, че била опасна за себе си и
околните, искали да я настанят на задължително лечение, не можели да отговорят.
В деня на делото се тресяла цялата, едва ходела и не знае как стигнала до съда.
Била щастлива след като съда прекратил делото.
Дори
и след приключване на делото отрицателните й преживявания, свързани с този
период не се преустановили. Чувствала се обидена и огорчена, заради това дело
изгубила вяра в органите на прокуратурата.
Тези
претърпени вреди от неимуществен характер оценява на 3 000 лв.
По
воденото срещу нея производство ангажирала да я защитава адвокат С.Ч. ***, на
когото заплатила изцяло договорената сума за цялостна защита по воденото срещу
ищцата производство в размер на 500 лв.
Претендира
заплащането на обезщетение за причинените й от гореописаните незаконни действия
и актове на органите на досъдебното производство и прокуратурата на РБ вреди на
обща стойност 3500 лв., от които 3000 лв. за неимуществени и 500лв. за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019 г. до
окончателното изплащане.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
1500 лв., от които 1000 лв. за неимуществени и 500лв. за имуществени вреди -
обезщетение за претърпените от ищцата вреди от действията на РП Стара Загора по
тяхна преписка № 3314/19г., и по която преписка е направено искане до РС Стара
Загора да бъде настанена на задължително лечение в специализирано психиатрично
заведение, ведно със законната лихва, считано от 03.09.19г. - датата на влизане
в сила на съдебния акт, постановен по ЧНД 2160/19г. на РС Стара Загора до
окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски и
дължимите такси.
Посочва
банкова сметка ***, по която ответникът следва да изпълни задължението си
съобразно постановения съдебен акт.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Районна
прокуратура гр. Стара Загора.
Твърдят,
че исковата молба, ведно с приложенията, била подадена пред РС-Стара Загора от Ю.К.А.,
ЕГН: **********, като не е посочено конкретно правно основание, но от изложение
на обстоятелствата, на които се основавал иска е видно, че се касаел за искови
претенции, предявени на основание ЗОДОВ. Срещу Прокуратурата на Република
България били предявени две искови претенции - за неимуществени вреди в размер
на 3000 лв. /1000 лв./ и за имуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със
законната лихва, считано от 03.09.2019 г, до окончателното й изплащане, т.е.
били предявени два кумулативно съединени иска, като А. твърдяла, че претърпяла
тези вреди във връзка с частно наказателно дело № 2160/2019 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, образувано по предложение на Районна прокуратура -
гр. Стара Загора, което било прекратено на 28.08.2019 г., като съдебният акт
бил влязъл в сила на 03.09.2019 година. Същевременно, следвало да се отбележи,
че досежно размера на претендираните с исковата молба неимуществени вреди било
налице противоречие между посочената в искова молба цена на иска,
обстоятелствата, на които се основавал иска и от друга страна размерът им,
посочен в петитума на иска, където се сочила не сума в размер на 3000 лв., а
1000 лв. Тоест от така предявената искова претенция за неимуществени вреди не
ставало ясно какъв точно бил искания от ищцата размер на обезщетение за
претърпени от нея вреди от действията на РП - Стара Загора по прокурорска
преписка 3314/2019 г. по описа на РП - Стара Загора, поради което било налична
нередовност на исковата молба.
Считат
предявените и претендирани искови претенции за неимуществени вреди и за
имуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от
03.09.2019 г. до окончателното й изплащане срещу Прокуратурата на Р. България,
за неоснователни и по основание, и по размер.
В
исковата молба ищцата твърдяла, че през месец юли 2019 г. била подала няколко
сигнала /жалби/ в Районна прокуратура гр. Стара Загора, съдържащи оплаквания
срещу конкретно лице. С постановление за отказ на РП - Стара Загора по преписка
№ 3142/2019 г. по описа на РП - Стара Загора бил постановен отказ да бъде
образувано досъдебно производство по подадените от ищцата сигнали. Видно от
представеното копие на горецитираното постановление за отказ да се образувало
досъдебно производство същото касаело образувана прокурорска преписка по
подадени две заявления на Ю.А. съответно на 08.07.2019 г. и 23.07.2019 г., по
които била образувана преписка № 824500-11266/2019 г. по описа на Второ РУ на
МВР - гр. Стара Загора.
Същевременно,
искането за задължително настаняване и лечение на Районна прокуратура гр. Стара
Загора, по което било образувано частно наказателно дело № 2160/2019 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, било направено във връзка с друга прокурорска
преписка, а именно - № 3314/2019 г. по описа на РП - Стара Загора. Последната
била образувана по отделени материали от прокурорска преписка № 3108/2019 г.
описа на Районна прокуратура гр. Стара Загора. Прокурорска преписка № 3108/2019
г. по описа на Районна прокуратура гр. Стара Загора била образувана по повод
депозирана жалба от ищцата, по която бил постановен отказ да се образува
досъдебно производство.
Ищцата
не ангажирала каквито и да било доказателства за твърдените от нея редица
унижения и страдания /за това, че загубила съня си, че се събуждала с мисълта,
че хората я считали за луда и за престъпник/. Тежестта на доказване била за
ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите
твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието
на пряка причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и
действията на Прокуратурата на Република България. В конкретния случай не били
извършени каквито и да било противозаконни действия от страна на прокуратурата,
като считат, че описаното в исковата молба не покривало нито една от
хипотезите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от ЗОДОВ. Видно от хипотезиса на
нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ държавата отговаряла за вредите на
граждани при прилагане от съда на задължително настаняване и лечение, когато
бъдело отменено. Ищцата въобще не била настанявана за лечение, нито пък съдебен
акт за нейното настаняване бил отменян. Отделно от това за твърдените от нея
емоционални увреждания, изразяващи се в притеснения, унижения и страдания не
били ангажирани доказателства, както и че те били в пряка причинно-следствена
връзка с действията на прокуратурата.
Предявената
претенция за неимуществени вреди била силно завишена и не била съобразена,
както с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна
практика, поради което я оспорват и по размер. Съгласно посочената разпоредба,
обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост.
Като се имало предвид обстоятелството, че Районна прокуратура Стара Загора била
сезирала Районен съд Стара Загора с искане за задължително настаняване и
лечение при налични данни по отделената преписка № 3314/2019 г. по описа на РП
- Стара Загора, за заболяване на ищцата, т.е. в случая не били извършени
незаконосъобразни действия от прокуратурата, а било упражнено едно правомощие
по закон съобразно налични данни за психическото състояние на А..
В
исковата молба не били ангажирани доказателства за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между конкретни действия на Прокуратурата и
посочените обстоятелства в искова молба. Нещо повече, към датата на депозиране
в Районен съд Стара Загора на Искане за задължително настаняване и лечение от
РП - Стара Загора основанието за неговото внасяне било за изясняване на
обстоятелствата по чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за
здравето и към онзи момент то съществувало, дори и в хода на проведеното
съдебно заседание по ч. н. д. 2160/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора
били налице такива данни.
В
исковата молба бил посочен размерът на исковата претенция за причинени
имуществени вреди, предявена срещу Прокуратурата на РБ, като цената на иска
възлиза на 500 лв., ведно със законната лихва от дата, на която определението
за прекратяване на производството по ч. н. д. 2160/2019 г. по описа на Районен
съд Стара Загора било влязло в сила - 03.09.2019 г. до окончателното заплащане
на сумата. От приложеното към исковата молба копие на протокол от 28.08.2019 г.
от проведеното на 28.08.2019 г. заседание по ч. н. д. 2160/2019 г. по описа на
Районен съд Стара Загора не можел да се направи извод дали определението на
съда било влязло в сила, като се имало предвид, че същото подлежало на
обжалване.
В
исковата молба било направено искане за
присъждане на разноски по делото. Към исковата молба не били приложени
доказателства /адв. пълномощно и договор за правна помощ/, но тъй като делото
по ЗОДОВ не се отличава с фактическа и правна сложност, разноските за
адвокатски хонорар не следвало да надвишават определените размери по Наредба №
1. При заплатен адвокатски хонорар над минималния такъв, правят възражение за
прекомерност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
По делото е представено Постановление за отказ за
образуване на наказателно производство от 08.08.2019 г., от което е видно, че прокурорска
преписка № 3142/2019 г. по описа на РП-Стара Загора е образувана по заявление на
Ю.К.А., като на същата е отказано да се образува досъдебно производство по
преписка № 824500-11266/2019 г. на Второ РУ – Стара Загора, прокурорска
преписка № 3142/2019 г. по описа на РП-Стара Загора, както и че същото е прекратено.
По делото е представено искане за задължително
настаняване и лечение, видно от което Районна прокуратура – Стара Загора е
направила искане за образуване на производство по реда на чл. 157-163 от Закона
за здравето за изясняване на обстоятелствата по чл. 155 вр. чл. 146, ал. 1, т.
1 от Закона за здравето по отношение на лицето Ю.К.А., за задължително
настаняване на лечение в специализирано психиатрично лечебно заведение.
Видно от протокол от проведено съдебно заседание на
28.08.2019 г., съдът е прекратил
производството по ч.н.дело № 2160/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Стара
Загора, тъй като мнението на експерта не обосновавало извод, че понастоящем при
лицето е налице риск от опасно поведение, респективно възможност лицето да
извърши престъпление, поради което не били налице обстоятелствата по чл. 155 от
ЗЗ, в частност нямало основания за назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза по реда на чл. 159, ал. 1 от ЗЗ. Това определение не е протестирано
от Районна прокуратура Стара Загора и
същото е влязло в сила.
По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят **, сочи, че познава Ю. и от 30 години били заедно без прекъсване. Живеел
заедно с ищцата на семейни начала в **. Ю. в момента не работила нищо. Подавала
жалба до прокуратурата срещу лицето, което срещу тях построил имот. На два пъти
подавали жалба за навлизане в имота им на метър и половина. Съседът им навлязъл
в имота им като унищожил плодни дръвчета и асми без разрешение и без да се
допита до тях. Разкопал имота и унищожил много плодни дръвчета и тогава подали
жалба. Ю. подала жалба в полицията и отишли полицаи. Полицаите го предупредили съседа
им и му съставили протокол. Това се случило през лятото на 2019 г.
Посъветвали ги да отидат в Община Стара Загора и да се обърнат към строителен
надзор. Отишли при господин ** и лично той отишъл в имота, съставили акт на
човека, защото бил с нередовна документация. Втори път ходили от строителен
надзор, защото нямало разстояние до границата им, която била ламарина и г-н **
изпратил комисия. Имало работници и ** – комшията им грабнал една тесла и
замахнал към Ю., а тя се дръпнала. Веднага се обадили на полицията и те дошли,
и ** бил арестуван за посягането. ** не можал да удари Ю., защото тя се дръпнала
назад. Арестували го, защото видели много хора и можел да я убие. Тогава подали
другата жалба. Получили някакво писмо, че трябва Ю. да бъде настанена в
психиатрия. Ю. не я настанили в
психиатрия, тъй като нямала проблем. Имало дело за настаняване в съда, но не я
настанили. Тогава наели господин Ч. за адвокат. Получили писмото от
прокуратурата и от този момент до ден днешен Ю. бил друг човек. Заявява, че все
едно живеел с друг човек. Излизали с две приятелски семейства и често се събирали,
ходили на риболов, но това свършило, защото се притеснявала, за да не я изкарат
луда понеже всички познати знаели за случая. Не знае кой е пуснал сигнала тя да
бъде настанена, може би **. До този момент Ю. си работила. Занимавали се със
стока. Тя работила в магазини и нямали никакви проблеми. След прекратяване на
делото, същата не се била успокоила. Притеснявали се да подадат жалба, защото
продължавал да ги тормози. Заявява, че всеки ден е с нея, вечер не можела да
спи и ставала. Имала кръвно. Всичко започнало след като получили от
прокуратурата писмото. Будила се вечер, до 2 часа спяла и ставала, и нищо не
правила. Просто била будна и не можела да заспи.Постоянно си мерила кръвното.
Имала десет апарата за кръвно у дома. Като я питал какво има след като се
събуди му казвала, че се притеснява, че я изкарвали луда. Постоянно плакала от
тогава насам. Сънувала кошмари. През 2013 г. баща й починал след тежък инсулт и
тя го преживяла много тежко. Ходили да се съветват в психиатрията и казали, че
е нещо като депресия и времето щяло да го оправи, но не била настанена в
психиатрия. С времето отшумяло всичко. Не била на лечение в Центъра за психично
здраве. Предложили им да я настанят, но нямало смисъл. Лекарка им казала, че е
по-добре да се пробват с лекарства да я лекуват. Плачела и била притеснена. В
епикризата пишело психично разстройство. Не лежала изобщо в отделението.
Жалбите ги подали, и полицията ги посъветвала да отидат в общината, и след
проверката на ** му били съставени актове. След като прекратили делото Ю.
моментно била по-добре, но като станело въпрос за това, ставала друга. От
тогава промяната била много голяма. Тя не била същият човек.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за установено следното:
Предявени
са за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
с правно основание чл. 2, ал.1, пр.3
от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за действията на
Прокуратурата и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от заплатен адв.хонорар.
Предявените искове са допустими, тъй като са
подадени от надлежни страни, имащи правен интерес от воденето на настоящото
производство, а ответникът по делото е пасивно легитимиран по иска.
Законът за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/ предвижда особен ред за ангажиране
отговорността на държавата за вреди, причинени от държавни органи на граждани.
Отговорността по този закон на държавата е обективна и не се изисква виновно
поведение като елемент от фактическия състав, пораждащ отговорност. В закона
основно са уредени два фактически състава, като вторият - чл. 2, урежда отговорността на държавата за
дейността на правозащитните органи, при изпълнение на която са причинени вреди
на гражданите, като хипотезите, пораждащи отговорността на държавата, са
изчерпателно посочени в т.т. 1-6 на посочената норма.
|
|
|
|
|
Ищцата А. търси обезщетение за неимуществени
вреди от неоснователното предложение от Районна прокуратура
– Ст.Загора, за принудително настаняване и лечение. От наведените твърдения
може да се направи извод, че е налице хипотезата за отговорност на държавата за
вреди, причинени на граждани от органи на прокуратурата
следствие прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно
основание - чл. 2, ал.1, т.4
ЗОДОВ. Видно от материалите по ч.н.дело № 2160/2019 г. по описа на РС
Ст.Загора, внесено е от Районна прокуратура
– Ст.Загора искане по чл. 157 Закона за
здравето /ЗЗ/, ведно с материалите по прокурорска
преписка № 3314/2019 г. по описа на Районна прокуратура
– Ст.Загора за задължително настаняване и лечение на Ю.К.А. по реда на чл. 155 и сл. ЗЗ.
За извършените дотогава процесуално - следствени действия отговорност носи Прокуратурата на РБ като орган, имащ ръководни
функции във фазата на досъдебното производство. Предвид изложеното съдът
приема, че ответникът е материално правно легитимиран да отговаря по така
предявения иск. Исковата претенция е против Прокуратурата
на РБ, а не против Районна прокуратура – Ст.Загора,
тъй като съгласно чл. 136, ал.3 ЗСВ
Прокуратурата на РБългария е единна и
централизирана, подчинена и ръководена от Главния прокурор
(чл. 138 ЗСВ).
|
|
|
|
|
В разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ
е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
|
|
|
|
|
В случая се установява, че ищцата
е изпратила жалба до Районна прокуратура –
Ст.Загора /вх.№ 3108/2019 г. от 31.07.2019 г./ за това, че срещу нея е направен опит за убийство
на 31.07.2019 г. от лицето Кирил Петров Петров – съсед на ищцата, като между
двамата е възникнал спор за имотни граници. РП Ст.Загора е отказала да
образува досъдебно производство и е
прекратила преписката.
|
|
|
|
|
Съгласно §1 ЗОДОВ
общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение
към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси. Следователно в случая намира
субсидиарно приложение нормата на чл. 45, ал.1 ЗЗД,
съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а съгласно ал.2 във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното.
|
|
|
|
|
Съгласно чл. 5, ал.2 ЗОДОВ,
ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи. В този случай според т.3 на TP № 3/22.04.2004 г. по
тълк. дело № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, следва да се изследва доколко поведението
на пострадалия е в причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от
отговорност, в каквато насока са възраженията на ответника и контролиращата
страна. Законодателят е предвидил, че наличието на някоя от предпоставките,
пораждащи отговорността на държавата, не е единственото основание за ангажиране
на нейната отговорност, респективно не води автоматично до присъждане на
обезщетение за вреди.
|
|
|
|
|
Дори и да се допусне, че вината
на Прокуратурата на РБългария се
предполага до доказване на противното и в нейна тежест е да се оневини,
презумпцията не обхваща причинната връзка, тъй като тя не се предполага.
Причинната връзка между конкретни нейни виновни действия или бездействия и
причинените вреди на ищцата подлежи на установяване по правилата на доказване в
гражданския процес при условията на пълно главно доказване от страна на ищцата,
указано с доклада по делото.
|
|
|
|
|
Настоящият състав намира, че
претендираните в настоящото дело неимуществени и имуществени вреди не са последица от
внесеното предложение от страна на Районна прокуратура
– Стара Загора, ведно с материалите по прокурорска
преписка № 3314/2019 г. по описа на Районна прокуратура
– Ст.Загора по реда на чл. 155 и сл. от
Закона за здравето по ч.н.дело № 2160/2019 г. по описа на РС
Ст.Загора за задължително настаняване и лечение на Ю.К.А..
|
|
|
|
|
За уважаване на иска с правно
основание чл. 45 ЗЗД
е необходимо да са налице всички кумулативни елементи от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане, а именно: 1/ наличието на някакво действие
или бездействие - в случая посочено като внасяне на предложение от Районна прокуратура- Ст.Загора до Районен съд Ст.Загора
за задължително настаняване и лечение на Ю.К.А.; 2/ противоправност на това
действие или бездействие - в настоящия случай се твърди недобросъвестно
упражняване на правото от страна на прокуратурата;
3/ настъпването на вреди /имуществени и неимуществени/ от противоправното
действие или бездействие - в случая претърпени унижения и страдания и направени
разходи на ищцата за заплащане на адвокатско възнаграждение; 4/ причинна връзка
между деянието и вредите - твърдението на ищцата е, че настъпилите имуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата по внасяне на предложението пред Районен
съд Ст.Загора за принудително настаняване и лечение.
|
|
|
|
|
По делото няма спор, че ищцата и
ответника са били страни по ч.н.дело № 2160/2019 г. по описа на РС Ст.Загора за
задължително настаняване и лечение на Ю.А.. Ищцата не установява, че ответникът
е действал в неин ущърб, нарушавайки закона. Както бе посочено по-горе, прокуратурата не е протестирала определението
на съда за прекратяване на производството по делото пред РС Ст.Загора, поради
липсата на предпоставките на чл. 159 ал.1 от Закона за здравето за назначаване
на експертиза. От приложеното ч.н.дело №
2160/2019 г. по описа на РС Ст.Загора е видно, че е спазена стриктно
процедурата и след като съдът е преценил липсата на предпоставките по чл. 155 ЗЗ,
не е назначил съдебно-медицинска
експертиза и е постановил своя акт, прекратявайки производството по делото. Прокуратурата не е протестирала това определение
на съда. Противоправно би било поддържане на искането за принудително
настаняване и лечение в случай, че това вече е било констатирано и постановено
от първоинстанционния съд, но в конкретния случай това не е така. Както вече бе
посочено по-горе, пред Окръжен съд Ст.Загора прокуратурата
не е протестирала прекратителното определение на съда. Оттук следва да се
направи извод за липса на противоправно поведение/деяние от страна на прокуратурата.
|
|
|
|
|
Същевременно не бе доказана
причинно-следствената връзка между поведението и резултата от действията на прокуратурата /предпоставките на отговорността/
и между резултата и вредата /границите на отговорността/. От писмените
доказателства се установява по безспорен начин, че в производството по ч.н.дело
№ 2160/2019 г. по описа на РС Ст.Загора прокуратурата
е следвала посочената процедура по чл. 155 и сл. ЗЗ,
а съдът е допуснал правна помощ на Ю.К.А., бил е определен и адвокат от
националния регистър за правна помощ. Настоящият състав не приема като
основателни мотивите на ищцата, поради което същата се е отказала от назначения
й служебен защитник, т.е. такива мотиви липсват /видно от протокола от с.з. от
28.08.2019 г. по ч.н.д. № 2160/2019 г. на СтРС/. Съдът намира, че прокуратурата и съдът са направили
необходимото, за да може производството по реда на чл. 155 и сл. ЗЗ
да се развие законосъобразно, осигурен е бил служебен защитник на ищцата, от
който тя се е отказала необосновано. В тази връзка не бе доказана по несъмнен
начин причинно-следствената връзка между поведението и резултата от действията
на прокуратурата, както и между резултата
и вредата, т.е. не са налице предпоставките на отговорността и границите на
тази отговорност, които да са довели до причиняване на вреди в имуществената
сфера на ищцата. Ищцата не представи никакви доказателства в тази връзка, като
приложеният договор за правно съдействие
е документ, който удостоверява наличие на сключен договор със съответния
адвокат, но не доказват по никакъв начин, че именно поведението на прокуратурата или съда са причината този
адвокат да бъдат наеман, след като се доказа по безспорен начин, че е бил назначен
служебен защитник пред Районен съд Стара Загора, но неговата защита е била
отказана без основание.
|
|
|
|
|
При липсата на два от елементите
от сложния фактически състав на непозволеното увреждане и хипотезата на чл. 5, ал.1 ЗОДОВ,
предявеният иск за имуществени вреди се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен. Предвид това съдът намира, че заплатените парични
средства на упълномощения адвокат от
страна на Ю.А. в производството по ч.н.дело № 2160/2019 г. по описа на РС
Ст.Загора в размер на 500 лева не произтичат от действията на прокуратурата.
|
|
|
|
|
Не се доказаха и претърпените
неимуществени вреди, тъй като съдът намира , че не са налице противоправни
действия от страна прокуратурата
Държавата отговаря за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4 ЗОДВПГ. Отговорността е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител
на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е
установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на
държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат
на материално-правни и процесуални норми.
Настоящият състав намира, че
претендираните в настоящото дело неимуществени вреди не са последица от образуваното
ч.н.д. № 2160/2019 г. по описа на РС Ст.Загора. Искането за задължително настаняване на ищцата А. е
направено от РП Ст.Загора въз основа на
постъпила жалба, писмени обяснения от лицето Ю.А., извършена
предварителна проверка и писмо от
„Център за психично здраве гр. Стара Загора“ ЕООД, от което е видно, че
психичното разстройство на А. може да се
квалифицира по чл. 146, ал.1, т.1 от ЗЗ. Последвало е прекратяване на същото
производство с Определение на РС СТ.Загора от 28.08.2019 г., което не е
протестирано от Прокуратурата.
За уважаване на иска с правно
основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, е необходимо да са налице всички кумулативни елементи от
сложния фактически състав на непозволено увреждане, именно: наличието на
някакво действие или бездействие- в случая посочено като образуване на ч.н.д. №
2160/2019 г. по описа на РС Ст.Загора, което е прекратено; 2. противоправност
на това действие или бездействие- в настоящия случай се твърди недобросъвестно
упражняване на правото от страна на прокуратурата- и последвалото прекратяване
на същото ч.н.дело от 28.08.2019 г.; 3.настъпването на вреди/имуществени и
неимуществени/ от противоправното действие или бездействие – изгубване на съня,
огорчение и изгубване на вяра в органите на прокуратурата, психически
дискомфорт и нощни събуждания; 4.причинна връзка между деянието и
вредите-твърдението на ищцата, че е преживяла стрес, психически дискомфорт и
нощни събуждания.
По делото няма спор, че след като
е съобразил експертното становище на д-р Златка Димитрова и писмените доказателства,
съдът е приел, че не са налице
предпоставките за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза и е прекратил
производството по делото. Прокуратурата не е протестирала това определение и същото е влязло в сила. Противоправно би
било поддържане на това искане за задължително настаняване на лицето А. от
страна Прокуратурата. Но в конкретния случай това не е така. В този смисъл
следва да се направи извод за липса на противоправно поведение /деяние от
страна на прокуратурата.
В тази връзка не бе доказана по
несъмнен начин причинно- следствената връзка между поведението и резултата от
действията на прокуратурата, както и резултата и вредата, т.е. не са налице
предпоставките на отговорността и границите на тази отговорност, които да са
довели до причиняване на вреди в неимуществената сфера на ищцата. Показанията на разпитания по делото свидетел
–съжител на ищцата бяха неубедителни и противоречиви, а освен това, съдът
намира, че същият е и заинтересован от
изхода на спора. При липсата на два от елементите от сложния фактически състав
на непозволено увреждане и хипотезата на чл.
5, ал.1 от ЗОДОВ, предявеният иск за сумата от 1000 лв.
неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ищцата Ю.А. следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Стара Загора, сумата от 60 лв.
държавна такса за производството по двата отхвърлени с това решение иска за
присъждане на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.К.А. с ЕГН ********** ***
против ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ №2 искове
за заплащане на сумата от 1500 лв., от
които 1000 лв. за неимуществени и 500лв. за имуществени вреди - обезщетение за
претърпените от ищцата вреди от действията на РП Стара Загора по тяхна преписка
№ 3314/19г., и по която преписка е направено искане до РС Стара Загора да бъде
настанена на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение,
ведно със законната лихва, считано от 03.09.19г. - датата на влизане в сила на
съдебния акт, постановен по ЧНД 2160/19г. на РС Стара Загора до окончателното
изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ю.К.А. с ЕГН ********** *** да заплати сумата от 60 лв. държавна
такса за производството по двата отхвърлени с това решение иска за присъждане
на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: